Вилица в пътя

A fork in the road на английски означава „разклон“. Разклон, място, на което пътя се разделя на две, за да оформи „виличка“, от която да тръгнат две пътеки, но в различни посоки.

Работата е там, че напоследък животите ни се стекоха така, че имаме все по-малко време да готвим заедно и да поддържаме този блог заедно, и въпреки желанието това да се случи, не успяваме достатъчно често. А този блог е също толкова ценен за нас както приятелството ни. Освен това, и двете сме все така пленени от храната, готвенето, снимането и писането за нея и затова решихме да поемем по собствени кулинарно-блогови пътеки.

Истината е, че този пост, макар и последен за Нож и виличка какъвто го познавате, всъщност е весел. От един блог, взеха, че станаха два!

Можете да следите новите ни блогове тук и тук.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Пътешествието продължава!

Мартенски победител

Ето че дойде време да съобщим и победителя във февруарския ни конкурс с награди, наред с осмомартенските зюмбюли и карамфили, както и със снежното бедствие навън.

Благодарим ви, че споделихте пристрастията си към различните видове хляб с нас. Никога няма да се уморим да четем кой каква храна обича, особено пък ако става въпрос за въглехидрати. Според груба преценка от всичките коментари, прочетени от край до край, победител си остава ръчно приготвеният хляб, а заводският от едно време се разминава с първото място за много, много малко. Заводски не можем да направим в домашни условия, но можем да споделяме рецепти за други домашни хлябове тук и ще го направим в близкото бъдеще. (Все пак, обичаме въглехидрати и не ни е срам да си го признаем!)

Но нека съобщим и печелившия коментар от конкурса!

Победител е коментар номер 47:

Любими са ми доста разновидности на хляба, но безспорен фаворит си остава ръчноприготвения домашен хляб от пълнозърнесто брашно с ралични видове семена и ядки.
от Иван февруари 28, 2010 at 10:00 am

Честито на Иван! Моля, изпратете ни мейл на nojivilichka at gmail dot com, съдържащ валиден адрес и телефон, за да изпратим подаръка.

Следете за следващия пост от рубриката, а дотогава, ще се постараем все пак да публикуваме и рецепти.

Подарък: Баба Марта

Продължаваме с рубриката „Подаръци“, която започна преди Коледа и се появява навреме точно за баба Марта, най-любимия празник на едната половинка от тандема.

Този път един от вас ще има шанса да спечели керамична тава, която има едно невероятно предимство – можете да сервирате приготвената храна директно в нея, без нито за секунда тя да изгуби прекрасния си вид и хрупкава коричка. Освен това, в нея можете да печете месо, зеленчуци, сладкиши, хляб, почиства се изключително лесно, разпределя топлината равномерно, а прекрасният и цвят е радост за всяка кухня.

Но… дотук с рекламната пауза.

В томболата може да участва всеки, без роднините ни до второ коляно по съребрена линия, като двете условия са: да оставите валиден и-мейл адрес и да отговорите на следния въпрос:

Кой ви е най-най-любимия хляб? Ръчен, ръжен, пълнозърнест, погача или такъв, който само баба ви прави по тайна семейна рецепта?

Нека надпреварата да започне сега и да приключи на 7ми март в 23:59!

Успех!

Хляб с тъмна бира и сушени чушки

Както вече споменах в предишния пост (който като че ли написах много-много отдавна), внезапно получих озарение свише и започнах да пека. Започнах силно казано, засега мога да се похваля с две достижения – мъфините с ром и вишни и един самун хляб. Който при това изглеждаше истински, миришеше истински и даже на вкус беше съвсем, ама съвсем като истински! И предполагам, че скоро ще се развихря пак, защото ръцете вече ме сърбят да бъркат и месят (а, всъщност наскоро омесих и изпекох няколко тави крекери с фенел и бяло вино за списание Наш дом, но за тях по-нататък).

