Супа топчета

Този път беше ред на Крис да се тръшне болна, за разнообразие, тъй като от няколко години това е мое задължение, което спазвам най-добросъвестно. И понеже вярвам безрезервно в чудотворната сила на супите, а пък и напоследък блог-партньорът на два пъти ме спасява от тежки страдания с доматена и тиквена разновидност, реших като добро другарче да помогна на приятел в беда. Разговорът петък късно вечерта протече по следния начин:

М: Вземи си изпий лекарствата и ако обичаш, яж преди това, че ще те пребия. Направи си нещо топло.
К: Добре де, ще ги изпия, но нямам никакви сили да правя каквото и да е било. И престани да ме заплашваш с бой.
М: Изпий си лекарствата веднага и да не ги забравиш утре сутринта. По някое време ще дойдем и ще ти направя супа.
К: А може ли да е супа топчета, че много ми се яде?
М: Не може.
К: Ама защо? Много обичам.
М: Не съм сигурна, че ще стане.
К: Не искам друга супа.
М: Хубаво де, ще видим (не и казах, че всъщност ме мързи да въртя топчета в захлас).

На следващия ден обаче, наспана, освестена и с нови сили Крис освен че купи нов обектив, напазарувала и продукти за супа топчета, така че вече нямаше никакъв вариант за отстъпление, защото мислех да мина с номера, че в моя квартал хубавата кайма е свършила. Не би.

И така, вчера следобед въоръжени с два лимона и два шоколада пристигнахме в Крис, където чинно в редичка ме чакаха строени каймата, ориза и зеленчуците. С леко ръмжене запретнах ръкави и о, чудо – първата ми супа топчета стана фантастично-страхотна!

За такава прекрасна супа са ни необходими:

300-400 грама кайма смес, да не е много тлъста
2 яйца
1 картоф
2 средни глави лук
3 големи моркова
1 чушка
1 домат
половин глава целина
1 1/2 кафеена чашка ориз
3 с.л. кисело мляко
брашно
пипер смес
чубрица
сол

опционално – оцет и лимон

Замесваме кубаво каймата с едно яйце, половин кафеена чашка ориз (може и малко повече), една глава настърган на дребното ренде лук, малко сол, пипер и стритата между длани чубрица. Оставяме я да престои, даже може цяла нощ в захлупена тавичка в хладилника, за да могат миризмите хубаво да напият в месото.

В една голяма тенджера слагаме нарязаните на дребно чушка, останалата глава лук, картофа, целината и морковите, сипваме вода и слагаме да се вари (тази операция можем да я извършим в съд под налягане).

Междувременно оформяме от каймата малки топчета. Когато зеленчуците в тенджерата са понамекнали, добавяме малко сол към водата, овалваме топчетата в брашно и ги пускаме в кипящата течност. Последното е важно, за да могат да се стегнат веднага, ако каймата не е достатъчно добра, тогава яйцето си казва думата и няма опасност всичко да се разкашка в аморфна зеленчуково-каймяна маса.

Оставяме топчетата да поврат петнадесетина минути, след което добавяме останалия ни ориз (към една кафеена чашка). Варим още десет-петнайсет минути, горе-долу да се свари ориза. Добавяме настъргания домат, още чубрица, млян пипер и сол на вкус и оставяме на котлона за нови десет минути.

Забъркваме (Крис забърка) застройка от едно яйце и три супени лъжици кисело мляко. По принцип може да се сложи и малко брашънце, но от топчетата пада в супата брашно, така че в случая не е необходимо. Добавяме и един черпак топла супа, като хубаво разбъркваме застройката.

Когато сме готови, изключваме котлона и започваме много внимателно и бавно да сипваме застройката в супата, за да не се пресече. Объркваме хубаво цялата смес с черпака, след което оставяме още малко на котлона да поври. Ако сезонно има ароматен пресен магданоз, можем да поръсим обилно, след като свалим тенджерата от котлона.

След това са ни необходими купичка, лъжица, няколко филийки хляб и добър апетит. Аз лично добявам и една лъжичка винен оцет, но някои като Крис си слагат пресен лимонов сок, което също придава на чорбата много приятен вкус и аромат.

Изобщо – резултатът е класика в жанра.

