Домашни бургери

Сега, според мен не си струва да си кривим душата и да пишем разни дългоопашати лъжи как ядем само домашно приготвена храна или в изпитани ресторанти, които готвят кашер, предлагат суши от морска краставица и био-сокове от люцерна и са едновременно в класацията на Мишлен и Бакхус.

Истината е, че в ежедневие, когато работният ден продължава често 12-13 часа за готвене не остава време, а на никой не му е до ресторанти, когато пред очите ти до заспиване летят цифри и формули. Така че за хапване остават сандвичите – вкъщи и навън, кога здравословни, кога вкусен, но откровен джънк. Като бургер със сирене, пържени картофи и шейк (аз лично предпочитам бира, ако трябва да сме докрай честни).

Онзи ден, докато правехме обядо-вечерята (след като има брънч, трябва да има и дънч) си говорехме какво са за нас хамбургерите и изплува мнението, че демокрацията е Макдоналдс за много хора у нас, които свързват промените с американския фаст-фууд, менютата с играчки и миризмата на пържени картофи по централните улици. Дали е така не знам, но има голяма доза истина в това, че БигМак се превърна в символ на променящия се свят. Все пак, звучи идиотски „демокрацията е Макдоналдс“.

Аз съм по-голяма от това поколние, което водеха в закусвалните по празници и така и не успях да се привържа към определен фаст фууд, а комбинацията от хляб и кюфте за мен има съвсем друго измерение – в детството ми всеки път, когато тръгвахме нанякъде се напържваше една голяма пластмасова кутия с кюфтета, които ядяхме на спирките по пътя за морето, защото с лада се стигаше бавно и се почиваше често. Аз слагах кюфтето между две филии заводски хляб и ръфах ту сандвича, ту голям домат, който капеше по тениската и гуменките.

Оказва се, че и Крис, и много други имат подобен спомeн, явно това е била храната-импратив при дълги пътешествия, а аз свъзрвам кюфтето с хляб и домат първо с това, а чак после с привнесен джънк и бургери. Е, без да си кривя душата, зарадвах се когато в София се появи Бъргър Кинг, защото поне има вкус на нещо (Мак-дак не хапвам никога въпреки всичко което изписах по-горе, все пак човек трябва да има някакви стандарти).

Идеалният вариант за любители на сандвичи с кюфтета обаче е домашно приготвен бургер, със съставки, които можеш да видиш и за които си сигурен, че имат натурален произход. За подобна вакханалия са ни неободими:

За бургерите:
500-600 грама кайма смес
половин глава лук
3 скилидки чесън
пипер смес
лимонов пипер
сос уорчестър

домашни сусамени хлебчета

маринован лук
жълто сирене маасдам
зелена салата или айсберг
2 домата
кетчуп

За да направим домашни бургери е нужно да имаме предварително опечени сусамени питки и маринован лук, въпреки че естествено те могат да се купят, просто вкусът е съвсем различен и доста скучен.

След като имаме тези изключително съществени продукти, приготвяме каймата за кюфтета. Добре е да е смес, за да не стават прекалено сухи, нашата в крайна сметка след допълнително купуване стана комбинация от 1/3 свинско и 2/3 телешко. Замесваме я с настъргания на ситно ренде лук, намачканите скилидки чесън, смлян пипер, малко сол и сос Уорчестър на вкус. Въщност сосът е най-важното и придава на бургерите специфичния им вкус. След като объркаме добре, оставяме на студено място (това е много важен момент, защо – след малко), може за цяла нощ, за да се смесят добре ароматите.

Когато сме готови да печем кюфтета, загряваме скарата/плочата/тигана, а междувременно си приготвяме листа зелена салата, жълто сирене на тънки филийки, маринован лук, домати на кръгчета и всъщност всичко друго, което се сетим като: други зленчуци, кисели краставички, туршия от цвекло, артишок, каперси, бекон, майонеза, горчица, сосове и маслини.

От студената кайма оформяме големи, плоски кюфтета, които бързо слагаме на нагорщната повърхност. Важно е да са студени, за да не се разпадат или цепят, тъй като са доста тънки и опасността от подобни инциднти е сериозна. За да не се свива бургера, правим лека вдлъбнатинка с палец в средата.

