Пиле Aдобо

Едно от нещата, които много ценя от престоя си в Япония, е това, че ми даде възможност да срещна много хора от различни държави и косвено да опитам по малко от тяхната култура. Тъй като първата ми година там бе в известен смисъл подготвителна, живеех в едно общежитие на кампуса на университета с около 80 човека от най-различни държави – австралийци, филипинци, унгарци, аржентинци, китайци, виетнамци, американци, изобщо…бяхме си спретнали един чудесен Вавилон в умален размер.

Разбира се, открехвахме се взаимно за вкусотиите от нашите родини и много често – с добър успех и приемственост. Там за пръв път пробвах Vegemite, намазан на филия и придружен с чаша чай. Почерпи ме Кейт, моя австралийска състудентка. Въпросното нещо е общо казано екстракт от мая и е от типът храни, който щом опиташ или плюеш ожесточено, или го обикваш за цял живот. Аз съм от втория тип. Там също за първи път опитах и Dulce de leche, за което се подигравахме на аржентинската ми приятелка Вики – „готвенето“ на този десерт се състоеше в това да вариш неотворена кутия кондензирано мляко три часа, като я поливаш с вода и внимаваш да не гръмне. А после, когато се изстудяваше в камерата, се дебнехме пред хладилника кой ще открадне готовия сладкиш пръв. :)

Адобо е една от онези манджи, които съм опитала там и които са ми останали много силни като спомен. Сготви ми го Кейс, мой приятел филипинец. Адобото се води за национално ястие на Филипините и представлява нещо като нашата яхния, само че не с домати, а със соев сос и оцет. Ето рецептата:

Продукти:

пилешки гърди 500 гр.
1 малка глава лук
4-5 скилидки чесън
1/4 чаша соев сос
1/3 чаша оцет (ябълков или винен)
1 чаша вода
дафинов лист
прясно смлян черен пипер
3 с.л. олио
щипка захар
1 с.л. с връх царевично брашно
малко вода

Нарязаният на шайби лук и наситно нарязаният чесън се задушават с олио 2 лъжици от олиото 2-3 минути, докато омекнат. След това се слага нарязаното на едри квадрати пиле и се задушава, докато пилето побелее. Всичко това се прави на силен огън, като внимавате нищо да не загори. Добавят се останалите съставки, оставяте да заври, след което огънят се намалява и оставяте да къкри 35 минути, докато пилето омекне. Когато сосът изври до 1/3 от количеството си, извадете пилето и го запържете с останалата лъжица олио в силно загрят дълбок тиган до златисто. През това време разбъркайте царевичното брашно с водата и сгъстете соса с него. Когато пилето е готово, изсипете сгъстения сос при него и готово! Преди сервиране извадете дафиновия лист. Сервира се с прясно сварен бял ориз.

Крайният резултат е пиле с много вкусен, леко кисел сос. Стига за 3-4 порции.

K.

Пилешки пържоли на тиган

Аз лично от години не съм голям любител на пилешкото, може би защото софийската ми баба, която не беше голям привърженик на готвенето всеки ден ни поднасяше печено пиле с картофи. И това в продължение на години, докато един ден с братовчедка ми организирахме семеен съвет и я помолихме от време на време да готви нещо друго. Братовчедка ми Мина, която е три години по-голяма от мен, и обясни, че в елитните заведения (става въпрос за 87ма – 88ма година някъде, т.е. тя е била на 14, а аз на 11 години) сервират палачинки с руска салата. Не знам кой научи баба ми да прави въпросните палачинки, но резултатът беше, че от този ден нататък започнахме да ядем всеки ден палачинки с руска салата.

 

Но постът ми всъщност беше за пилешкото, а не за елитното готвене от края на 80те :).

От известно време свикнах вечер набързо да приготвям пилешки пържоли на тефлонов тиган, защото първо е лесно и не отнема време, и второ – защото все пак са „пържоли”, пък макар и пилешки.

За целта купувам от най-близкия супермаркет 3-4 бутови пържоли, охладени задължително, тъй като дълбоко замразеното месо няма нищо общо със себе си в крайна сметка. Пътьом купувам и зеленчуци според сезона, т.е. през зимата вносни дървени краставици и домати, лук и магданоз, и няколко бирички.

Вече вкъщи, първата ми работа е да извадя пържолите и да ги натрия хубаво с подправки – някакво къри, черен пипер и сол. Преди ползвах „мадраското къри” на Котиани, но скоро с Крис купихме от ливанския магазин на Женския пазар арабско къри, което има една по-сладникава нотка и оттогава ползвам само него, въпреки че първият път след експеримент от кърито плюс сумак останах доста изненадана от резултата. Странно, но в никакъв случай неприятно

Мога да полея леко пържолите с бира, според зависи от настроението, но напоследък не го правя.
Междувременно пускам котлона да се загрява и слагам тефлонов тиган отгоре.
Бутовите пилешки пържоли са доста тлъсти, така че няма нужда тигана да се намазва допълнително с мазнина.

След петнайсетина минути слагам пържолите на тигана, от страната без кожа и пека, докато покафенее, после обръщам, докато кожичката се зачерви и стане хрупкава.

После – в чиниите и на масата :).
Гарнитурата е по избор, може само салата, може печени картофки (за тях друг път), грах или каквото му дойде на човек на душата.
И задължително бира!

 

Продукти:

 

3-4 бутови пилешки пържоли (400-500гр)

 

Къри

 

Черен пипер

 

Сол

 

Тези пържоли често се опитват да ме убедят, че пътят към съвършенството минава през простите неща.

 

Магдалина