Салата от черен ориз

Черният ориз е известен още и като „императорски“ или „забранен“ ориз, защото според слуховете, преди много години в Китай той е бил достъпен само за императора и неговите подчинени. Всъщност, този вид ориз има много ценни хранителни качества, високо съдържание на желязо и съвсем ниско съдържание на глутен. Има и доста необикновен цвят вследствие от кръстосването, от което е получен сорта. При варене черният ориз всъщност става тъмно лилав и прави много красиви петна навсякъде, където се докосне, така че внимавайте с него. Освен всичко това той има чудесен, леко орехов вкус и текстурата му е приятно свежа и леко хрупкава.

Хубаво е, че пазарът ни започва да се събужда за продукти, които доскоро бяха смятани за невъзможно екзотични.

Този ориз ми напомня как за пръв път преди доста години видях в Япония хората да ядат паста с мастило от сепия – изглеждаха ми смешни с устите им, оцветени в лилаво и гордото изражение на лицата им, вероятно породено от факта, че си хапват нещо особено европейско и екзотично за тях.

Е, сега е наш ред с този ориз.

Ето рецептата за една лесна и особено освежаваща салата, която може да бъде самостоятелно леко ястие или гарнитура за месо или риба.

Продукти:

1 ч.ч. черен ориз
2.5 ч.ч. вода
парче пресен джинджифил колкото малък орех
1 лайм
щипка настъргана лимонова кора
1 малка скилидка чесън
половин жълта чушка
половин оранжева чушка (може, разбира се, да ползвате какъвто цвят чушки прецените)

Оризът се измива и се слага заедно с водата в тенджера с капак върху студен котлон, който след това се включва. Сварява се на умерен огън, докато се изпари водата (внимавайте да не се развари). Докато оризът къкри, нарежете чушките на дребни кубчета. Дресинга за салатата приготвяме от останалите продукти – сокът от единия лайм, лимоновата кора, чесънът и настърганият джинджифил се смесват и разбъркват добре.

Когато оризът е добре сварен, го сипваме в гевгир и измиваме под течаща вода. Накрая смесваме ориза с чушките заедно и заливаме с лимоновия дресинг и ястието е готово – бързо и много полезно.

Крис

Свински ребърца със сос Хойзин

***Предупреждение: Който пости, да не чете по-надолу***

Когато днес започнах да пиша този пост, осъзнах, че досега не сме пускали рецепта със свинско месо (умни тагове). Факт е, че свинското месо не е сред най-полезните храни на света, но пък е вкусно. А и приготвено по малко по-здравословен начин, си е направо ОК от тази гледна точка.

Рецептата, която пускам днес, няма кой знае каква история. Онзи ден си умряхме от смях с Магдалина, докато мъдрехме какво интро да и напишем. Тя предложи да кръстя рецептата „Свински ребра Путанеска“ и да разкажа как докато баба ми била в Тайланд по важни дела, една проститутка и споделила рецептата за тази чудна гозба. Е, за жалост историята не е така бляскава и няма корени в детството ми – баба ми не е била в Тайланд и не е готвила със сос Хойзин.

Истината е, че преди 2 години сестра ми ми подари книга, в която видях за първи път споменат този въпросен сос, смесица от ферментирала соя, чесън, оцет, чили и сладки картофи, и оттогава много ми се иска да го пробвам. И така докато не видях бурканче Хойзин да си седи кротко на рафта в Пикадили – оттам нататък е ясно.

Ето ви продуктите да си направите едно освежаващо и вкусно азиатско ястие. Трябват ви:

1 кг. обезкостени свински ребра

За соса:

1/2 чаша хойзин сос
1 скилидка чесън
1/3 чаша соев сос
1/2 ч.ч. мед

За гарнитурата:

1/2 кг. замразен зелен боб
черен сусам
50 мл. соев сос
1 лъжица кафява захар.
1 лъжица сусамово олио
1 скилидка ситно нарязан чесън

чаша ориз с къси зърна

Приготвянето на тези ребра е много лесно, но изисква малко време за мариноване на месото, така че е добре да сте подготвени. Смесвате всичките продукти за соса в голяма купа и потапяте късовете месо в нея. Колкото по-дълго се маринова, толкова по-добре, но е хубаво да постои в маринатата поне 2 часа. След това изваждате месото, поставяте го в тава, постлана с хартия за печене, и го пъхате в добре загрята фурна на около 200 градуса. Пече се до златисто, след което се обръща, за да добие коричка и от другата страна. От време на време се маже със самия сос с помощта на готварска четка.