Този път реших да ги пека на тиган, тази разновидност е позната като skillet burgers и ако не се добавя мазнина, вкусът е като на опечени на плоча кюфтета. На скара също се получават адски добре, а аз, понеже не мога да се рeша какво харсвам повече, редувам тиган – скара -тиган и така до безкрай.

В същия добре загрят тиган запичаме разрязаните на две питки от вътрешната страна и докато са още топли редим предваритено приготвените продукти – половинка питка,зелена салата, кюфте, сирене, маринован лук, домат, кетчуп и пак хлебче. За да се стопи сиренето, можем да го оставим за минутка върху бургера, докато той се допича в тигана.

Сервираме огромния сандвич, докато е още топъл с домашни пържени картофи и напитка по избор, аз както вече казах, съм по бирата.

Гратен с домати и тиквички

Това късно-лятно ястие е вдъхновено от Мат и неговите хапки, става много бързо и лесно, адски вкусно е особено с летните домати, чийто слънчев вкус за съжаление не може да бъде повторен от хибридите, които си купуваме през зимата. Естествено, в началото мисълта за огретен ме накара да набръчкам нос, защото си представих безформена маса от картофи, яйца и още нещо (наистина не знам какво), но Крис се постара да ме убеди, че това няма да е като „онова“. И не беше, факт. Поради това и реших да кръстя нашето произведение гратен, а другата причина е, че и аз, като г-н Хобита съм отявлен франкофон и предпочитам да запазвам оригиналния правопис и правоговор (освен това, au gratin е готварска техника, а не име на ястие).

Гратенът (gratin, от gratter фр. стържа) съществува в безброй разновидности, които са обединени под знака на хрупкава коричка от настъргано сирене, а за нашия ще ни трябват следните продукти:

4 средни домата
2 средни тиквички
чаша и половина настъргано твърдо сирене, 2 вида, например пармезан + още едно
средна главичка лук
зехтин
пипер смес и други подправки
сол евентуално

Лукът се нарязва на ситно и се сотира в много малко зехтин и вода, докато стане прозрачен. Нарязваме на тънки кръгчета тиквичките и доматите.

За този гратен използвахме пармезан и още един вид, малко по-меко сирене, но пекорино плюс еменал или гауда също е много добър вариант. И двете сирена се настъргват на ситното ренде (ако няма такова специално за пармезан), докато общото количество достигне около една и половина чаена чаша.

В тавичка се застила хартия за печене, която много леко се намаслява със зехтин. След това започва голямото редене – тиквички, домати, лук, сирене, подправки и така в същата последователност, докато не свършат продуктите. Сол може и да не се слага, тъй като в сирената има достатъчно. Най-отгоре се нареждат останалите домати и се покрива с настърганото сирене. Пече се на среден огън, като тавичката може да се покрие с фолио, което да се махне накрая или фурната да се остави известно време само отдолу, а после да се засили и отгоре, за да се получи прочутат хрупкава коричка. Voila.

Фритата за ленива неделя

Предполагам всеки ще се съгласи, че неделята е разточителен ден, който предразполага към ленивост и глезотии. Често се улавям да планирам какво ще сготвя, когато най-после дойде онази неделя, в която освен работа, няма и планирани излизания с приятели. Тя си е ей така, само за теб. Всякакви грандиозни рецепти ми се въртят из главата – ще приготвя това, и това, и еди кое си, дето все не ми остава време за него.

Разбира се, идилията не се осъществява съвсем. Мързелът надделява и някъде с второто кафе около обяд се усещам, че всъщност не ми е останало време да сготвя всичко, което съм си намислила. Към края на чашата кафе ме хваща съклета и решавам да поканя приятели на лек обяд – друго е когато имаш за кого да сготвиш. Мотивацията е голяма работа.

Ето една рецепта, достатъчно лесна като за ленива неделя, и достатъчно вкусна и радваща, че да е като награда за почивния ден.

Продукти:

Oколо 1/2 кг. картофи или тиква (според сезона)
2 червени чушки
1-2 моркова
2 тиквички

6 яйца
1 ч.ч. заквасена сметана
1/2 ч.ч. настърган пармезан
сол
пипер
шепа пресен босилек (по желание)

Фритатата всъщност е вид италиански омлет с плънка от сирена, различни видове месо, зеленчуци, и дори паста. В случая рецептата е с печени зеленчуци, подходяща за лятото.