Естествено, целият процес мина под мъдрите наставления на Крис, която е бога на печенето не само в нашия тандем, а хлябът с тъмна бира е нейно откритие. Аз естествено, веднага реших да направя подобрение, като добавих към него сушени чушки, но какво да направя, като винаги ще предпочитам зеленчуци пред тесто, и дори пред една хубава, сочна, не съвсем допечена пържола.

Може би сега е момента да изпадна в лирично отклонение за удоволствието да правиш хляб, да създадеш от купчина брашно най-ценното нещо на масата, да усещаш, месейки, как тестото оживява в ръцете ти, но няма да го направя. Защото… сега ще издам една голяма тайна. Аз май не мога да меся и изобщо не го правя.

Меся в пералнята!

И се получава адски добре. Ще ми се да кажа, че тази разионализация е мое изобретения, но я видях преди години в езин блог, мисля на Блу (който е виновен, веднага да си признае!). Ще дам по-подробни обяснение, като стигна до този момент в рецептата, а сега продуктите:

половин килограм брашно + още за месене
1 пакетче суха мая
250 мл тъмна бира
щипка захар
сол
3 сухи чушки

И така, запрятаме ръкави и започваме. Първо и най-важно – шупваме няколко минути преди да започнем маята в малко топла вода заедно със захарта. В разлат съд (за професионалистите – направо на масата) изсипваме брашното на купчинка, в която правим кладенче. Бавно сипваме първо маята, а после и бирата, като леко размесваме с ръце. Добавяме и солта и продължаваме да бъркаме, докато се получи тесто. На око преценяваме дали има нужда от още брашно, или пък от още малко бира. Омесваме хомогенно тесто, което не лепне и има вид на мека топка тесто, а не на зловеща гъста течност на бучки.

Най-добре е да използваме хубава тъмна бира, защото тя придава страхотен аромат на хляба.

И тук идва интересната част, обикновено като разказвам на хората как точно меся, първоначално ме гледат с едни такива, големи, ококрени очи, след което казват „абсурд“, а накрая „аз няма да си съсипя пералнята заради тая глупост“, но повярвайте ми, вече над три години използвам тази практика, и досега няма паднал в жертва нито един барабан.

Взимаме топката лепкаво тесто и я поставяме в найлоново пликче, което завързваме добре. Слагаме я във второ, трето и така, докато ни се занимава, да речем, че четири торбички са ок. Слагаме конструкцията в пералнята и пускаме центрофугата. Но само центрофуга! Никакво цветно пране, никакви копринени тъкани, а за леля Аче просто забравете. Обикновено една центрофуга е достатъчна, но за козунак или погача аз за всеки случай пускам две.

След това изваждаме тестото и го оставяме да втаса на топло място, увито най-добре във вълнен месал. Междувременно включваме фурната да се загрява и тук точно идва втората тънкост: печенето.

Каквото и да си говорим, ако няма кахлената печка на дърва, е наложително да се използва dutch oven, което е чугунена тенджера с капак, в която топлината се разпределя по немислим за всеки един друг съд начин.

Загряваме фурната поне един час преди печенето, задължително заедно с тенджерата вътре, за да може чугуна да поеме топлината.

В края на този час би трябвало да е готово и тестото, или поне се надяваме да е така, защото иначе всичките ни усилия ще отидат по дяволите. Дозамесваме го заедно с натрошените сухи чушки, оформяме самун, правим отгоре три резки с много остър нож или даже ако имаме – с бръснач, поставяме в тенджерата и хвърляме във фурната.

Печем около 30-40 минути, но всичко е индивидуално, така че най-добрия начин да проверим е като го почукаме отдолу и бие на кухо.

Получи се. Има още много да се учи, но скоро прадядо ми ще се гордее с мен.

Зехтин с печен чесън и люти чушки

С наближаващия рожден ден на блога, наскоро си дадохме сметка, че Нож и виличка съществува от почти три години. Поглеждайки назад, виждаме най-разнообразни рецепти, които можеха и да са повече, ако бяхме малко по-добре дисциплинирани. Но ето на, Нова година дойде и замина и едва в края на януари се наканихме да пуснем пост.

