Супа топчета

Този път беше ред на Крис да се тръшне болна, за разнообразие, тъй като от няколко години това е мое задължение, което спазвам най-добросъвестно. И понеже вярвам безрезервно в чудотворната сила на супите, а пък и напоследък блог-партньорът на два пъти ме спасява от тежки страдания с доматена и тиквена разновидност, реших като добро другарче да помогна на приятел в беда. Разговорът петък късно вечерта протече по следния начин:

М: Вземи си изпий лекарствата и ако обичаш, яж преди това, че ще те пребия. Направи си нещо топло.
К: Добре де, ще ги изпия, но нямам никакви сили да правя каквото и да е било. И престани да ме заплашваш с бой.
М: Изпий си лекарствата веднага и да не ги забравиш утре сутринта. По някое време ще дойдем и ще ти направя супа.
К: А може ли да е супа топчета, че много ми се яде?
М: Не може.
К: Ама защо? Много обичам.
М: Не съм сигурна, че ще стане.
К: Не искам друга супа.
М: Хубаво де, ще видим (не и казах, че всъщност ме мързи да въртя топчета в захлас).

На следващия ден обаче, наспана, освестена и с нови сили Крис освен че купи нов обектив, напазарувала и продукти за супа топчета, така че вече нямаше никакъв вариант за отстъпление, защото мислех да мина с номера, че в моя квартал хубавата кайма е свършила. Не би.

И така, вчера следобед въоръжени с два лимона и два шоколада пристигнахме в Крис, където чинно в редичка ме чакаха строени каймата, ориза и зеленчуците. С леко ръмжене запретнах ръкави и о, чудо – първата ми супа топчета стана фантастично-страхотна!

За такава прекрасна супа са ни необходими:

300-400 грама кайма смес, да не е много тлъста
2 яйца
1 картоф
2 средни глави лук
3 големи моркова
1 чушка
1 домат
половин глава целина
1 1/2 кафеена чашка ориз
3 с.л. кисело мляко
брашно
пипер смес
чубрица
сол

опционално – оцет и лимон

Замесваме кубаво каймата с едно яйце, половин кафеена чашка ориз (може и малко повече), една глава настърган на дребното ренде лук, малко сол, пипер и стритата между длани чубрица. Оставяме я да престои, даже може цяла нощ в захлупена тавичка в хладилника, за да могат миризмите хубаво да напият в месото.

В една голяма тенджера слагаме нарязаните на дребно чушка, останалата глава лук, картофа, целината и морковите, сипваме вода и слагаме да се вари (тази операция можем да я извършим в съд под налягане).

Междувременно оформяме от каймата малки топчета. Когато зеленчуците в тенджерата са понамекнали, добавяме малко сол към водата, овалваме топчетата в брашно и ги пускаме в кипящата течност. Последното е важно, за да могат да се стегнат веднага, ако каймата не е достатъчно добра, тогава яйцето си казва думата и няма опасност всичко да се разкашка в аморфна зеленчуково-каймяна маса.

Оставяме топчетата да поврат петнадесетина минути, след което добавяме останалия ни ориз (към една кафеена чашка). Варим още десет-петнайсет минути, горе-долу да се свари ориза. Добавяме настъргания домат, още чубрица, млян пипер и сол на вкус и оставяме на котлона за нови десет минути.

Забъркваме (Крис забърка) застройка от едно яйце и три супени лъжици кисело мляко. По принцип може да се сложи и малко брашънце, но от топчетата пада в супата брашно, така че в случая не е необходимо. Добавяме и един черпак топла супа, като хубаво разбъркваме застройката.

Когато сме готови, изключваме котлона и започваме много внимателно и бавно да сипваме застройката в супата, за да не се пресече. Объркваме хубаво цялата смес с черпака, след което оставяме още малко на котлона да поври. Ако сезонно има ароматен пресен магданоз, можем да поръсим обилно, след като свалим тенджерата от котлона.

