Печена агнешка плешка с гарнитура от кус-кус със зеленчуци

Всяка година очаквам Великден и Гергьовден с огромно нетърпение, не само защото са най-тачените празници в къщи, но и заради любимото ми агнешко, което иначе рядко се сещам да готвя. А и пролетта си е сезона за това месо и прилежащите му дробинета, дроб-сърми, печени чревца и всякаква друга радост за душата.

Още повече заобичах агнешко, след като при търсене на информация за статия установих, че това е възможно най-чистото месо - на овцете по принцип не са дават добавки и хормони, а си пасат спокойно на свобода.

Е, при този допълнителен стимул запретнахме с Крис здраво ръкави и купихме една прекрасна агнешка (наистина) плешка. След известно чудене как да я приготвим - с пълнеж или без, се спряхме на класическо опичане без плънка, с гарнитура от кус-кус и задушени зеленчуци, а за подправка избрахме прясна мащерка. Резултатът беше много вкусен и ароматен, а ето и рецептата:

Продукти за печеното:
Агнешка плешка
прясна мащерка
1 пакетче масло от 250 грама
2 скилидки чесън
1 чаша вино - розе или бяло
сол
захар

Продукти за гарнитурата:
250 грама кускус
1/2 бульонче
1-2 чаени лъжички масло

3 малки тиквички
3 малки патладжана
2 червени чушки
2 глави лук
3 домата
зехтин
черен пипер
1 щипка захар
прясна мащерка
сол

В тиган се разтопява пакетчето масло. Като се загрее достатъчно, в него се добавят листенцата от прясна мащерка, които по този начин пускат най-добрия си аромат. След 2-3 минути в маслото се добавят и 2 скилидки нарязан на едро чесън. След като сместта поври и с чесъна, в нея се сипват 3 лъжици кафява захар, която после ще придаде невероятен карамелено-кафяв цвят на коричката. Накрая се добавя една чаша вино - в нашия случай беше розе и се сваля от огъня.

Агнешката плешка се поставя в намаслена тава и се намазва обилно с приготвената смес, след което се покрива с фолио и се пъха в силно нагрятата фурна. Градусите се намалят на 180.

Периодично месото се маже с маринатата (Крис използва една бояджийска четка за целта, много е удобно за големи парчета месо), след което отново се покрива с фолио. Така се пече около 3 - 3,5 часа, докато стане напълно готово. Накрая фолиото се маха, плешката се намазва за последен път и се оставя петнайсетина минути на 200 градуса, за да придобие завършен вид в карамелен цвят.

Междувременно нарязваме всички зеленчуци за гарнитурата - тиквички, патладжани, чушки, лук и домати и ги слагаме на среден огън в тенджера с капак. Добавяме малко зехтин и вода и ги оставяме да се задушат, докато са напълно готови. Накрая добавихме от наличната мащерка, малко захар, черен пипер и сол.

Кус-куса е страхотна гарнитура към агнешко месо, особено ако е придружена с печени или задушени зеленчуци. Приготвя се много бързо и лесно - за 250 грама кус-кус се загрява в дълбок тиган четвърт литър вода с половин бульонче и една чаена лъжичка масло. Когато водата заври, съда се сваля от огъня и в него се сипва кус-куса. След 2-3 минути, като набъбне, тигана се връща на котлона, добавя се още малко масло и се бърка още 3-4 минути. Така и той е готов.

Накрая идва най-приятната част - агнешкото, кус-куса и зеленчуците заедно с пролетна салата и хубаво вино са готови за почитане на най-хубавите ни празници. И сами по себе си са кулинарен такъв.

М.

Лазаня със спанак, сирена и сушени домати

Малко неща обичам на този свят колкото пастата. И ако трябва да съм честна, тайно си мечтая да бях родена в Италия, където паста се яде всеки ден и (обичам да си въобразявам, че) хората имат генетично съвършен метаболизъм и не пълнеят от нея. Ммм. Докато пиша това обаче, от главата ми не излиза леко дразнещата мисъл, че трябва да си приготвям сака за фитнес след работа - какво да се прави, не съм родена в Италия и ще трябва да полагам физически усилия, за да не ми се отрази на размера така обичаната от мен паста.

