Лазаня със спанак, сирена и сушени домати

Малко неща обичам на този свят колкото пастата. И ако трябва да съм честна, тайно си мечтая да бях родена в Италия, където паста се яде всеки ден и (обичам да си въобразявам, че) хората имат генетично съвършен метаболизъм и не пълнеят от нея. Ммм. Докато пиша това обаче, от главата ми не излиза леко дразнещата мисъл, че трябва да си приготвям сака за фитнес след работа – какво да се прави, не съм родена в Италия и ще трябва да полагам физически усилия, за да не ми се отрази на размера така обичаната от мен паста.

Представям ви една чудесна пролетна рецепта, която може би не е върхът на здравословието (то кое ли е, освен марулята и морковите), но пък е лека, съдържа сезонен зеленчук, и е особено вкусна.

Продукти:

1 пакет кори за лазаня без предварително варене
300 гр. пресен спанак
1 бурканче сушени домати
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
2 топки моцарела (около 150 гр.)
200 гр. рикота или cottage cheese
100 гр. твърдо козе сирене за поръсване

За сос бешамел:

5 с.л. масло
1/3 чаша брашно
3.5 ч. чаши мляко
сол
пипер
индийско орехче

Лукът се нарязва на ситно и се задушава в няколко капки зехтин до омекване, след това се прибавя чесъна, разбърква се и се оставя да се задуши за около минута. После се добавя измития и изчистен спанак, разбърква се и се оставя да се задуши, докато остане на около 1/3 от размера си. Маха се от огъня и се оставя да изстине.

Докато спанакът се охлажда, е време да приготвим соса бешамел. Най-важното за него е да се разбърква внимателно, за да не стане на бучки – останалото е лесна работа. Маслото се разтапя в тиган, след което постепенно се прибавя брашното, докато стане на гъста каша. Разбъркваме около минута-две, като не бива да оставяме брашното да загори. След това добавяме млякото малко по малко, разбърквайки внимателно. Когато сосът е готов, прибавяме щипка сол, черен пипер и индийско орехче, като не бива да прекаляваме с последното – то е само за аромат, не искаме да превземе вкусът на останалите продукти – сваляме соса от огъня.

Ако изолзвате мариновани в мазнина сушени домати, е добре да ги накиснете в малко вряла вода, за да се отдели излишната мазнина (накисването на доматите е дори още по-задължително, ако използвате немариновани сушени домати, за да могат да се отпуснат достатъчно, че да стават за рязане). След това се нарязват на дребно и се смесват добре с моцарелата и рикотата, като прибавяме към тях и охладеният и накълцан на ситно спанак.

Накрая идва ред да наредим всичките тези продукти в тава и да оформим въпросната лазаня. Загряваме предварително фурната на 180 гр. (не бива да е прекалено силна, за да не се изсуши горния слой и да стане твърд). Намазваме продълговата тава с малко зехтин и слагаме слой кори – добре е да се застъпват с около сантиметър, за да не изтича плънката. След това заливаме този слой с един черпак бешамел и повтаряме с още един ред кори – добре е основата на лазанята да има 2 реда кори, за да не се разпада, но трябва да сложим достатъчно бешамел, за да не остане твърда. След това слагаме щедър слой от плънката от спанак, сирене и домати и продължаваме със слой кори, бешамел, плънка и т.н. до последния ред кори. Него заливаме с последен черпак сос бешамел, като внимаваме да е покрита всяка част от корите. Запичаме във фурната за около 20 минути и тогава поръсваме с настърганото козе сирене и печем още десетина минути до златисто.

Тази лазаня е пухкава и лека и върви чудесно със салата от рукола и чаша хубаво бяло вино, например Pinot Grigio.

Крис

Лазаня

Като страстен любител на така вредните въглехидрати, разбира се, обичам и пастата. Това нашето даже е повече от обикновена обич…Само като се замисля за талятели с читаво приготвен сос карбонара – creamy (ако някой измисли добър превод на тази дума на български, ще го поканя на гости и ще му сготвя каквото си поиска) сос с хубава шунка и пармезан, или пък спагети със сос от домати, патладжан и бекон…а може и просто спагетини с лимон и пармезан…ми потичат лигите до кръста някъде.

