Гратен с домати и тиквички

Това късно-лятно ястие е вдъхновено от Мат и неговите хапки, става много бързо и лесно, адски вкусно е особено с летните домати, чийто слънчев вкус за съжаление не може да бъде повторен от хибридите, които си купуваме през зимата. Естествено, в началото мисълта за огретен ме накара да набръчкам нос, защото си представих безформена маса от картофи, яйца и още нещо (наистина не знам какво), но Крис се постара да ме убеди, че това няма да е като „онова“. И не беше, факт. Поради това и реших да кръстя нашето произведение гратен, а другата причина е, че и аз, като г-н Хобита съм отявлен франкофон и предпочитам да запазвам оригиналния правопис и правоговор (освен това, au gratin е готварска техника, а не име на ястие).

Гратенът (gratin, от gratter фр. стържа) съществува в безброй разновидности, които са обединени под знака на хрупкава коричка от настъргано сирене, а за нашия ще ни трябват следните продукти:

4 средни домата
2 средни тиквички
чаша и половина настъргано твърдо сирене, 2 вида, например пармезан + още едно
средна главичка лук
зехтин
пипер смес и други подправки
сол евентуално

Лукът се нарязва на ситно и се сотира в много малко зехтин и вода, докато стане прозрачен. Нарязваме на тънки кръгчета тиквичките и доматите.

За този гратен използвахме пармезан и още един вид, малко по-меко сирене, но пекорино плюс еменал или гауда също е много добър вариант. И двете сирена се настъргват на ситното ренде (ако няма такова специално за пармезан), докато общото количество достигне около една и половина чаена чаша.

В тавичка се застила хартия за печене, която много леко се намаслява със зехтин. След това започва голямото редене – тиквички, домати, лук, сирене, подправки и така в същата последователност, докато не свършат продуктите. Сол може и да не се слага, тъй като в сирената има достатъчно. Най-отгоре се нареждат останалите домати и се покрива с настърганото сирене. Пече се на среден огън, като тавичката може да се покрие с фолио, което да се махне накрая или фурната да се остави известно време само отдолу, а после да се засили и отгоре, за да се получи прочутат хрупкава коричка. Voila.

Фритата за ленива неделя

Предполагам всеки ще се съгласи, че неделята е разточителен ден, който предразполага към ленивост и глезотии. Често се улавям да планирам какво ще сготвя, когато най-после дойде онази неделя, в която освен работа, няма и планирани излизания с приятели. Тя си е ей така, само за теб. Всякакви грандиозни рецепти ми се въртят из главата – ще приготвя това, и това, и еди кое си, дето все не ми остава време за него.

Разбира се, идилията не се осъществява съвсем. Мързелът надделява и някъде с второто кафе около обяд се усещам, че всъщност не ми е останало време да сготвя всичко, което съм си намислила. Към края на чашата кафе ме хваща съклета и решавам да поканя приятели на лек обяд – друго е когато имаш за кого да сготвиш. Мотивацията е голяма работа.

Ето една рецепта, достатъчно лесна като за ленива неделя, и достатъчно вкусна и радваща, че да е като награда за почивния ден.

Продукти:

Oколо 1/2 кг. картофи или тиква (според сезона)
2 червени чушки
1-2 моркова
2 тиквички

6 яйца
1 ч.ч. заквасена сметана
1/2 ч.ч. настърган пармезан
сол
пипер
шепа пресен босилек (по желание)

Фритатата всъщност е вид италиански омлет с плънка от сирена, различни видове месо, зеленчуци, и дори паста. В случая рецептата е с печени зеленчуци, подходяща за лятото.

Зеленчуците се нарязват на средно големи парчета, поръсват се със зехтин, пипер и сол и се запичат на фурна до златисто – около 35-40 минути. Ако използвате тиква, вместо картофи, ястието ще придобие много приятен, сладникав вкус. Аз използвах картофи, поради очевидни причини – тиквите все още ги няма.

За да приготвим сместа за фритатата, разбиваме яйцата и ги смесваме със сметаната и пармезана. Ако имате босилек, сега е момента да го прибавите към сместа.