Представям ви една чудесна пролетна рецепта, която може би не е върхът на здравословието (то кое ли е, освен марулята и морковите), но пък е лека, съдържа сезонен зеленчук, и е особено вкусна.

Продукти:

1 пакет кори за лазаня без предварително варене
300 гр. пресен спанак
1 бурканче сушени домати
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
2 топки моцарела (около 150 гр.)
200 гр. рикота или cottage cheese
100 гр. твърдо козе сирене за поръсване

За сос бешамел:

5 с.л. масло
1/3 чаша брашно
3.5 ч. чаши мляко
сол
пипер
индийско орехче

Лукът се нарязва на ситно и се задушава в няколко капки зехтин до омекване, след това се прибавя чесъна, разбърква се и се оставя да се задуши за около минута. После се добавя измития и изчистен спанак, разбърква се и се оставя да се задуши, докато остане на около 1/3 от размера си. Маха се от огъня и се оставя да изстине.

Докато спанакът се охлажда, е време да приготвим соса бешамел. Най-важното за него е да се разбърква внимателно, за да не стане на бучки - останалото е лесна работа. Маслото се разтапя в тиган, след което постепенно се прибавя брашното, докато стане на гъста каша. Разбъркваме около минута-две, като не бива да оставяме брашното да загори. След това добавяме млякото малко по малко, разбърквайки внимателно. Когато сосът е готов, прибавяме щипка сол, черен пипер и индийско орехче, като не бива да прекаляваме с последното - то е само за аромат, не искаме да превземе вкусът на останалите продукти - сваляме соса от огъня.

Ако изолзвате мариновани в мазнина сушени домати, е добре да ги накиснете в малко вряла вода, за да се отдели излишната мазнина (накисването на доматите е дори още по-задължително, ако използвате немариновани сушени домати, за да могат да се отпуснат достатъчно, че да стават за рязане). След това се нарязват на дребно и се смесват добре с моцарелата и рикотата, като прибавяме към тях и охладеният и накълцан на ситно спанак.

Накрая идва ред да наредим всичките тези продукти в тава и да оформим въпросната лазаня. Загряваме предварително фурната на 180 гр. (не бива да е прекалено силна, за да не се изсуши горния слой и да стане твърд). Намазваме продълговата тава с малко зехтин и слагаме слой кори - добре е да се застъпват с около сантиметър, за да не изтича плънката. След това заливаме този слой с един черпак бешамел и повтаряме с още един ред кори - добре е основата на лазанята да има 2 реда кори, за да не се разпада, но трябва да сложим достатъчно бешамел, за да не остане твърда. След това слагаме щедър слой от плънката от спанак, сирене и домати и продължаваме със слой кори, бешамел, плънка и т.н. до последния ред кори. Него заливаме с последен черпак сос бешамел, като внимаваме да е покрита всяка част от корите. Запичаме във фурната за около 20 минути и тогава поръсваме с настърганото козе сирене и печем още десетина минути до златисто.

Тази лазаня е пухкава и лека и върви чудесно със салата от рукола и чаша хубаво бяло вино, например Pinot Grigio.

Крис

Червено зеле по немски

Скоро бях в Германия, където имах удоволствието да опитам куп немски ястия, от които една голяма част съдържаха зеле (да не кажа по-голямата). Успях най-сетне да хапна и истинско червено сладко-кисело зеле като гарнитура към роле от свинско филе, пълнено с яйце, кисела краставичка и шунка. Но мисълта ми е за този любим на всички ни зеленчук (въпреки че и свинското заслужава своята доза внимание) - аз от години го приготвям по рецепта, намерена от някъде си като гарнитура към месца и колбаси и с изненада установих, че вкусът на оригиналния специалитет хич не е по-различен от този на моето произведение.

