Хляб с тъмна бира и сушени чушки

Както вече споменах в предишния пост (който като че ли написах много-много отдавна), внезапно получих озарение свише и започнах да пека. Започнах силно казано, засега мога да се похваля с две достижения – мъфините с ром и вишни и един самун хляб. Който при това изглеждаше истински, миришеше истински и даже на вкус беше съвсем, ама съвсем като истински! И предполагам, че скоро ще се развихря пак, защото ръцете вече ме сърбят да бъркат и месят (а, всъщност наскоро омесих и изпекох няколко тави крекери с фенел и бяло вино за списание Наш дом, но за тях по-нататък).

Естествено, целият процес мина под мъдрите наставления на Крис, която е бога на печенето не само в нашия тандем, а хлябът с тъмна бира е нейно откритие. Аз естествено, веднага реших да направя подобрение, като добавих към него сушени чушки, но какво да направя, като винаги ще предпочитам зеленчуци пред тесто, и дори пред една хубава, сочна, не съвсем допечена пържола.

Може би сега е момента да изпадна в лирично отклонение за удоволствието да правиш хляб, да създадеш от купчина брашно най-ценното нещо на масата, да усещаш, месейки, как тестото оживява в ръцете ти, но няма да го направя. Защото… сега ще издам една голяма тайна. Аз май не мога да меся и изобщо не го правя.

Меся в пералнята!

И се получава адски добре. Ще ми се да кажа, че тази разионализация е мое изобретения, но я видях преди години в езин блог, мисля на Блу (който е виновен, веднага да си признае!). Ще дам по-подробни обяснение, като стигна до този момент в рецептата, а сега продуктите:

половин килограм брашно + още за месене
1 пакетче суха мая
250 мл тъмна бира
щипка захар
сол
3 сухи чушки

И така, запрятаме ръкави и започваме. Първо и най-важно – шупваме няколко минути преди да започнем маята в малко топла вода заедно със захарта. В разлат съд (за професионалистите – направо на масата) изсипваме брашното на купчинка, в която правим кладенче. Бавно сипваме първо маята, а после и бирата, като леко размесваме с ръце. Добавяме и солта и продължаваме да бъркаме, докато се получи тесто. На око преценяваме дали има нужда от още брашно, или пък от още малко бира. Омесваме хомогенно тесто, което не лепне и има вид на мека топка тесто, а не на зловеща гъста течност на бучки.

Най-добре е да използваме хубава тъмна бира, защото тя придава страхотен аромат на хляба.

И тук идва интересната част, обикновено като разказвам на хората как точно меся, първоначално ме гледат с едни такива, големи, ококрени очи, след което казват „абсурд“, а накрая „аз няма да си съсипя пералнята заради тая глупост“, но повярвайте ми, вече над три години използвам тази практика, и досега няма паднал в жертва нито един барабан.

Взимаме топката лепкаво тесто и я поставяме в найлоново пликче, което завързваме добре. Слагаме я във второ, трето и така, докато ни се занимава, да речем, че четири торбички са ок. Слагаме конструкцията в пералнята и пускаме центрофугата. Но само центрофуга! Никакво цветно пране, никакви копринени тъкани, а за леля Аче просто забравете. Обикновено една центрофуга е достатъчна, но за козунак или погача аз за всеки случай пускам две.

След това изваждаме тестото и го оставяме да втаса на топло място, увито най-добре във вълнен месал. Междувременно включваме фурната да се загрява и тук точно идва втората тънкост: печенето.

Каквото и да си говорим, ако няма кахлената печка на дърва, е наложително да се използва dutch oven, което е чугунена тенджера с капак, в която топлината се разпределя по немислим за всеки един друг съд начин.

Загряваме фурната поне един час преди печенето, задължително заедно с тенджерата вътре, за да може чугуна да поеме топлината.

В края на този час би трябвало да е готово и тестото, или поне се надяваме да е така, защото иначе всичките ни усилия ще отидат по дяволите. Дозамесваме го заедно с натрошените сухи чушки, оформяме самун, правим отгоре три резки с много остър нож или даже ако имаме – с бръснач, поставяме в тенджерата и хвърляме във фурната.

Печем около 30-40 минути, но всичко е индивидуално, така че най-добрия начин да проверим е като го почукаме отдолу и бие на кухо.