Януари е месецът на решенията, които обуславят предстоящата година…или поне е месецът на гръмкото им заявяване. Е, ние не сме решили да спираме цигарите, алкохола, храната или каквото там, но ще опитаме да блогваме тук малко по-често. Просто защото ни е адски приятно, а така и така готвим с огромно удоволствие.

Днешната рецепта е доста простичка и незасукана, а не е съвсем и ястие (тук може да се поспори обаче – цяло ястие си става, ако се добавят няколко резена хубав хляб и малко морска сол), но ще ви помогне да приготвите нещо, което ще омагьоса много други ястия – салати, паста или пица, и всичко (солено), което ви хрумне да опечете с малко зехтин. Фината миризма на печен чесън и пикантността на опуканите чушлета придават на зехтина наистина пристрастяващ аромат, без да е твърде силен и натрапчив. Според някои в този зехтин има crack, но вижте съставките по-долу и ще се убедите, че няма такова нещо. Просто зехтин+чесън+люта чушка = здравословна и нескъпа адикция.

Продукти:

2-3 цели глави чесън
2-3 люти чушлета
около половин литър хубав зехтин

Хубавото на тази рецепта е, че е наистина адски лесна. Дори не ни се налага да белим чесън. Отрязваме върха на чесновите глави, колкото да се отворят скилидките.

Заливаме с малко зехтин и печем на 200 градуса докато поомекнат.

Междувременно опукваме няколко люти чушки на котлона, в съвсем old school маниер.

Изливаме зехтина в дълбок тиган или тенджерка и го слагаме да се загрее леко на слаб, колкото чесънът да пусне аромата си за няколко минути.

В добре измит и подсушен вариант поставяме чесъна и лютите чушки и изсипваме зехтина.

Тук, разбира се, може да изберете да добавите и някаква билка, като например босилек или розмарин, или пък пипер, но като почитатели на минимализма, решихме да оставим тревите за друг половин литър зехтин.

Затваряте добре и ето, че имате прекрасен, вкусен зехтин за печене, салати или за добавка към хляб. Чесънът и чушките си пускат аромат и люто с времето, така че зехтинът става още по-добър, когато отлежи малко. Хубаво е да го държите на хладно или в хладилник и да доливате зехтин, когато намалее, за да нямат чесънът и чушките достъп до въздух (тогава мухлясват, а ние не правим рокфор зехтин). Бон апети!

Шоколадови мъфини с ром и вишни

Този пост е за първите ми мъфини. Точка. И минута мълчание в чест на първия ми пекарски успех.

Както каза Крис в края на деня: „май гените на прадядо ти най-сетне започнаха да се обаждат“, като аз държа да направя две уточнения по повод на това изказване. Първото е, че прадядо ми е бил хлебар през целия си живот, освен в онзи период, в който се е сражавал на борда на „Дръзки„. Второто е, че същия този ден с мъфините, в пристъп на явно индуциран от семейното ми наследство транс направих и първия си хляб. Също успешен. Това като че ли изненада мен повече, отколкото всички останали, тъй като до ден днешен приготвянето на тестени неща винаги ми се е виждало като странен магически ритуал, в който все нещо ми убягва, я като съставка, я като умения, я като заклинание и в крайна сметка резултатът беше я спихнал се сладкиш, я клисава питка, я обгорени до неузнаваемост курабийки.

Идеята за мъфините всъщност се зароди след като направихме кейка с Гинес, който стана страшно вкусен, но нали кулинарното ни любопитство никога не ни дава мира, започнахме да се чудим: ама какво ще стане, ако към бирата добавим ром, ами ако изобщо не слагаме бира, ами ако сложим нещо кисело… Слава богу, фантазиите ни не стигнаха до висоти като кейк с мастика и мариновани патисони, но дружно стигнахме до съгласие, че толкова шоколад накуп ще понесе чаша ром и чаша сушени вишни.

