Домашни бургери

Сега, според мен не си струва да си кривим душата и да пишем разни дългоопашати лъжи как ядем само домашно приготвена храна или в изпитани ресторанти, които готвят кашер, предлагат суши от морска краставица и био-сокове от люцерна и са едновременно в класацията на Мишлен и Бакхус.

Истината е, че в ежедневие, когато работният ден продължава често 12-13 часа за готвене не остава време, а на никой не му е до ресторанти, когато пред очите ти до заспиване летят цифри и формули. Така че за хапване остават сандвичите – вкъщи и навън, кога здравословни, кога вкусен, но откровен джънк. Като бургер със сирене, пържени картофи и шейк (аз лично предпочитам бира, ако трябва да сме докрай честни).

Онзи ден, докато правехме обядо-вечерята (след като има брънч, трябва да има и дънч) си говорехме какво са за нас хамбургерите и изплува мнението, че демокрацията е Макдоналдс за много хора у нас, които свързват промените с американския фаст-фууд, менютата с играчки и миризмата на пържени картофи по централните улици. Дали е така не знам, но има голяма доза истина в това, че БигМак се превърна в символ на променящия се свят. Все пак, звучи идиотски „демокрацията е Макдоналдс“.

Аз съм по-голяма от това поколние, което водеха в закусвалните по празници и така и не успях да се привържа към определен фаст фууд, а комбинацията от хляб и кюфте за мен има съвсем друго измерение – в детството ми всеки път, когато тръгвахме нанякъде се напържваше една голяма пластмасова кутия с кюфтета, които ядяхме на спирките по пътя за морето, защото с лада се стигаше бавно и се почиваше често. Аз слагах кюфтето между две филии заводски хляб и ръфах ту сандвича, ту голям домат, който капеше по тениската и гуменките.

Оказва се, че и Крис, и много други имат подобен спомeн, явно това е била храната-импратив при дълги пътешествия, а аз свъзрвам кюфтето с хляб и домат първо с това, а чак после с привнесен джънк и бургери. Е, без да си кривя душата, зарадвах се когато в София се появи Бъргър Кинг, защото поне има вкус на нещо (Мак-дак не хапвам никога въпреки всичко което изписах по-горе, все пак човек трябва да има някакви стандарти).

Идеалният вариант за любители на сандвичи с кюфтета обаче е домашно приготвен бургер, със съставки, които можеш да видиш и за които си сигурен, че имат натурален произход. За подобна вакханалия са ни неободими:

За бургерите:
500-600 грама кайма смес
половин глава лук
3 скилидки чесън
пипер смес
лимонов пипер
сос уорчестър

домашни сусамени хлебчета

маринован лук
жълто сирене маасдам
зелена салата или айсберг
2 домата
кетчуп

За да направим домашни бургери е нужно да имаме предварително опечени сусамени питки и маринован лук, въпреки че естествено те могат да се купят, просто вкусът е съвсем различен и доста скучен.

След като имаме тези изключително съществени продукти, приготвяме каймата за кюфтета. Добре е да е смес, за да не стават прекалено сухи, нашата в крайна сметка след допълнително купуване стана комбинация от 1/3 свинско и 2/3 телешко. Замесваме я с настъргания на ситно ренде лук, намачканите скилидки чесън, смлян пипер, малко сол и сос Уорчестър на вкус. Въщност сосът е най-важното и придава на бургерите специфичния им вкус. След като объркаме добре, оставяме на студено място (това е много важен момент, защо – след малко), може за цяла нощ, за да се смесят добре ароматите.

Когато сме готови да печем кюфтета, загряваме скарата/плочата/тигана, а междувременно си приготвяме листа зелена салата, жълто сирене на тънки филийки, маринован лук, домати на кръгчета и всъщност всичко друго, което се сетим като: други зленчуци, кисели краставички, туршия от цвекло, артишок, каперси, бекон, майонеза, горчица, сосове и маслини.

От студената кайма оформяме големи, плоски кюфтета, които бързо слагаме на нагорщната повърхност. Важно е да са студени, за да не се разпадат или цепят, тъй като са доста тънки и опасността от подобни инциднти е сериозна. За да не се свива бургера, правим лека вдлъбнатинка с палец в средата.

Този път реших да ги пека на тиган, тази разновидност е позната като skillet burgers и ако не се добавя мазнина, вкусът е като на опечени на плоча кюфтета. На скара също се получават адски добре, а аз, понеже не мога да се рeша какво харсвам повече, редувам тиган – скара -тиган и така до безкрай.