Получи се. Има още много да се учи, но скоро прадядо ми ще се гордее с мен.

Алфахорес

Ето че отново професионалните ангажименти надделяха и при двете и ни отвлякоха в неизвестна посока, в резултат на което блогът остана на заден план за известно време. Подобно отсъствие, разбира се, не значи, че не сме откривали нови рецепти междувременно, но със сигурност значи едно нещо – гузна съвест заради това, че не сме ги споделяли с вас.

Поради тази причина днес ще споделим с вас особено специална рецепта за едни невероятни сладки и може само да се надяваме да не ни се сърдите много.

Сладките се подвизават под името алфахорес и произходът им е Латинска Америка. Най-просто казано, това са две бисквити, слепени със сладко или друг сладък пълнеж. Дотук – нищо ново под слънцето. Това ми напомня за първия ми готварски опит – трябва да съм била на около 6 годишна възраст, когато докато нашите бяха на гости на съседите, реших да им „сготвя“ и да им занеса мезе за гостито. Рецептата се състоеше от цял пакет чаени бисквити, слепени с шипков мармалад. Освен, че успях да омажа цялата кухня, друг страхотен ефект не бе постигнат.

25 години по-късно се престраших да пробвам отново да приготвя рецепта за подобни сладки, този път приготвени собственоръчно, и трябва да призная, че резултатът бе повече от впечатляващ. Рецептата за алфахорес открихме, благодарение на Мат и лично ще сме му благодарни завинаги.

Основният герой в тази рецепта всъщност е дулсе де лече – карамелизирано кондензирано мляко. С ръка на сърцето мога да кажа, че ако обичате сладко, това ще ви се стори едно от най-вкусните неща на света. Дулсе де лече не се продава по нашите ширини, така че ако не ви го донесе някой мил приятел от Испания или Латинска Америка, може да се наложи да си го приготвите и сами. Приготвянето му е смешно лесно, просто трябва да имате търпение.

За това как аз открих дулсе де лече писах преди време в сп. „Меню“ и с риск да се повторя, ще разкажа историята отново. През първата си студентска година имах една колежка от Аржентина – Вики. С нея бяхме и съседки в общежитието. И за двете ни това бе първата ни година самостоятелен живот извън семейството и осигурената вкусна домашна храна, така че ни се налагаше да се изхранваме самостоятелно. Аз смело се хвърлях в кухнята и приготвях разни неща за хапване, макар и успехът на приготвените от мен ястия бе променлив. Вики, от друга страна, караше на сандвичи и за нея готвенето като дейност беше безмислена загуба на време. Радваше се на храната, но ни най-малко не се интересуваше от готвенето.

Един ден, прибирайки се от лекции я заварих да седи до котлона в кухнята и да разбърква много внимателно нещо в тенджера. Когато се приближих, видях, че нещото в тенджерата е запечатана консерва, плуваща в няколко литра вода и задачата на Вики бе да полива консервата с горещата вода, така че да не остане суха. Оказа се, че го прави от около час – оставаше и още един. Аз и приятелите, с които станахме свидетели на свещенодействието се позачудихме и веднага го обърнахме на смях и подигравки по адрес на кулинарните и умения. Вики гледаше гордо и продължи да си полива консервата. Каза ни, че приготвя не какво да е, а дулсе де лече – карамелизирано кондензирано мляко, нещо като млечен мармалад. След като приключи с поливането и остави консервата да се охлади, ни даде великодушно да опитаме от произведението, напук на нашето недоверие. Оттук нататък историята е ясна – бързо забравихме за острата критика относно готварските умения на Вики и повече никога не ги поставихме под съмнение. А дулсето бе изядено за има-няма 5 минути.

Дулсе де лече може да се използва, за да направи незабравими много сладкиши. Може също да се яде и направо от бурканчето/консервата – с лъжица. Само си дръжте чаша вода наблизо, че е бая сладко. Може, разбира се, да приготвите и следните чудесни сладки.

Оригиналната рецепта може да намерите тук, а това долу е нашата версия, претърпяла леки изменения (къде нарочно, къде без да искаме). Станаха страхотни и изчезнаха за отрицателно време.

