Супа топчета

Този път беше ред на Крис да се тръшне болна, за разнообразие, тъй като от няколко години това е мое задължение, което спазвам най-добросъвестно. И понеже вярвам безрезервно в чудотворната сила на супите, а пък и напоследък блог-партньорът на два пъти ме спасява от тежки страдания с доматена и тиквена разновидност, реших като добро другарче да помогна на приятел в беда. Разговорът петък късно вечерта протече по следния начин:

М: Вземи си изпий лекарствата и ако обичаш, яж преди това, че ще те пребия. Направи си нещо топло.
К: Добре де, ще ги изпия, но нямам никакви сили да правя каквото и да е било. И престани да ме заплашваш с бой.
М: Изпий си лекарствата веднага и да не ги забравиш утре сутринта. По някое време ще дойдем и ще ти направя супа.
К: А може ли да е супа топчета, че много ми се яде?
М: Не може.
К: Ама защо? Много обичам.
М: Не съм сигурна, че ще стане.
К: Не искам друга супа.
М: Хубаво де, ще видим (не и казах, че всъщност ме мързи да въртя топчета в захлас).

На следващия ден обаче, наспана, освестена и с нови сили Крис освен че купи нов обектив, напазарувала и продукти за супа топчета, така че вече нямаше никакъв вариант за отстъпление, защото мислех да мина с номера, че в моя квартал хубавата кайма е свършила. Не би.

И така, вчера следобед въоръжени с два лимона и два шоколада пристигнахме в Крис, където чинно в редичка ме чакаха строени каймата, ориза и зеленчуците. С леко ръмжене запретнах ръкави и о, чудо – първата ми супа топчета стана фантастично-страхотна!

За такава прекрасна супа са ни необходими:

300-400 грама кайма смес, да не е много тлъста
2 яйца
1 картоф
2 средни глави лук
3 големи моркова
1 чушка
1 домат
половин глава целина
1 1/2 кафеена чашка ориз
3 с.л. кисело мляко
брашно
пипер смес
чубрица
сол

опционално – оцет и лимон

Замесваме кубаво каймата с едно яйце, половин кафеена чашка ориз (може и малко повече), една глава настърган на дребното ренде лук, малко сол, пипер и стритата между длани чубрица. Оставяме я да престои, даже може цяла нощ в захлупена тавичка в хладилника, за да могат миризмите хубаво да напият в месото.

В една голяма тенджера слагаме нарязаните на дребно чушка, останалата глава лук, картофа, целината и морковите, сипваме вода и слагаме да се вари (тази операция можем да я извършим в съд под налягане).

Междувременно оформяме от каймата малки топчета. Когато зеленчуците в тенджерата са понамекнали, добавяме малко сол към водата, овалваме топчетата в брашно и ги пускаме в кипящата течност. Последното е важно, за да могат да се стегнат веднага, ако каймата не е достатъчно добра, тогава яйцето си казва думата и няма опасност всичко да се разкашка в аморфна зеленчуково-каймяна маса.

Оставяме топчетата да поврат петнадесетина минути, след което добавяме останалия ни ориз (към една кафеена чашка). Варим още десет-петнайсет минути, горе-долу да се свари ориза. Добавяме настъргания домат, още чубрица, млян пипер и сол на вкус и оставяме на котлона за нови десет минути.

Забъркваме (Крис забърка) застройка от едно яйце и три супени лъжици кисело мляко. По принцип може да се сложи и малко брашънце, но от топчетата пада в супата брашно, така че в случая не е необходимо. Добавяме и един черпак топла супа, като хубаво разбъркваме застройката.

Когато сме готови, изключваме котлона и започваме много внимателно и бавно да сипваме застройката в супата, за да не се пресече. Объркваме хубаво цялата смес с черпака, след което оставяме още малко на котлона да поври. Ако сезонно има ароматен пресен магданоз, можем да поръсим обилно, след като свалим тенджерата от котлона.