Зеленчуците се преместват в дълбок тиган и се заливат със яйчената смес. Фритатата се пече без да се разбърква на котлона десетина минути, докато се стегне. Важно е да се спомене, че не се обръща. За да се запече отгоре, тиганът се поставя в силно загрята фурна, по-близо до горните реотани. Ако не разполагате с тиган, чиято дръжка се маха (и аз нямам такъв), просто оставете фурната отворена, така че дръжката да стърчи навън – изглежда малко смахнато, но работи чудесно.

След 2-3 минути, когато придобие златист цвят, фритатата е готова.

Лесно, вкусно, и сърцато ястие, подходящо за обяд, вечеря, или леко позакъснял брънч, в случая.

Гаспачо

Лятото е сезона, в който времето е горещо, а супите – студени. Естествено, у нас ядем таратор, при това всеки ден, а в най-топлите дни – само таратор, но като че ли поомръзва. Така че всякакви други студени разновидности на супа, течна салата или нещо подобно са добре дошли.

Вариантите в такъв случай са гаспачо, вишисоаз (vichyssoise) и салморехо (salmorejo), което е подобно на гаспачото, но има някои съществени разлики като гъстотата, което поне за мен го прави повече подобно на сос, отколкото на супа. Но всъщност винаги стои едни въпрос за всичките тези творения, включително и за таратора – това салата ли е, супа или разредител за мастика? Май очарованието им е точно в многофункционалността, особено ако напоследък асоциацията дини – мастика е придобила кофти привкус, пък и не бива да забравяме колко са полезни зеленчуците във всякакъв вид.

Предпочитаното от мен за приготвяне гаспачо е от доматената разновидност, но има и ajo blanco malagueño или бяло гаспачо, което е подобно на нашенския жетварски таратор, само че вместо орехи се използват бадеми, а иначе основните съставки са чесън, хляб, вода, оцет и краставица.

За приготвяне на това конкретно гаспачо са ни необходими следните продукти:

700-800 грама зрели домати
1 краставица
1 чушка
1 малка тиквичка
3 скилидки чесън
1 връзка пресен лук
1 дебела филия хляб
оцет
зехтин
черен пипер
сос табаско или чили
сол

Вариантите да се направи гаспачото са няколко – да се нарежат всички продукти на малки кубчета, да се смелят в блендер или пък компромисен, какъвто аз използвам.

Доматите се обелват и се смилат заедно с чесъна в блендера, а след това се пасира и тиквичката. Изборът на тиквичка може да изглежда малко странен, но всъщност това е един адски вкусен зеленчук, за капак на всичко и полезен, така че използването му под всякаква форма е задължително през цялата година.

Всичко това се изсипва в голяма купа, а към него се добавят нарязаните краставица, чушка и лук. Големината на кубчетата е въпрос на лично предпочитание. Изкиснатият като за кюфтета хляб се натрошава в сместта, разбърква се добре и след това се сипват подправките – винен оцет на вкус, една идея зехтин, сол, черен пипер и няколко капки табаско. Ако е прекалено гъст, може да се добави още доматен сок или малко вода.

Последно разбъркване и купата се слага в хладилника да доизстине много добре. Сервира се с няколко кубчета лед.

Крем-супа от пролетни зеленчуци

Онзи ден най-накрая намерих време да отида до магазина и да си купя блендера, който толкова отдавна искам. Не, нямам бебе, за което да трябва да правя каши (чувала съм, че блендерите улесняват живота на много млади майки), но с него можеш да си направиш много лесно толкова хубави неща – коктейли, smoothies (напитка от пасиран плод с лед и малко течност), шейкове, лимонада и какво ли още не.

Както знаем, тази пролет се оказа доста студена – вече е средата на май, а всички ходят с пуловери и якета. Поради тази причина реших, че първото, което ще приготвя с помощта на новия блендер е чудесна и стопляща крем-супа от свежи пролетни зеленчуци. Е, тиквичката не е точно пролетен зеленчук, но на днешно време се намира винаги и едно чудесно допълнение към крем-супа.

