h1

Фритата за ленива неделя

септември 7, 2008

Предполагам всеки ще се съгласи, че неделята е разточителен ден, който предразполага към ленивост и глезотии. Често се улавям да планирам какво ще сготвя, когато най-после дойде онази неделя, в която освен работа, няма и планирани излизания с приятели. Тя си е ей така, само за теб. Всякакви грандиозни рецепти ми се въртят из главата – ще приготвя това, и това, и еди кое си, дето все не ми остава време за него.

Разбира се, идилията не се осъществява съвсем. Мързелът надделява и някъде с второто кафе около обяд се усещам, че всъщност не ми е останало време да сготвя всичко, което съм си намислила. Към края на чашата кафе ме хваща съклета и решавам да поканя приятели на лек обяд – друго е когато имаш за кого да сготвиш. Мотивацията е голяма работа.

Ето една рецепта, достатъчно лесна като за ленива неделя, и достатъчно вкусна и радваща, че да е като награда за почивния ден.

Продукти:

Oколо 1/2 кг. картофи или тиква (според сезона)
2 червени чушки
1-2 моркова
2 тиквички

6 яйца
1 ч.ч. заквасена сметана
1/2 ч.ч. настърган пармезан
сол
пипер
шепа пресен босилек (по желание)

Фритатата всъщност е вид италиански омлет с плънка от сирена, различни видове месо, зеленчуци, и дори паста. В случая рецептата е с печени зеленчуци, подходяща за лятото.

Зеленчуците се нарязват на средно големи парчета, поръсват се със зехтин, пипер и сол и се запичат на фурна до златисто – около 35-40 минути. Ако използвате тиква, вместо картофи, ястието ще придобие много приятен, сладникав вкус. Аз използвах картофи, поради очевидни причини – тиквите все още ги няма.

За да приготвим сместа за фритатата, разбиваме яйцата и ги смесваме със сметаната и пармезана. Ако имате босилек, сега е момента да го прибавите към сместа.

Зеленчуците се преместват в дълбок тиган и се заливат със яйчената смес. Фритатата се пече без да се разбърква на котлона десетина минути, докато се стегне. Важно е да се спомене, че не се обръща. За да се запече отгоре, тиганът се поставя в силно загрята фурна, по-близо до горните реотани. Ако не разполагате с тиган, чиято дръжка се маха (и аз нямам такъв), просто оставете фурната отворена, така че дръжката да стърчи навън – изглежда малко смахнато, но работи чудесно.

След 2-3 минути, когато придобие златист цвят, фритатата е готова.

Лесно, вкусно, и сърцато ястие, подходящо за обяд, вечеря, или леко позакъснял брънч, в случая.

Advertisements

6 коментара

  1. много хубаво, благодаря за напомнянето и за варианта с тиква. фритатата е едно от най-прекрасните небрежни ястия, а в комбинацията на първата снимка е идеално. само малко тежичко ми идва с толкова сметана и пармезан. бту, тази есен/зима мисля да пробвам поне няколко рецепти с тиква в солени ястия.


  2. Крис,представих си тигана със стърчащата дръжка и се сетих за Вики, която вари кутия кондензирано мляко… Ненадмината си в забранените неща, както винаги!
    Абе, имам един въпрос, ти като специалист ще отговориш. Има ли някаква друга причина, освен доза снобизъм, в това в дадена рецепта (повод за въпроса ми е последната рецепта в 101 Cookbooks за cianfotta) да се изисква да се използва в рецептата „кашерна сол“. Разбирам религиозни причини, но хората, които си ги спазват, си ги знаят. Или просто тя е много по-различна (кашерната сол)? Ако е, как ли е? Сподели, моля, че се раздразних.


  3. Хаха, Тине, супер смешно беше това с тенекията кондензирано мляко…

    Относно кашерната сол – има си причина, освен снобизъм. ;) Кашерна сол е северноамериканския термин за груба готварска сол с ниско съдържание на добавки от сорта на йод, етц. Така че просто е по-полезна, което се връзва с концепцията на Хайди. Иначе едва ли ще пропадне ястието, ако му сложиш морска или обикновена сол. ;) Дерзай.


  4. Благодаря!То и аз попрочетох.Но все пак леко ми снобее. А с това „Дерзай“ накрая ме накара да се почувствам като ученичка:)


  5. Преди малко почти я направих тази фритата. Споделям ти какво „не“ направих :)(познаваме се). Имах кокосова сметана (ли се вика на coconut cream?) и сложих вместо истинска, и вместо босилек, сложих салвия (sage).Почти не остана :)


  6. хмм, да си кажа и аз за фритатата :)
    аз съм от тези, които не могат да чакат толкова дълго всичко да се изпече във фурната. моята фритата „се случва“ изцяло в тигана, след като запържа зеленчуците, прибавям яйцата, и за да се опече и от двете страни трябва да се обърне в тигана, с малко сръчност и повече упражнения и това го докарвам вече ;)
    Поздрави и благодаря за свежите идейки!



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: