Маринован червен лук

Вероятно няма да сгреша ако кажа, че голяма част от нас са израснали в семейства, в които всяка година се е приготвяло поне малко количество „зимнина“ всяка есен – едва ли има българско семейство, в което някой не затваря поне 3-4 бурканчета лютеница, сладко или туршия.

В наши дни това се случва все по-рядко поради ред причини – наличие на свежи зеленчуци през цялата година, наличие на сносни на качество сладка и туршии в магазина, липса на време или просто нежелание за занимаване с цялата хамалогия да обелиш 4 глави чесън с малкото ножче, например.

И все пак – факт е, че приготвеното вкъщи е най-вкусно. Също е факт, че не е нужно да се приготвят индустриални количества или да се занимаваме с трудни рецепти.

От известно време насам ме забавлява идеята за приготвяне на някакъв вид бърза туршия, която да придаде цвят на сандвичите, с които се изхранвам, когато просто нямам време да готвя. Онзи ден попаднах на една, която освен вкусна, изглежда и много красива.

За тази рецепта ви трябват 2 глави лук, оцет, малко подправки и буркан, който се затваря плътно. И двайсетина минути.

Продукти:

2 глави червен лук
3 ч.чаши винен оцет
3 супени лъжици захар
1 ч. л. сол
няколко зрънца черен пипер
няколко зрънца бахар
2 дафинови листа
1 скилидка чесън (по желание)
2 малки сухи люти чушки (по желание)

Загряваме оцетът в метален (не алуминиев) съд, добавяме захарта и разбъркваме, докато се разтвори. Прибавяме подправките и оставяме маринатата да покъкри на слаб огън около минута, колкото подправките да си пуснат аромата. Добавяме скилидката чесън и оставяме още за около минута-две.

През това време обелваме лука, нарязваме го на дебели шайби и го разделяме на отделни кръгчета. След това го слагаме в оцетената смес (може да го направите на две порции, за да се покрие добре с маринатата). Оставяме да поври 2-3 минути, докато стане ярко розов и поомекне леко. Не е нужно да се вари дълго – хубаво е да остане хрупкав. Ако сте разделили лука на две порции, повторете същото и с втората част.

Сваляме от огъня и оставяме да се охлади добре.

Пресипваме лука и маринатата в буркан и го затваряме хубаво. Готово!

Този маринован лук трае доста дълго на студено, но имам подозрения, че моя няма да изтрае повече от седмица. Вкусът му е ароматен, леко сладък и не убийствено лучен (може да е безопасно да се сложи и в обеден сандвич за офиса). Освен че е просто красив, този лук е идеална гарнитура към сандвич или друга суха храна.

Бисквити за отшелници

Коледа мина и замина, но ето ме пред компютъра със сутрешното кафе, пишеща отново за коледни сладкиши, защото много искам да споделя още една рецепта за едни ослепителни бисквити, която открих онзи ден, и в която се влюбих фатално и завинаги. Явно не биваше да се захващам с тази поредица за сладките, защото както обичам сладкиши и особено „зимните“ подправки като канела и карамфил, сега вероятно ще си зацикля в тази тема и ще пускам коледни рецепти за сладкиши до август месец. И така, седя си аз, отплесната в мисли за тези невероятни бисквити, докато всъщност би трябвало да съставям списъка за пазар за вечерята довечера, и да започвам да действам с чистене/пазар/готвене, за да не се докарам до инфарктни моменти в ранния следобед, когато тепърва се захващам с всичките 5 неща, които смятам да готвя и вече си представям спасителни варианти като бира + сандвичи за приятелите ми, вместо планираната гала-вечеря.

Затова – ще го карам по-накратко. Видях рецептата за тези пленителни бисквити при Хайди онзи ден и както вече казах, беше любов от пръв поглед – знаех, че трябва да ги приготвя на момента. Това и направих. Два пъти, един след друг. За трети не ми стигна времето, трябваше да отида на работа.

Относно името на бисквитите – не съм сигурна откъде идва, но ако отшелниците ядат такива бисквити, вероятно не бих имала против да се присъединя към тях.

Продукти:

1.5 ч.ч. типово брашно (може и бяло)
2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. ситно счукан карамфил
1 ч.л. ситно счукан бахар
1 ч.л. канела
1/2 ч.ч. масло, размекнато
1 ч.ч. кафява захар (използвах демерара, но може и мусковадо)
1 яйце
няколко капки ванилова есенция
1 ч.ч. сушени червени боровинки (може и друг сушен плод като обикновени боровинки или сушени вишни)
1 ч.ч. натрошени орехи
1/4 ч.ч. мляко

1 ч.ч. пудра захар
5 лъжици течна сметана
няколко капки ванилова есенция

Пресяваме брашното, заедно с подправките, бакпулвера и солта в голяма купа. В отделна купа разбъркваме до пухкавост маслото със захарта и добавяме яйцето и ванилията. След това прибавяме в мократа смес орехите и сухите плодове и разбъркваме добре. Добавяме сухата смес на части и доливаме по съвсем малко мляко, за да не стане сместа прекалено суха.

Когато сместа е готова, покриваме съда с фолио и го слагаме в хладилника (или, ако нямате място в него – на балкона, където в момента е по-студено и от хладилника така или иначе) да престои около час, за да стегне и да не е толкова лепкаво.