Зеленчуците се нарязват на средно големи парчета, поръсват се със зехтин, пипер и сол и се запичат на фурна до златисто – около 35-40 минути. Ако използвате тиква, вместо картофи, ястието ще придобие много приятен, сладникав вкус. Аз използвах картофи, поради очевидни причини – тиквите все още ги няма.

За да приготвим сместа за фритатата, разбиваме яйцата и ги смесваме със сметаната и пармезана. Ако имате босилек, сега е момента да го прибавите към сместа.

Зеленчуците се преместват в дълбок тиган и се заливат със яйчената смес. Фритатата се пече без да се разбърква на котлона десетина минути, докато се стегне. Важно е да се спомене, че не се обръща. За да се запече отгоре, тиганът се поставя в силно загрята фурна, по-близо до горните реотани. Ако не разполагате с тиган, чиято дръжка се маха (и аз нямам такъв), просто оставете фурната отворена, така че дръжката да стърчи навън – изглежда малко смахнато, но работи чудесно.

След 2-3 минути, когато придобие златист цвят, фритатата е готова.

Лесно, вкусно, и сърцато ястие, подходящо за обяд, вечеря, или леко позакъснял брънч, в случая.

Салата със сирене манури

Може би трябва да започна оттам, че манури (μανούρι) е гръцко свежо сирене, най-често от овче мляко, но може и от козе. Обикновено е безсолно, но това което аз купувам е леко осолено и перфектно за зеленчукови салати.

В действителност до скоро аз изобщо не обичах прясно сирене, в резултат от един доста драматичен сблъсък в ранното ми детство с домашно такова. Един ден на гости у баба ми бяха дошли нейна племеничка плюс съпруг и както винаги, бяха донесли куп неща от село – домати, мед, зелен боб, плодове и разбира се, съвсем прясно и безсолно сирене, което баба ми много обича и все още си хапва с пелин. Лелята като ме видя, веднага ме защипа по бузите и започна да обяснява „колко е хубаво сиренцето с доматки, със зарзалки, домашно“ и аз нали съм си лакомия, отхапах едно доста солидно парче. И застинах. С издути бузи, само очите ми се въртяха във всички посоки, а сиренето ни напред, ни назад. Сдъвках го накрая, то едно овче, истинско, а аз – свикнала само на купешкото, ужас. Доста драматична беше тази моя първа среща, за щастие, не и последна.

Постепенно се научих да ценя истинските неща, натуралния вкус, овчето мляко и прясното сирене с ниската му масленост и сол. За съжаление у нас трудно се намира хубаво българско такова, но напоследък на пазара има избор от чужди сирена и манури е съвършеният избор за лятна салата.

Продукти:
2-3 зрели домата
1 малка краставица
2 чушки (в служая жълта и оранжева, но може зелени и червени)
половин глава червен лук
100 грама маслини
босилек
зехтин
балсамиков оцет
морска сол

Салатата е бърза и лесна за приготвяне – зеленчуците се нарязват на кубчета в купа, добавят се лукът на лентички, маслините и нарзяното пак на кубчета сирене, а отгоре се наръсва с накъсаните листенца босилек. Овкусява се с морска сол, зехтин и оцет на вкус, според предпочитанията и готово. Имаме перфектно лятно ястие или добавка към всевъзможни ястия.

Лазаня със спанак, сирена и сушени домати

Малко неща обичам на този свят колкото пастата. И ако трябва да съм честна, тайно си мечтая да бях родена в Италия, където паста се яде всеки ден и (обичам да си въобразявам, че) хората имат генетично съвършен метаболизъм и не пълнеят от нея. Ммм. Докато пиша това обаче, от главата ми не излиза леко дразнещата мисъл, че трябва да си приготвям сака за фитнес след работа – какво да се прави, не съм родена в Италия и ще трябва да полагам физически усилия, за да не ми се отрази на размера така обичаната от мен паста.