След това са ни необходими купичка, лъжица, няколко филийки хляб и добър апетит. Аз лично добявам и една лъжичка винен оцет, но някои като Крис си слагат пресен лимонов сок, което също придава на чорбата много приятен вкус и аромат.

Изобщо – резултатът е класика в жанра.

How to: Паста (или как да си направим паста сами)

В наши дни толкова сме свикнали с даденостите, че малко от нас се замислят за произхода на нещата, с които се храним или как са приготвени. За повечето от нас сладкото идва готово в буркани (с малки изключения), маслото идва направо в пакетчета, а пастата идва на идеално правилни лентички, фигурки и каквито форми се сетим в лъскави кутии.

Все по-малко хора вече правят домашно сладко, а тези, които сами си приготвят маслото вероятно съвсем са на изчезване. Но пък не е толкова трудно да си направим сами паста у дома, макар и да е леко пипкаво. Ако имате около час, доста брашно, търпение да разточите тестото достатъчно фино, и не се замисляте много-много за чистенето след това, няма да съжалявате. Вкусът на домашната паста е несравнимо по-добър от този на купешката, а и удоволствието, забавлението, както и героизма да се похвалиш, че сам си си направил талятеле например, съвсем не са за изпускане.

Ето как.

Продукти:

2 яйца
280 гр. брашно (семолина)
допълнително брашно за поръсване

*Тези продукти са достатъчни за 2-3 порции. С увеличаването на броя на проциите се добавя по 1 яйце и още 140 грама брашно.

Брашното се пресява и се изсипва върху гладка повърхност и прави се кладенче, в което се слагат яйцата.

Разбъркваме яйцата с нож за масло енергично, докато поемат по-голямата част от брашното и се образува меко тесто.

Започваме да месим, добавяйки от останалото брашно.

Когато в тестото има достатъчно брашно, така че да е плътно, можем да пресеем останалото, за да няма трохи, които да развалят текстурата. Пресятото рециклирано брашно използваме отново за месене. Продължаваме да месим, като натискаме тестото с длан. Тестото е готово, когато при натиск се връща в началната си форма и образува малки мехурчета.

Сега е моментът да оставим тестото да си почине за около 20-30 минути, увито във фолио.

След като си отпочине, идва пипкавия момент. Поставяме върху добре набрашнена повърхност, сплескваме го с ръка и започваме да разточваме с набрашнена точилка с кратки движения, за да запазим кръглата форма. Добре е да се обръща от време на време и да поръсваме масата с допълнително брашно, за да не залепне.

Ако повърността, която изпозлвате за разточване не е особено голяма, може да оставите тестото да виси наполовина, докато разточвате другата – пести се място, а и е по-удобно.

За да се избегнат разкъсвания, когато разточим тестото тънко (но все още не достатъчно), може да го навием на самата точилка и да продължим да точим. Тестото е готово и добре разточено, когато е дебело около 1-1.5 мм.

Навиваме големия диск от двете страни, докато се срещнат в средата, подобно на свитък. Всяка страна трябва да е широка около 2 пръста. Сега започваме да режем напряко с остър нож – за талятеле е достатъчно да режем на 1см широчина.

Когато сме готови с рязането, прокарваме ножа под нарязаните ленти и с вдигането, те ще се разгънат и заемат желаната форма.

Така приготвената прясна паста се вари в 2.5 литра вряща вода, с добавени 1 с.л. морска сол и малко зехтин за около 3-4 минути.

За да избегнем залепване, след като сварим, отцеждаме добре пастата без да я мием с течаща вода, слагаме в съд и разбъркваме с малко зехтин. Готово. Поднася се веднага с подходящ сос.