Продукти:

1 глава червено зеле
1 глава червен лук
1 глава цвекло
1 с.л. захар
1 ч.л. кимион
дафинов лист
олио
оцет
сол

В тенджерка се задушава леко нарязания на дребно лук. Към него се добавят зелето, настърганото цвекло и чаша вода. В повечето немски рецепти вместо цвекло се слагат 2-3 ябълки, които придават много приятен характерен аромат, особено ако към ястието се добави сланина или бекон, но аз като че ли предпочитам варианта с цвеклото. Готви се на среден огън, аз почти не го поглеждам, докато не дойде в време за подправките.

След като зелето намекне, в тенджерката се сипват 1-2 супени лъжици винен или ябълков оцет, 1 лъжица захар (ако е кафява, може и малко повече), 1 чаена лъжичка кимион, дафиновия лист и сол на вкус. Може да се подправи и с канела, индийско орехче, карамфилче, лъжица червено вино или комбинация от всичките. Оставя се да поври още 10тина минути и е готово за сервиране.

Освен като гарнитура за така любимите на немците меса и вурстчета така приготвеното зеле може да се хапва и по време на пости.

М.

Свински ребърца със сос Хойзин

***Предупреждение: Който пости, да не чете по-надолу***

Когато днес започнах да пиша този пост, осъзнах, че досега не сме пускали рецепта със свинско месо (умни тагове). Факт е, че свинското месо не е сред най-полезните храни на света, но пък е вкусно. А и приготвено по малко по-здравословен начин, си е направо ОК от тази гледна точка.

Рецептата, която пускам днес, няма кой знае каква история. Онзи ден си умряхме от смях с Магдалина, докато мъдрехме какво интро да и напишем. Тя предложи да кръстя рецептата “Свински ребра Путанеска” и да разкажа как докато баба ми била в Тайланд по важни дела, една проститутка и споделила рецептата за тази чудна гозба. Е, за жалост историята не е така бляскава и няма корени в детството ми - баба ми не е била в Тайланд и не е готвила със сос Хойзин.

Истината е, че преди 2 години сестра ми ми подари книга, в която видях за първи път споменат този въпросен сос, смесица от ферментирала соя, чесън, оцет, чили и сладки картофи, и оттогава много ми се иска да го пробвам. И така докато не видях бурканче Хойзин да си седи кротко на рафта в Пикадили - оттам нататък е ясно.

Ето ви продуктите да си направите едно освежаващо и вкусно азиатско ястие. Трябват ви:

1 кг. обезкостени свински ребра

За соса:

1/2 чаша хойзин сос
1 скилидка чесън
1/3 чаша соев сос
1/2 ч.ч. мед

За гарнитурата:

1/2 кг. замразен зелен боб
черен сусам
50 мл. соев сос
1 лъжица кафява захар.
1 лъжица сусамово олио
1 скилидка ситно нарязан чесън

чаша ориз с къси зърна

Приготвянето на тези ребра е много лесно, но изисква малко време за мариноване на месото, така че е добре да сте подготвени. Смесвате всичките продукти за соса в голяма купа и потапяте късовете месо в нея. Колкото по-дълго се маринова, толкова по-добре, но е хубаво да постои в маринатата поне 2 часа. След това изваждате месото, поставяте го в тава, постлана с хартия за печене, и го пъхате в добре загрята фурна на около 200 градуса. Пече се до златисто, след което се обръща, за да добие коричка и от другата страна. От време на време се маже със самия сос с помощта на готварска четка.

Гарнитурата към тези ребра е добре да е семпла. Оризът се сварява на пара без овкусители - нека оставим вкуса на ребърцата да обере точките по внимание. Но както повечето азиатски меса, и това няма да мине без простичко приготвен зелен зеленчук (как хубаво го казах), който да му прави компания.

