Хляб с тъмна бира и сушени чушки

Както вече споменах в предишния пост (който като че ли написах много-много отдавна), внезапно получих озарение свише и започнах да пека. Започнах силно казано, засега мога да се похваля с две достижения – мъфините с ром и вишни и един самун хляб. Който при това изглеждаше истински, миришеше истински и даже на вкус беше съвсем, ама съвсем като истински! И предполагам, че скоро ще се развихря пак, защото ръцете вече ме сърбят да бъркат и месят (а, всъщност наскоро омесих и изпекох няколко тави крекери с фенел и бяло вино за списание Наш дом, но за тях по-нататък).

Естествено, целият процес мина под мъдрите наставления на Крис, която е бога на печенето не само в нашия тандем, а хлябът с тъмна бира е нейно откритие. Аз естествено, веднага реших да направя подобрение, като добавих към него сушени чушки, но какво да направя, като винаги ще предпочитам зеленчуци пред тесто, и дори пред една хубава, сочна, не съвсем допечена пържола.

Може би сега е момента да изпадна в лирично отклонение за удоволствието да правиш хляб, да създадеш от купчина брашно най-ценното нещо на масата, да усещаш, месейки, как тестото оживява в ръцете ти, но няма да го направя. Защото… сега ще издам една голяма тайна. Аз май не мога да меся и изобщо не го правя.

Меся в пералнята!

И се получава адски добре. Ще ми се да кажа, че тази разионализация е мое изобретения, но я видях преди години в езин блог, мисля на Блу (който е виновен, веднага да си признае!). Ще дам по-подробни обяснение, като стигна до този момент в рецептата, а сега продуктите:

половин килограм брашно + още за месене
1 пакетче суха мая
250 мл тъмна бира
щипка захар
сол
3 сухи чушки

И така, запрятаме ръкави и започваме. Първо и най-важно – шупваме няколко минути преди да започнем маята в малко топла вода заедно със захарта. В разлат съд (за професионалистите – направо на масата) изсипваме брашното на купчинка, в която правим кладенче. Бавно сипваме първо маята, а после и бирата, като леко размесваме с ръце. Добавяме и солта и продължаваме да бъркаме, докато се получи тесто. На око преценяваме дали има нужда от още брашно, или пък от още малко бира. Омесваме хомогенно тесто, което не лепне и има вид на мека топка тесто, а не на зловеща гъста течност на бучки.

Най-добре е да използваме хубава тъмна бира, защото тя придава страхотен аромат на хляба.

И тук идва интересната част, обикновено като разказвам на хората как точно меся, първоначално ме гледат с едни такива, големи, ококрени очи, след което казват „абсурд“, а накрая „аз няма да си съсипя пералнята заради тая глупост“, но повярвайте ми, вече над три години използвам тази практика, и досега няма паднал в жертва нито един барабан.

Взимаме топката лепкаво тесто и я поставяме в найлоново пликче, което завързваме добре. Слагаме я във второ, трето и така, докато ни се занимава, да речем, че четири торбички са ок. Слагаме конструкцията в пералнята и пускаме центрофугата. Но само центрофуга! Никакво цветно пране, никакви копринени тъкани, а за леля Аче просто забравете. Обикновено една центрофуга е достатъчна, но за козунак или погача аз за всеки случай пускам две.

След това изваждаме тестото и го оставяме да втаса на топло място, увито най-добре във вълнен месал. Междувременно включваме фурната да се загрява и тук точно идва втората тънкост: печенето.

Каквото и да си говорим, ако няма кахлената печка на дърва, е наложително да се използва dutch oven, което е чугунена тенджера с капак, в която топлината се разпределя по немислим за всеки един друг съд начин.

Загряваме фурната поне един час преди печенето, задължително заедно с тенджерата вътре, за да може чугуна да поеме топлината.

В края на този час би трябвало да е готово и тестото, или поне се надяваме да е така, защото иначе всичките ни усилия ще отидат по дяволите. Дозамесваме го заедно с натрошените сухи чушки, оформяме самун, правим отгоре три резки с много остър нож или даже ако имаме – с бръснач, поставяме в тенджерата и хвърляме във фурната.

Печем около 30-40 минути, но всичко е индивидуално, така че най-добрия начин да проверим е като го почукаме отдолу и бие на кухо.

Получи се. Има още много да се учи, но скоро прадядо ми ще се гордее с мен.