След това са ни необходими купичка, лъжица, няколко филийки хляб и добър апетит. Аз лично добявам и една лъжичка винен оцет, но някои като Крис си слагат пресен лимонов сок, което също придава на чорбата много приятен вкус и аромат.

Изобщо – резултатът е класика в жанра.

Супа от тиква

Седя и се чудя какво да напиша за тиквената супа и си мисля – колко хубаво би било всяко нещо, което ядем да е свързано с някаква приятна история, мили спомени, празници или пък нещата да се случват просто така, заради самото удоволствие от храната. Е, за съжаление не винаги става по този начин. Животът рядко е само розов, а в по-гадните моменти човек има нужда от утеха, която много често идва под формата на парче сладкиш или купа топла супа.

През последните седмици се озовах неволно, но и неизбежно посред първите вълни на родната криза, част от един много по-голям и адски сериозен процес. Какво общо има кризата с храната? Ами и нищо, и всичко. Като икономист мога да начертая разни криви на потреблението, да поразсъждавам какви ще са трендовете в готварството през следващата година и каква проява на лош вкус ще е парадирането с никому ненужен лукс (ако ще пунтирам гурутата от Economist).

Няма да го направя. Мисълта, че всеки ден трябва да кажа на някого, че трябва да се разделим не ме оставя на мира, кризата е реалност и честно казано, трудно ми остава време за готвене в опити за намиране на ненамираеми решения и като че ли единствената утеха е в редките моменти, когато близък човек ми сипва чиния топла супа от тиква, опича няколко сандвича и на няколко бири бистрим структурни проблеми (почти никога) или нещата на личностно ниво (почти винаги) и какво ни чака в близко бъдеще.

А супата е лесна. За нея ни трябват:

1 килограм тиква
1.5 литра бульон
1 малка глава лук
2-3 скилидки чесън
1 ч.ч. прясно мляко
сух кориандър
пипер
зехтин
сол

В случая за супата използвахме тиква тип цигулка, която е доста сладка, но пък за любителите на сладко-солените манджи е напълно подходяща. Обелваме и я нарязваме на средно големи кубчета, които слагаме в тавичка, покрита с хартия за печене (това не е задължително). Наръсваме парчетата със зехтин, сол и пипер и заедно с необелените скилидки чесън слагаме в добре загрята фурна.

След около десетина минуди изваждаме чесъна, за да не прегори, но понеже всяка фурна пече различно, трябва да проверим дали са добре омекнали. Докато тиквата се допича обелваме скилидките и оставяме настрана, защото ще ни потрябват на по-късен етап.

Тиквата се пече общо, с чесън и без чесън около 30-40 минути, докато придобие карамелизиран вид.

Задушаваме ситно нарязания лук в една-две супени лъжици зехтин, после добавяме бульона, тиквата, чесъна и кориандъра. Варим всичко това двадесетина минути, за да могат всички аромати да се смесят добре.

След като свалим от огъня, оставяме сместта малко да поизстине, след което пасираме в блендер или с ръчен пасатор, комуто както е удобно, докато супата стане кадифено гладка. Добавяме чаша мляко, а ако все още ни е гъста – и малко вода.

Задължително, ама задължително се сервира с печени сандвичи. И голяма доза позитивизъм. Бирата е опция.

Доматена супа

Най-отговорно мога да заявя, че обичам доматена супа. И не само обичам, но смятам, че това е най-целебното от всички ястия. Не пилешка, не телешка, а доматена супа. За да твърдя подобно нещо, значи емпирично съм проверила многократно причинно-следствената връзка между нея и ефективната борба с различните простудни заболявания.

Всъщност, човекът, който винаги ни лекуваше със собственоръчно приготвена доматена супа е баща ми, който скорострелно долиташе, когато аз или сестра ми падахме повалени в леглото с температура. Той, разбира се, я правеше по лесния начин – две шишета доматен сок, черен пипер, чесън и фиде, но пък ставаше адски вкусно и до ден днешен свързвам миризмата и с нещо целебно и облекчаващо.