Представям ви една чудесна пролетна рецепта, която може би не е върхът на здравословието (то кое ли е, освен марулята и морковите), но пък е лека, съдържа сезонен зеленчук, и е особено вкусна.

Продукти:

1 пакет кори за лазаня без предварително варене
300 гр. пресен спанак
1 бурканче сушени домати
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
2 топки моцарела (около 150 гр.)
200 гр. рикота или cottage cheese
100 гр. твърдо козе сирене за поръсване

За сос бешамел:

5 с.л. масло
1/3 чаша брашно
3.5 ч. чаши мляко
сол
пипер
индийско орехче

Лукът се нарязва на ситно и се задушава в няколко капки зехтин до омекване, след това се прибавя чесъна, разбърква се и се оставя да се задуши за около минута. После се добавя измития и изчистен спанак, разбърква се и се оставя да се задуши, докато остане на около 1/3 от размера си. Маха се от огъня и се оставя да изстине.

Докато спанакът се охлажда, е време да приготвим соса бешамел. Най-важното за него е да се разбърква внимателно, за да не стане на бучки – останалото е лесна работа. Маслото се разтапя в тиган, след което постепенно се прибавя брашното, докато стане на гъста каша. Разбъркваме около минута-две, като не бива да оставяме брашното да загори. След това добавяме млякото малко по малко, разбърквайки внимателно. Когато сосът е готов, прибавяме щипка сол, черен пипер и индийско орехче, като не бива да прекаляваме с последното – то е само за аромат, не искаме да превземе вкусът на останалите продукти – сваляме соса от огъня.

Ако изолзвате мариновани в мазнина сушени домати, е добре да ги накиснете в малко вряла вода, за да се отдели излишната мазнина (накисването на доматите е дори още по-задължително, ако използвате немариновани сушени домати, за да могат да се отпуснат достатъчно, че да стават за рязане). След това се нарязват на дребно и се смесват добре с моцарелата и рикотата, като прибавяме към тях и охладеният и накълцан на ситно спанак.

Накрая идва ред да наредим всичките тези продукти в тава и да оформим въпросната лазаня. Загряваме предварително фурната на 180 гр. (не бива да е прекалено силна, за да не се изсуши горния слой и да стане твърд). Намазваме продълговата тава с малко зехтин и слагаме слой кори – добре е да се застъпват с около сантиметър, за да не изтича плънката. След това заливаме този слой с един черпак бешамел и повтаряме с още един ред кори – добре е основата на лазанята да има 2 реда кори, за да не се разпада, но трябва да сложим достатъчно бешамел, за да не остане твърда. След това слагаме щедър слой от плънката от спанак, сирене и домати и продължаваме със слой кори, бешамел, плънка и т.н. до последния ред кори. Него заливаме с последен черпак сос бешамел, като внимаваме да е покрита всяка част от корите. Запичаме във фурната за около 20 минути и тогава поръсваме с настърганото козе сирене и печем още десетина минути до златисто.

Тази лазаня е пухкава и лека и върви чудесно със салата от рукола и чаша хубаво бяло вино, например Pinot Grigio.

Крис

Салата от зелен боб с бадеми

Имам чувството, че зеления боб е пренебрегван за сметка на зрелия, който по света е царя на варивата. Това си е истинска несправедливост според мен, тъй като и зеления вариант на фасула може да се използва в безброй манджи и салати.
Освен това може да се консервира в буркани от баби и свекърви, като от това не губи почти нищо от прекрасния си вкус.

Поради натоварения график, за който не спирам да мрънкам от няколко поста насам за малко да пропусна не само пресните картофи, ами и зеления боб, а да се закъснее с готвенето му е много драматично – шушулките стават толкова целулозни и невъзможни за дъвкане, че са в състояние да възхитят всеки маниак на тема „фибри в менюто“. Е, и аз почти да постигна това здравословно съвършенство – повече целулоза в ястието, отколкото каквото и да е било друго (мога да изобретя обаче хляб „Бобус“ от попреминал зелен боб, сигурно ще стане хит).
Не успях, хванах вероятно последния свеж зелен боб, който направих на салата (предвид адските горещини е трудно да се готви каквото и да е било друго).

