Гуакамоле

Цяло лято си мечтая да организирам мексиканска вечеря и да поканя приятели, с които да се насладим заедно на храната и да прекалим дружно с маргаритите. Не че мексиканците ядат ястия от националната си кухня само през лятото, но на мен ми става някак лятно като се замисля за quesadillas (идиотски ми седи написано на български), гуакамоле (тук май е ок), начос, и така нататък.

Разбира се, лятото се изниза без да успея да реализирам грандиозно мексиканско парти у нас, но това не попречи да приготвим едно небрежно гуакамоле с приятели наскоро и да му се порадваме.

Представено просто, гуакамолето е смес от намачкано авокадо, сол, сок от лайм, червен лук, люта чушка или табаско и ако обичате, зелен кориандър. А ако питате мен, гуакамолето е едно от най-вкусните и лесни за приготвяне неща на този свят, като при това е доста полезно. И е идеалната храна за парти.

Авокадо лесно може да се намери в по-големите супермаркети у нас, но се продава доста зелено. Важно е авокадото да е добре узряло, а това лесно се познава. Ако при натиск палецът ви потъва леко (не много), значи авокадото е готово. Ако го купите зелено, може да му помогнете да узрее по-бързо по два начина – или увийте всеки плод във вестник и оставете да предстои ден-два, или сложете авокадото в близост до други плодове, например банани – етиленовия газ, изпускан от плодовете забързва зреенето.

Но да се върнем на рецептата. Ето какво ви трябва, за да приготвите гуакамоле:

2 добре узрели плода авокадо
1 лайм
1 малка глава червен лук или половин голяма
1 домат
1 скилидка чесън
табаско
сол
зелен кориандър (по желание)

Най-лесно е да сложите всичките продукти в блендер и да го завъртите няколко пъти. Аз обаче, харесвам гуакамолето да има малко по-груба текстура. За тази цел издълбавам с лъжица разполовеното авокадо и го смачквам с преса за картофи (с вилица също става). След това добавям сока от изстискания лайм, за да не потъмнее авокадото. Лука и домата нарязвам наситно и ги добавям заедно с намачканата сликидка чесън. Подправям със сол и табаско и готово.

Кориандърът е пропуснат съвсем целенасочено – тази подправка има необичаен вкус и не е за всеки. Според мен, свежият кориандър има вкус на стари монети. Разбира се, ако на вас ви харесва, добавете го – все пак тоъ е доста почитан в Мексико и предполагам дава доста автентичен вкус на гуакамолето.

И така. :) Консумира се с царевичен чипс или с гореспоменатите quesadillas, за които също ще напишем скоро.

P.S. Ако по някаква нелепа случайност не успеете да изядете гуакамолето за 5 минути и ви остане, покрийте го плътно с найлоново фолио, така че да го покрие пряко и да няма въздух – така няма да загуби цвета си.