Поводът аз пък да пиша за нея е, че последната седмица ми беше приложена комбинирана терапия от сок и страхотна супа от пасирани печени домати, за която не мога да не напиша. Е, рецептата е малко по-различна, по пък и става със сигурност по-вкусна от класическото изпълнение от консервирани или пресни домати, с лек карамелено-препечен аромат.

Необходимите за целта продукти са:

2 килограма домати
няколко скилидки чесън
листа целина
фиде
зехтин
пипер смес
захар
сол

Най-добре е да изберем за тази рецепта домати за готвене, от продълговатите, които са по-месести и италианците използват за сушене. Нарязват се на половинки и се нареждат в тавичка. Наръсват се със зехтин, сол и пипер, а между тях се слагат няколко скилидки чесън (който се махат след 20-25 минути във фурната) и ако има – клонче розмарин.

Запичат се до леко покафеняване, след което се пасират в блендер заедно с обелените, препечени скилидки чесън и сокът, който се е събрал в съда за печене. Може доматите да се обелят или пък получената ароматна смес да се прекара през фина цедка, но не е задължително. Аз лично не го правя, предпочитам по-плътната текстура.

Междувременно, докато пасираме, загряваме в тенджера малко зехтин и задушаваме в него две-три скилидки накълцан чесън. Добавяме доматеното пюре и вода, докато получим желаната гъстота. Когато заври, овкусяваме със сол, пипер и захар, а може и няклко капки балсамиков оцет (много зависи дали консуматорите обичат кисела супа).

Добавяме и малко фиде или макарони с форма по избор, като звездички или охлювчета и оставяме да поври още 7-8 минути. Сервираме много топла, наръсена с наситнени листа от целина и пресен, ръчен хляб.

Гуакамоле

Цяло лято си мечтая да организирам мексиканска вечеря и да поканя приятели, с които да се насладим заедно на храната и да прекалим дружно с маргаритите. Не че мексиканците ядат ястия от националната си кухня само през лятото, но на мен ми става някак лятно като се замисля за quesadillas (идиотски ми седи написано на български), гуакамоле (тук май е ок), начос, и така нататък.

Разбира се, лятото се изниза без да успея да реализирам грандиозно мексиканско парти у нас, но това не попречи да приготвим едно небрежно гуакамоле с приятели наскоро и да му се порадваме.

Представено просто, гуакамолето е смес от намачкано авокадо, сол, сок от лайм, червен лук, люта чушка или табаско и ако обичате, зелен кориандър. А ако питате мен, гуакамолето е едно от най-вкусните и лесни за приготвяне неща на този свят, като при това е доста полезно. И е идеалната храна за парти.

Авокадо лесно може да се намери в по-големите супермаркети у нас, но се продава доста зелено. Важно е авокадото да е добре узряло, а това лесно се познава. Ако при натиск палецът ви потъва леко (не много), значи авокадото е готово. Ако го купите зелено, може да му помогнете да узрее по-бързо по два начина – или увийте всеки плод във вестник и оставете да предстои ден-два, или сложете авокадото в близост до други плодове, например банани – етиленовия газ, изпускан от плодовете забързва зреенето.

Но да се върнем на рецептата. Ето какво ви трябва, за да приготвите гуакамоле:

2 добре узрели плода авокадо
1 лайм
1 малка глава червен лук или половин голяма
1 домат
1 скилидка чесън
табаско
сол
зелен кориандър (по желание)

Най-лесно е да сложите всичките продукти в блендер и да го завъртите няколко пъти. Аз обаче, харесвам гуакамолето да има малко по-груба текстура. За тази цел издълбавам с лъжица разполовеното авокадо и го смачквам с преса за картофи (с вилица също става). След това добавям сока от изстискания лайм, за да не потъмнее авокадото. Лука и домата нарязвам наситно и ги добавям заедно с намачканата сликидка чесън. Подправям със сол и табаско и готово.

Кориандърът е пропуснат съвсем целенасочено – тази подправка има необичаен вкус и не е за всеки. Според мен, свежият кориандър има вкус на стари монети. Разбира се, ако на вас ви харесва, добавете го – все пак тоъ е доста почитан в Мексико и предполагам дава доста автентичен вкус на гуакамолето.