И така, слагаме зеления фасул в малко вряща подсолена вода докато омекне - 3-4 минути, не повече, защото ще се развари, а трябва да е леко хрупкав. Отцеждаме фасула и загряваме тиган, в който слагаме сусамовото олио. Когато е добре загрято, изсипваме чесъна и фасула и бъркаме енергично, за да не загорят. 1-2 минути след това добавяме захарта и соевия сос и разбъркваме хубаво. Оставяме да покъкри още 3-4 минути, докато течноста се изпари. Накрая поръсваме със сусама и готово.

П.С. Днес “Нож и виличка” става на точно една година. :) Гореописаното не е празнично като торта, но изглежда добре и е вкусно - така че става и за подобен повод, пък и печеното прасенце си е класика в жанра.

Крис

Списание “Меню”, пролет 2008

Току-що по вестникопродавниците топъл-топъл се появи новият брой на списание “Меню”, посветен на настъпващата пролет и всички вкусни продукти и
рецепти, които можем да опитаме този сезон.

Някои от темите:

Световно меню - Йероглифи на вкуса – японска кухня (статия на Крис, която има продължителен и дълбок опит с японската култура)

Сезонна класика - Salatа Immortale, или безсмъртната салата (за любимите на всички ни салати)

Пролет в кухнята - Спанак без граници, Сеитба за здраве (за кълновете) и Агнешки деликатеси (за агнето и още нещо, сътворено от Магдалина)

Подправка за пролетта - Розата на морето (за розмарина, пак от Магдалина)

В близък план - Насъщното брашно

10 идеи за Крем-сирене

Порция здраве - Аюрведическа кухня

Закуска за шампиони - Вселената на палачинките

Вещи в занаята - Оригинални котлети

Вещи в занаята - Орхидеи срещу химията (за ванилията)

Неустоимо - Вечните ягодови полета (страхотни сладкиши с ягоди, мммм).

Както и много страхотни рецепти - за Великден, от японската кухня (така модерните напоследък суши, темпура, гьоза) и други, които са напълно изпълними в домашни условия.

Вкусно.

П.С. Сакурите са снимани в Киото от Крис.

Бананов кекс с лешници

Ето че най-накрая и аз се събудих и пиша отново тук. Беше крайно време за някоя вкусна, но недотам здравословна рецепта.

Миналата събота имахме събиране в една приятелка, която скоро трябваше да си замине от България след няколко месечен престой. Атмосферата беше леко мрачна поради предстоящото заминаване и затова решихме да се съберем и да гледаме любимия ни “Legally Blonde” (1 и 2), да се кикотим, да хапнем нещо сладко и да се отложим още малко мисълта за неприятното довиждане.

Когато попитах Ан, въпросната заминаваща, какво да донеса, тя каза “Ами…някаква момичешка храна, но не моркови, де.” Истина е, че в момента се опитвам да се концентрирам върху морковите и други нискокалорични храни, но това е друга тема. Всеки, който ме познава, не би подозирал, че ще занеса диетична храна на парти.

Ако трябва да напъхам някаква храна в определението “момичешка”, веднага се сещам за нещо сладко и печено. Мислейки какво сладко нещо да забъркам, се огледах из кухнята, видях няколко презрели банана, и идеята дойде - ще направя бананов кекс. Става изключително лесно и е много, много вкусен.

Продукти:

2-3 презрели банана
1/3 чаена чаша разтопено масло
1 чаена чаша кафява захар (демерара)
1 яйце
1 ванилия
1 пакетче бакпулвер
1.5 чаена чаша брашмо
щипка сол
1 чаша белени сурови лешници

Започва се като загряваме фурната на 175 градуса. Лешниците се счукват в хаванче, докато станат на дребни парченца, но не на прах, и се слагат в загрятата фурна за 2-3 минути, докато станат златисти. Хубаво е да се опекат лешниците, защото така пускат прекрасния си аромат. Трябва да се внимава обаче да не се препекат, защото това става много бързо. Лещниците се изваждат от фурната и се оставят да изстинат.

