Ирландски скоунс

Покрай деня на Свети Патрик се вдъхнових без да искам на тема Ирландия и се замислих за тучни ливади, драматични пейзажи, силна бира и вкусна, сърцата храна – все неща, които ми изникват в съзнанието, щом се спомене Ирландия. И така, имахс мели планове през уикенда да сготвя нещо, попадащо под горните описания, например овчарски пай. Работната седмица обаче се изтъркули бързо-бързо и внезапно се оказа събота сутрин, точно време за закуска.

Моя приятелка бе наскоро в Дъблин и като се върна оттам, ми даде да разгледам една книга с ирландски рецепти. Докато чаках кафето да стане, реших да не се мотая повече и да си направя нещо ирландско още за закуска, защото с останалите планове за активна почивка през този ден се видя, че едва ли ще се стигне до овчарския пай. Разлистих книгата и видях едни малки хлебчета, които ме грабнаха за сърцето и реших да ги приготвя. Не сбърках. Овчарския пай го запазваме за следващия път. Колкото до името – звучи странно, написано на кирилица, но за да сме вярни на оригинала, го оставихме само кирилизирано. Скоунсове някак не върви.

Продукти:

1/2 ч.ч. масло на стайна температура
2 ч.ч. пресято брашно
3 чаени лъжички бакпулвер
1 с.л. захар
щедра щипка сол
1 яйце
3/4 ч.ч. айрян

Брашното се смесва със захарта, солта и бакпулвера. След това маслото и смесените сухи съставки се стриват на големи трохи, така че да се смесят много добре. Добавяме айряна, който е по-добре да не е купешки, а да е домашно разредено кисело мляко, и размесваме меко тесто. Според рецептата всъщност трябва да се използва buttermilk, но поради липса на този продукт по нашите ширини, се налага да използваме най-близкия продукт. Резултатът бе впечатляващ и с айрян.

Разстиламе тестото на леко набрашнена повърхност до около 2-2.5 см и режем неголеми кръгове – с водна или чаена чаша става идеално.

Преди да ги пъхнем в загрятата фурна, намазваме хлебчетата с разбитото с 1 супена лъжица вода яйце – това ще им придаде апетитен блясък. Печем на добре загрята фурна – около 190 градуса – за 7-10 минути, докато са бухнали и златисти.

Сервират се по възможност топли с масло, сладко, конфитюр, мед, или сирене. Чудесни са за закуска която и да е мързелива събота или неделя сутрин заедно с чаша кафе с много мляко или чай. Едва ли ще чакам следващия празник на Св. Патрик, за да ги приготвя отново.

Алфахорес

Ето че отново професионалните ангажименти надделяха и при двете и ни отвлякоха в неизвестна посока, в резултат на което блогът остана на заден план за известно време. Подобно отсъствие, разбира се, не значи, че не сме откривали нови рецепти междувременно, но със сигурност значи едно нещо – гузна съвест заради това, че не сме ги споделяли с вас.

Поради тази причина днес ще споделим с вас особено специална рецепта за едни невероятни сладки и може само да се надяваме да не ни се сърдите много.

Сладките се подвизават под името алфахорес и произходът им е Латинска Америка. Най-просто казано, това са две бисквити, слепени със сладко или друг сладък пълнеж. Дотук – нищо ново под слънцето. Това ми напомня за първия ми готварски опит – трябва да съм била на около 6 годишна възраст, когато докато нашите бяха на гости на съседите, реших да им „сготвя“ и да им занеса мезе за гостито. Рецептата се състоеше от цял пакет чаени бисквити, слепени с шипков мармалад. Освен, че успях да омажа цялата кухня, друг страхотен ефект не бе постигнат.

25 години по-късно се престраших да пробвам отново да приготвя рецепта за подобни сладки, този път приготвени собственоръчно, и трябва да призная, че резултатът бе повече от впечатляващ. Рецептата за алфахорес открихме, благодарение на Мат и лично ще сме му благодарни завинаги.

