Зехтин с печен чесън и люти чушки

С наближаващия рожден ден на блога, наскоро си дадохме сметка, че Нож и виличка съществува от почти три години. Поглеждайки назад, виждаме най-разнообразни рецепти, които можеха и да са повече, ако бяхме малко по-добре дисциплинирани. Но ето на, Нова година дойде и замина и едва в края на януари се наканихме да пуснем пост.

Януари е месецът на решенията, които обуславят предстоящата година…или поне е месецът на гръмкото им заявяване. Е, ние не сме решили да спираме цигарите, алкохола, храната или каквото там, но ще опитаме да блогваме тук малко по-често. Просто защото ни е адски приятно, а така и така готвим с огромно удоволствие.

Днешната рецепта е доста простичка и незасукана, а не е съвсем и ястие (тук може да се поспори обаче – цяло ястие си става, ако се добавят няколко резена хубав хляб и малко морска сол), но ще ви помогне да приготвите нещо, което ще омагьоса много други ястия – салати, паста или пица, и всичко (солено), което ви хрумне да опечете с малко зехтин. Фината миризма на печен чесън и пикантността на опуканите чушлета придават на зехтина наистина пристрастяващ аромат, без да е твърде силен и натрапчив. Според някои в този зехтин има crack, но вижте съставките по-долу и ще се убедите, че няма такова нещо. Просто зехтин+чесън+люта чушка = здравословна и нескъпа адикция.

Продукти:

2-3 цели глави чесън
2-3 люти чушлета
около половин литър хубав зехтин

Хубавото на тази рецепта е, че е наистина адски лесна. Дори не ни се налага да белим чесън. Отрязваме върха на чесновите глави, колкото да се отворят скилидките.

Заливаме с малко зехтин и печем на 200 градуса докато поомекнат.

Междувременно опукваме няколко люти чушки на котлона, в съвсем old school маниер.

Изливаме зехтина в дълбок тиган или тенджерка и го слагаме да се загрее леко на слаб, колкото чесънът да пусне аромата си за няколко минути.

В добре измит и подсушен вариант поставяме чесъна и лютите чушки и изсипваме зехтина.

Тук, разбира се, може да изберете да добавите и някаква билка, като например босилек или розмарин, или пък пипер, но като почитатели на минимализма, решихме да оставим тревите за друг половин литър зехтин.

Затваряте добре и ето, че имате прекрасен, вкусен зехтин за печене, салати или за добавка към хляб. Чесънът и чушките си пускат аромат и люто с времето, така че зехтинът става още по-добър, когато отлежи малко. Хубаво е да го държите на хладно или в хладилник и да доливате зехтин, когато намалее, за да нямат чесънът и чушките достъп до въздух (тогава мухлясват, а ние не правим рокфор зехтин). Бон апети!

How to: Паста (или как да си направим паста сами)

В наши дни толкова сме свикнали с даденостите, че малко от нас се замислят за произхода на нещата, с които се храним или как са приготвени. За повечето от нас сладкото идва готово в буркани (с малки изключения), маслото идва направо в пакетчета, а пастата идва на идеално правилни лентички, фигурки и каквито форми се сетим в лъскави кутии.

Все по-малко хора вече правят домашно сладко, а тези, които сами си приготвят маслото вероятно съвсем са на изчезване. Но пък не е толкова трудно да си направим сами паста у дома, макар и да е леко пипкаво. Ако имате около час, доста брашно, търпение да разточите тестото достатъчно фино, и не се замисляте много-много за чистенето след това, няма да съжалявате. Вкусът на домашната паста е несравнимо по-добър от този на купешката, а и удоволствието, забавлението, както и героизма да се похвалиш, че сам си си направил талятеле например, съвсем не са за изпускане.

Ето как.

Продукти:

2 яйца
280 гр. брашно (семолина)
допълнително брашно за поръсване

*Тези продукти са достатъчни за 2-3 порции. С увеличаването на броя на проциите се добавя по 1 яйце и още 140 грама брашно.

Брашното се пресява и се изсипва върху гладка повърхност и прави се кладенче, в което се слагат яйцата.

Разбъркваме яйцата с нож за масло енергично, докато поемат по-голямата част от брашното и се образува меко тесто.

Започваме да месим, добавяйки от останалото брашно.

Когато в тестото има достатъчно брашно, така че да е плътно, можем да пресеем останалото, за да няма трохи, които да развалят текстурата. Пресятото рециклирано брашно използваме отново за месене. Продължаваме да месим, като натискаме тестото с длан. Тестото е готово, когато при натиск се връща в началната си форма и образува малки мехурчета.

Сега е моментът да оставим тестото да си почине за около 20-30 минути, увито във фолио.

След като си отпочине, идва пипкавия момент. Поставяме върху добре набрашнена повърхност, сплескваме го с ръка и започваме да разточваме с набрашнена точилка с кратки движения, за да запазим кръглата форма. Добре е да се обръща от време на време и да поръсваме масата с допълнително брашно, за да не залепне.

Ако повърността, която изпозлвате за разточване не е особено голяма, може да оставите тестото да виси наполовина, докато разточвате другата – пести се място, а и е по-удобно.

За да се избегнат разкъсвания, когато разточим тестото тънко (но все още не достатъчно), може да го навием на самата точилка и да продължим да точим. Тестото е готово и добре разточено, когато е дебело около 1-1.5 мм.

Навиваме големия диск от двете страни, докато се срещнат в средата, подобно на свитък. Всяка страна трябва да е широка около 2 пръста. Сега започваме да режем напряко с остър нож – за талятеле е достатъчно да режем на 1см широчина.

Когато сме готови с рязането, прокарваме ножа под нарязаните ленти и с вдигането, те ще се разгънат и заемат желаната форма.

Така приготвената прясна паста се вари в 2.5 литра вряща вода, с добавени 1 с.л. морска сол и малко зехтин за около 3-4 минути.

За да избегнем залепване, след като сварим, отцеждаме добре пастата без да я мием с течаща вода, слагаме в съд и разбъркваме с малко зехтин. Готово. Поднася се веднага с подходящ сос.