Закуска по британски

Преди време решихме да сложим категория „закуска“, въпреки че тя не е чест гост в този блог. Основната причина е, че едната от нас всяка сутрин бързешком похапва каквото свари преди да отлети за офиса, а другата го прави два пъти в годината при по-особени поводи. Все пак, закуската може да се превърне в много важен ритуал, точно поради изключителността си, излизането от рутината и възможността за сутрешен разговор с някой любим човек, който също през останалото време е омотан в задачи и проекти.

Е, може, ама не винаги може. Ако в събота или неделя човек стане към 7 часа с идеята да съчетае полезното с приятното и да си направи среща с друг подобен ранобудник-откачалник на място, където има хубаво кафе и приятна закуска, задачата придобива особена сложност. Особено ако предпочита като мен нещо солено, включващо яйца, бекон и зеленчуци.

Установяваш, че Мърфи’с отваря в 12,00 часа, което си ехеее, обедно време, във Фланаганс закусват достолепните гости на Радисън, а и по хотели не ти се закусва поради това, че така или иначе често пътуваш (въпреки че някои правят съвсем прилични брънчове напоследък) и се изнервяш безкрайно, като ядът е временно туширан с мъфин и топло кафе (ерзац закуска, каквото и да си говорим), а срещата не е преминала в тон на добронамереност (със същия проблем се сблъсква и Пейо).

И какво прави един доста гладен и поизнервен човек? Закуска по британски с продукти от симпатичния супер – яйца, домати, наденички, бекон, няколко големи гъби, хляб и печен боб в доматен сос (от консерва). И с човека от срещата, който въпреки протестите му, че има да пише/превежда/редактира замъкваш у вас заедно с торбите.

Тиганът е загрят до червено, намазан с малко масълце, като продуктите минават през него в следния ред – бекон, наденички, гъби, домати, яйца и боб, като тук-таме се ръси я сол, я смесен пипер, я джоджен. За мое огромно съжаление не си намерих черен пудинг (само някой да е посмял да ми препоръча купешка кървавица), а хлябът пък беше толкова пресен и топъл, че ме хвана грях да го запържа и него, но класически е редно да направим и това. Сега, аз си падам малко антикомформист и си позволих да прибавя към закуската няколко люти чушки Пири Пири, които по мое скромно мнение чудесно си отиват с островната класика от боб и свинско.

Ако някой шава все още след подобна порция, може да се довърши с препържена филийка с мармалад или мармайт. Последният не се разваля никога, по наблюдения, защото сериозното количество, което донесох преди време още не е мръднало.

Ако не шавате – чаша топъл черен чай с малко мляко и захар.

Фритата за ленива неделя

Предполагам всеки ще се съгласи, че неделята е разточителен ден, който предразполага към ленивост и глезотии. Често се улавям да планирам какво ще сготвя, когато най-после дойде онази неделя, в която освен работа, няма и планирани излизания с приятели. Тя си е ей така, само за теб. Всякакви грандиозни рецепти ми се въртят из главата – ще приготвя това, и това, и еди кое си, дето все не ми остава време за него.

Разбира се, идилията не се осъществява съвсем. Мързелът надделява и някъде с второто кафе около обяд се усещам, че всъщност не ми е останало време да сготвя всичко, което съм си намислила. Към края на чашата кафе ме хваща съклета и решавам да поканя приятели на лек обяд – друго е когато имаш за кого да сготвиш. Мотивацията е голяма работа.

Ето една рецепта, достатъчно лесна като за ленива неделя, и достатъчно вкусна и радваща, че да е като награда за почивния ден.

Продукти:

Oколо 1/2 кг. картофи или тиква (според сезона)
2 червени чушки
1-2 моркова
2 тиквички

6 яйца
1 ч.ч. заквасена сметана
1/2 ч.ч. настърган пармезан
сол
пипер
шепа пресен босилек (по желание)

Фритатата всъщност е вид италиански омлет с плънка от сирена, различни видове месо, зеленчуци, и дори паста. В случая рецептата е с печени зеленчуци, подходяща за лятото.