Лазанята се нарежда и тя в топ класацията – пухкав и ароматен пълнеж между топящи се в устата кори, запечени и хрупкави по краищата с пармезан…Ненапразно тя е любимата храна на Гарфийлд (тази котка знае какво иска от живота, убедена съм). И той ненапразно е казал „Когато нивото на лазаня в кръвта ми спадне, ставам гаден.“ :)

Ето рецепта за класическа лазаня, както я прави майка ми:

Продукти:

1 пакет кори за лазаня (без предварително варене)
500 гр. кайма (телешка или смес)
250 гр. гъби
1 глава лук
3-4 скилидки чесън
1.5 чаша червено вино
1 кг. настъргани домати
босилек или мащерка
бял риган
2 ч.ч. прясно настърган пармезан
сол
зехтин

За сос Бешамел:

60 гр. масло
2 1/4 ч.ч. брашно
2.5 ч.ч. прясно мляко
прясно смлян черен пипер

Пълнежът на класическата лазаня е сос Болонезе. Той се приготвя така:

Лукът и чесънът се нарязват наситно и се задушават в загрятия зехтин. Когато омекнат, се прибавят и босилекът и риганът – запържването им помага да пуснат по-силно ароматите си. Прибавя се каймата и се задушава на силен огън докато побелее, като се бърка, за да не загори. След това се прибавя виното и се оставя да покъкри около 5-6 минути. Когато виното изври до около половината, се прибавят доматите, огънят се намалява и сосът се оставя да поври около 20 минути без капак на умерен огън. Готов е, когато се сгъсти леко.

Относно корите – продават се два вида. Такива, които трябва да бъдат сварени предварително (което е голяма врътня, защото рискът от това да се залепят една за друга е огромен, независимо от количеството зехтин или сол, което е сложено във водата) и такива, които нямат нужда от това. Аз избирам втория вид. Просто е по-лесно. А най-добре е, разбира се, да се използва прясна паста, но още не съм си купила машина за паста. Другият вариант е да се купи; чух, че имало в „Дар от Боговете“. Ще разуча и ще съобщя. Но да се върнем на корите. Това, което ги напоява, докато се пекат, е именно сосът Бешамел. Той се приготвя по следния начин:

Маслото се загрява в тиган на умерен огън, докато се появят мехурчета (не бива да се стига до кипене, защото не бива да загори). След това се прибавя пресятото брашно малко по малко, като непрекъснато се бърка, за да се смесят добре маслото и брашното. Когато сте прибавили всичкото брашно, трябва да се получи доста гъста смес. Тогава сваляте тиганът от огъня и прибавяте млякото малко по малко и бъркате добре, докато се смеси добре с маслото и брашното и няма бучки. Връщате отново тиганът на огъня и бъркате постоянно около 3-4 минути, докато сосът се сгъсти.

В добре намаслена тава се слагат около 3-4 лъжици от соса и се нанасят добре по цялото дъно. След това се слагат слой кори (добре е да се застъпват малко), който се намазва равномерно отново с 3-4 лъжици Бешамел, последван от слой сос Болонезе и накрая се поръсва с пармезан. Процесът се повтаря, като последният пласт кори се залива щедро със сос Бешамел и се поръсва още по-щедро с настърган пармезан. Лазанята се пече на 180 градуса около 40 минути, докато стане златиста и хрупкава на вид.

Тъй като лазанята си е тежко ястие, е добре да бъде сервирана с нещо малко и свежо, пречистващо вкусът между отделните хапки. Идеално за това е малка салата с възкисел дресинг.

Самата салата, която използвах, носи странното название „Лолло“ и съвсем не знам какъв и е случая. Прилича на къдрава маруля с червеникави краища. Прибавих и малко рукола. Относно дресинга, обичам да експериментирам с дресингите за салата и този, който използвах този път е съвсем простичък, но много вкусен:

Продукти за дресинг:

1/2 малка или 1/4 голяма глава лук
1/3 ч.ч. балсамов оцет (може и лимон)
1/3 ч.ч. зехтин
малк сол

Лукът се настъргва на най-дребното на рендето, така че да стане на пюре. Слага се заедно с останалите продукти в малко бурканче, бурканчето се затваря плътно :)) и се разтърсва добре, за да се смесят продуктите. Поръсва се върху измитите и накъсани на дребно продукти за салата.

В заключение мога да кажа само, че това за мен лично е формулата за един идеален обяд. А ако се прибавят и чаша хубаво вино и хубава музика, обядът става несравним.

К.