Основният герой в тази рецепта всъщност е дулсе де лече – карамелизирано кондензирано мляко. С ръка на сърцето мога да кажа, че ако обичате сладко, това ще ви се стори едно от най-вкусните неща на света. Дулсе де лече не се продава по нашите ширини, така че ако не ви го донесе някой мил приятел от Испания или Латинска Америка, може да се наложи да си го приготвите и сами. Приготвянето му е смешно лесно, просто трябва да имате търпение.

За това как аз открих дулсе де лече писах преди време в сп. „Меню“ и с риск да се повторя, ще разкажа историята отново. През първата си студентска година имах една колежка от Аржентина – Вики. С нея бяхме и съседки в общежитието. И за двете ни това бе първата ни година самостоятелен живот извън семейството и осигурената вкусна домашна храна, така че ни се налагаше да се изхранваме самостоятелно. Аз смело се хвърлях в кухнята и приготвях разни неща за хапване, макар и успехът на приготвените от мен ястия бе променлив. Вики, от друга страна, караше на сандвичи и за нея готвенето като дейност беше безмислена загуба на време. Радваше се на храната, но ни най-малко не се интересуваше от готвенето.

Един ден, прибирайки се от лекции я заварих да седи до котлона в кухнята и да разбърква много внимателно нещо в тенджера. Когато се приближих, видях, че нещото в тенджерата е запечатана консерва, плуваща в няколко литра вода и задачата на Вики бе да полива консервата с горещата вода, така че да не остане суха. Оказа се, че го прави от около час – оставаше и още един. Аз и приятелите, с които станахме свидетели на свещенодействието се позачудихме и веднага го обърнахме на смях и подигравки по адрес на кулинарните и умения. Вики гледаше гордо и продължи да си полива консервата. Каза ни, че приготвя не какво да е, а дулсе де лече – карамелизирано кондензирано мляко, нещо като млечен мармалад. След като приключи с поливането и остави консервата да се охлади, ни даде великодушно да опитаме от произведението, напук на нашето недоверие. Оттук нататък историята е ясна – бързо забравихме за острата критика относно готварските умения на Вики и повече никога не ги поставихме под съмнение. А дулсето бе изядено за има-няма 5 минути.

Дулсе де лече може да се използва, за да направи незабравими много сладкиши. Може също да се яде и направо от бурканчето/консервата – с лъжица. Само си дръжте чаша вода наблизо, че е бая сладко. Може, разбира се, да приготвите и следните чудесни сладки.

Оригиналната рецепта може да намерите тук, а това долу е нашата версия, претърпяла леки изменения (къде нарочно, къде без да искаме). Станаха страхотни и изчезнаха за отрицателно време.

Продукти:

3 ч.ч. пресято бяло брашно
1 пакетче бакпулвер
щедра щипка сол
200 гр. масло
1 ч.ч. бяла захар
2 яйца
1 ч.ч. мляко
1/2 ч.ч. сок от прясно изтискан портокал
1-2 капки ванилова есенция
Дулсе де лече

Разбъркваме до пухкавост захарта, маслото и яйцата, след което добавяме към тях сухите съставки – солта, бакпулвера и брашното. Накрая прибавяме млякото, сокът от портокал, и ванилията. Получаваме доста лепкава смес, с която трябва да се внимава, защото наистина се лепи по всичко.

Загребваме по една чаена лъжичка и редим в тава, като оставяме по два пръста разстояние, защото тези бисквити „порастват“ във фурната. Печем за десетина минути на около 180 градуса, като внимаваме да не загорят. Важно е да се извадят още „бледи“. На този период са много меки, но след няколко минути охлаждане се втвърдяват чудесно.