Ирландски скоунс

Покрай деня на Свети Патрик се вдъхнових без да искам на тема Ирландия и се замислих за тучни ливади, драматични пейзажи, силна бира и вкусна, сърцата храна – все неща, които ми изникват в съзнанието, щом се спомене Ирландия. И така, имахс мели планове през уикенда да сготвя нещо, попадащо под горните описания, например овчарски пай. Работната седмица обаче се изтъркули бързо-бързо и внезапно се оказа събота сутрин, точно време за закуска.

Моя приятелка бе наскоро в Дъблин и като се върна оттам, ми даде да разгледам една книга с ирландски рецепти. Докато чаках кафето да стане, реших да не се мотая повече и да си направя нещо ирландско още за закуска, защото с останалите планове за активна почивка през този ден се видя, че едва ли ще се стигне до овчарския пай. Разлистих книгата и видях едни малки хлебчета, които ме грабнаха за сърцето и реших да ги приготвя. Не сбърках. Овчарския пай го запазваме за следващия път. Колкото до името – звучи странно, написано на кирилица, но за да сме вярни на оригинала, го оставихме само кирилизирано. Скоунсове някак не върви.

Продукти:

1/2 ч.ч. масло на стайна температура
2 ч.ч. пресято брашно
3 чаени лъжички бакпулвер
1 с.л. захар
щедра щипка сол
1 яйце
3/4 ч.ч. айрян

Брашното се смесва със захарта, солта и бакпулвера. След това маслото и смесените сухи съставки се стриват на големи трохи, така че да се смесят много добре. Добавяме айряна, който е по-добре да не е купешки, а да е домашно разредено кисело мляко, и размесваме меко тесто. Според рецептата всъщност трябва да се използва buttermilk, но поради липса на този продукт по нашите ширини, се налага да използваме най-близкия продукт. Резултатът бе впечатляващ и с айрян.

Разстиламе тестото на леко набрашнена повърхност до около 2-2.5 см и режем неголеми кръгове – с водна или чаена чаша става идеално.

Преди да ги пъхнем в загрятата фурна, намазваме хлебчетата с разбитото с 1 супена лъжица вода яйце – това ще им придаде апетитен блясък. Печем на добре загрята фурна – около 190 градуса – за 7-10 минути, докато са бухнали и златисти.

Сервират се по възможност топли с масло, сладко, конфитюр, мед, или сирене. Чудесни са за закуска която и да е мързелива събота или неделя сутрин заедно с чаша кафе с много мляко или чай. Едва ли ще чакам следващия празник на Св. Патрик, за да ги приготвя отново.

Алфахорес

Ето че отново професионалните ангажименти надделяха и при двете и ни отвлякоха в неизвестна посока, в резултат на което блогът остана на заден план за известно време. Подобно отсъствие, разбира се, не значи, че не сме откривали нови рецепти междувременно, но със сигурност значи едно нещо – гузна съвест заради това, че не сме ги споделяли с вас.

Поради тази причина днес ще споделим с вас особено специална рецепта за едни невероятни сладки и може само да се надяваме да не ни се сърдите много.

Сладките се подвизават под името алфахорес и произходът им е Латинска Америка. Най-просто казано, това са две бисквити, слепени със сладко или друг сладък пълнеж. Дотук – нищо ново под слънцето. Това ми напомня за първия ми готварски опит – трябва да съм била на около 6 годишна възраст, когато докато нашите бяха на гости на съседите, реших да им „сготвя“ и да им занеса мезе за гостито. Рецептата се състоеше от цял пакет чаени бисквити, слепени с шипков мармалад. Освен, че успях да омажа цялата кухня, друг страхотен ефект не бе постигнат.

25 години по-късно се престраших да пробвам отново да приготвя рецепта за подобни сладки, този път приготвени собственоръчно, и трябва да призная, че резултатът бе повече от впечатляващ. Рецептата за алфахорес открихме, благодарение на Мат и лично ще сме му благодарни завинаги.

Основният герой в тази рецепта всъщност е дулсе де лече – карамелизирано кондензирано мляко. С ръка на сърцето мога да кажа, че ако обичате сладко, това ще ви се стори едно от най-вкусните неща на света. Дулсе де лече не се продава по нашите ширини, така че ако не ви го донесе някой мил приятел от Испания или Латинска Америка, може да се наложи да си го приготвите и сами. Приготвянето му е смешно лесно, просто трябва да имате търпение.