Гарнитурата към тези ребра е добре да е семпла. Оризът се сварява на пара без овкусители – нека оставим вкуса на ребърцата да обере точките по внимание. Но както повечето азиатски меса, и това няма да мине без простичко приготвен зелен зеленчук (как хубаво го казах), който да му прави компания.

И така, слагаме зеления фасул в малко вряща подсолена вода докато омекне – 3-4 минути, не повече, защото ще се развари, а трябва да е леко хрупкав. Отцеждаме фасула и загряваме тиган, в който слагаме сусамовото олио. Когато е добре загрято, изсипваме чесъна и фасула и бъркаме енергично, за да не загорят. 1-2 минути след това добавяме захарта и соевия сос и разбъркваме хубаво. Оставяме да покъкри още 3-4 минути, докато течноста се изпари. Накрая поръсваме със сусама и готово.

П.С. Днес „Нож и виличка“ става на точно една година. :) Гореописаното не е празнично като торта, но изглежда добре и е вкусно – така че става и за подобен повод, пък и печеното прасенце си е класика в жанра.

Крис

Бокумбап…или Ориз с кимчи

Не бях пробвала корейска храна, докато не посетих Сеул преди година и нещо. Бях отседнала в Инсадонг, арт кварталът на града – имаше адски много неща за разглеждане и галерии за обикаляне. Силно впечатление ми направи големия брой галерии за модерно изкуство – такива в Япония извън Токио не се срещат често. Имах кофти късмет обаче и времето се оказа много дъждовно. Излизах на разходка в дните, когато валеше по-малко…така и не спря да вали.Слушах си Ник Дрейк и обикалях улиците, които бяха доста оживени, въпреки дъжда, и попивах разнообразните гледки и миризми – на дъжд, прах, оризови сладки, сготвени на пара ей така на улицата, както и на другите манджи (съвсем съзнателно използвам тази дума, манджи си бяха), продавани на улицата – сергиите бяха безброй. Исках да снимам една от тях, но лелите, които я стопанисваха, се оказаха враждебно настроени и не ми позволиха. Когато се уморявах от ходене и разглеждане, засядах в първия срещнат ресторант. Може би поради дъжда (или поне това е моето извинение), посетих доста ресторанти.

Миризмата по улиците на Инсадонг, която надмогваше всички други беше тази на кимчи. Кимчито е нещо като нашето кисело зеле, но не съвсем – прави се от т.нар. у нас китайско зеле (нещо, което на мен ми прилича на кръстоска между зелка и маруля), слага му се чеснова трева, адски лют корейски пипер, и ферментира много по-малко.

Кимчито е нещо, което или харесваш или намразваш, като го опиташ. Аз много го харесах, въпреки че не съм много издържлива на люто. Обичай в ресторантите в Корея е когато клиентът седне на масата, заедно с менюто да му бъде предложено плато от…туршии, при това съвсем безплатно. Признавам си, че корейците са царе на туршиите. Първият път толкова ми харесаха, че си поръчах още едно плато, нищо че вече ми течаха сълзи от лютото кимчи.

Голяма бе изненадата ми да разбера, че кимчи се продава и тук, в корейския ресторант в кв. Изток – съвсем истинско, дори дават и в буркан за вкъщи. Бокумбап е нещо вкусно и съвсем автентично корейско, което пробвах там и се оказа, че може лесно да се приготви и тук, но по-добре вечер, кимчито все пак е доста миризливо. :)

Продукти:

1 ч.ч. дребно нарязано кимчи
200 гр. нарязан бекон
1 скилидка ситно нарязан чесън
1 с.л. зехтин
1 с.л. сусамово олио
3.5 ч.ч. сварен ориз
1/4 ч.ч. соев сос
1/4 ч.ч. вода
сол на вкус

3-4 яйца
сусам за поръсване (черен или бял)