И така. :) Консумира се с царевичен чипс или с гореспоменатите quesadillas, за които също ще напишем скоро.

P.S. Ако по някаква нелепа случайност не успеете да изядете гуакамолето за 5 минути и ви остане, покрийте го плътно с найлоново фолио, така че да го покрие пряко и да няма въздух – така няма да загуби цвета си.

Гаспачо

Лятото е сезона, в който времето е горещо, а супите – студени. Естествено, у нас ядем таратор, при това всеки ден, а в най-топлите дни – само таратор, но като че ли поомръзва. Така че всякакви други студени разновидности на супа, течна салата или нещо подобно са добре дошли.

Вариантите в такъв случай са гаспачо, вишисоаз (vichyssoise) и салморехо (salmorejo), което е подобно на гаспачото, но има някои съществени разлики като гъстотата, което поне за мен го прави повече подобно на сос, отколкото на супа. Но всъщност винаги стои едни въпрос за всичките тези творения, включително и за таратора – това салата ли е, супа или разредител за мастика? Май очарованието им е точно в многофункционалността, особено ако напоследък асоциацията дини – мастика е придобила кофти привкус, пък и не бива да забравяме колко са полезни зеленчуците във всякакъв вид.

Предпочитаното от мен за приготвяне гаспачо е от доматената разновидност, но има и ajo blanco malagueño или бяло гаспачо, което е подобно на нашенския жетварски таратор, само че вместо орехи се използват бадеми, а иначе основните съставки са чесън, хляб, вода, оцет и краставица.

За приготвяне на това конкретно гаспачо са ни необходими следните продукти:

700-800 грама зрели домати
1 краставица
1 чушка
1 малка тиквичка
3 скилидки чесън
1 връзка пресен лук
1 дебела филия хляб
оцет
зехтин
черен пипер
сос табаско или чили
сол

Вариантите да се направи гаспачото са няколко – да се нарежат всички продукти на малки кубчета, да се смелят в блендер или пък компромисен, какъвто аз използвам.

Доматите се обелват и се смилат заедно с чесъна в блендера, а след това се пасира и тиквичката. Изборът на тиквичка може да изглежда малко странен, но всъщност това е един адски вкусен зеленчук, за капак на всичко и полезен, така че използването му под всякаква форма е задължително през цялата година.

Всичко това се изсипва в голяма купа, а към него се добавят нарязаните краставица, чушка и лук. Големината на кубчетата е въпрос на лично предпочитание. Изкиснатият като за кюфтета хляб се натрошава в сместта, разбърква се добре и след това се сипват подправките – винен оцет на вкус, една идея зехтин, сол, черен пипер и няколко капки табаско. Ако е прекалено гъст, може да се добави още доматен сок или малко вода.

Последно разбъркване и купата се слага в хладилника да доизстине много добре. Сервира се с няколко кубчета лед.

Крем-супа от пролетни зеленчуци

Онзи ден най-накрая намерих време да отида до магазина и да си купя блендера, който толкова отдавна искам. Не, нямам бебе, за което да трябва да правя каши (чувала съм, че блендерите улесняват живота на много млади майки), но с него можеш да си направиш много лесно толкова хубави неща – коктейли, smoothies (напитка от пасиран плод с лед и малко течност), шейкове, лимонада и какво ли още не.

Както знаем, тази пролет се оказа доста студена – вече е средата на май, а всички ходят с пуловери и якета. Поради тази причина реших, че първото, което ще приготвя с помощта на новия блендер е чудесна и стопляща крем-супа от свежи пролетни зеленчуци. Е, тиквичката не е точно пролетен зеленчук, но на днешно време се намира винаги и едно чудесно допълнение към крем-супа.