За това как аз открих дулсе де лече писах преди време в сп. „Меню“ и с риск да се повторя, ще разкажа историята отново. През първата си студентска година имах една колежка от Аржентина – Вики. С нея бяхме и съседки в общежитието. И за двете ни това бе първата ни година самостоятелен живот извън семейството и осигурената вкусна домашна храна, така че ни се налагаше да се изхранваме самостоятелно. Аз смело се хвърлях в кухнята и приготвях разни неща за хапване, макар и успехът на приготвените от мен ястия бе променлив. Вики, от друга страна, караше на сандвичи и за нея готвенето като дейност беше безмислена загуба на време. Радваше се на храната, но ни най-малко не се интересуваше от готвенето.

Един ден, прибирайки се от лекции я заварих да седи до котлона в кухнята и да разбърква много внимателно нещо в тенджера. Когато се приближих, видях, че нещото в тенджерата е запечатана консерва, плуваща в няколко литра вода и задачата на Вики бе да полива консервата с горещата вода, така че да не остане суха. Оказа се, че го прави от около час – оставаше и още един. Аз и приятелите, с които станахме свидетели на свещенодействието се позачудихме и веднага го обърнахме на смях и подигравки по адрес на кулинарните и умения. Вики гледаше гордо и продължи да си полива консервата. Каза ни, че приготвя не какво да е, а дулсе де лече – карамелизирано кондензирано мляко, нещо като млечен мармалад. След като приключи с поливането и остави консервата да се охлади, ни даде великодушно да опитаме от произведението, напук на нашето недоверие. Оттук нататък историята е ясна – бързо забравихме за острата критика относно готварските умения на Вики и повече никога не ги поставихме под съмнение. А дулсето бе изядено за има-няма 5 минути.

Дулсе де лече може да се използва, за да направи незабравими много сладкиши. Може също да се яде и направо от бурканчето/консервата – с лъжица. Само си дръжте чаша вода наблизо, че е бая сладко. Може, разбира се, да приготвите и следните чудесни сладки.

Оригиналната рецепта може да намерите тук, а това долу е нашата версия, претърпяла леки изменения (къде нарочно, къде без да искаме). Станаха страхотни и изчезнаха за отрицателно време.

Продукти:

3 ч.ч. пресято бяло брашно
1 пакетче бакпулвер
щедра щипка сол
200 гр. масло
1 ч.ч. бяла захар
2 яйца
1 ч.ч. мляко
1/2 ч.ч. сок от прясно изтискан портокал
1-2 капки ванилова есенция
Дулсе де лече

Разбъркваме до пухкавост захарта, маслото и яйцата, след което добавяме към тях сухите съставки – солта, бакпулвера и брашното. Накрая прибавяме млякото, сокът от портокал, и ванилията. Получаваме доста лепкава смес, с която трябва да се внимава, защото наистина се лепи по всичко.

Загребваме по една чаена лъжичка и редим в тава, като оставяме по два пръста разстояние, защото тези бисквити „порастват“ във фурната. Печем за десетина минути на около 180 градуса, като внимаваме да не загорят. Важно е да се извадят още „бледи“. На този период са много меки, но след няколко минути охлаждане се втвърдяват чудесно.

Когато сме готови с опичането на многото малки бисквитки (на мен ми отне около 4 тави) и когато са се охладили добре, идва ред на дулсето. Ако нямате мил приятел, който да ви донесе в бурканче, както на нас, можете да си го приготвите по горните описания (наистина става).

Мажем щедро бисквитите с дулсето и слепваме две по две. Накрая поръсваме с пудра захар и „сбогом, чиста съвест“ най-добре описва какво следва. Да ви е сладко!

Супа топчета

Този път беше ред на Крис да се тръшне болна, за разнообразие, тъй като от няколко години това е мое задължение, което спазвам най-добросъвестно. И понеже вярвам безрезервно в чудотворната сила на супите, а пък и напоследък блог-партньорът на два пъти ме спасява от тежки страдания с доматена и тиквена разновидност, реших като добро другарче да помогна на приятел в беда. Разговорът петък късно вечерта протече по следния начин:

М: Вземи си изпий лекарствата и ако обичаш, яж преди това, че ще те пребия. Направи си нещо топло.
К: Добре де, ще ги изпия, но нямам никакви сили да правя каквото и да е било. И престани да ме заплашваш с бой.
М: Изпий си лекарствата веднага и да не ги забравиш утре сутринта. По някое време ще дойдем и ще ти направя супа.
К: А може ли да е супа топчета, че много ми се яде?
М: Не може.
К: Ама защо? Много обичам.
М: Не съм сигурна, че ще стане.
К: Не искам друга супа.
М: Хубаво де, ще видим (не и казах, че всъщност ме мързи да въртя топчета в захлас).