Продукти:

3 ч.ч. пресято бяло брашно
1 пакетче бакпулвер
щедра щипка сол
200 гр. масло
1 ч.ч. бяла захар
2 яйца
1 ч.ч. мляко
1/2 ч.ч. сок от прясно изтискан портокал
1-2 капки ванилова есенция
Дулсе де лече

Разбъркваме до пухкавост захарта, маслото и яйцата, след което добавяме към тях сухите съставки – солта, бакпулвера и брашното. Накрая прибавяме млякото, сокът от портокал, и ванилията. Получаваме доста лепкава смес, с която трябва да се внимава, защото наистина се лепи по всичко.

Загребваме по една чаена лъжичка и редим в тава, като оставяме по два пръста разстояние, защото тези бисквити „порастват“ във фурната. Печем за десетина минути на около 180 градуса, като внимаваме да не загорят. Важно е да се извадят още „бледи“. На този период са много меки, но след няколко минути охлаждане се втвърдяват чудесно.

Когато сме готови с опичането на многото малки бисквитки (на мен ми отне около 4 тави) и когато са се охладили добре, идва ред на дулсето. Ако нямате мил приятел, който да ви донесе в бурканче, както на нас, можете да си го приготвите по горните описания (наистина става).

Мажем щедро бисквитите с дулсето и слепваме две по две. Накрая поръсваме с пудра захар и „сбогом, чиста съвест“ най-добре описва какво следва. Да ви е сладко!

Хляб без месене

Когато прочетох рецептата за този хляб в New York Times преди време, се въодушевих страхотно, че хляб може да се направи и по мързеливия начин. Слагаш продуктите в купа, разбъркваш, оставяш тестото да поспи 12-тина часа, на сутринта го вадиш и печеш. Ееех, само като за мен! И се получава страхотен хляб при това – с чудесна коричка отвън и красиви шупли отвътре, не някаква глетава маса тесто за мързеливци.

Прочетох невярващо рецептата един-два пъти и видях, че трябва да се пече в dutch oven – дебела стоманена тенджера с похлупак. Въодушевлението ми спихна като превтасало тесто – нямах си такава (и все още нямам). И така, оставих рецептата и забравих за нея.

Вчера обаче, незнайно защо, се сетих отново за този хляб и реших пак да разгледам рецептата. Там си пишело – ако нямаш такава тенджера, става и в йенско стъкло или глинен съд. Важното е хлябът да се пече в плътно покрит съд. Реших да пробвам. И взе че стана страхотен хляб – съвсем истински.

Ето нашата рецепта, с леки изменения от оригинала.

Продукти:

3 ч.ч. бяло брашно и допълнително за поръсване
1/2 ч.л. суха мая
1.5 ч.л. сол
щедра щипка захар
3/4 ч.ч. бира (използвах Туборг, предполагам може и с каквато и да е друга)
1/2 ч.ч. вода (ако тестото стане сухо, добавете още съвсем малко)

Пресяваме брашното в купа, добавяме маята, захарта и солта и разбъркваме. След това прибавяме течностите и разбъркваме отново добре с лъжица. Трябва да се получи гъсто, много лепкаво тесто, което за наша радост не е нужно да се меси. Покриваме купата с фолио или кърпа и оставяме на топло да втаса поне 12 часа. Може и малко повече.

Снимки от тези стъпки нямам, защото го забърках вчера вечерта, а не съм голям почитател на светкавицата.

След като е престояло, тестото трябва да е набъбнало много и да е на мехури. На този етап тестото изглежда леко ужасяващо, но това е в реда на нещата. Вадим го от купата и го поставяме върху набрашнена повърхност. Поръсваме с още малко брашно и месим съвсем кратко, няма и минута, колкото да стане на топка, макар и леко разтекла се такава. Връщаме в купата, покриваме и оставяме да поспи още 1-2 часа на топло.

Около час преди да сложим хляба да се пече, загряваме фурната на около 175 градуса и слагаме съдът от йенско стъкло да се загрее заедно с нея. Когато часът изтече, вадим съда много, много внимателно с ръкохватки, защото ще е адски горещ. Важно е да го поставим върху суха повърхност на стайна температура, за да не се счупи от температурната разлика. Изсипваме тестото вътре, разклащаме съда 2-3 пъти, за да се разпространи и правим един-два разреза върху тестото. Похлупваме и печем на 200 градуса около 30 минути. След това махаме похлупака и ако има нужда, допичаме още десетина минути на открито.