Естествено, импровизациите не спряха дотук, защото в търсене на коледни подаръци блогът ни се сдоби и с нова форма за мъфини, така че в крайна сметка беше решено да не е кейк, а мъфини, и да не е с бира, ами с ром, и да не е само с масло, но и с малко олио, и да е с бял ганаш, а не с черен, и да е … Но стига толкова.

Започвам с рецептата, за която са ни нужни:

За мъфините:

1 чаена чаша ром
1 чаена чаша сушени вишни
¾ ч.ч. неподсладено какао
50 гр. масло
50 милилитра олио
2 ч.ч. пресято брашно
2 ч.ч. захар, равни части бяла и кафява
2 препълнени чаени лъжички бакпулвер
¾ ч.л. сол
2 големи яйца
2/3 ч.ч. заквасена сметана

За ганаша:

200 гр. бял шоколад
6 ч.л. течна сметана (млечна)
1 супена лъжица масло

В средно загрят тиган изсипваме чаша чист ром, с лек ужас в душата, особено ако ромът е Captain Morgan Spiced (точно в този момент казах „аз, аз, може ли аз“… и така, докато и последния мъфин не беше залят с ганаш). Изборът ни падна върху него, тъй като в омайния му аромат се усещат леки ванилови и плодови нотки, които чудесно допълват тъмното какао и ухаещата на тръстика кафява захар.

Като позаври алкохола, добавяме нарязаното на кубчета масло и олиото и бъркаме, докато всичко се разтопи в почти хомогенна смес. Изсипваме бавно какаото и разбъркваме особено интензивно, така че да получим гладка, гъста смес без никакви бучки.

Отделно избиваме яйцата със сметаната в един съд, а в друг – брашното, захарта, содата и солта. Горе-долу на око отмерваме поравно кафява и бяла захар, едната за сладост, а другата – за аромат.

В яйцата и сметаната изсипваме какаово-ромовата смес, като отново бъркаме интензивно, докато не ни остане ръка, а като не ни остане ръка, изсипваме вътре и брашното със захарта и бъркаме с другата ръка, но много леко, така че конситнецията да си остане леко грубовата.

Накрая добавяме киснатите минимум два часа в същия ром сушени вишни и разбъркваме с финален щрих.

Изсипваме с черпак във формичките за мъфини, като в зависимост от покритието можем да намаслим, да сложим хартийки, да намаслим и набрашним и така нататък.

Печем с ужас, като чакаме или да не бухнат, или отвътре да останат сурови или в краен случай да залепнат, но като по чудо този път това не става. Вадим ги веднага от формичките и ги нареждаме в съд, като ги оставяме да поизстинат, за да може ганашът да стегне по-бързо.

Този ганаш пък правим, като в тигана разтапяме в сметаната и маслото натрошения на малки парченца бял шоколад с поредното интензивно бъркане, докато съвсем не ни останат ръце. Хубавото на ганашът като кувертюр за мъфини е, че след като изсъхне, запечатва влагата в тях и ги държи сочни и пухкави, пък и е доста вкусен.

Поливаме с лъжица et voilà, имаме шедьовър. Вкусът на тези мъфини е едно неописуема симфония от вкусовете и ароматите на ямайски ром, дъхаво какао, демемерара и кисели вишни.

Печеливши от коледната томбола

Честито Рождество Христово на всички!

Днес е ден за празнуване, почивка и хубави мигове с близките, затова няма да досаждаме много.

Печелившите от първата ни томбола с подаръци са:

Всичко е вкусно на Коледа ,защото сме събрани около масата със семейството-иначе обичам сърми с кисело зеле и кълцано месо и плънката на пълнената пуйка:)))
от Dani декември 18, 2009 at 7:07 pm – Френска преса за кафе Bodum

Слава Богу аз не свързвам Коледа с необуздано преяждане с месо, а само седя отстрани и го наблюдавам. Любимо ми е всичко, които майка ми приготвя, когато й отиваме на гости на 25-ти. това обикновено са постните ястия от Бъдни вечер: пълнени сухи чушки, сарми, баница с праз и т.н – за човек, който не яде месо Коледата не е нещо по-специлално в кулинарно отношение:)
от Poli декември 23, 2009 at 9:23 pm – Cook With Jamie: My Guide to Making You a Better Cook

За печелившите – моля, пишете ни на noj.i.vilichka@gmail.com за да уточним детайлите по изпращането на наградите.