Ето продуктите:

За супата:

1/2 килограм пресни картофи
3-4 тиквички
връзка пресен лук
няколко моркова
1 лъжица зехтин
сол
пипер

За гарниране:

100 гр. пражка шунка
цедено кисело мляко
ситно нарязан копър

Всъщност, тази супа е невероятно лесна за приготвяне и не подлежи на объркване. Всичко, което трябва да направите е да нарежете зеленчуците на средно големи парчета и да ги сварите в литър вода, в която е прибавен зехтина. Когато са добре сварени, 5 минути преди да ги свалим от огъня, прибавяме солта и пиперът, за да поврят заедно със зеленчуците. Добре е подправките да не се слагат след като сме приключили с готвенето, а малко преди края – това позволява вкусовете да се смесят добре.

След това пасираме супата на порции с помощта на блендер (колко пъти споменах тази дума дотук?) или, разбира се, ръчен пасатор. Когато сме приключили с пасирането, връщаме крем-супата в тенджерата и оставяме да покъкри още няколко минути.

През това време можем да се погрижим за гарнитурата. Разбира се, на тази супа биха и отивали много хлебни крутони, но аз реших да направя крутони от шунка. Как? Много лесно. Нарязваме шунката на малки кубчета и без мазнина или с няколко капки зехтин ги изпържваме в тиган докато станат хрупкави.

Накрая, когато сипем супата в купички, прибаваме лъжица цедено кисело мляко, крутоните от шунка и поръсваме със ситно нарязания копър. Е воала!

Пролет в купа. :)

Крис

Печена агнешка плешка с гарнитура от кус-кус със зеленчуци

Всяка година очаквам Великден и Гергьовден с огромно нетърпение, не само защото са най-тачените празници в къщи, но и заради любимото ми агнешко, което иначе рядко се сещам да готвя. А и пролетта си е сезона за това месо и прилежащите му дробинета, дроб-сърми, печени чревца и всякаква друга радост за душата.

Още повече заобичах агнешко, след като при търсене на информация за статия установих, че това е възможно най-чистото месо – на овцете по принцип не са дават добавки и хормони, а си пасат спокойно на свобода.

Е, при този допълнителен стимул запретнахме с Крис здраво ръкави и купихме една прекрасна агнешка (наистина) плешка. След известно чудене как да я приготвим – с пълнеж или без, се спряхме на класическо опичане без плънка, с гарнитура от кус-кус и задушени зеленчуци, а за подправка избрахме прясна мащерка. Резултатът беше много вкусен и ароматен, а ето и рецептата:

Продукти за печеното:
Агнешка плешка
прясна мащерка
1 пакетче масло от 250 грама
2 скилидки чесън
1 чаша вино – розе или бяло
сол
захар

Продукти за гарнитурата:
250 грама кускус
1/2 бульонче
1-2 чаени лъжички масло

3 малки тиквички
3 малки патладжана
2 червени чушки
2 глави лук
3 домата
зехтин
черен пипер
1 щипка захар
прясна мащерка
сол

В тиган се разтопява пакетчето масло. Като се загрее достатъчно, в него се добавят листенцата от прясна мащерка, които по този начин пускат най-добрия си аромат. След 2-3 минути в маслото се добавят и 2 скилидки нарязан на едро чесън. След като сместта поври и с чесъна, в нея се сипват 3 лъжици кафява захар, която после ще придаде невероятен карамелено-кафяв цвят на коричката. Накрая се добавя една чаша вино – в нашия случай беше розе и се сваля от огъня.

Агнешката плешка се поставя в намаслена тава и се намазва обилно с приготвената смес, след което се покрива с фолио и се пъха в силно нагрятата фурна. Градусите се намалят на 180.

Периодично месото се маже с маринатата (Крис използва една бояджийска четка за целта, много е удобно за големи парчета месо), след което отново се покрива с фолио. Така се пече около 3 – 3,5 часа, докато стане напълно готово. Накрая фолиото се маха, плешката се намазва за последен път и се оставя петнайсетина минути на 200 градуса, за да придобие завършен вид в карамелен цвят.