Едно от много предимства на тези бисквити е, че не се разточват и режат, а се изсипват с лъжица върху хартията за печене, след което те сами имат грижата да се оформят – стават много красиви без много усилия. Та, след като сме охладили тестото, загребваме по една равна супена лъжица от него и поставяме топчетата върху хартия за печене, като оставяме разстояние около 2 пръста между бъдещите бисквити, защото те бухват във фурната.

Преди да ги сложим да се пекат, ги сплесваме малко с намокрени пръсти, за да се опекат по-добре.

Печем в умерено загрята фурна за около десетина минути, докато са златисти отдолу. Не бива да са златисти отгоре, тъй като това значи, че са препечени – бисквитите трябва да са меки, когато ги извадим от фурната. Те се стягат достатъчно, след като изстинат.

Не съм сигурна кое точно ме плени така в тези бисквити, но подозирам, че е комбинацията от подправките и глазурата. Тя е съвсем декадентска – приготвяме я като смесваме пресятата пудра захар със сметаната и ванилията. Когато бисквитите са напълно изстинали, нанасяме глазурата с помощта на лъжичка или нож за масло, и оставяме да стегне на студено.

Резултатът е омайно ароматна бисквита, хрупкава отвън, и леко влажна отвътре. Аз лично не бих могла да искам повече от една бисквита, а вие?

П.С. Благодарим на всичките си читатели и пожелаваме на всички успешна и хубава нова 2009 година, пълна с нови кулинарни открития!!!

П.П.С. Сега наистина вече отивам на пазар.

Телешко печено с лимони

Определено започва да се очертава моето предпочитание към месото и всякакви месни продукти, въпреки че и аз като Крис, обичам всякакви зелени неща и салати, все пак какво е една хубава пържола без салата?
Напоследък започнах да готвя по-често телешко, отколкото свинско, и като че ли ще се наложи като мой фаворит (не броя агнешкото, по традиция ядем само в един определен период от годината, макар че от известно време се каня да разчупя това табу, все пак има доста арабски месарници, които целогодишно предлагат свежо месо).

Последното, което приготвих, условно ще нарека „телешко с лимони“, като рецептата е вариация на телешкото печено (roast beef), което готви майка ми, въпреки че в крайна сметка се оказа, че няма нищо общо.

Продукти за печеното:

Около 1 кг. телешко месо, цяло парче, може филе или плешка, без кости

1 глава лук, голяма

1 лимон

Масло

Домашна винена ракия (ако нямате бренди)

Пипер смес

Бахар

Сол

Продукти за сос:

Заквасена сметана 250 мл.

2 супени лъжици горчица с хрян

Масло

Домашна винена ракия

Пипер смес

Месото се слага цяло в тенджера, като се покрива с вода. Слагам обелена глава лук, и един лимон нарязан на четвъртинки, заедно с кората, както и 4-5 зрънца бахар. Добавям около 100 грама домашна винена ракия, от мелнишко вино, което според мен има много подходящ аромат за ястия от телешко.

При варене на месо гледам задължително да сипя някакъв алкохол (концентрат), като най-лесния избор е водката, тъй като не оставя никакви остатъчни аромати. Освен ако не използвате Абсолют Ванилия, но това е малко екстремно :). Много често в ракиите и брендитата има есенции, които могат да развалят вкуса на месото и бульона. Алкохолът прави месото адски крехко, така че за телешкото е задължителен (само 10% от продаваното месо е от телета, останалото е от крави, юници, волове и изобщо цялото телешко семейство).

Месото ври около час, час и половина на силен огън, общо взето етапът, в който е подходящо за печене, трябва да се определи на око.

След като сваля тенджерата от котлона, загрявам фурната на 350 градуса, слагам в тавичка още врялото парче талешко и го намазвам обилно с масло докато е още топло, така че то да се разтопи и да напие в месото. Сипвам отстрани прецеден бульон и слагам четвъртинките от лимоните около месото. Наръсвам обилно със смесения пипер и пъхам да се пече.
Фурната се намалявя до 230 градуса, като тавичката се слага на решетка на 2-3 пръста от дъното, за да не загаря месото.
Пече около час и половина, като се полива непрекъснато, докато придобие кафеникав загар.
След изваждането, докато е топло, се нарязва на филийки с дебелина около 5-6 сантиметра.
Лимоните, които са вряли в бульона и после в соса, придават много специфичен, свеж аромат, както и една лека киселина, ненатрапчива, която контрастира приятно с маслото.

За соса:
В един не много дълбок съд се сипва малко от бульона, задължително прецеден и се загрява. Слага се бучка масло, но не много голяма, горе-долу колкото орех, кутийката заквасена сметана и 2 супени лъжици горчица с хрян. Може да се сложи и настърган хрян, ако има, една класическа добавка към телешкото месо.
Разбърква се добре, докато сместа стане еднородна. Като заври, се сипват 1-2 лъжици от същата ракия, в която е вряло месото.
Не е нобхоимо сосът да ври дълго, само колкото да придобие необходимата гъстота.

Месото се сервира нарязано на филийки и полято със сос. Може да се поръси с нарязан магданоз или пипер.

Подходяща гарнитура биха били пресни картофки с чесън, но задължителна е според мен свежа салата, като салатата с рукола на Крис.

М.