Зеленчуците се нарязват на средно големи парчета, поръсват се със зехтин, пипер и сол и се запичат на фурна до златисто – около 35-40 минути. Ако използвате тиква, вместо картофи, ястието ще придобие много приятен, сладникав вкус. Аз използвах картофи, поради очевидни причини – тиквите все още ги няма.

За да приготвим сместа за фритатата, разбиваме яйцата и ги смесваме със сметаната и пармезана. Ако имате босилек, сега е момента да го прибавите към сместа.

Зеленчуците се преместват в дълбок тиган и се заливат със яйчената смес. Фритатата се пече без да се разбърква на котлона десетина минути, докато се стегне. Важно е да се спомене, че не се обръща. За да се запече отгоре, тиганът се поставя в силно загрята фурна, по-близо до горните реотани. Ако не разполагате с тиган, чиято дръжка се маха (и аз нямам такъв), просто оставете фурната отворена, така че дръжката да стърчи навън – изглежда малко смахнато, но работи чудесно.

След 2-3 минути, когато придобие златист цвят, фритатата е готова.

Лесно, вкусно, и сърцато ястие, подходящо за обяд, вечеря, или леко позакъснял брънч, в случая.

Сладкиш с череши

Юни, откъде и да го погледнеш, си е Черешовия месец и даже се чудя как на френските републиканци им е хрумнало да го прекръстят на Prairial и какви прерии са ги гонили, при условие, че всичко е череши, череши, череши.

И макар че сега това за мен е повод за радост, като малка очаквах с ужас свършването на училище, което в Северна България съвпада с узряването на черешите, защото спешно бивах запокитена при родителите на майка ми. Те бяха известни в целия град със сладката и сиропите, които приготвяха, а това беше свързано с тежък труд. След като оберяхме трите череши, ни очакваха кофи с миниатюрни плодчета, от които да извадим костилките. До ден днешен го правя с безопасна, и при това адски бързо.

Сигурно тогава намразих правенето на всякаква зимнина, но днес понякога ми липсва черешовото сладко на баба, особено в някоя студена зимна сутрин с пържени филийки. За сметка на това правя черешовия сладкиш, който беше наградата за къртовския труд.

Продукти:

2 чаени чаши изчистени череши
1,5 чаена чаша брашно
1 чаена чаша масло, размекнато
1 чаена чаша захар
4 яйца
настъргана кора от половин портокал
1 чаена лъжичка бакпулвер

пудра захар за поръсване

Фурната се включва предварително на 180 градуса. Докато се загрява, в дълбок съд се разбиват маслото и захарта, дза да се получи кремообразна субстанция. В нея едно по едно се добавят яйцата, като всичко това се разбива непрекъснато с миксер или интензивно с вилица (както правеше баба ми). След това бавно се добавя брашното смесено с бакпулвера и портокаловата кора. Добре е брашното да се пресее със сито, за да е по-пухкаво.

Предварително изчиствам черешите от костилки (бързо и сръчно с безопасната игла), а точно преди да ги добавя, ги овалвам в брашно, което става много лесно и ефективно в торбичка. Целта на това занятие е да не се смачкат в тестото, като идеята е приложима и за ягоди, малини и нарязани на парченца плодове. Оваляните череши се добавят към тестото, което много внимателно се бърка с лъжица, за да не стане глетав сладкиша.

Всичко това се изсипва в тавичка, чието дъно е покрито с хартия за печене и се слага в добре загрятата фурна.

Пече се около 50 минути, но е добре да се провери дали е добре изпечен отвътре с клонка от метла, защото всяка печка пече различно.

Когато сладкишът е готов, се наръсва с пудрата захар, отново през ситото. Невероятен е за следобедно кафе и може да се поднесе с топка сметана с пресни плодове или мъъъничко черешов сироп.