Междувременно нарязваме всички зеленчуци за гарнитурата – тиквички, патладжани, чушки, лук и домати и ги слагаме на среден огън в тенджера с капак. Добавяме малко зехтин и вода и ги оставяме да се задушат, докато са напълно готови. Накрая добавихме от наличната мащерка, малко захар, черен пипер и сол.

Кус-куса е страхотна гарнитура към агнешко месо, особено ако е придружена с печени или задушени зеленчуци. Приготвя се много бързо и лесно – за 250 грама кус-кус се загрява в дълбок тиган четвърт литър вода с половин бульонче и една чаена лъжичка масло. Когато водата заври, съда се сваля от огъня и в него се сипва кус-куса. След 2-3 минути, като набъбне, тигана се връща на котлона, добавя се още малко масло и се бърка още 3-4 минути. Така и той е готов.

Накрая идва най-приятната част – агнешкото, кус-куса и зеленчуците заедно с пролетна салата и хубаво вино са готови за почитане на най-хубавите ни празници. И сами по себе си са кулинарен такъв.

М.

Печени зеленчуци с винегрет

Винаги свързвам готвените зеленчуци с летата, които прекарвах като малка в Ловеч. Гледаше ме прабаба ми, която съвместяваше функциите на бавачка заедно с приготвянето на обяда за цялото семейство, тъй като по онова време баба ми и дядо ми все още ходеха на работа.
На обед се събирахме всички на масата вкъщи и хапвахме някоя зеленчукова манджа с таратор и диня за десерт.
Нищо не можеше да убеди прабаба ми,че през лятото може да се яде месо под някаква форма, освен пиле на Петровден и Голяма Богородица, и в някакви крайни случаи като рождени дни, кръщавки и други такива важни семейни събития.

Все пак дядо ми успяваше да надделее понякога и тогава прабаба ми или баба ми правеха лозови сърмички, пълнени тиквички с ориз и кайма, мусака или гювеч.
Но основно се готвеха пирян, патладжани с доматен сос, чушки с доматен сос, тиквички с кисело мляко, бурания, лютика, супа от тиквички и джанки, и всякакви други ловешки постни манджи, на всяка от които мисля да обърна подобаващо внимание.

Оттогава ми остана любовта към готвените зеленчуци, които мога да приготвям и консумирам в огромни количества.

Напоследък, понеже вече лесно се намират най-различни зеленчуци през цялата година, започнах да приготвям печени зеленчуци, които или поднасям като основно ястие, или като гарнитура към различни меса, кус-кус или някаква лека паста. Доматите все още не са подходящи за сос, така че ги заливам с винегрет.

Продукти:
2-3 средни тиквички
1-2 патладжана
3-4 чушки
2 големи глави червен лук
2 средни домата
1 връзка пресни, малки моркови
Сол
Черен пипер, или смес

Продукти за соса:
Зехтин
Балсамиков оцет
Майорана
Чесън
Сол

Всички зеленчуци се нарязват на едро, като червения лук се реже на четвъртинки или осминки, а не на кръгчета. Поръсват се със сол и пипер, заливат се със зехтин и хубаво се объркват.
Тавата се слага в силно нагорещена фурна и се пекат, докато придобият приятно кафеникав загар.
Докато се пекат, върху тях се поставя главата чесън, чиято най-горна част е отрязана, така че скилидките директно да са подложени на топлината. Чесънът се вади от фурната, когато отгоре е покафенял.

В купичка се сипват оцета (може балсамико, може винен или ябълков, според предпочитанията), зехтина и подправките. Майораната е страхотна за зеленчуци, но може да се сложат босилек, копър или магданоз.
Добре е майораната да покисне малко в соса, особено ако е суха.
Когато стане готов чесъна, цялата глава се изтисква в чинийка или на дъска. Това най-добре става като се стисне силно с ръка. Препечените скилидки се намачкват леко и се слагат в купичката с винегрета. Добавя се сол и се разбърква.
Така сосът е готов.

Зеленчуците могат да се поръсят с винегрета преди сервирането им или пък всеки да реши как да ги подправи.

М.