За останалите – помнете, че това е едва първото издание на тази рубрика, ще има и още скоро.

На всички вас отново – весели празници!

Кейк с Гинес

Не знам дали е от студа и снега навън, но напоследък осъзнавам колко често готвим с алкохол. Само през последната седмица сме използвали поне 4 вида алкохол в различни рецепти и честно казано, колкото и на някои да им изглежда като разхищение, никак не отиде на вятъра.

Всички сме чували за пържоли или пиле с бира, за сос за паста с вино или водка, но за сладкиш с бира, особено тъмна, особено пък стаут като Гинес, не бяхме чували. Оказва се, че подобен вид бира, примесен с шоколад и другите необходими продукти за приготвяне на тесто, което да се понадуе резултира в особено добра комбинация – бирата придава допълнителна дълбочина на вкуса на шоколада и отвежда вкусовите рецептори изцяло в друго измерение.

Рецептата е на Деб от прекрасния и блог Smitten Kitchen и ни стои отбелязана от месеци в очакване да бъде пробвана. Ще ви споделим нашия опит с този така вкусен кейк, който включва известни фалове и неволи. Все пак, кейкът се получи, дори с лека турбуленция, и не остана една трошичка от него. Пробвайте го, няма да съжалявате за „изхабената” бира. ;)

Продукти:

За кейка:

250 мл. Стаут
¾ ч.ч. неподсладено какао
230 гр. масло
2 ч.ч. пресято брашно
2 ч.ч. захар
1.5 ч.л. сода бикарбонат
¾ ч.л. сол
2 големи яйца
2/3 ч.ч. заквасена сметана

За шоколадовата заливка:

170 гр. Качествен тъмен шоколад 70%
6 ч.л. течна сметана (млечна)
¾ ч.л. нескафе

Запретнете ръкави, поемете дълбоко въздух и се простете с чашата бира като я излеете в тиган, загрят умерено, след това добавете нарязаното на кубчета масло и ги оставете да покъкрят леко, докато маслото се разтопи.

Добавете какаото към партито, разбъркайте добре докато се получи гладка смес и я оставете да се охлади леко.

В отделен съд смесете брашното, захарта, содата и солта. Разбъркайте добре. В отделна купа разбъркайте много добре с миксер или на ръка сметаната и яйцата.

Тук е добре да споменем, че яйцата и сметаната е хубаво да са на стайна температура, когато ги ползвате за готвене – така се смесват по-добре.

Добавете уханната бирено-какаова смес към яйцата и сметаната и отново добре докато сместа добие сатенен вид. Добавете сухата смес към получената и разбъркайте с лъжица внимателно, точно колкото да се споят смесите, без да прекалявате. Ако се разбърка прекалено дълго сместа, кейкът няма да бухне.

Изсипете сместа в добре намаслена форма за кейк или в чугунен съд, както направихме ние. Важно е съдът да е добре намаслен, а за всеки случай, ако използвате такъв с гладки повърхности, постелете го с хартия за печене. Казваме го от опит, вярвайте ни. Нашият залепна въпреки щедрото намасляване на формата, леко залепна, така че трябваше да му правим пластична операция после.

Печете около 30-35 минути в загрята на 180 градуса фурна докато мине теста с клечка за зъби (боцвате в средата на кейка и ако излезе чиста, значи е готов).

Деб предлага да се направи и шоколадова заливка на този кейк, което в нашия случай беше особено добра идея тъй като трябваше да прикриваме някои недъзи. За да направите шоколадов ганаш, разтопете шоколада, сметаната и нескафето на водна баня докато получат възтопла и гладка консистенция. Залейте кейкът с него и воала! Имате новаторски, вкусен, пристрастяващ кейк с богат и плътен вкус – идеален като за зимата.