Редена мусака с пресни картофи

Напоследък от различни ангажименти не ми остава много време да се възползвам от пресните картофи, но преди няколко дни не можах да устоя на изкушението да направя мусака.

Преди няколко години с учудване открих, че не всички правят мусаката редена, т.е. един ред картофи отдолу и един отгоре, а помежду им каймата с различните други неща, и даже на няколко пъти правих мусака с нарязани на кубчета зеленчуци и съвсем не се получи лоша, но явно това, което остава от детството е много силно.

В спомените ми още виждам баба ми, която запържваше в един дълбок тиган резенче по резенче картофите, след което в същата мазнина запържваше и каймата с лука, нещо, което днес аз не правя, най-вече по здравословни причини и от липса на време, но не мога да отрека, че това запържване придава много по-специален вкус на всяко ястие.

Е, аз не запържих поотделно всяко картофче, но се получи чудесна пролетна мусака, която бих нарекла и „ловешка“, само дето изобщо вече не съм сигурна в кой край на България се прави редена мусака.

Необходими продукти:

1 килограм пресни картофи
Около 500 грама кайма, телешка, може и смес
2 моркова
1 чушка
1 глава стар лук
3 домата
Чубрица
Пипер черен или смес
Сол
Магданоз
3 яйца
Половин кофичка кисело мляко

Каймата се замесва с нарязаните на дребно моркови, лук, чушка, настърганите на пюре домати и подправки и се оставя малко да престои, за да напие от различните аромати.
Междувременно картофите се нарязват на кръгчета. Могат да се запържат много леко в силно нагрята мазнина, но така ястието става доста по-мазно.

На дъното на тавата се нарежда плътно един ред картофи. Върху него се разстила каймата, а отгоре се нареждат пак плътно останалите кръгчета.

Така приготвената мусака се слага във фурната и се пече, докато горния слой картофи покафенее.
Яйцата се разбиват с киселото мляко и се изсипват върху мусаката и тавата се пъха отново в печката, докато заливката се изпече напълно.

Така мусаката е готова и остава само да се наръси с пресен магданоз и да се хапне с таратор или полята с няколко лъжици гъсто кисело мляко.

М.

Бокумбап…или Ориз с кимчи

Не бях пробвала корейска храна, докато не посетих Сеул преди година и нещо. Бях отседнала в Инсадонг, арт кварталът на града – имаше адски много неща за разглеждане и галерии за обикаляне. Силно впечатление ми направи големия брой галерии за модерно изкуство – такива в Япония извън Токио не се срещат често. Имах кофти късмет обаче и времето се оказа много дъждовно. Излизах на разходка в дните, когато валеше по-малко…така и не спря да вали.Слушах си Ник Дрейк и обикалях улиците, които бяха доста оживени, въпреки дъжда, и попивах разнообразните гледки и миризми – на дъжд, прах, оризови сладки, сготвени на пара ей така на улицата, както и на другите манджи (съвсем съзнателно използвам тази дума, манджи си бяха), продавани на улицата – сергиите бяха безброй. Исках да снимам една от тях, но лелите, които я стопанисваха, се оказаха враждебно настроени и не ми позволиха. Когато се уморявах от ходене и разглеждане, засядах в първия срещнат ресторант. Може би поради дъжда (или поне това е моето извинение), посетих доста ресторанти.

Миризмата по улиците на Инсадонг, която надмогваше всички други беше тази на кимчи. Кимчито е нещо като нашето кисело зеле, но не съвсем – прави се от т.нар. у нас китайско зеле (нещо, което на мен ми прилича на кръстоска между зелка и маруля), слага му се чеснова трева, адски лют корейски пипер, и ферментира много по-малко.

Кимчито е нещо, което или харесваш или намразваш, като го опиташ. Аз много го харесах, въпреки че не съм много издържлива на люто. Обичай в ресторантите в Корея е когато клиентът седне на масата, заедно с менюто да му бъде предложено плато от…туршии, при това съвсем безплатно. Признавам си, че корейците са царе на туршиите. Първият път толкова ми харесаха, че си поръчах още едно плато, нищо че вече ми течаха сълзи от лютото кимчи.