Вадим хляба от съда и го оставяме да се охлади за час преди да го разрежем.

Ето че без усилия се получава невероятен хляб – и на изглед и на вкус. Кой е казал, че хубавите неща не стават лесно?

Бисквити за отшелници

Коледа мина и замина, но ето ме пред компютъра със сутрешното кафе, пишеща отново за коледни сладкиши, защото много искам да споделя още една рецепта за едни ослепителни бисквити, която открих онзи ден, и в която се влюбих фатално и завинаги. Явно не биваше да се захващам с тази поредица за сладките, защото както обичам сладкиши и особено „зимните“ подправки като канела и карамфил, сега вероятно ще си зацикля в тази тема и ще пускам коледни рецепти за сладкиши до август месец. И така, седя си аз, отплесната в мисли за тези невероятни бисквити, докато всъщност би трябвало да съставям списъка за пазар за вечерята довечера, и да започвам да действам с чистене/пазар/готвене, за да не се докарам до инфарктни моменти в ранния следобед, когато тепърва се захващам с всичките 5 неща, които смятам да готвя и вече си представям спасителни варианти като бира + сандвичи за приятелите ми, вместо планираната гала-вечеря.

Затова – ще го карам по-накратко. Видях рецептата за тези пленителни бисквити при Хайди онзи ден и както вече казах, беше любов от пръв поглед – знаех, че трябва да ги приготвя на момента. Това и направих. Два пъти, един след друг. За трети не ми стигна времето, трябваше да отида на работа.

Относно името на бисквитите – не съм сигурна откъде идва, но ако отшелниците ядат такива бисквити, вероятно не бих имала против да се присъединя към тях.

Продукти:

1.5 ч.ч. типово брашно (може и бяло)
2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. ситно счукан карамфил
1 ч.л. ситно счукан бахар
1 ч.л. канела
1/2 ч.ч. масло, размекнато
1 ч.ч. кафява захар (използвах демерара, но може и мусковадо)
1 яйце
няколко капки ванилова есенция
1 ч.ч. сушени червени боровинки (може и друг сушен плод като обикновени боровинки или сушени вишни)
1 ч.ч. натрошени орехи
1/4 ч.ч. мляко

1 ч.ч. пудра захар
5 лъжици течна сметана
няколко капки ванилова есенция

Пресяваме брашното, заедно с подправките, бакпулвера и солта в голяма купа. В отделна купа разбъркваме до пухкавост маслото със захарта и добавяме яйцето и ванилията. След това прибавяме в мократа смес орехите и сухите плодове и разбъркваме добре. Добавяме сухата смес на части и доливаме по съвсем малко мляко, за да не стане сместа прекалено суха.

Когато сместа е готова, покриваме съда с фолио и го слагаме в хладилника (или, ако нямате място в него – на балкона, където в момента е по-студено и от хладилника така или иначе) да престои около час, за да стегне и да не е толкова лепкаво.

Едно от много предимства на тези бисквити е, че не се разточват и режат, а се изсипват с лъжица върху хартията за печене, след което те сами имат грижата да се оформят – стават много красиви без много усилия. Та, след като сме охладили тестото, загребваме по една равна супена лъжица от него и поставяме топчетата върху хартия за печене, като оставяме разстояние около 2 пръста между бъдещите бисквити, защото те бухват във фурната.

Преди да ги сложим да се пекат, ги сплесваме малко с намокрени пръсти, за да се опекат по-добре.

Печем в умерено загрята фурна за около десетина минути, докато са златисти отдолу. Не бива да са златисти отгоре, тъй като това значи, че са препечени – бисквитите трябва да са меки, когато ги извадим от фурната. Те се стягат достатъчно, след като изстинат.

Не съм сигурна кое точно ме плени така в тези бисквити, но подозирам, че е комбинацията от подправките и глазурата. Тя е съвсем декадентска – приготвяме я като смесваме пресятата пудра захар със сметаната и ванилията. Когато бисквитите са напълно изстинали, нанасяме глазурата с помощта на лъжичка или нож за масло, и оставяме да стегне на студено.