Запечени картофи и моркови с бяло вино, зехтин и чесън

Идея си нямам как някои храни са успели да си извоюват названието „зимни”, „летни” и така нататък, но явно печените картофи и моркови влизат в първата група, въпреки че тези корени се ядат през цялата година. Някак си при вида на тава, от която излиза ароматна пара на кълба човек не може да не си представи сняг, бумтяща печка и чаша вино (колко подходящо с падналия тези дни сняг, дето пак ни изненада).

А и колкото и семпло и добре познато ястие да са, печените картофи винаги намират някоя нова подправка, с която да придобият съвсем различен вкус, като явно подмолната им цел е да направят всичко възможно, за да не бъдат напъдени от кухнята.

В интерес на истината тези дни, вероятно по силата на Провидението попаднахме на още няколко рецепти за картофи със съвсем изненадващи съставки и добавки и сега ни предстоят сериозни емпирични, полеви изследвания в кухнята, като всички резултати ще бъдат внимателно анализирани и споделени тук. Само дано не стане като с експериментите на средновековния алхимик, който в старанието си да получи злато и философски камък от оборска тор се оказал накрая с опърлена брада и унищожена лаборатория.

Тези картофи обаче, които ще опиша малко по-долу дойдоха заедно с няколко перфектни пържоли на тиган, салата с тиква и няколко чаши каберне, съвсем според сезона и радостта/бедствието, който както иска да тълкува снега и студа.

Снимка на готовите картофи няма, както се забелязва, за което молим да ни извините. В момента, в който видяхме картофите, забравихме за снимки, бяхме твърде съсредоточени в скоростното им сервиране и изяждане

Необходими продукти:

1 килограм средни до дребни картофи
4-5-6 моркова
една глава чесън
1 чаша бяло вино
зехтин
пипер смес
сол

Най-добре е да вземем по-дребни картофи, за да можем да ги нарежем на четвъртинки, но всъщност всеки може да ги нареже както си иска – на кръгчета или на осминки. Би било чудесно да има избор и човек да може да си купува например червени картофи, лилави моркови и раирани домати, но явно този вид земеделие скоро няма да си намери място у нас. А ние пък съвсем сериозно се замисляме за градина, в която да отглеждаме стари, немодифицирани сортове (на английски heirloom) плодове и зеленчуци. Но всяко нещо по реда си.

Да продължим с рецептата – нарязваме и морковите на продълговати пръчици, и ги изсипваме при картофите в тавичка, постлана с намаслена хартия за печене.

Взимаме една голяма глава чесън, на която отрязваме горната част, така че при печене да пусне целия си аромат, поставяме и нея в тавичката, поливаме добре със зехтин и чаша бяло вино, насоляваме и напиперяваме на вкус.

Поставяме фолио върху тавата и прилепваме краищата му плътно по ръба на съда, за да могат зеленчуците да се задушат добре.

Печем около 45 минути на около 220 градуса, като накрая оставяме картофките да се зачервят без фолио и готово – имаме прекрасна гарнитура!

Перфектната пържола

Или перфектната свинска пържола, ако трябва да сме точни. Не че не обичаме телешко, дори напротив, но шансът у нас да се намери хубав телешки стек е доста малък (чували сме, че в Метро, например, се намират). Причината за този драматичен дефицит, който ни буди нощем и не ни оставя да спим е, че в България не се отглеждат телета за месо. И поради това, дори малкото видове телешко, което купуваме от магазина обикновено е с доста дъвчаща консистенция и изисква около 3 пъти повече време за готвене от качественото телешко месо.

Не ни се иска обаче да подценяваме свинското и да го караме да изглежда като некачествен заместител на бленуваното телешко. Това съвсем не е така. Добре приготвената свинска пържола е способна да събуди у нас много красиви чувства, а сигурна съм – и у мнозина от вас, а и все пак в България имаме традиции в ценителството на свинското месо и то не бива да бъде пренебрегвано. Особено в зимния сезон. Както и по всяко друго време на годината, де, освен може би август месец.