Голяма бе изненадата ми да разбера, че кимчи се продава и тук, в корейския ресторант в кв. Изток – съвсем истинско, дори дават и в буркан за вкъщи. Бокумбап е нещо вкусно и съвсем автентично корейско, което пробвах там и се оказа, че може лесно да се приготви и тук, но по-добре вечер, кимчито все пак е доста миризливо. :)

Продукти:

1 ч.ч. дребно нарязано кимчи
200 гр. нарязан бекон
1 скилидка ситно нарязан чесън
1 с.л. зехтин
1 с.л. сусамово олио
3.5 ч.ч. сварен ориз
1/4 ч.ч. соев сос
1/4 ч.ч. вода
сол на вкус

3-4 яйца
сусам за поръсване (черен или бял)

Относно оризът, може би тук е мястото да обясня как се сварява ориз, така че да стане лепкав без да е разварен. По препоръка на моята скъпа приятелка Емма, която е спец по японските манджи, използвам ориз Балдо (продава се в Била и върши чудесна работа и за суши, но за него друг път). Съотношението ориз:вода е 1 към 1 и малко отгоре. Оризът се измива, отцежда се, и се слага заедно с водата в съд с дебело дъно на студен котлон. Котлонът се включва на най-силното и веднага щом оризът започне да ври, се изключва и оризът се остава върху него да попие водата (или се маха от котлона, ако той е много силен). Получава се чудесно сварен, рохък ориз.

Та…бокумбап. Зехтинът се загрява и се разпространява равномерно по цялото дъно на съда, в който ще готвите. Прибавя се чесънът и на силен огън се разбърква около 10 секунди, след което се прибавя беконът и се бърка, докато се препече леко. След това се прибавя кимчито и се разбърква около две-три минути. После се прибавят оризът, соевият сос и водата и се разбърква, докато оризът поеме течностите, след което се слага и лъжицата сусамово олио и се разбърква отново. Яйцата се изпържват на очи отделно и се слагат като гарнитура към всяка порция. Поръсва се с бял или черен сусам. Подходящо питие за погасяване на пламъците е бирата. :)

К.

Кекс с крема сирене и маково семе

Този кекс идеално се връзва с нашумялата напоследък супер шарлатанска реклама на новия хляб „Бонус“ с конопено семе. Рекламата няма начин да не сте я видяли, но ако случайно не сте тук и сте пропуснали снимките в нета, е картинка на листо марихуана, а зад нея силует на полицай, зачеркнат с голям червен кръст, а отдолу на всичко това пише „Happy Bread“. Ми ако 7% конопено семе, което в този вид няма никакви наркотични свойства, прави един хляб „Happy“, значи този кекс си е щастлив и той, бая маково семе сложих…Няма какво да се чудя защо вчера бях в такова добро настроение. Ето как да постигнете и вие това:

Продукти:

2 пакетчета крема сирене
1 ч.ч. кафява захар (в краен случай, бяла)
2/3 ч.ч. масло (не маргарин)
2 ч.ч. брашно
1 ч.л. бакпулвер
4 яйца
1-2 пак. ванилия
1/4 чаша маково семе
малко топла вода или мляко

Извадете яйцата и маслото от хладилника да се отвърнат за около 30 минути на стайна температура. После с миксер на ниска степен разбийте крема сиренето и маслото докато станат еднородна маса. Прибавете захарта постепенно, бъркайки с миксера, така че да се получи пухкав крем. Бъркайки, прибавете яйцата едно по едно. После прибавете ванилията и маковото семе, което преди това сте накиснали замалко в затопленото мляко. Накрая прибавете и брашното, смесено с бакпулвера и разбъркайте отново с миксера, така че да се получи гъста смес. Сместа се изсипва във форма за кекс, а за да не залепне е по-добре да използвате хартия за печене. Намира се лесно в по-свестните супермаркети и магазини за домашни потреби и спестява много търкане на нетефлонови съдове. Пече се в предварително загрята фурна на 180 около час. За да проверите дали е готов кекса, боднете го с клечка за зъби в средата – ако я извадите без трохи, значи е добре опечен. Добре е да се реже след като изстине напълно.