Необходими продукти:

Около 500 грама зелен боб
150 – 200 грама овче сирене
100 грама бадеми
4-5 скилидки чесън
Зехтин
Балсамиков оцет
Кафява захар мусковадо
Пресен босилек
Сол

Зеленият боб се почиства, като се изрязват крайчетата на шушулките, а самите те се нарязват на парчета с дължина около 1 – 1,5 сантиметра.
Бобът се сварява в леко подсолена вода, като след като стане готов, водата се отцежда и се оставя да изстине.
Сиренето се нарязва на кубчета и се смесва с охладения фасул.

Междувременно бадемите са счукват в хаванче или се нарязват на дребно. Също на дребно се нарязва и чесъна (той обаче не се счуква или пресова).
В тиган се загряват зехтина, оцета, 1 чаена лъжичка захар и сол на вкус. Когато сместа кипне, към нея се добавят бадемите и чесъна и се оставят да поврят малко – около 1-2 минути.
Врялата смес се изсипва върху салатата, а отгоре се поръсва накъсания на едро босилек.

Комбинацията от чесън, канелен босилек (семената за който Крис донесе от Япония), бадеми и захарта с дъх на меласа и карамел придаде невероятен аромат на боба и сиренето.

Подобна салата може да се прави и със зелен грах, много е вкусен, но не знам дали продават у нас някъде.

М.

feat. Тина: Палак панир

Спомняте ли си, за тези, които са чели приказки като малки, онази книга “Индийски народни приказки”? Голям формат, и на червен фон имаше рисунка на една зашеметяващо красива индийка с обица (май беше синя?) на носа? Отдавна не съм я разлиствала, но корицата й ми се е запечатила толкова силно в съзнанието, че точно нея обвинявам за своя стигащ понякога до обсебеност интерес към Индия и всичко индийско. Нищо, че всъщност живея и уча в Япония…

Много добре си спомням първия си “истински индийски ресторант”, който по стечение на обстоятелствата ми се случи преди доста години точно тук в Япония, в Токио, в компанията на най-големия кулинар на света, Дон. Той поръчваше, аз нямах никаква идея какво ще ядем, само знаех, че ще е люто и се притеснявах дали ще се справя. Сред купичките, които ни донесоха, имаше една с доста подозрителен зеленикав цвят, не искам да се впускам в допълнителни обяснения за него. И с плуващи в сместа бели кубчета. Тук може би е необходимо пояснението, че в Япония сирене (“нашенско краве”) просто няма, или поне тогава преди седем години то беше голяма рядкост. За изтерзания ми от продължителна липса на подправки и сирене стомах, тази купичка се оказа манна небесна – най-после яденето имаше вкус, а на всичкото отгоре, включваше и сирене! Оттогава е и дълбоката дружба между мен и зеленикавата смес със сирене, която искам да споделя тук.

Много дълго време живеех със заблудата, че индийската кухня е много сложна и е невъзможно постигането й в домашни условия без помощта поне на един жив индийски представител, който да дава напътствия. Важно е обаче веднъж човек да се престраши и ще установи един много любопитен факт: че това е кухня, съставена, да речем, по формулата 1+7, като 1 е някакъв вид зеленчук/месо и т.н., а 7 (образно казано, разбира се) е броят на подправките, които са необходими за сготвянето на 1. Тоест, всичко опира до това да знаеш какво да включиш в 7, за което разбира се, си има книги, а с течение на времето човек запомня (или ако е като мен, просто импровизира и експериментира). Тук се придържам, с малки изключения, до оригинална рецепта (не вярвам в оригиналостта на нито една рецепта обаче).

Установила съм, че няма равни на индийските манджи, когато извършвам любимото на Крис “почистване на хладилник”: слагаш всичко изостанало, което имаш, добавяш подправки и евентуално кокосово мляко и готово. Те, индийците, всъщност не случайно са толкова мъдър народ. За днешното ястие обаче отидох специално до магазина, защото не намерих изостанал спанак из хладилника. Впрочем, ако нямате пресен, замразен също върши работа.