В същия добре загрят тиган запичаме разрязаните на две питки от вътрешната страна и докато са още топли редим предваритено приготвените продукти – половинка питка,зелена салата, кюфте, сирене, маринован лук, домат, кетчуп и пак хлебче. За да се стопи сиренето, можем да го оставим за минутка върху бургера, докато той се допича в тигана.

Сервираме огромния сандвич, докато е още топъл с домашни пържени картофи и напитка по избор, аз както вече казах, съм по бирата.

Grilled cheеse sandwiches

Заглавието на тази тема не би трябвало да е на английски, а да напиша например „препечени сандвичи с кашкавал“, но в случая може да се получи сериозно объркване. Много ясно, че всички знаем как да си направим филийки във фурната или в грила, намазани с масло, с настърган Балкан и шарена сол. Като се сетя и какъв бой ставаше голямото междучасие в бюфета точно за такива принцеси и плодово мляко в пликчета, съвсем ми е ясно, че асоциацията може да е само една-единствена. Толкова обяснения по заглавието.

Всъщност, в случая става въпрос за едни обърнати наопаки сандвичи, в които нищо не е там, където би трябвало да бъде и все пак стават невероятно вкусни. Измислили са ги хората от другата страна на океана, както междувпрочем и няколко други извънредно полезни техники и стратегии в кухнята.

Какво правим? Взимаме две филии хляб, с дебелина по желание, но все пак не трябва да забравяме, че резултатът накрая ще е двоен, така че имаме едно наум, когато режем хляба. На една от двете слагаме солидно количество настъргано (на едрото ренде) жълто сирене (тук е използвано проволоне) или нашенски кашкавал, а с другата захлупваме и притискаме силно, така че конструкцията добре да слепне. Важно е сиренето да е по-мазно, за да се топи лесно.

Намазваме филиите от външната (много важен момент) страна с масло и слагаме в добре загрят тиган. Печем няколко минути, докато страната придобие кафеникакъв загар, но и тук всичко е въпрос на вкус, аз лично ги предпочитам силно загорели, почти овъглени, но общо-взето, всеки може да ги остави опечени точно до степента, която обича.

Опичаме и втората страна, като притискаме леко с лопатката и сервираме веднага, докато кашкавалът е разтопен. Нещо изключително важно – grilled cheese сандвичите задължително вървят с крем супа, като класиката е с доматена, но с тиквена също става убийствено добре. Разбира се, аз си добавям и резенчета домат, черен пипер, може и чубрица, люти чушлета или песто – вариантите са безброй.

Интересното е, че докато пишех темата, установих че точно тези сандвичи влизат в графата comfort food и въпреки че този термин означава нещо малко по-различно, наистина комбинацията от тях и топла супа действа успокояващо и затоплящо.

Сандвичи с охладена сьомга

Сандвичите са си важна част от живота на всеки, няма какво да се лъжем. Дали ще е дюнер, филия с лютеница и сирене (тези са ми в топ 3 на любимите сандвичи) или нещо по-шик, от рода на сандвич с бекон и круши, все едно. Всички ги обичаме. Или поне аз. :)

След сериозното ядене покрай Великден, реших да мина на по-лек режим и за вечеря си направихме с Магдалина именно тези сандвичи – с охладена сьомга. Е, към партито се присъединиха и няколко резена хляб със сирене Бергадер (немско синьо сирене с мек вкус и мирис) – за по-интересно. :)

Понеже съм страхотен фен на въглехидратите (знам, че не бива), бих могла да говоря за хляб докато ви писне, но ще се придържам към темата. На рибата и отива по-стегнат и фин хляб, с подчертан аромат. Най-добре е да е ръжен или пълнозърнест, но истински, не имитация, която прилича на кекс и се троши. В случая използвах български ръжен хляб ( марката е „Нилана“ и се намира в Била), намазан с малко масло. Самата риба би могла да бъде и пушена сьомга, но аз харесвам охладената сурова (тя е чудесна и за суши при полеви условия, но за него друг път); има ненатрапчив, свеж вкус и е съвсем достъпна за консумация без специален повод.

Нали съм нетърпелива, както ме беше погнал глад, бях готова вече да омета сандвичите, но Магдалина реши да ги доизпипа. Тя придаде блясък на сандвичите с няколко много тънки резенчета лимон и каперси – плодовете на каперовия храст, които, осолени и мариновани се използват широко като подправка към риба и различни видове салати. По желание към сандвичите може да се прибави и лук, но нарязан на съвсем тънки кръгчета, така че да не засенчи вкуса на останалите съставки.

К.