Ми…яжте си и да не ви пука за калориите, това все пак е „happy“ кекс. ;)

Кюфтета на скара

След като реших, че пролетта наистина е дошла и високите температури не са просто резултат от глобалното затопляне, извадих скарата на балкона.
Не че ми пречеше да опушвам съседите през зимните месеци, но обичам скарата да се загрее наистина силно, за да се получи любимия ми ефект – пържолите загорели отвън и леко сурови отвътре. А това, за мое съжаление през зимата не става, въпреки че я изпробвахме в края на декември с едни невероятни месца с 3 вида маринати, които Крис направи.
Не се чудих дълго обаче с какво да открием сезона на скарата у нас – едни чудесни кюфтета на скара. Аз лично предпочитам кюфтетата пред кебапчетата, сигурно заради лучеца, но не отказвам и последните.

Купих за целта чиста телешка кайма, доста суха, защото сместа от телешко и свинско често е много тлъста и при печене кюфтенцата буквално изтичат от скарата и стават на малки топченца. А и е по-полезно, все пак.
Заканила съм се някой ден да си взема машинка за мелене на месо, или да прибера тази на дядо ми от Ловеч, тогава бих могла да правя смес точно по мой вкус.
Както и да е, дотогава ще купувам опакована кайма, която по мое мнение в Billa хич не е лоша, или ще търся месарници, в които все още мелят.

Сместа е вариация на кюфтета на ловешкия ми дядо, който обаче добавяше хляб и ги пържеше в панировка, за чушчицата съм се научила от него.

Продукти:
Около 500 гр. кайма – телешка или смес
1 яйце
2 стръка пресен лук
1 малка чушка
магданоз
чубрица
черен пипер или смес
червен пипер
горчица
сос Уорчестър

Нарязвам на много ситно чушката, лука и магданоза, слагам едно яйце и една чаена лъжица горчица, поръсвам подправките на вкус и капвам някоклко капки Уорчестър. Омесвам хубаво каймата и я оставям да престои известно време, даже ако престои цяла нощ в хладилника – най-добре.

Всъщност основната част е печенето, особено ако каймата не е стегната – може да се стигне до кулинарна катострофа и да се разпаднат кюфтетата.
Нагрявам скарата много силно, като за целта ако ми се наложи, изчаквам даже 20-30 минути, после намзвам реотаните със сланинка и готово.
По 2-3 минути от всяка страна стигат, но ако човек препочита месото да е по-добре изпечено, кюфтетата могат да се правят по-тънки, за да се изпекат отвътре.

Любимата ми гарнитура за кюфтета на скара е салата от зеле и моркови, леко намачкана, и разбира се, няколко бири.

М.

Ньоки с доматен сос

Ньоките са италианското подобие на кнедли или по-дебелият братовчед на пастата. Представляват, в най-общи линии, малки, пухкави топчета от картофи, брашно и яйце. Струва ми се, че поне тук в България не им е било обръщано достатъчно внимание. Днес обаче, подтикнати от отскорошното наличие на пресни картофи, с Магдалина се видяхме да обсъдим поредния си кулинарен подвиг и решихме, че е крайно време да поправим това и да си направим и ние едни ньоки. Така де. :)