Сега за разликата между сааг и палак. Сааг са вид гозби (това, на което ние обикновено казваме “къри” и което всъщност не е коректно, това според специалистите) на основата на спанак или листа от синап (или друг вид зеления), докато палак означава “спанак” и предполага само неговото използване. Панир най-лесно бих обяснила като “пресована на кубчета домашно приготвена извара”, защото начинът на проготвяне е същият, само където сместа се пресова и после нарязва. Моето предложение е да използвате обикновено краве (а още по-добре е козе, защото е по-твърдо) сирене, което сте обезсолили предварително.

Ето останалите продукти:

500 g спанак (или друг вид зеления, или пък смес)
225 g сирене (краве или козе), изкиснато*
½ ч..л. смлян кимион
½ ч.л. смлян кориандър
½ ч.л. чимен (семена)
1 ч.л. гарам масала
2/2 см кубче джинджифил, настърган
5 скилидки чесън
1 глава (червен) лук
200 g нарязани домати (от консерва или пресни)
олио

Първата стъпка е приготвянето на гарам масала, смес, без която индийската кухня е немислима. Необходими са:

8 шушулки кардамом
2 бр. дафинов лист
1 ч.л. черен пипер
2 ч.л. семена от кимион
2 ч.л. семена от кориандър
1 ч.л. канела
1 ч.л. смлян карамфил

Всичко се смила (за препоръчване) или счуква много добре в хаванче. Трябва да станат около 3 супени лъжици смес.

Попарете спанака за около 3-4 минути във вряща вода, после го изплакнете със студена вода, изтискайте го и нарежете на ситно.

В сух тиган и на слаб огън запечете поотделно кимиона, кориандъра и семената чимен (за тях използвайте и капак, защото хвърчат). Колкото до чимена, не е много често срещана подправка в България, използва се в някои колбаси. Българските арменци я почитат доста, доколкото съм чувала от представителите им. Намира се в специализираните магазини за подправки.

В дълбок (и за предпочитане по-дебел) тиган или просто в тенджера загрейте олио и запържете (на слаб огън!) лука, чесъна и подправките, докато придобият кафеникав цвят.

Добавете доматите, джинджифила и гарам масала и оставете да заври. Следва спанака, а ако е много сухо, може да долеете и малко вода. Също така зависи от това дали искате да постигнете по-гъста или по-рядка консистенция. Ври около 30 минути.

Междувременно нарежете изкиснатото сирене на кубчета и добавете в тенджерата, като внимавате кубчетата да останат цели. Намалете огъня и оставете сиренето само да се затопли, иначе ще се развари. Посолете умерено.

Магията на това ястие е в контраста между пикантата зеленчукова смес и чистия вкус на сиренето. В добавка много му приляга нещо на основата на кисело мляко, било то млечна салата, айрян (индийците слагат семена кимион в айряна, пробвайте!) или, ако искате да следвате индийското до край, ласи. Ласи, освен име на куче, е и вид индийски сладък айрян. Най-простият начин за приготвянето му е да добавите захар вместо сол в разбитото кисело мляко, а другите добавки са: розова вода, лимонов сок и всякакъв вид пюрирани плодове.

Палак панир може да се яде с ориз, но най-добре е с индийски хляб “нан”, или нещо, което би го заместило, като арабските питки например.

И ако имате проблем със зеления цвят – на приглушена светлина!

Кекс с крема сирене и маково семе

Този кекс идеално се връзва с нашумялата напоследък супер шарлатанска реклама на новия хляб „Бонус“ с конопено семе. Рекламата няма начин да не сте я видяли, но ако случайно не сте тук и сте пропуснали снимките в нета, е картинка на листо марихуана, а зад нея силует на полицай, зачеркнат с голям червен кръст, а отдолу на всичко това пише „Happy Bread“. Ми ако 7% конопено семе, което в този вид няма никакви наркотични свойства, прави един хляб „Happy“, значи този кекс си е щастлив и той, бая маково семе сложих…Няма какво да се чудя защо вчера бях в такова добро настроение. Ето как да постигнете и вие това:

Продукти:

2 пакетчета крема сирене
1 ч.ч. кафява захар (в краен случай, бяла)
2/3 ч.ч. масло (не маргарин)
2 ч.ч. брашно
1 ч.л. бакпулвер
4 яйца
1-2 пак. ванилия
1/4 чаша маково семе
малко топла вода или мляко