Резултатът е омайно ароматна бисквита, хрупкава отвън, и леко влажна отвътре. Аз лично не бих могла да искам повече от една бисквита, а вие?

П.С. Благодарим на всичките си читатели и пожелаваме на всички успешна и хубава нова 2009 година, пълна с нови кулинарни открития!!!

П.П.С. Сега наистина вече отивам на пазар.

Elisenlebkuchen

Думите „немски“, „коледни“ и „сладки“, подредени в едно изречение, винаги са извиквали в съзнанието ми едно особено чувство на благоговение и възторг, придружено със замечтан поглед. Може би това се дължи на спомените от ранното ми детство, когато майка ми приготвяше лебкухен по някаква рецепта от Бурда, слагаше ги в метална кутия и ги криеше от мен и сестра ми цял месец, защото ставаха доста по-вкусни, ако престоят. Търсенето на заветната кутия беше целта на живота ни месец преди Коледа и ни е вкарало не в една и две бели.

Факт е, че немците имат силни традиции в пекарството – техни изобретения са любими десерти като чийзкейка, щолена и ябълковия щрудел (за неговия произход има доста ожесточени спорове, но аз лично вярвам, че произходът му е чисто немски). Умението им да създават чудеса от основно брашно, масло и захар е безспорно и може би се проявява най-силно около Коледа, когато човек наистина може да се замае от разнообразните вариации включващи брашно, масло, захар, и подправки като канела, джинджифил, карамфил, лимонова кора и ванилия.

Рецептата от старата Бурда на майка ми отдавна изчезна мистериозно, може би някоя завистлива съседка я присвои, кой знае. Но преди няколко години имах удоволствието да пробвам домашни немски коледни сладки, приготвени от майката на моя приятелка, и оттогава съм обзета от фикс-идеята да си приготвя и аз вкъщи.

Рецептата за тези сладки е малко по-различна вариация на лебкухен, която не включва брашно, а смляни ядки. Нарича се Елизенлебкухен и рецептата е съвсем оригинална, взета с триста зора от една баварска домакиня с дългогодишен опит.

Продукти:

4 яйца
250 гр. пудра захар
200 гр. смлени бадеми
100 гр. смлени лешници
1 ч.л. ситно счукан карамфил
1/2 ч.л.
фино настъргана кора от 1 лимон
1 ванилия или 1 ч.л. ванилова есенция
1 ч.л. ромова есенция или 1 с.л. ром
нарязани бадеми за поръсване

За шоколадовата глазура:

200 гр. пудра захар
2 с.л. какао
2-3 с.л. гореща вода

За бялата глазура:

200 гр. пудра захар
2 с.л. прясно изтискан сок от лимон
няколко капки ромова есенция
1-2 с.л. гореща вода

Смесваме яйцата, ванилията и захарта добре, след което добавяме лешниците, бадемите и подправките до добиване на гъста смес. Ако сместа е твърде гъста, може да добавите 1-2 лъжици прясно мляко. Ако е твърде рядка, може да добавите малко повече смлени бадеми или лешници.

Тук е момента да спомена, че ако не намерите в магазина смлени лешници или бадеми, може да си ги смелите сами в кафемелачка или кухненски робот. Избягвайте експерименти с блендер – замалко не убих своя в пристъп на нетърпение и глупост.

От готовата смес вземаме препълнена чаена лъжичка и разстиламе добре върху хартия за печене. Този процес е леко лепкав и купичка с хладка вода за почистване на лъжичката, с която действате, помага много. Ако не възнамерявате да слагате глазура, можете да ги поръсите още сега с бадемите и да ги опечете така.

Сладките се пекат на ниско загрята фурна (125 градуса) около 20-30 минути и трябва да са още меки, когато ги извадите от фурната – ще се втвърдят като поизстинат.

Ако искате да ги глазирате, нанесете глазурата с готварска четка върху изстиналите и оставете докато се стегне – отнема около 2-3 часа на стайна температура (Успех с изчакването. Аз изядох 1/3 от сладките, докато чаках да стегне пустата глазура).

Още по-голям успех ви пожелавам с изчакването сладките да „узреят“ до Коледа. Най-добре ги сложете в кутия и ги дайте на някой свой приятел, който мрази сладко (намират се и такива) да ви ги съхранява до тогава.