На следващия ден обаче, наспана, освестена и с нови сили Крис освен че купи нов обектив, напазарувала и продукти за супа топчета, така че вече нямаше никакъв вариант за отстъпление, защото мислех да мина с номера, че в моя квартал хубавата кайма е свършила. Не би.

И така, вчера следобед въоръжени с два лимона и два шоколада пристигнахме в Крис, където чинно в редичка ме чакаха строени каймата, ориза и зеленчуците. С леко ръмжене запретнах ръкави и о, чудо – първата ми супа топчета стана фантастично-страхотна!

За такава прекрасна супа са ни необходими:

300-400 грама кайма смес, да не е много тлъста
2 яйца
1 картоф
2 средни глави лук
3 големи моркова
1 чушка
1 домат
половин глава целина
1 1/2 кафеена чашка ориз
3 с.л. кисело мляко
брашно
пипер смес
чубрица
сол

опционално – оцет и лимон

Замесваме кубаво каймата с едно яйце, половин кафеена чашка ориз (може и малко повече), една глава настърган на дребното ренде лук, малко сол, пипер и стритата между длани чубрица. Оставяме я да престои, даже може цяла нощ в захлупена тавичка в хладилника, за да могат миризмите хубаво да напият в месото.

В една голяма тенджера слагаме нарязаните на дребно чушка, останалата глава лук, картофа, целината и морковите, сипваме вода и слагаме да се вари (тази операция можем да я извършим в съд под налягане).

Междувременно оформяме от каймата малки топчета. Когато зеленчуците в тенджерата са понамекнали, добавяме малко сол към водата, овалваме топчетата в брашно и ги пускаме в кипящата течност. Последното е важно, за да могат да се стегнат веднага, ако каймата не е достатъчно добра, тогава яйцето си казва думата и няма опасност всичко да се разкашка в аморфна зеленчуково-каймяна маса.

Оставяме топчетата да поврат петнадесетина минути, след което добавяме останалия ни ориз (към една кафеена чашка). Варим още десет-петнайсет минути, горе-долу да се свари ориза. Добавяме настъргания домат, още чубрица, млян пипер и сол на вкус и оставяме на котлона за нови десет минути.

Забъркваме (Крис забърка) застройка от едно яйце и три супени лъжици кисело мляко. По принцип може да се сложи и малко брашънце, но от топчетата пада в супата брашно, така че в случая не е необходимо. Добавяме и един черпак топла супа, като хубаво разбъркваме застройката.

Когато сме готови, изключваме котлона и започваме много внимателно и бавно да сипваме застройката в супата, за да не се пресече. Объркваме хубаво цялата смес с черпака, след което оставяме още малко на котлона да поври. Ако сезонно има ароматен пресен магданоз, можем да поръсим обилно, след като свалим тенджерата от котлона.

След това са ни необходими купичка, лъжица, няколко филийки хляб и добър апетит. Аз лично добявам и една лъжичка винен оцет, но някои като Крис си слагат пресен лимонов сок, което също придава на чорбата много приятен вкус и аромат.

Изобщо – резултатът е класика в жанра.

Хляб без месене

Когато прочетох рецептата за този хляб в New York Times преди време, се въодушевих страхотно, че хляб може да се направи и по мързеливия начин. Слагаш продуктите в купа, разбъркваш, оставяш тестото да поспи 12-тина часа, на сутринта го вадиш и печеш. Ееех, само като за мен! И се получава страхотен хляб при това – с чудесна коричка отвън и красиви шупли отвътре, не някаква глетава маса тесто за мързеливци.

Прочетох невярващо рецептата един-два пъти и видях, че трябва да се пече в dutch oven – дебела стоманена тенджера с похлупак. Въодушевлението ми спихна като превтасало тесто – нямах си такава (и все още нямам). И така, оставих рецептата и забравих за нея.