Извадете яйцата и маслото от хладилника да се отвърнат за около 30 минути на стайна температура. После с миксер на ниска степен разбийте крема сиренето и маслото докато станат еднородна маса. Прибавете захарта постепенно, бъркайки с миксера, така че да се получи пухкав крем. Бъркайки, прибавете яйцата едно по едно. После прибавете ванилията и маковото семе, което преди това сте накиснали замалко в затопленото мляко. Накрая прибавете и брашното, смесено с бакпулвера и разбъркайте отново с миксера, така че да се получи гъста смес. Сместа се изсипва във форма за кекс, а за да не залепне е по-добре да използвате хартия за печене. Намира се лесно в по-свестните супермаркети и магазини за домашни потреби и спестява много търкане на нетефлонови съдове. Пече се в предварително загрята фурна на 180 около час. За да проверите дали е готов кекса, боднете го с клечка за зъби в средата – ако я извадите без трохи, значи е добре опечен. Добре е да се реже след като изстине напълно.

Ми…яжте си и да не ви пука за калориите, това все пак е „happy“ кекс. ;)

Ньоки с доматен сос

Ньоките са италианското подобие на кнедли или по-дебелият братовчед на пастата. Представляват, в най-общи линии, малки, пухкави топчета от картофи, брашно и яйце. Струва ми се, че поне тук в България не им е било обръщано достатъчно внимание. Днес обаче, подтикнати от отскорошното наличие на пресни картофи, с Магдалина се видяхме да обсъдим поредния си кулинарен подвиг и решихме, че е крайно време да поправим това и да си направим и ние едни ньоки. Така де. :)

Трябва да призная, че ньоки така и не бях правила до днес. Идеята за тях ми я пусна сестра ми – от известно време насам все ми разказва колко били хубави нейните и как трябва някой ден да си направим. Така и все още не сме стигнали до това, а и рецепта все забравя да ми я каже. Но това не ни спря, разбира се. За вдъхновение се консултирахме с една от любимите ми готварски книги – My French Kitchen: A Book of 120 Treasured Recipes. Авторът на книгата е Джоан Харис – същата, която написа „Шоколад“ преди няколко години (сигурна съм, че не само аз имам добри спомени от тази книга). Та в тази книга има чудесна рецепта за ньоки със спанак и синьо сирене, която послужи за основа на това, което сътворихме с Магдалина днес. Ето какво се получи:

Продукти за ньоки:

600 гр. картофи
2 жълтъка
150 гр. брашно + още за овалване
50 гр. прясно настърган пармезан
75 гр. масло
сол
прясно смлян черен пипер

още 50 гр. масло
още 50 гр. пармезан
малко ситно нарязан къдрав магданоз

Продукти за доматения сос:

5-6 средно големи домата
4-5 скилидки чесън
зехтин
1 ч.л. захар
сол
прясно смлян черен пипер
къдрав магданоз

Преди всичко да започне, трябва да бъде уточнено, че правенето на ньоки си е сериозна врътня и изисква търпение. Въоръжени с такова, можем вече да пристъпим напред.

Картофите се обелват, измиват се, нарязват се на средно големи кубчета и се слагат в тенджера с вода, колкото да ги покрие и един пръст отгоре. Варят се, докато водата съвсем изври от тенджерата, като внимавате да не загорят. След като са готови, картофите се слагат в купа и се намачкват на пюре. След това се слагат маслото, жълтъците, брашното, пармезанът, солта и пиперът.

Омесва се хубаво тесто, което не бива да е прекалено лепкаво. Ако е – добавете още малко брашно. От него се правят малки топчета – колкото малък орех, и се поставят в набрашнена тава. Симпатичната форма на ньоките се постига като се боцват лекичко с вилица ето така:

Ако има двама човека, които да готвят самоотвержено, както беше в този случай, това е моментът, в който функциите се разпределят и единият отива да прави доматения сос. :) Магдалина е велик майстор на доматения сос, трябва да и го призная. Какво направи тя – задуши нарязаните на филийки скилидки чесън в зехтина за 1-2 минути и после добави настърганите домати. Остави ги да къкрят на умерен огън около час, за да стане сосът гъст и хомогенен. След това добави малко сол, черният пипер и лъжичка захар – може да прозвучи странно, но малкото захар убива киселината на доматите и ги прави адски вкусни. Точно преди да свали тенджерата от огъня, добави и наситно нарязаният магданоз. Може, разбира се, да се използва и нормален магданоз, но къдравият е с по-силен аромат и в простичко ястие като това, в което няма много подправки, е добре да се усети повече магданозът.