Когато сме готови с опичането на многото малки бисквитки (на мен ми отне около 4 тави) и когато са се охладили добре, идва ред на дулсето. Ако нямате мил приятел, който да ви донесе в бурканче, както на нас, можете да си го приготвите по горните описания (наистина става).

Мажем щедро бисквитите с дулсето и слепваме две по две. Накрая поръсваме с пудра захар и „сбогом, чиста съвест“ най-добре описва какво следва. Да ви е сладко!

Домашни бургери

Сега, според мен не си струва да си кривим душата и да пишем разни дългоопашати лъжи как ядем само домашно приготвена храна или в изпитани ресторанти, които готвят кашер, предлагат суши от морска краставица и био-сокове от люцерна и са едновременно в класацията на Мишлен и Бакхус.

Истината е, че в ежедневие, когато работният ден продължава често 12-13 часа за готвене не остава време, а на никой не му е до ресторанти, когато пред очите ти до заспиване летят цифри и формули. Така че за хапване остават сандвичите – вкъщи и навън, кога здравословни, кога вкусен, но откровен джънк. Като бургер със сирене, пържени картофи и шейк (аз лично предпочитам бира, ако трябва да сме докрай честни).

Онзи ден, докато правехме обядо-вечерята (след като има брънч, трябва да има и дънч) си говорехме какво са за нас хамбургерите и изплува мнението, че демокрацията е Макдоналдс за много хора у нас, които свързват промените с американския фаст-фууд, менютата с играчки и миризмата на пържени картофи по централните улици. Дали е така не знам, но има голяма доза истина в това, че БигМак се превърна в символ на променящия се свят. Все пак, звучи идиотски „демокрацията е Макдоналдс“.

Аз съм по-голяма от това поколние, което водеха в закусвалните по празници и така и не успях да се привържа към определен фаст фууд, а комбинацията от хляб и кюфте за мен има съвсем друго измерение – в детството ми всеки път, когато тръгвахме нанякъде се напържваше една голяма пластмасова кутия с кюфтета, които ядяхме на спирките по пътя за морето, защото с лада се стигаше бавно и се почиваше често. Аз слагах кюфтето между две филии заводски хляб и ръфах ту сандвича, ту голям домат, който капеше по тениската и гуменките.

Оказва се, че и Крис, и много други имат подобен спомeн, явно това е била храната-импратив при дълги пътешествия, а аз свъзрвам кюфтето с хляб и домат първо с това, а чак после с привнесен джънк и бургери. Е, без да си кривя душата, зарадвах се когато в София се появи Бъргър Кинг, защото поне има вкус на нещо (Мак-дак не хапвам никога въпреки всичко което изписах по-горе, все пак човек трябва да има някакви стандарти).

Идеалният вариант за любители на сандвичи с кюфтета обаче е домашно приготвен бургер, със съставки, които можеш да видиш и за които си сигурен, че имат натурален произход. За подобна вакханалия са ни неободими:

За бургерите:
500-600 грама кайма смес
половин глава лук
3 скилидки чесън
пипер смес
лимонов пипер
сос уорчестър

домашни сусамени хлебчета

маринован лук
жълто сирене маасдам
зелена салата или айсберг
2 домата
кетчуп

За да направим домашни бургери е нужно да имаме предварително опечени сусамени питки и маринован лук, въпреки че естествено те могат да се купят, просто вкусът е съвсем различен и доста скучен.

След като имаме тези изключително съществени продукти, приготвяме каймата за кюфтета. Добре е да е смес, за да не стават прекалено сухи, нашата в крайна сметка след допълнително купуване стана комбинация от 1/3 свинско и 2/3 телешко. Замесваме я с настъргания на ситно ренде лук, намачканите скилидки чесън, смлян пипер, малко сол и сос Уорчестър на вкус. Въщност сосът е най-важното и придава на бургерите специфичния им вкус. След като объркаме добре, оставяме на студено място (това е много важен момент, защо – след малко), може за цяла нощ, за да се смесят добре ароматите.