Свинските пържоли имат много въплъщения, всичките от които са възхитителни – приготвени на скара с апетитен пушен аромат и стилни райета, печени на фурна до крехкост, която граничи с разпадане, или пък приготвени на тиган, с хрупкава коричка отвън и сочни отвътре. Днес ще се спрем на последния метод, с който безотказно и лесно може да приготвите фантастична и сочна пържола. Методът наистина работи, дори за хора като мен, които са отгледани с идеята, че единствената свинска пържола на този свят е сух свински котлет, допълнително изсушен до подметка на тиган. Е, не е нужно винаги да е така. Човек се учи докато е жив. Ще съм завинаги благодарна на Магдалина, която ми показа Пътя. Котлетът не е единственият вид свинско, а методът с тигана не винаги води до сухи пържоли.

Тук искам да спомена един доста важен компонент в успешната формула за пържола на тиган. За нетърпеливите, които не искат да губят време в излишни лирични отклонения и искат да прескочат направо към рецептата, моля, въздръжте се и чуйте какво имам да ви кажа. Струва си, обещавам. Слушате ли внимателно?

Тайната. Е. В. Тигана.

Тайната е в тигана.

Наистина.

Доста време слушах, четох и наблюдавах предимствата на чугунения тиган. Чудех се какво му е толкова хубавото – тиган като тиган, че и тежи ужасно и трябва да се вдига с две ръце. След като се сдобих с един прекрасен Lodge обаче, запях друга песен и сега не искам да се разделям с него.
Никога.

Хубавото на чугунения тиган е следното – разпределя топлината равномерно по целия съд и така храната се сготвя много по-добре; храната не залепва за него; може да разбърквате нещата в тигана направо с вилица, например, и няма риск да го одраскате; ужасно издръжлив е и при правилна поддръжка, се превръща във вечния тиган, който да се предава от поколение на поколение. Разбира се, чугунените тигани имат и добавена стойност – предлага ви една хубава тренировка за стегнати бицепси, а и може да служи като средство за самоотбрана (във филма „Пържени зелени домати” убиха лошия точно с един такъв Lodge като моя).

Но да се върнем на пържолата. Ето как:

Продукти:

1-6 – колкото пържоли ви трябват, но нека да са вратни, моля
малко масло и още малко за накрая
сол
пипер
масло

Загрейте тигана много добре и добавете една чаена лъжичка масло (може и олио, но нека да е наистина малко, колкото да покрие тигана). След като маслото се разтопи, сложете леко посолените и поръсени с пипер пържоли в тигана за по 3-4 минути от едната страна. Каквото и да ви коства, не ги обръщайте преди това, защото целта сега е да се запечатат и да се карамелизират отвън леко.

Просто оставете пържолите, забравете ги и си навийте алармата за след 3 минути.
Обърнете ги за още 2-3 минути от другата страна. На този етап пържолите няма да са съвсем готови, но ще са добре запечатани, което ще ги направи сочни отвътре.

Накрая наредете пържолите в тава, сложете по мъничко масло върху всяка и ги поставете под грила/в горната част добре загрята фурна за 5-15 минути, в зависимост от това как харесвате пържолата си. Тази стъпка помага за сготвянето на месото и им придава допълнителна хрупкавост и аромат.

За завършек на пържолата може да приготвите следния сос, който е съвсем лесен, адски вкусен, и който дава доста балансиран вкус на цялото преживяване.

Продукти:

1-2 чаши добро червено вино
1 ч.л. масло
½ глава лук
2 скилидки чесън
1-2 щедри лъжици хубава горчица
половин връзка ситно нарязан магданоз

В тигана от пържолите загрейте маслото и задушете в него ситно нарязания лук за 4-5 минути на умерен огън. Добавете чесъна, разбъркайте и оставете да се задуши още минута-две. След това добавете горчицата и при непрекъснато разбъркване добавете виното. Оставете да покъкри около минута, за да изври алкохолът от виното, и добавете магданоза. Свалете от огъня и полейте пържолата с него. После ни се обадете да ни кажете, че ни обичате.