През това време забъркваме всичките останали продукти в една купа - това му е хубавото на този сладкиш - става адски лесно и няма дори нужда от миксер. С дървена лъжица разбъркваме маслото с намачканите на пюре банани, захарта, яйцето, ванилията, бакпулвера, солта и брашното. Накрая добавяме и лешниците, а по желание може да се добави и половин чаша ситно нарязан тъмен шоколад (заместител на любимите chocolate chips , които така и не съм виждала по магазините тук. Ако някой знае къде ги има, да каже.) Сместа се разбърква докато стане еднородна, а това отнема едва няколко оборота с лъжицата. Не е добре да разбъркваме твърде много, защото това ще отнеме от структурата на кекса - добре е да е леко груб като консистенция. Изсипваме сместа в малка тавичка или продълговата форма за кекс, застлана с хартия за печене и печем 1 час. Готово е, когато кексът има златист цвят и издържа на теста с клечка за зъби.

И за да е абсолютно декадентско и греховно, ще ви кажа, че върви чудесно, намазан с малко Нутела.

Крис

Задушено цвекло с чесън

Цвеклото е един чудесен зеленчук, който не само е вкусен, но и адски полезен. В интерес на истината допреди няколко години изобщо не го готвех, защото след няколко опита на майка ми в детството ми тя прецени, че то ужасно цапа покривките, съдовете и каквото се сетите и до ден днешен за нея цвеклото е персона нон грата в кухнята.

А аз щях да си остана абсолютно невежа, ако една приятелка, след като прекарах гаден грип не ме убеди да ям огромни количества цвекло, за да подсиля имунитета си. Факт е, че подейства, както са факт и многобройните полезни свойства на това кореноплодно - пълно е с антиоксиданти, засилва имунитета, помага при анемия и какво ли още не.

Оттогава свикнах през цялата зима да го приготвям по най-различни начини - на супа, сурово на салата, варено на салата и личния ми фаворит - задушено с чесън, без значение пресен или стар.

Продукти:
2-3 големи глави цвекло
1 връзка пресен чесън
зехтин
винен оцет
сол

Рецептата е много семпла и лесна, за сметка на това много вкусна.

Цвеклото се обелва и се нарязва на кубчета, с дължина на страната около 1 сантиметър. В тенджерка се сипват зехтина, малко вода, колкото да покрие цвеклото, даже по-малко и се слага на среден огън. Задължително се захлупва и се вари, докато цвеклото омекне достатъчно, а при нужда се долива вода.

Когато е сварено, се прехвърля в друга съдинка, добавят се солта, оцета и накълцания на дребно чесън (може и счукан, ако е стар) и готово - цвеклото е готово за сервиране.

Освен като предястие и салата, задушеното цвекло е чудесна гарнитура към различни меса, особено червени, а най-хубавото е, че расте у нас и през цялата зима е източник на витамини и минерали. А, и да не забравя - с украинска водка правят страхотен тандем.

М.

“Стандарт” незаконно публикува наша снимка

В броя си от 1ви февруари 2008г. вестник “Стандарт” публикува снимка от този блог към статия, озаглавена “Босилекът ухае на сладост, розмаринът ухае на бор”. Не е посочен източникът на снимката, нито някой се е свързал с нас за евентуални условия по публикуването на авторската фотография на Крис, въпреки че блогът ни е под лиценз на Creative Commons (BY/NC/SA), с който са защитени всички произведения тук - текст и фотографии, и който не позволява разпространяването им с комерсиална цел.

Снимката е от статията ни “Салата от паста с маслини” от 27 юни 2007г., а на копието от страницата на така наречения вестник (за съжаление в момента само черно-бяло), долу в дясно можете да видите същата снимка:
Можете да я видите в пълен размер тук.

След като разгледахме възможностите и преценихме, че подобна постъпка е най-малкото некоректна, а при желание бихме могли да я квалифицираме и с по-силни епитети, решихме да изпратим писмо до главния редактор на вестника, което се оказа мисия почти невъзможна, тъй като единствеия е-мейл адрес, оставен за контакт е office@standartnews.com.