Когато сме готови да печем кюфтета, загряваме скарата/плочата/тигана, а междувременно си приготвяме листа зелена салата, жълто сирене на тънки филийки, маринован лук, домати на кръгчета и всъщност всичко друго, което се сетим като: други зленчуци, кисели краставички, туршия от цвекло, артишок, каперси, бекон, майонеза, горчица, сосове и маслини.

От студената кайма оформяме големи, плоски кюфтета, които бързо слагаме на нагорщната повърхност. Важно е да са студени, за да не се разпадат или цепят, тъй като са доста тънки и опасността от подобни инциднти е сериозна. За да не се свива бургера, правим лека вдлъбнатинка с палец в средата.

Този път реших да ги пека на тиган, тази разновидност е позната като skillet burgers и ако не се добавя мазнина, вкусът е като на опечени на плоча кюфтета. На скара също се получават адски добре, а аз, понеже не мога да се рeша какво харсвам повече, редувам тиган – скара -тиган и така до безкрай.

В същия добре загрят тиган запичаме разрязаните на две питки от вътрешната страна и докато са още топли редим предваритено приготвените продукти – половинка питка,зелена салата, кюфте, сирене, маринован лук, домат, кетчуп и пак хлебче. За да се стопи сиренето, можем да го оставим за минутка върху бургера, докато той се допича в тигана.

Сервираме огромния сандвич, докато е още топъл с домашни пържени картофи и напитка по избор, аз както вече казах, съм по бирата.

Бисквити за отшелници

Коледа мина и замина, но ето ме пред компютъра със сутрешното кафе, пишеща отново за коледни сладкиши, защото много искам да споделя още една рецепта за едни ослепителни бисквити, която открих онзи ден, и в която се влюбих фатално и завинаги. Явно не биваше да се захващам с тази поредица за сладките, защото както обичам сладкиши и особено „зимните“ подправки като канела и карамфил, сега вероятно ще си зацикля в тази тема и ще пускам коледни рецепти за сладкиши до август месец. И така, седя си аз, отплесната в мисли за тези невероятни бисквити, докато всъщност би трябвало да съставям списъка за пазар за вечерята довечера, и да започвам да действам с чистене/пазар/готвене, за да не се докарам до инфарктни моменти в ранния следобед, когато тепърва се захващам с всичките 5 неща, които смятам да готвя и вече си представям спасителни варианти като бира + сандвичи за приятелите ми, вместо планираната гала-вечеря.

Затова – ще го карам по-накратко. Видях рецептата за тези пленителни бисквити при Хайди онзи ден и както вече казах, беше любов от пръв поглед – знаех, че трябва да ги приготвя на момента. Това и направих. Два пъти, един след друг. За трети не ми стигна времето, трябваше да отида на работа.

Относно името на бисквитите – не съм сигурна откъде идва, но ако отшелниците ядат такива бисквити, вероятно не бих имала против да се присъединя към тях.

Продукти:

1.5 ч.ч. типово брашно (може и бяло)
2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. ситно счукан карамфил
1 ч.л. ситно счукан бахар
1 ч.л. канела
1/2 ч.ч. масло, размекнато
1 ч.ч. кафява захар (използвах демерара, но може и мусковадо)
1 яйце
няколко капки ванилова есенция
1 ч.ч. сушени червени боровинки (може и друг сушен плод като обикновени боровинки или сушени вишни)
1 ч.ч. натрошени орехи
1/4 ч.ч. мляко

1 ч.ч. пудра захар
5 лъжици течна сметана
няколко капки ванилова есенция

Пресяваме брашното, заедно с подправките, бакпулвера и солта в голяма купа. В отделна купа разбъркваме до пухкавост маслото със захарта и добавяме яйцето и ванилията. След това прибавяме в мократа смес орехите и сухите плодове и разбъркваме добре. Добавяме сухата смес на части и доливаме по съвсем малко мляко, за да не стане сместа прекалено суха.