Еврейски ябълков сладкиш

Ябълките са на пазара целогодишно, но като че ли изглеждат най-истински и ароматни през есента, когато са си в сезона. Нямам ябълкова градина, та да се чудя всяка есен какво да ги правя всичките тези ябълки, макар и понякога тайно да си мечтая да зарежа офиса и да се отдам на микро земеделие, хехе. Дори и така, само като минавам покрай отрупаните с червено-златисти ябълки сергии есенно време, ароматът им ме замайва и кара фантазията ми да работи.

Разбира се, ябълките могат да се оползотворят всякак. Най-лесното е да направите ябълков сладкиш, както направих и аз. Рецептата за този сладкиш не я научих в Израел, а от Деб – тук може да намерите увлекателната и статия и да научите историята на сладкиша.

Сладкишът става лесно, а резултатите са неподозирано впечатляващи, особено на втория или третия ден, ако е останало нещо дотогава.

Продукти:
(Дозата е наполовина и рецептата е с известни разлики от оригинала)

3 средно големи ябълки
1 супена лъжица канела
3 супени лъжици кафява захар

1.5 чаена чаша брашно
1 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.ч. олио (може да се смеси 50/50 олио и масло)
1 ч.ч. захар
сок от половин портокал
1 ванилия
2 яйца
1/2 ч.ч. орехи

Ябълките се обелват и нарязват на кубчета, след което се смесват със захарта и канелата и се оставят да изчакат тестото да стане готово.

Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта в голяма купа. В отделен съд се смесват мазнината, портокаловия сок, ванилията и захарта, след което се разбъркват заедно със сухата смес. Прибавят се яйцата едно по едно и се разбърква добре. Половината смес се изсипва на дъното на намаслена форма за кейк (правоъгълна или кръгла). Върху нея се слагат ябълките с канелата, а отгоре – другата половина от сместа.

Пече се на 180 градуса около час – готово е, когато по вилица или клечка за зъби, с която сте проболи сладкиша в средата, излязат без полепнали трохи.

Неслучайно казах, че този сладкиш е най-хубав на втория или третия ден – канелата и ябълките разгръщат аромата си и превръщат този наглед най-обикновен сладкиш в нещо запомнящо се. Имайте търпение. :)

Сладкиш с череши

Юни, откъде и да го погледнеш, си е Черешовия месец и даже се чудя как на френските републиканци им е хрумнало да го прекръстят на Prairial и какви прерии са ги гонили, при условие, че всичко е череши, череши, череши.

И макар че сега това за мен е повод за радост, като малка очаквах с ужас свършването на училище, което в Северна България съвпада с узряването на черешите, защото спешно бивах запокитена при родителите на майка ми. Те бяха известни в целия град със сладката и сиропите, които приготвяха, а това беше свързано с тежък труд. След като оберяхме трите череши, ни очакваха кофи с миниатюрни плодчета, от които да извадим костилките. До ден днешен го правя с безопасна, и при това адски бързо.

Сигурно тогава намразих правенето на всякаква зимнина, но днес понякога ми липсва черешовото сладко на баба, особено в някоя студена зимна сутрин с пържени филийки. За сметка на това правя черешовия сладкиш, който беше наградата за къртовския труд.

Продукти:

2 чаени чаши изчистени череши
1,5 чаена чаша брашно
1 чаена чаша масло, размекнато
1 чаена чаша захар
4 яйца
настъргана кора от половин портокал
1 чаена лъжичка бакпулвер

пудра захар за поръсване

Фурната се включва предварително на 180 градуса. Докато се загрява, в дълбок съд се разбиват маслото и захарта, дза да се получи кремообразна субстанция. В нея едно по едно се добавят яйцата, като всичко това се разбива непрекъснато с миксер или интензивно с вилица (както правеше баба ми). След това бавно се добавя брашното смесено с бакпулвера и портокаловата кора. Добре е брашното да се пресее със сито, за да е по-пухкаво.