Можете да се запознаете с текста на писмото:

From: Kristina Nikolova
Date: 2008/2/4
Subject: Незаконно публикувана фотография
To: office@standartnews.com
Cc: Magdalina Guenova

Уважаеми господа,

С изненада ние – Кристина Николова и Магдалина Генова – открихме в броя на в-к Стандарт от 1 февруари, 2008 г. публикувана снимка от нашия блог (http://nojivilichka.wordpress.com/). Конкретната снимка бе публикувана в същия сайт на юни 27, 2007 в публикация, озаглавена “Салата от паста с маслини”.

Не ни е известно да сме предостъпвали правата над снимката за комерсиални цели. Лицензът на Creative Commons (BY/NC/CA), под който са защитени всички произведения в този блог – текст или фотографии, не позволява разпространяването им с комерсиална цел. В случай, че желаете да препечатвате наши произведения във вашия вестник, е редно най-напред да се свържете с нас за разрешение и установяване на условията от наша страна.

Въз основа на горните аргументи бихме искали да получим възнаграждение за незаконно публикуваната от вас фотография под формата на хонорар в размер на обичайния. В противен случай не бихме се поколебали да прибегнем до съдебно разрешение на въпроса.

Благодаря за вниманието,

Кристина Николова и Магдалина Генова

От горното вероятно ви става ясно, че няма да се поколебаем да прибегнем до по-крути мерки, тъй като не желаем да толерираме повече поведението на българските печатни медии, които често са в ролята на най-откровени пладнешки крадци.

А тук и тук можете да се запознаете с приключенията на Еленко, който се озова в същата ситуация, с любезното съдействие на вестник “24 часа”.

Ще ви държим информирани.

Boeuf Bourguignon или телешко по бургундски

Boeuf Bourguignon, или телешко, приготвено по бургундски е типичния пример за много стара рецепта, която днес намира място не само в ежедневието, но и в изисканата кухня. Както вече е ясно, рецептата е френска, от Бургундия, която е известна не само с вината си, но и с телешкото от порода шароле (charolais) - двата задължителни продукта, които се използват в ястието.

Древните бургунди са приготвяли на бавен огън късове говеждо или дивечово месо във вино, за да омекнат и да станат по-ароматни, като са добавяли най-различни подправки и зеленчуци, според това, което се е намирало наблизо, ако изобщо се е намирало нещо - все пак картофите са пристигнали чак с откриването на Америка, а гъби има не във всеки сезон. С течение на годините рецептата се е разпространила из цяла Франция, а някъде в края на 19ти век Огюст Ескофие (известен освен всичко друго с това,че измисля мелбата) я записва и издава за първи път официално в готварска книга, което я изстрелва към по-елитните кухни.

Днес Boeuf Bourguignon се приготвя навсякъде из Франция - в къщи по празници, в квартални кръчмета и в заведения от по-висока класа, като рецептата навсякъде търпи интерпретации - с или без брашно, с гъби или без, и с всички възможни подправки, използвани във френската кухня.

С Крис избрахме една относително семпла рецепта, за да може по-добре да се усети вкуса на месото, а продуктите за нея са:

един килограм телешко
300 грама пушени гърди (може и сланина)
4 глави лук
1 бутилка червено вино
4-5 средни моркова
3-4 скилидки чесън
1 лъжица доматено пюре
1 лъжица брашно
зехтин
пипер смес
сол

За гарнитурата:
1 килограм картофи
карамелизирани лукчета

Месото се нарязва на не много едри късове и се запържва до почервеняване в зехтина, в съда, в който после ще се приготвя ястието. В някои рецепти телешкото преди тази процедура се фламбира в бренди - нещо, което реших да пропусна, но идеята хич не е лоша. След като всичките парчета телешко минат през тази процедура, в същия съд се запържват лекичко пушените гърди, изваждат се и в мазнината, която е останала се слага лука, нарязан на лентички. Когато той намекне, към него се добавя лъжицата брашно, разбърква се добре и се оставя да поври 3-4 минути. Трябва да се бърка много интензивно, като се доливат 2-3 лъжици вода, за да не залепне сместа за дъното.