Когато сместа е готова, покриваме съда с фолио и го слагаме в хладилника (или, ако нямате място в него – на балкона, където в момента е по-студено и от хладилника така или иначе) да престои около час, за да стегне и да не е толкова лепкаво.

Едно от много предимства на тези бисквити е, че не се разточват и режат, а се изсипват с лъжица върху хартията за печене, след което те сами имат грижата да се оформят – стават много красиви без много усилия. Та, след като сме охладили тестото, загребваме по една равна супена лъжица от него и поставяме топчетата върху хартия за печене, като оставяме разстояние около 2 пръста между бъдещите бисквити, защото те бухват във фурната.

Преди да ги сложим да се пекат, ги сплесваме малко с намокрени пръсти, за да се опекат по-добре.

Печем в умерено загрята фурна за около десетина минути, докато са златисти отдолу. Не бива да са златисти отгоре, тъй като това значи, че са препечени – бисквитите трябва да са меки, когато ги извадим от фурната. Те се стягат достатъчно, след като изстинат.

Не съм сигурна кое точно ме плени така в тези бисквити, но подозирам, че е комбинацията от подправките и глазурата. Тя е съвсем декадентска – приготвяме я като смесваме пресятата пудра захар със сметаната и ванилията. Когато бисквитите са напълно изстинали, нанасяме глазурата с помощта на лъжичка или нож за масло, и оставяме да стегне на студено.

Резултатът е омайно ароматна бисквита, хрупкава отвън, и леко влажна отвътре. Аз лично не бих могла да искам повече от една бисквита, а вие?

П.С. Благодарим на всичките си читатели и пожелаваме на всички успешна и хубава нова 2009 година, пълна с нови кулинарни открития!!!

П.П.С. Сега наистина вече отивам на пазар.

Grilled cheеse sandwiches

Заглавието на тази тема не би трябвало да е на английски, а да напиша например „препечени сандвичи с кашкавал“, но в случая може да се получи сериозно объркване. Много ясно, че всички знаем как да си направим филийки във фурната или в грила, намазани с масло, с настърган Балкан и шарена сол. Като се сетя и какъв бой ставаше голямото междучасие в бюфета точно за такива принцеси и плодово мляко в пликчета, съвсем ми е ясно, че асоциацията може да е само една-единствена. Толкова обяснения по заглавието.

Всъщност, в случая става въпрос за едни обърнати наопаки сандвичи, в които нищо не е там, където би трябвало да бъде и все пак стават невероятно вкусни. Измислили са ги хората от другата страна на океана, както междувпрочем и няколко други извънредно полезни техники и стратегии в кухнята.

Какво правим? Взимаме две филии хляб, с дебелина по желание, но все пак не трябва да забравяме, че резултатът накрая ще е двоен, така че имаме едно наум, когато режем хляба. На една от двете слагаме солидно количество настъргано (на едрото ренде) жълто сирене (тук е използвано проволоне) или нашенски кашкавал, а с другата захлупваме и притискаме силно, така че конструкцията добре да слепне. Важно е сиренето да е по-мазно, за да се топи лесно.

Намазваме филиите от външната (много важен момент) страна с масло и слагаме в добре загрят тиган. Печем няколко минути, докато страната придобие кафеникакъв загар, но и тук всичко е въпрос на вкус, аз лично ги предпочитам силно загорели, почти овъглени, но общо-взето, всеки може да ги остави опечени точно до степента, която обича.

Опичаме и втората страна, като притискаме леко с лопатката и сервираме веднага, докато кашкавалът е разтопен. Нещо изключително важно – grilled cheese сандвичите задължително вървят с крем супа, като класиката е с доматена, но с тиквена също става убийствено добре. Разбира се, аз си добавям и резенчета домат, черен пипер, може и чубрица, люти чушлета или песто – вариантите са безброй.