Предварително изчиствам черешите от костилки (бързо и сръчно с безопасната игла), а точно преди да ги добавя, ги овалвам в брашно, което става много лесно и ефективно в торбичка. Целта на това занятие е да не се смачкат в тестото, като идеята е приложима и за ягоди, малини и нарязани на парченца плодове. Оваляните череши се добавят към тестото, което много внимателно се бърка с лъжица, за да не стане глетав сладкиша.

Всичко това се изсипва в тавичка, чието дъно е покрито с хартия за печене и се слага в добре загрятата фурна.

Пече се около 50 минути, но е добре да се провери дали е добре изпечен отвътре с клонка от метла, защото всяка печка пече различно.

Когато сладкишът е готов, се наръсва с пудрата захар, отново през ситото. Невероятен е за следобедно кафе и може да се поднесе с топка сметана с пресни плодове или мъъъничко черешов сироп.

Бананов кекс с лешници

Ето че най-накрая и аз се събудих и пиша отново тук. Беше крайно време за някоя вкусна, но недотам здравословна рецепта.

Миналата събота имахме събиране в една приятелка, която скоро трябваше да си замине от България след няколко месечен престой. Атмосферата беше леко мрачна поради предстоящото заминаване и затова решихме да се съберем и да гледаме любимия ни „Legally Blonde“ (1 и 2), да се кикотим, да хапнем нещо сладко и да се отложим още малко мисълта за неприятното довиждане.

Когато попитах Ан, въпросната заминаваща, какво да донеса, тя каза „Ами…някаква момичешка храна, но не моркови, де.“ Истина е, че в момента се опитвам да се концентрирам върху морковите и други нискокалорични храни, но това е друга тема. Всеки, който ме познава, не би подозирал, че ще занеса диетична храна на парти.

Ако трябва да напъхам някаква храна в определението „момичешка“, веднага се сещам за нещо сладко и печено. Мислейки какво сладко нещо да забъркам, се огледах из кухнята, видях няколко презрели банана, и идеята дойде – ще направя бананов кекс. Става изключително лесно и е много, много вкусен.

Продукти:

2-3 презрели банана
1/3 чаена чаша разтопено масло
1 чаена чаша кафява захар (демерара)
1 яйце
1 ванилия
1 пакетче бакпулвер
1.5 чаена чаша брашмо
щипка сол
1 чаша белени сурови лешници

Започва се като загряваме фурната на 175 градуса. Лешниците се счукват в хаванче, докато станат на дребни парченца, но не на прах, и се слагат в загрятата фурна за 2-3 минути, докато станат златисти. Хубаво е да се опекат лешниците, защото така пускат прекрасния си аромат. Трябва да се внимава обаче да не се препекат, защото това става много бързо. Лещниците се изваждат от фурната и се оставят да изстинат.

През това време забъркваме всичките останали продукти в една купа – това му е хубавото на този сладкиш – става адски лесно и няма дори нужда от миксер. С дървена лъжица разбъркваме маслото с намачканите на пюре банани, захарта, яйцето, ванилията, бакпулвера, солта и брашното. Накрая добавяме и лешниците, а по желание може да се добави и половин чаша ситно нарязан тъмен шоколад (заместител на любимите chocolate chips , които така и не съм виждала по магазините тук. Ако някой знае къде ги има, да каже.) Сместа се разбърква докато стане еднородна, а това отнема едва няколко оборота с лъжицата. Не е добре да разбъркваме твърде много, защото това ще отнеме от структурата на кекса – добре е да е леко груб като консистенция. Изсипваме сместа в малка тавичка или продълговата форма за кекс, застлана с хартия за печене и печем 1 час. Готово е, когато кексът има златист цвят и издържа на теста с клечка за зъби.

И за да е абсолютно декадентско и греховно, ще ви кажа, че върви чудесно, намазан с малко Нутела.

