Салата от броколи и червена чушка

За броколито може да се пише доста, въпреки че само по себе си е доста скучен зеленчук. Ужасно е полезно обаче, така че трябва да се намери някакво приложение в практиката, за да може заклет любител на пикантните и високо протеинови храни да го яде не само доброволно, но направо с ищах (визирам себе си).

Това всъщност хич не е трудно, защото готвенето последните десетилетия вече не е това, което беше. Светът стана плосък, границите се размиха, а в кухнята различните традиции, техники и семейни тайни се стопиха, преляха една в друга и образуваха най-разнородни сплави, които са безкрайно вкусни и полезни, защото при преносът между различните култури човек отсява най-доброто, когато опира до храна (за другите неща можем да твърдим обратното). Някои наричат тази кухня fusion, но май звучи твърде претенциозно и неясно, може би поради това, което най-често се крие зад табелите на ресторантите, които предлагат фюжън манджи.

Истинската смесена-омесена кухня се случва всеки път, когато експериментираме с рецептите на баба, с нещо прочетено в интернет, с подправки, купени от Женския пазар, със спомени от някой забутан индонезийски ресторант из уличките на Амстердам и няколкото години, прекарани в Азия.

Такава е и нашата салата с броколи. А за нея ни бяха необходими:

1 глава броколи
1 червена чушка

За соса:
1 лъжица сух или свеж джинджифил
1 скилидка чесън
1 ч.л. петмез, разреден с малко вода
1 с.л. сусамово олио
2 с.л. соев сос
2 с.л. оризов оцет
1/3 чаша сурови бадеми
черен сусам
сол

Броколито се измива и се почиства добре от пожълтели части, след което се разделя на розички. Бланшира се, като във водата се добавя лъжичка сода бикарбонат, за да запазим апетитния му ярко-зелен цвят. След като бъкне, се отцежда добре и се слага в купа. Към него добавяме нарязаната на парченца червена чушка (може и камба).

Междувременно, в тиган без мазнина запичаме нарязаните на продълговати, тънки парчета бадеми, докато леко покафенеят. Това става заедно със сусама, за да може той да пусне по-добре аромата си. След като сме готови и с тази процедура, ги изсипваме при броколито и чушката. Сусамът, който използваме за готвене е черен, но ако няма, и бял върши работа. И тук идва най-тънкия момент от цялата рецепта.

В купичка забъркваме соса за салатата (или дресинг, употребата на която и да е от двете думи е въпрос на личен избор и степен на езиков пуризъм), който включва една супена лъжица сух или свеж джинджифил, като пресен е за предпочитане, но не може да се тича до по-големите магазини всеки път, скилидка намачкан чесън, една чаена лъжичка петмез, разреден с малко вода, той пък придава леко карамелен и сладникав вкус, една супена лъжица сусамово олио, две супени лъжици соев сос, който по-добре да е японски, тъй като е по-фин и без мононатриеви глутамат и бензоат, оризовия оцет (и всякакъв друг върши работа) и сол на вкус.

Приготовлението на дресинга, комбинацията и пропорциите на съставките при измисляне на рецепти е като ходене по въже – една грешна стъпка и всичко може да отиде по дяволите. Ние обаче посигнахме изненадващо добър резултат, изключително интересен като вкус, който би задоволил всеки капризник, мърморещ, че полезната храна хич не е вкусна.

Свински ребърца със сос Хойзин

***Предупреждение: Който пости, да не чете по-надолу***

Когато днес започнах да пиша този пост, осъзнах, че досега не сме пускали рецепта със свинско месо (умни тагове). Факт е, че свинското месо не е сред най-полезните храни на света, но пък е вкусно. А и приготвено по малко по-здравословен начин, си е направо ОК от тази гледна точка.

Рецептата, която пускам днес, няма кой знае каква история. Онзи ден си умряхме от смях с Магдалина, докато мъдрехме какво интро да и напишем. Тя предложи да кръстя рецептата „Свински ребра Путанеска“ и да разкажа как докато баба ми била в Тайланд по важни дела, една проститутка и споделила рецептата за тази чудна гозба. Е, за жалост историята не е така бляскава и няма корени в детството ми – баба ми не е била в Тайланд и не е готвила със сос Хойзин.

Истината е, че преди 2 години сестра ми ми подари книга, в която видях за първи път споменат този въпросен сос, смесица от ферментирала соя, чесън, оцет, чили и сладки картофи, и оттогава много ми се иска да го пробвам. И така докато не видях бурканче Хойзин да си седи кротко на рафта в Пикадили – оттам нататък е ясно.

Ето ви продуктите да си направите едно освежаващо и вкусно азиатско ястие. Трябват ви:

1 кг. обезкостени свински ребра

За соса:

1/2 чаша хойзин сос
1 скилидка чесън
1/3 чаша соев сос
1/2 ч.ч. мед

За гарнитурата:

1/2 кг. замразен зелен боб
черен сусам
50 мл. соев сос
1 лъжица кафява захар.
1 лъжица сусамово олио
1 скилидка ситно нарязан чесън

чаша ориз с къси зърна

Приготвянето на тези ребра е много лесно, но изисква малко време за мариноване на месото, така че е добре да сте подготвени. Смесвате всичките продукти за соса в голяма купа и потапяте късовете месо в нея. Колкото по-дълго се маринова, толкова по-добре, но е хубаво да постои в маринатата поне 2 часа. След това изваждате месото, поставяте го в тава, постлана с хартия за печене, и го пъхате в добре загрята фурна на около 200 градуса. Пече се до златисто, след което се обръща, за да добие коричка и от другата страна. От време на време се маже със самия сос с помощта на готварска четка.