Интересното е, че докато пишех темата, установих че точно тези сандвичи влизат в графата comfort food и въпреки че този термин означава нещо малко по-различно, наистина комбинацията от тях и топла супа действа успокояващо и затоплящо.

Закуска по британски

Преди време решихме да сложим категория „закуска“, въпреки че тя не е чест гост в този блог. Основната причина е, че едната от нас всяка сутрин бързешком похапва каквото свари преди да отлети за офиса, а другата го прави два пъти в годината при по-особени поводи. Все пак, закуската може да се превърне в много важен ритуал, точно поради изключителността си, излизането от рутината и възможността за сутрешен разговор с някой любим човек, който също през останалото време е омотан в задачи и проекти.

Е, може, ама не винаги може. Ако в събота или неделя човек стане към 7 часа с идеята да съчетае полезното с приятното и да си направи среща с друг подобен ранобудник-откачалник на място, където има хубаво кафе и приятна закуска, задачата придобива особена сложност. Особено ако предпочита като мен нещо солено, включващо яйца, бекон и зеленчуци.

Установяваш, че Мърфи’с отваря в 12,00 часа, което си ехеее, обедно време, във Фланаганс закусват достолепните гости на Радисън, а и по хотели не ти се закусва поради това, че така или иначе често пътуваш (въпреки че някои правят съвсем прилични брънчове напоследък) и се изнервяш безкрайно, като ядът е временно туширан с мъфин и топло кафе (ерзац закуска, каквото и да си говорим), а срещата не е преминала в тон на добронамереност (със същия проблем се сблъсква и Пейо).

И какво прави един доста гладен и поизнервен човек? Закуска по британски с продукти от симпатичния супер – яйца, домати, наденички, бекон, няколко големи гъби, хляб и печен боб в доматен сос (от консерва). И с човека от срещата, който въпреки протестите му, че има да пише/превежда/редактира замъкваш у вас заедно с торбите.

Тиганът е загрят до червено, намазан с малко масълце, като продуктите минават през него в следния ред – бекон, наденички, гъби, домати, яйца и боб, като тук-таме се ръси я сол, я смесен пипер, я джоджен. За мое огромно съжаление не си намерих черен пудинг (само някой да е посмял да ми препоръча купешка кървавица), а хлябът пък беше толкова пресен и топъл, че ме хвана грях да го запържа и него, но класически е редно да направим и това. Сега, аз си падам малко антикомформист и си позволих да прибавя към закуската няколко люти чушки Пири Пири, които по мое скромно мнение чудесно си отиват с островната класика от боб и свинско.

Ако някой шава все още след подобна порция, може да се довърши с препържена филийка с мармалад или мармайт. Последният не се разваля никога, по наблюдения, защото сериозното количество, което донесох преди време още не е мръднало.

Ако не шавате – чаша топъл черен чай с малко мляко и захар.

Закуска

Имам сестра, която много обичам. Тя живее извън България от 13 години насам, така че рядко се виждаме. Сестра ми е с около 5 години по-голяма от мен и като бяхме малки интересите ни бяха доста различни – нея я интересуваха „най-добрата и приятелка“, момчетата, народната топка, и излизането и стоенето до късно. Мен ме интересуваха усилено неща като Том и Джери, колелото, легото и разбира се, как да я изпортя на нашите.

Слава Богу, с годините интересите ни се измениха и се сближихме много. Когато тя си дойде замалко в България или аз и отида на гости, любимото ми нещо си остава закуската ни сутрин заедно, която обикновено е съпроводена с много, много приказки, смях, и се проточва до обяд.

Тази дъждовна събота се видяхме и закусихме заедно. Какво? Кафе, препечен хляб, малко едам, бри и морбие Жюра, сладко от дюли, песто с рикота и орехи, няколко каперса за акцент и няколко тънки резена осолено немско свинско.

Беше разточително и приятно. Ще чакам следващия път.