Ето продуктите:

За супата:

1/2 килограм пресни картофи
3-4 тиквички
връзка пресен лук
няколко моркова
1 лъжица зехтин
сол
пипер

За гарниране:

100 гр. пражка шунка
цедено кисело мляко
ситно нарязан копър

Всъщност, тази супа е невероятно лесна за приготвяне и не подлежи на объркване. Всичко, което трябва да направите е да нарежете зеленчуците на средно големи парчета и да ги сварите в литър вода, в която е прибавен зехтина. Когато са добре сварени, 5 минути преди да ги свалим от огъня, прибавяме солта и пиперът, за да поврят заедно със зеленчуците. Добре е подправките да не се слагат след като сме приключили с готвенето, а малко преди края – това позволява вкусовете да се смесят добре.

След това пасираме супата на порции с помощта на блендер (колко пъти споменах тази дума дотук?) или, разбира се, ръчен пасатор. Когато сме приключили с пасирането, връщаме крем-супата в тенджерата и оставяме да покъкри още няколко минути.

През това време можем да се погрижим за гарнитурата. Разбира се, на тази супа биха и отивали много хлебни крутони, но аз реших да направя крутони от шунка. Как? Много лесно. Нарязваме шунката на малки кубчета и без мазнина или с няколко капки зехтин ги изпържваме в тиган докато станат хрупкави.

Накрая, когато сипем супата в купички, прибаваме лъжица цедено кисело мляко, крутоните от шунка и поръсваме със ситно нарязания копър. Е воала!

Пролет в купа. :)

Крис

Супа от грах

Преди няколко дни ми се случи следния смешен разговор докато обядах в офиса си и си чатех с една приятелка:

аз: Ще пиша малко бавно, защото обядвам.
тя: Какво обядваш?
аз: Сандвич някакъв и инстантна супа.
тя: ?!? Инстантна супа? Ти пишеш блог са храна! Не може да ядеш такава супа точно ти!

Хаха. Тя се шегуваше, разбира се, пък и в този блог сме далеч от мисълта, че сме някакви гурута (това ли е множественото число на гуру?) на кулинарията. Но в известен смисъл се засрамих, ако ще просто заради факта, че ям изкуствена супа, която освен че не е полезна с нищо, има и доста съмнителен вкус. И това важи не само за конкретната супа. Обичам джънк храната, но винаги когато изям нещо такова, после се чудя защо ми трябваше да го ям – изобщо не беше толкова вкусно, колкото ми се струваше преди да го изям, пък и е вредно.
Та, обладана от угризения и вдъхновена да изкореня лошите навици, вчера реших да си направя истинска супа, която е полезна, хранителна и вкусна. На всичкото отгоре, приготвянето и не отнема много повече от разтварянето на една „Вкусна чаша“ в гореща вода. Честно.

Продукти за супата:

1 средно голяма глава лук
2 малки скилидки чесън
2 лъжици масло
500 гр. замразен грах
3.5 ч.ч. бульон

Продукти за крутоните:

2-3 филии твърд хляб
2-3 лъжици масло

Лукът се нарязва на дребно и се задушава в маслото, докато омекне, като внимавате да не загори, за около 4-5 минути на среден огън. Прибавя се ситно нарязаният чесън и се задушава заедно с лука още 2-3 минути. После се прибавя грахът и бульонът и се остаят да поврят на среден огън. Бульонът може да е всякакъв на вкус – зеленчуков, гъбен, пилешки или телешки, като е за предпочитане да използвате домашно приготвен, вместо такъв на кубчета, тъй като в него има предимно сол и други съмнителни съставки (но разбира се, в краен случай и той върши работа). Замразеният грах увира много бързо, така че след 10-15 минути супата е почти готова. Свалете супата от огъня и пасирайте с ръчен пасатор или блендер, но тогава пасирането се извършва на порции. Крайният резултат трябва да е средно гъста кремообразна супа със свеж зелен цвят. :)

За крутоните: Нарежете филиите хляб на дребни кубчета и ги запържете с маслото в тиган до златисто-кафяво. Поръсете ги върху супата и готово! :)

П.П. В готовата супа вместо крутони, може да се сложи лъжица сметана, настърган пармезан или парченца запечен до хрупкаво бекон.

К.