Относно оризът, може би тук е мястото да обясня как се сварява ориз, така че да стане лепкав без да е разварен. По препоръка на моята скъпа приятелка Емма, която е спец по японските манджи, използвам ориз Балдо (продава се в Била и върши чудесна работа и за суши, но за него друг път). Съотношението ориз:вода е 1 към 1 и малко отгоре. Оризът се измива, отцежда се, и се слага заедно с водата в съд с дебело дъно на студен котлон. Котлонът се включва на най-силното и веднага щом оризът започне да ври, се изключва и оризът се остава върху него да попие водата (или се маха от котлона, ако той е много силен). Получава се чудесно сварен, рохък ориз.

Та…бокумбап. Зехтинът се загрява и се разпространява равномерно по цялото дъно на съда, в който ще готвите. Прибавя се чесънът и на силен огън се разбърква около 10 секунди, след което се прибавя беконът и се бърка, докато се препече леко. След това се прибавя кимчито и се разбърква около две-три минути. После се прибавят оризът, соевият сос и водата и се разбърква, докато оризът поеме течностите, след което се слага и лъжицата сусамово олио и се разбърква отново. Яйцата се изпържват на очи отделно и се слагат като гарнитура към всяка порция. Поръсва се с бял или черен сусам. Подходящо питие за погасяване на пламъците е бирата. :)

К.

Пиле Aдобо

Едно от нещата, които много ценя от престоя си в Япония, е това, че ми даде възможност да срещна много хора от различни държави и косвено да опитам по малко от тяхната култура. Тъй като първата ми година там бе в известен смисъл подготвителна, живеех в едно общежитие на кампуса на университета с около 80 човека от най-различни държави – австралийци, филипинци, унгарци, аржентинци, китайци, виетнамци, американци, изобщо…бяхме си спретнали един чудесен Вавилон в умален размер.

Разбира се, открехвахме се взаимно за вкусотиите от нашите родини и много често – с добър успех и приемственост. Там за пръв път пробвах Vegemite, намазан на филия и придружен с чаша чай. Почерпи ме Кейт, моя австралийска състудентка. Въпросното нещо е общо казано екстракт от мая и е от типът храни, който щом опиташ или плюеш ожесточено, или го обикваш за цял живот. Аз съм от втория тип. Там също за първи път опитах и Dulce de leche, за което се подигравахме на аржентинската ми приятелка Вики – „готвенето“ на този десерт се състоеше в това да вариш неотворена кутия кондензирано мляко три часа, като я поливаш с вода и внимаваш да не гръмне. А после, когато се изстудяваше в камерата, се дебнехме пред хладилника кой ще открадне готовия сладкиш пръв. :)

Адобо е една от онези манджи, които съм опитала там и които са ми останали много силни като спомен. Сготви ми го Кейс, мой приятел филипинец. Адобото се води за национално ястие на Филипините и представлява нещо като нашата яхния, само че не с домати, а със соев сос и оцет. Ето рецептата:

Продукти:

пилешки гърди 500 гр.
1 малка глава лук
4-5 скилидки чесън
1/4 чаша соев сос
1/3 чаша оцет (ябълков или винен)
1 чаша вода
дафинов лист
прясно смлян черен пипер
3 с.л. олио
щипка захар
1 с.л. с връх царевично брашно
малко вода

Нарязаният на шайби лук и наситно нарязаният чесън се задушават с олио 2 лъжици от олиото 2-3 минути, докато омекнат. След това се слага нарязаното на едри квадрати пиле и се задушава, докато пилето побелее. Всичко това се прави на силен огън, като внимавате нищо да не загори. Добавят се останалите съставки, оставяте да заври, след което огънят се намалява и оставяте да къкри 35 минути, докато пилето омекне. Когато сосът изври до 1/3 от количеството си, извадете пилето и го запържете с останалата лъжица олио в силно загрят дълбок тиган до златисто. През това време разбъркайте царевичното брашно с водата и сгъстете соса с него. Когато пилето е готово, изсипете сгъстения сос при него и готово! Преди сервиране извадете дафиновия лист. Сервира се с прясно сварен бял ориз.

Крайният резултат е пиле с много вкусен, леко кисел сос. Стига за 3-4 порции.

K.