Гарнитурата към тези ребра е добре да е семпла. Оризът се сварява на пара без овкусители – нека оставим вкуса на ребърцата да обере точките по внимание. Но както повечето азиатски меса, и това няма да мине без простичко приготвен зелен зеленчук (как хубаво го казах), който да му прави компания.

И така, слагаме зеления фасул в малко вряща подсолена вода докато омекне – 3-4 минути, не повече, защото ще се развари, а трябва да е леко хрупкав. Отцеждаме фасула и загряваме тиган, в който слагаме сусамовото олио. Когато е добре загрято, изсипваме чесъна и фасула и бъркаме енергично, за да не загорят. 1-2 минути след това добавяме захарта и соевия сос и разбъркваме хубаво. Оставяме да покъкри още 3-4 минути, докато течноста се изпари. Накрая поръсваме със сусама и готово.

П.С. Днес „Нож и виличка“ става на точно една година. :) Гореописаното не е празнично като торта, но изглежда добре и е вкусно – така че става и за подобен повод, пък и печеното прасенце си е класика в жанра.

Крис

Бокумбап…или Ориз с кимчи

Не бях пробвала корейска храна, докато не посетих Сеул преди година и нещо. Бях отседнала в Инсадонг, арт кварталът на града – имаше адски много неща за разглеждане и галерии за обикаляне. Силно впечатление ми направи големия брой галерии за модерно изкуство – такива в Япония извън Токио не се срещат често. Имах кофти късмет обаче и времето се оказа много дъждовно. Излизах на разходка в дните, когато валеше по-малко…така и не спря да вали.Слушах си Ник Дрейк и обикалях улиците, които бяха доста оживени, въпреки дъжда, и попивах разнообразните гледки и миризми – на дъжд, прах, оризови сладки, сготвени на пара ей така на улицата, както и на другите манджи (съвсем съзнателно използвам тази дума, манджи си бяха), продавани на улицата – сергиите бяха безброй. Исках да снимам една от тях, но лелите, които я стопанисваха, се оказаха враждебно настроени и не ми позволиха. Когато се уморявах от ходене и разглеждане, засядах в първия срещнат ресторант. Може би поради дъжда (или поне това е моето извинение), посетих доста ресторанти.

Миризмата по улиците на Инсадонг, която надмогваше всички други беше тази на кимчи. Кимчито е нещо като нашето кисело зеле, но не съвсем – прави се от т.нар. у нас китайско зеле (нещо, което на мен ми прилича на кръстоска между зелка и маруля), слага му се чеснова трева, адски лют корейски пипер, и ферментира много по-малко.

Кимчито е нещо, което или харесваш или намразваш, като го опиташ. Аз много го харесах, въпреки че не съм много издържлива на люто. Обичай в ресторантите в Корея е когато клиентът седне на масата, заедно с менюто да му бъде предложено плато от…туршии, при това съвсем безплатно. Признавам си, че корейците са царе на туршиите. Първият път толкова ми харесаха, че си поръчах още едно плато, нищо че вече ми течаха сълзи от лютото кимчи.

Голяма бе изненадата ми да разбера, че кимчи се продава и тук, в корейския ресторант в кв. Изток – съвсем истинско, дори дават и в буркан за вкъщи. Бокумбап е нещо вкусно и съвсем автентично корейско, което пробвах там и се оказа, че може лесно да се приготви и тук, но по-добре вечер, кимчито все пак е доста миризливо. :)

Продукти:

1 ч.ч. дребно нарязано кимчи
200 гр. нарязан бекон
1 скилидка ситно нарязан чесън
1 с.л. зехтин
1 с.л. сусамово олио
3.5 ч.ч. сварен ориз
1/4 ч.ч. соев сос
1/4 ч.ч. вода
сол на вкус

3-4 яйца
сусам за поръсване (черен или бял)

Относно оризът, може би тук е мястото да обясня как се сварява ориз, така че да стане лепкав без да е разварен. По препоръка на моята скъпа приятелка Емма, която е спец по японските манджи, използвам ориз Балдо (продава се в Била и върши чудесна работа и за суши, но за него друг път). Съотношението ориз:вода е 1 към 1 и малко отгоре. Оризът се измива, отцежда се, и се слага заедно с водата в съд с дебело дъно на студен котлон. Котлонът се включва на най-силното и веднага щом оризът започне да ври, се изключва и оризът се остава върху него да попие водата (или се маха от котлона, ако той е много силен). Получава се чудесно сварен, рохък ориз.

Та…бокумбап. Зехтинът се загрява и се разпространява равномерно по цялото дъно на съда, в който ще готвите. Прибавя се чесънът и на силен огън се разбърква около 10 секунди, след което се прибавя беконът и се бърка, докато се препече леко. След това се прибавя кимчито и се разбърква около две-три минути. После се прибавят оризът, соевият сос и водата и се разбърква, докато оризът поеме течностите, след което се слага и лъжицата сусамово олио и се разбърква отново. Яйцата се изпържват на очи отделно и се слагат като гарнитура към всяка порция. Поръсва се с бял или черен сусам. Подходящо питие за погасяване на пламъците е бирата. :)

К.