Вчера обаче, незнайно защо, се сетих отново за този хляб и реших пак да разгледам рецептата. Там си пишело – ако нямаш такава тенджера, става и в йенско стъкло или глинен съд. Важното е хлябът да се пече в плътно покрит съд. Реших да пробвам. И взе че стана страхотен хляб – съвсем истински.

Ето нашата рецепта, с леки изменения от оригинала.

Продукти:

3 ч.ч. бяло брашно и допълнително за поръсване
1/2 ч.л. суха мая
1.5 ч.л. сол
щедра щипка захар
3/4 ч.ч. бира (използвах Туборг, предполагам може и с каквато и да е друга)
1/2 ч.ч. вода (ако тестото стане сухо, добавете още съвсем малко)

Пресяваме брашното в купа, добавяме маята, захарта и солта и разбъркваме. След това прибавяме течностите и разбъркваме отново добре с лъжица. Трябва да се получи гъсто, много лепкаво тесто, което за наша радост не е нужно да се меси. Покриваме купата с фолио или кърпа и оставяме на топло да втаса поне 12 часа. Може и малко повече.

Снимки от тези стъпки нямам, защото го забърках вчера вечерта, а не съм голям почитател на светкавицата.

След като е престояло, тестото трябва да е набъбнало много и да е на мехури. На този етап тестото изглежда леко ужасяващо, но това е в реда на нещата. Вадим го от купата и го поставяме върху набрашнена повърхност. Поръсваме с още малко брашно и месим съвсем кратко, няма и минута, колкото да стане на топка, макар и леко разтекла се такава. Връщаме в купата, покриваме и оставяме да поспи още 1-2 часа на топло.

Около час преди да сложим хляба да се пече, загряваме фурната на около 175 градуса и слагаме съдът от йенско стъкло да се загрее заедно с нея. Когато часът изтече, вадим съда много, много внимателно с ръкохватки, защото ще е адски горещ. Важно е да го поставим върху суха повърхност на стайна температура, за да не се счупи от температурната разлика. Изсипваме тестото вътре, разклащаме съда 2-3 пъти, за да се разпространи и правим един-два разреза върху тестото. Похлупваме и печем на 200 градуса около 30 минути. След това махаме похлупака и ако има нужда, допичаме още десетина минути на открито.

Вадим хляба от съда и го оставяме да се охлади за час преди да го разрежем.

Ето че без усилия се получава невероятен хляб – и на изглед и на вкус. Кой е казал, че хубавите неща не стават лесно?

How to: Паста (или как да си направим паста сами)

В наши дни толкова сме свикнали с даденостите, че малко от нас се замислят за произхода на нещата, с които се храним или как са приготвени. За повечето от нас сладкото идва готово в буркани (с малки изключения), маслото идва направо в пакетчета, а пастата идва на идеално правилни лентички, фигурки и каквито форми се сетим в лъскави кутии.

Все по-малко хора вече правят домашно сладко, а тези, които сами си приготвят маслото вероятно съвсем са на изчезване. Но пък не е толкова трудно да си направим сами паста у дома, макар и да е леко пипкаво. Ако имате около час, доста брашно, търпение да разточите тестото достатъчно фино, и не се замисляте много-много за чистенето след това, няма да съжалявате. Вкусът на домашната паста е несравнимо по-добър от този на купешката, а и удоволствието, забавлението, както и героизма да се похвалиш, че сам си си направил талятеле например, съвсем не са за изпускане.

Ето как.

Продукти:

2 яйца
280 гр. брашно (семолина)
допълнително брашно за поръсване

*Тези продукти са достатъчни за 2-3 порции. С увеличаването на броя на проциите се добавя по 1 яйце и още 140 грама брашно.

Брашното се пресява и се изсипва върху гладка повърхност и прави се кладенче, в което се слагат яйцата.

Разбъркваме яйцата с нож за масло енергично, докато поемат по-голямата част от брашното и се образува меко тесто.

Започваме да месим, добавяйки от останалото брашно.

Когато в тестото има достатъчно брашно, така че да е плътно, можем да пресеем останалото, за да няма трохи, които да развалят текстурата. Пресятото рециклирано брашно използваме отново за месене. Продължаваме да месим, като натискаме тестото с длан. Тестото е готово, когато при натиск се връща в началната си форма и образува малки мехурчета.

Сега е моментът да оставим тестото да си почине за около 20-30 минути, увито във фолио.

След като си отпочине, идва пипкавия момент. Поставяме върху добре набрашнена повърхност, сплескваме го с ръка и започваме да разточваме с набрашнена точилка с кратки движения, за да запазим кръглата форма. Добре е да се обръща от време на време и да поръсваме масата с допълнително брашно, за да не залепне.

Ако повърността, която изпозлвате за разточване не е особено голяма, може да оставите тестото да виси наполовина, докато разточвате другата – пести се място, а и е по-удобно.

За да се избегнат разкъсвания, когато разточим тестото тънко (но все още не достатъчно), може да го навием на самата точилка и да продължим да точим. Тестото е готово и добре разточено, когато е дебело около 1-1.5 мм.

Навиваме големия диск от двете страни, докато се срещнат в средата, подобно на свитък. Всяка страна трябва да е широка около 2 пръста. Сега започваме да режем напряко с остър нож – за талятеле е достатъчно да режем на 1см широчина.

Когато сме готови с рязането, прокарваме ножа под нарязаните ленти и с вдигането, те ще се разгънат и заемат желаната форма.

Така приготвената прясна паста се вари в 2.5 литра вряща вода, с добавени 1 с.л. морска сол и малко зехтин за около 3-4 минути.

За да избегнем залепване, след като сварим, отцеждаме добре пастата без да я мием с течаща вода, слагаме в съд и разбъркваме с малко зехтин. Готово. Поднася се веднага с подходящ сос.

Сладкиш с череши

Юни, откъде и да го погледнеш, си е Черешовия месец и даже се чудя как на френските републиканци им е хрумнало да го прекръстят на Prairial и какви прерии са ги гонили, при условие, че всичко е череши, череши, череши.

И макар че сега това за мен е повод за радост, като малка очаквах с ужас свършването на училище, което в Северна България съвпада с узряването на черешите, защото спешно бивах запокитена при родителите на майка ми. Те бяха известни в целия град със сладката и сиропите, които приготвяха, а това беше свързано с тежък труд. След като оберяхме трите череши, ни очакваха кофи с миниатюрни плодчета, от които да извадим костилките. До ден днешен го правя с безопасна, и при това адски бързо.

Сигурно тогава намразих правенето на всякаква зимнина, но днес понякога ми липсва черешовото сладко на баба, особено в някоя студена зимна сутрин с пържени филийки. За сметка на това правя черешовия сладкиш, който беше наградата за къртовския труд.

Продукти:

2 чаени чаши изчистени череши
1,5 чаена чаша брашно
1 чаена чаша масло, размекнато
1 чаена чаша захар
4 яйца
настъргана кора от половин портокал
1 чаена лъжичка бакпулвер

пудра захар за поръсване

Фурната се включва предварително на 180 градуса. Докато се загрява, в дълбок съд се разбиват маслото и захарта, дза да се получи кремообразна субстанция. В нея едно по едно се добавят яйцата, като всичко това се разбива непрекъснато с миксер или интензивно с вилица (както правеше баба ми). След това бавно се добавя брашното смесено с бакпулвера и портокаловата кора. Добре е брашното да се пресее със сито, за да е по-пухкаво.

Предварително изчиствам черешите от костилки (бързо и сръчно с безопасната игла), а точно преди да ги добавя, ги овалвам в брашно, което става много лесно и ефективно в торбичка. Целта на това занятие е да не се смачкат в тестото, като идеята е приложима и за ягоди, малини и нарязани на парченца плодове. Оваляните череши се добавят към тестото, което много внимателно се бърка с лъжица, за да не стане глетав сладкиша.

Всичко това се изсипва в тавичка, чието дъно е покрито с хартия за печене и се слага в добре загрятата фурна.

Пече се около 50 минути, но е добре да се провери дали е добре изпечен отвътре с клонка от метла, защото всяка печка пече различно.

Когато сладкишът е готов, се наръсва с пудрата захар, отново през ситото. Невероятен е за следобедно кафе и може да се поднесе с топка сметана с пресни плодове или мъъъничко черешов сироп.

Крекери с розмарин и пармезан

Крекерите имат милион приложения – база за коктейлни хапки, среднощна закуска с малко сирене и някой сушен домат, или просто нещо за гризане към една студена бира, например. Чувам в момента как някой от вас си казват „Тази съвсем полудя. И крекерите сама си прави“. Вярно е, че са популярен джънк и ги има навсякъде, но пък също е вярно, че не държа на химизирания им до лудост мирис на „бекон“, „чесън“ или каквото там, както и на милионите Е-та и консерванти вътре. Предпочитам да прекарам един час в привидно налудничаво занимание и да знам после, че дори да ям нещо недотам полезно, то поне не е битова химия. И че е вкусно. О, да.