Трябва да призная, че ньоки така и не бях правила до днес. Идеята за тях ми я пусна сестра ми – от известно време насам все ми разказва колко били хубави нейните и как трябва някой ден да си направим. Така и все още не сме стигнали до това, а и рецепта все забравя да ми я каже. Но това не ни спря, разбира се. За вдъхновение се консултирахме с една от любимите ми готварски книги – My French Kitchen: A Book of 120 Treasured Recipes. Авторът на книгата е Джоан Харис – същата, която написа „Шоколад“ преди няколко години (сигурна съм, че не само аз имам добри спомени от тази книга). Та в тази книга има чудесна рецепта за ньоки със спанак и синьо сирене, която послужи за основа на това, което сътворихме с Магдалина днес. Ето какво се получи:

Продукти за ньоки:

600 гр. картофи
2 жълтъка
150 гр. брашно + още за овалване
50 гр. прясно настърган пармезан
75 гр. масло
сол
прясно смлян черен пипер

още 50 гр. масло
още 50 гр. пармезан
малко ситно нарязан къдрав магданоз

Продукти за доматения сос:

5-6 средно големи домата
4-5 скилидки чесън
зехтин
1 ч.л. захар
сол
прясно смлян черен пипер
къдрав магданоз

Преди всичко да започне, трябва да бъде уточнено, че правенето на ньоки си е сериозна врътня и изисква търпение. Въоръжени с такова, можем вече да пристъпим напред.

Картофите се обелват, измиват се, нарязват се на средно големи кубчета и се слагат в тенджера с вода, колкото да ги покрие и един пръст отгоре. Варят се, докато водата съвсем изври от тенджерата, като внимавате да не загорят. След като са готови, картофите се слагат в купа и се намачкват на пюре. След това се слагат маслото, жълтъците, брашното, пармезанът, солта и пиперът.

Омесва се хубаво тесто, което не бива да е прекалено лепкаво. Ако е – добавете още малко брашно. От него се правят малки топчета – колкото малък орех, и се поставят в набрашнена тава. Симпатичната форма на ньоките се постига като се боцват лекичко с вилица ето така:

Ако има двама човека, които да готвят самоотвержено, както беше в този случай, това е моментът, в който функциите се разпределят и единият отива да прави доматения сос. :) Магдалина е велик майстор на доматения сос, трябва да и го призная. Какво направи тя – задуши нарязаните на филийки скилидки чесън в зехтина за 1-2 минути и после добави настърганите домати. Остави ги да къкрят на умерен огън около час, за да стане сосът гъст и хомогенен. След това добави малко сол, черният пипер и лъжичка захар – може да прозвучи странно, но малкото захар убива киселината на доматите и ги прави адски вкусни. Точно преди да свали тенджерата от огъня, добави и наситно нарязаният магданоз. Може, разбира се, да се използва и нормален магданоз, но къдравият е с по-силен аромат и в простичко ястие като това, в което няма много подправки, е добре да се усети повече магданозът.

Стана сос за чудо и приказ. След това Магдалина дойде да ми помогне, защото аз овалвах последните ньоки в брашното и им правех трапчинките и вече мърморех леко нервирано. Внимание! Не почвайте да готвите ньоки, ако вече сте много гладни! По-добре е да имате нещо за гризане наоколо, за да не почнете да гризете околните. :)

Та…да. Когато ньоките са готови, се сваряват на партиди във вряща подсолена вода за 1-2 минути. Добре е да имат място да плуват. Готови са, когато изплуват сами на повърхността. Вадят се с решетъчна лъжица и се поставят в гевгир, за да се изцедят добре. Когато са готови, се поставят в тава и се поливат с разтопено масло, поръсват се с пармезан и магданоз и се пекат в загрята фурна около 20 минути, до златисто.

Сервират се в чиния с готовия доматен сос. Резултатът е много вкусно и учудващо леко ястие.

А това е моментът, в който аз вече се успокоих и взех да ям по-бавно, за да се наслаждавам на хубавата храна. Да, наполовина са изядени. :) Наистина изисква малко повече време и търпение, но си заслужава.