Крис

Кекс с крема сирене и маково семе

Този кекс идеално се връзва с нашумялата напоследък супер шарлатанска реклама на новия хляб „Бонус“ с конопено семе. Рекламата няма начин да не сте я видяли, но ако случайно не сте тук и сте пропуснали снимките в нета, е картинка на листо марихуана, а зад нея силует на полицай, зачеркнат с голям червен кръст, а отдолу на всичко това пише „Happy Bread“. Ми ако 7% конопено семе, което в този вид няма никакви наркотични свойства, прави един хляб „Happy“, значи този кекс си е щастлив и той, бая маково семе сложих…Няма какво да се чудя защо вчера бях в такова добро настроение. Ето как да постигнете и вие това:

Продукти:

2 пакетчета крема сирене
1 ч.ч. кафява захар (в краен случай, бяла)
2/3 ч.ч. масло (не маргарин)
2 ч.ч. брашно
1 ч.л. бакпулвер
4 яйца
1-2 пак. ванилия
1/4 чаша маково семе
малко топла вода или мляко

Извадете яйцата и маслото от хладилника да се отвърнат за около 30 минути на стайна температура. После с миксер на ниска степен разбийте крема сиренето и маслото докато станат еднородна маса. Прибавете захарта постепенно, бъркайки с миксера, така че да се получи пухкав крем. Бъркайки, прибавете яйцата едно по едно. После прибавете ванилията и маковото семе, което преди това сте накиснали замалко в затопленото мляко. Накрая прибавете и брашното, смесено с бакпулвера и разбъркайте отново с миксера, така че да се получи гъста смес. Сместа се изсипва във форма за кекс, а за да не залепне е по-добре да използвате хартия за печене. Намира се лесно в по-свестните супермаркети и магазини за домашни потреби и спестява много търкане на нетефлонови съдове. Пече се в предварително загрята фурна на 180 около час. За да проверите дали е готов кекса, боднете го с клечка за зъби в средата – ако я извадите без трохи, значи е добре опечен. Добре е да се реже след като изстине напълно.

Ми…яжте си и да не ви пука за калориите, това все пак е „happy“ кекс. ;)

Банички с пушен бекон

Баничката е най-класическата закуска у нас. Аз обичам да хапвам баница и за вечеря, с гъсто кисело мляко или айрян (за закуска я предпочитам с боза).
Напоследък много рядко попадам навънка на наистина хубави банички – или са заводски, или са правени с толкова малко любов и толкова странни продукти, че най-често резултатът е неприятна тежест в стомаха.
Не знам защо живея със спомените, че едно време баничките бяха други. Спомням си как на ъгъла на Раковска, между Френската и Славейков имаше баничарница, в която печаха на място баничките, но много бързо след 90та я затвориха. Опашките бяха огромни и ние редовно закъснявахме за час, само и само да си купим от тях. За капак не ни пускаха в сградата на гимназията със закуски, и наставаше едно диво криене в джобовете на престилките, което водеше до мазни петна и трохи и докарваше майките ни до лудост.

Та по причина, че вече никъде не мога да открия точно тези банички от моето детство започнах често да правя банички от купешки кори, с няколко яйчица, сирене и едно пакетче масло. За Нова Година с Крис сложихме в половината баница с късмети сушени домати (какво светотатство) и стана страхотно, някак си сушеният домат идваше като бонус късмет към всичките бебета, коли и прочие покъщнина.
Бих правила и със спанак, праз или зеле, но досега не съм се наемала с това, може би заради момента с бланширането.

За сметка на това онзи ден реших да пробвам нова комбинация с пушен бекон, сметана и още нещо и резултатът, не само според мен, но и според дегустатoра, беше чудесен.

Продукти:
1 пакет кори за баница
Зехтин
1 яйце

За плънката
200 гр. пушен бекон
4 яйца
100 мл. заквасена сметана
50-100 гр. пармезан
2 пера пресен лук
1 чаена лъжичка горчица
Пипер черен или смес

Беконът и лукът се режат на дребно, даже могат да се пуснат в блендер, към тях се добавят сметаната, яйцата, настъргания пармезан или каквото друго сиренце има, горчицата и пипера и сместа се разбърква добре.

Намазвам тавата със зехтина (може и масло, но с бекона и яйцата в комбинация ще стане бомба), и в нея редя навитите на рулца банички, в всяко от които съм сипала по 3 лъжици плънка.В моята тава се събират 9-10 банички, точно колкото са корите в едно пакетче.

Накрая намазвам с едно разбито яйце и пъхам в силно нагорещената фурна.
Баничките са готови след като придобият червеникаво-кафяв цвят.
Заедно с една купичка гъсто кисело мляко става страхотна вечеря (може закуска или обяд).
И ако някой някъде е намерил баничарница с хубави банички, да казва.

М.