А и честно да си кажа, правенето на крекери не се оказа никак трудно. Това сигурно е най-лесното тесто, с което съм си имала работа.

Продукти:

8 с.л. меко масло
2.5 ч.ч. брашно (бяло, ръжено, или пълнозърнесто)
1/2 ч.ч. вода
1 жълтък
1.5 ч.ч. прясно настърган пармезан
малко сол
розмарин
пипер

Смесете брашното с маслото в кухненски робот или между двете си длани в купа, докато стане на едри трохи. (Този път използвах бяло брашно, но тъй като това не е тесто, което трябва да бухне, мисля, че преспокойно човек би могъл да използва и по-ниско глутеново брашно като ръжено или пълнозърнесто). После прибавете жълтъка и пармезана и омесете добре, след което прибавете розмарина, солта и пипера. Тук е момента да се спомене, че може да прибавите каквито подправки ви се струват добри – може да се сложи малко табаско, чесън на прах, сусам, или пък босилек вместо розмарин- възможностите са много. А може и нищо да не се прибавя – запеченият пармезан ухае достатъчно омагьосващо и сам.

Когато сте готови с „подправките“, започнете да прибавяте по малко от водата докато я поеме цялата. Тестото трябва да стане леко трошливо, но да се държи плътно, когато се притисне. Разделете сместа на две топки и ги разточете на колкото може по-тънък лист. За изрязване може да използвате форми за сладки, чаша с малко гърло и остър ръб, или остър нож, но това е адски трудоемко и не гарантирам, че няма да ви писне бързо. Аз използвах форми за сладки и не мърморих кой знае колко. Готовите сурови крекери се слагат върху намаслена и напудрена с брашно тава и се боцват с вилица един-два пъти. Пекат се в загрята фурна на 180 до розово.

Кекс с крема сирене и маково семе

Този кекс идеално се връзва с нашумялата напоследък супер шарлатанска реклама на новия хляб „Бонус“ с конопено семе. Рекламата няма начин да не сте я видяли, но ако случайно не сте тук и сте пропуснали снимките в нета, е картинка на листо марихуана, а зад нея силует на полицай, зачеркнат с голям червен кръст, а отдолу на всичко това пише „Happy Bread“. Ми ако 7% конопено семе, което в този вид няма никакви наркотични свойства, прави един хляб „Happy“, значи този кекс си е щастлив и той, бая маково семе сложих…Няма какво да се чудя защо вчера бях в такова добро настроение. Ето как да постигнете и вие това:

Продукти:

2 пакетчета крема сирене
1 ч.ч. кафява захар (в краен случай, бяла)
2/3 ч.ч. масло (не маргарин)
2 ч.ч. брашно
1 ч.л. бакпулвер
4 яйца
1-2 пак. ванилия
1/4 чаша маково семе
малко топла вода или мляко

Извадете яйцата и маслото от хладилника да се отвърнат за около 30 минути на стайна температура. После с миксер на ниска степен разбийте крема сиренето и маслото докато станат еднородна маса. Прибавете захарта постепенно, бъркайки с миксера, така че да се получи пухкав крем. Бъркайки, прибавете яйцата едно по едно. После прибавете ванилията и маковото семе, което преди това сте накиснали замалко в затопленото мляко. Накрая прибавете и брашното, смесено с бакпулвера и разбъркайте отново с миксера, така че да се получи гъста смес. Сместа се изсипва във форма за кекс, а за да не залепне е по-добре да използвате хартия за печене. Намира се лесно в по-свестните супермаркети и магазини за домашни потреби и спестява много търкане на нетефлонови съдове. Пече се в предварително загрята фурна на 180 около час. За да проверите дали е готов кекса, боднете го с клечка за зъби в средата – ако я извадите без трохи, значи е добре опечен. Добре е да се реже след като изстине напълно.