Стана сос за чудо и приказ. След това Магдалина дойде да ми помогне, защото аз овалвах последните ньоки в брашното и им правех трапчинките и вече мърморех леко нервирано. Внимание! Не почвайте да готвите ньоки, ако вече сте много гладни! По-добре е да имате нещо за гризане наоколо, за да не почнете да гризете околните. :)

Та…да. Когато ньоките са готови, се сваряват на партиди във вряща подсолена вода за 1-2 минути. Добре е да имат място да плуват. Готови са, когато изплуват сами на повърхността. Вадят се с решетъчна лъжица и се поставят в гевгир, за да се изцедят добре. Когато са готови, се поставят в тава и се поливат с разтопено масло, поръсват се с пармезан и магданоз и се пекат в загрята фурна около 20 минути, до златисто.

Сервират се в чиния с готовия доматен сос. Резултатът е много вкусно и учудващо леко ястие.

А това е моментът, в който аз вече се успокоих и взех да ям по-бавно, за да се наслаждавам на хубавата храна. Да, наполовина са изядени. :) Наистина изисква малко повече време и търпение, но си заслужава.

Банички с пушен бекон

Баничката е най-класическата закуска у нас. Аз обичам да хапвам баница и за вечеря, с гъсто кисело мляко или айрян (за закуска я предпочитам с боза).
Напоследък много рядко попадам навънка на наистина хубави банички – или са заводски, или са правени с толкова малко любов и толкова странни продукти, че най-често резултатът е неприятна тежест в стомаха.
Не знам защо живея със спомените, че едно време баничките бяха други. Спомням си как на ъгъла на Раковска, между Френската и Славейков имаше баничарница, в която печаха на място баничките, но много бързо след 90та я затвориха. Опашките бяха огромни и ние редовно закъснявахме за час, само и само да си купим от тях. За капак не ни пускаха в сградата на гимназията със закуски, и наставаше едно диво криене в джобовете на престилките, което водеше до мазни петна и трохи и докарваше майките ни до лудост.

Та по причина, че вече никъде не мога да открия точно тези банички от моето детство започнах често да правя банички от купешки кори, с няколко яйчица, сирене и едно пакетче масло. За Нова Година с Крис сложихме в половината баница с късмети сушени домати (какво светотатство) и стана страхотно, някак си сушеният домат идваше като бонус късмет към всичките бебета, коли и прочие покъщнина.
Бих правила и със спанак, праз или зеле, но досега не съм се наемала с това, може би заради момента с бланширането.

За сметка на това онзи ден реших да пробвам нова комбинация с пушен бекон, сметана и още нещо и резултатът, не само според мен, но и според дегустатoра, беше чудесен.

Продукти:
1 пакет кори за баница
Зехтин
1 яйце

За плънката
200 гр. пушен бекон
4 яйца
100 мл. заквасена сметана
50-100 гр. пармезан
2 пера пресен лук
1 чаена лъжичка горчица
Пипер черен или смес

Беконът и лукът се режат на дребно, даже могат да се пуснат в блендер, към тях се добавят сметаната, яйцата, настъргания пармезан или каквото друго сиренце има, горчицата и пипера и сместа се разбърква добре.

Намазвам тавата със зехтина (може и масло, но с бекона и яйцата в комбинация ще стане бомба), и в нея редя навитите на рулца банички, в всяко от които съм сипала по 3 лъжици плънка.В моята тава се събират 9-10 банички, точно колкото са корите в едно пакетче.

Накрая намазвам с едно разбито яйце и пъхам в силно нагорещената фурна.
Баничките са готови след като придобият червеникаво-кафяв цвят.
Заедно с една купичка гъсто кисело мляко става страхотна вечеря (може закуска или обяд).
И ако някой някъде е намерил баничарница с хубави банички, да казва.

М.