Ми…яжте си и да не ви пука за калориите, това все пак е „happy“ кекс. ;)

Ньоки с доматен сос

Ньоките са италианското подобие на кнедли или по-дебелият братовчед на пастата. Представляват, в най-общи линии, малки, пухкави топчета от картофи, брашно и яйце. Струва ми се, че поне тук в България не им е било обръщано достатъчно внимание. Днес обаче, подтикнати от отскорошното наличие на пресни картофи, с Магдалина се видяхме да обсъдим поредния си кулинарен подвиг и решихме, че е крайно време да поправим това и да си направим и ние едни ньоки. Така де. :)

Трябва да призная, че ньоки така и не бях правила до днес. Идеята за тях ми я пусна сестра ми – от известно време насам все ми разказва колко били хубави нейните и как трябва някой ден да си направим. Така и все още не сме стигнали до това, а и рецепта все забравя да ми я каже. Но това не ни спря, разбира се. За вдъхновение се консултирахме с една от любимите ми готварски книги – My French Kitchen: A Book of 120 Treasured Recipes. Авторът на книгата е Джоан Харис – същата, която написа „Шоколад“ преди няколко години (сигурна съм, че не само аз имам добри спомени от тази книга). Та в тази книга има чудесна рецепта за ньоки със спанак и синьо сирене, която послужи за основа на това, което сътворихме с Магдалина днес. Ето какво се получи:

Продукти за ньоки:

600 гр. картофи
2 жълтъка
150 гр. брашно + още за овалване
50 гр. прясно настърган пармезан
75 гр. масло
сол
прясно смлян черен пипер

още 50 гр. масло
още 50 гр. пармезан
малко ситно нарязан къдрав магданоз

Продукти за доматения сос:

5-6 средно големи домата
4-5 скилидки чесън
зехтин
1 ч.л. захар
сол
прясно смлян черен пипер
къдрав магданоз

Преди всичко да започне, трябва да бъде уточнено, че правенето на ньоки си е сериозна врътня и изисква търпение. Въоръжени с такова, можем вече да пристъпим напред.

Картофите се обелват, измиват се, нарязват се на средно големи кубчета и се слагат в тенджера с вода, колкото да ги покрие и един пръст отгоре. Варят се, докато водата съвсем изври от тенджерата, като внимавате да не загорят. След като са готови, картофите се слагат в купа и се намачкват на пюре. След това се слагат маслото, жълтъците, брашното, пармезанът, солта и пиперът.

Омесва се хубаво тесто, което не бива да е прекалено лепкаво. Ако е – добавете още малко брашно. От него се правят малки топчета – колкото малък орех, и се поставят в набрашнена тава. Симпатичната форма на ньоките се постига като се боцват лекичко с вилица ето така:

Ако има двама човека, които да готвят самоотвержено, както беше в този случай, това е моментът, в който функциите се разпределят и единият отива да прави доматения сос. :) Магдалина е велик майстор на доматения сос, трябва да и го призная. Какво направи тя – задуши нарязаните на филийки скилидки чесън в зехтина за 1-2 минути и после добави настърганите домати. Остави ги да къкрят на умерен огън около час, за да стане сосът гъст и хомогенен. След това добави малко сол, черният пипер и лъжичка захар – може да прозвучи странно, но малкото захар убива киселината на доматите и ги прави адски вкусни. Точно преди да свали тенджерата от огъня, добави и наситно нарязаният магданоз. Може, разбира се, да се използва и нормален магданоз, но къдравият е с по-силен аромат и в простичко ястие като това, в което няма много подправки, е добре да се усети повече магданозът.

Стана сос за чудо и приказ. След това Магдалина дойде да ми помогне, защото аз овалвах последните ньоки в брашното и им правех трапчинките и вече мърморех леко нервирано. Внимание! Не почвайте да готвите ньоки, ако вече сте много гладни! По-добре е да имате нещо за гризане наоколо, за да не почнете да гризете околните. :)

Та…да. Когато ньоките са готови, се сваряват на партиди във вряща подсолена вода за 1-2 минути. Добре е да имат място да плуват. Готови са, когато изплуват сами на повърхността. Вадят се с решетъчна лъжица и се поставят в гевгир, за да се изцедят добре. Когато са готови, се поставят в тава и се поливат с разтопено масло, поръсват се с пармезан и магданоз и се пекат в загрята фурна около 20 минути, до златисто.

Сервират се в чиния с готовия доматен сос. Резултатът е много вкусно и учудващо леко ястие.

А това е моментът, в който аз вече се успокоих и взех да ям по-бавно, за да се наслаждавам на хубавата храна. Да, наполовина са изядени. :) Наистина изисква малко повече време и търпение, но си заслужава.