Към лука се добавят месото, пушените гърди, доматеното пюре, нарязаните на кръгчета моркови и чесън. В тенджерата се изсипва цялата бутилка вино. Аз лично отново използвах мелнишко, което е доста силно, но за сметка на това не е много тъмно на цвят. Ако трябва да се придържаме към оригиналната рецепта, виното задължително трябва да е бургундско, но аз мисля, че нашите вина също са чудесни за готвене. Ако виното е много силно и тъмно, се препоръчва да се долее зеленчуков бульон, ако не - само малко вода, колкото да покрие продуктите.

Цялото това нещо се оставя да ври на среден огън, горе-долу 3 часа, докато месото е напълно готово. Трябва да се разбърква непрекъснато, тъй като месото залепва за дъното на тенджерата, а като поизври водата, се долива по малко.

Традиционно използваната комбинация от подправки е bouquet garni, която се оставя да ври в манджата, увита в тензух и се вади накрая. Аз използвах възможно най-простата и класическа комбинация - магданоз, мащерка и дафинов лист, от които за съжаление пресен беше само магданоза, но могат да се използват и тарос, розмарин, целина и дори тъмен шоколад.

Телешкото по бургундски се сервира с варени картофи - цели или намачкани, сотирани гъби и лукчета. Моят избор за гарнитура бяха карамелизирани лукчета и варени картофи, нарязани на половинки, необелени и с малко масло. Виното - широка мелнишка от Виногради.

М.

Карамелизирани лукчета

В моето детство софийската ми баба беше много активна и ангажирана с различни “обществени дела” и поради тази причина дядо ми беше принуден често да си готви сам. Най-любимато му ядене беше лучена манджа от арпаджик с чушки и домати и аз много обичах да си хапвам от нея. Тогава развих особено чувство към дребния лук, готвен под най-различни форми - в гювеч със сърнешко или просто на “лучена манджа”.

На мен обаче винаги ми се е виждало адски сръткаво да изчистя цяло кило арпаджик, но скоро попаднах на страхотна рецепта за карамелизирани дребни лукчета и реших да се прежаля. Определно си заслужаваше, а пък и те станаха чудесно допълнение към едно много вкусно телешко, за което ще пиша в най-скоро време.

За целта са ни необходими:

половин килограм арпаджик или дребни лукчета
4 лъжици захар (аз използвах демерара)
зехтин
червено вино
балсамиков оцет
розмарин
дафинов лист
сол

За да се изчисти лесно лука, се поставя във вряща вода за не повече от минута, след което веднага се вади и се слага в съд с ледена вода. После е необходимо само с нож да се изрежат горния и долния край и люспите сами падат. Е, все пак е доста досадно занимание, но е много по-лесно, отколкото да се бели небланширан.

След като се изчистят всички лукчета, се поставят в тенджерка. Добавят се 2 супени лъжици зехтин, 1 чаена чаша вода, четири лъжици захар, един дафинов лист и розмарин. Най-хубаво е розмаринът да е пресен, но за съжаление у нас този сезон е невъзможно да се намери, въпреки че може би ако се гледа в саксия, ще има целогодишно (за съжаление босилека ни геройски загина).

Всичко това се оставя на среден огън, докато изври водата, като ако лукът не е достатъчно уврял, се добавя още вода. Когато лукчетата намекнат и покафенеят леко, а всичката вода е извряла и захарта е почнала да се карамелизира се добавят половин чаша червено вино, 4-5 супени лъжици балсамиков оцет и съвсем малко сол. Оставя се да поври още 2-3 минути.

Карамелизираните лукчета могат да се поднасят студени, като стават страхотна гарнитура за всякакво червено месо - телешко, агнешко и свинско. Могат да придружават и пуешко, изобщо те са универсално допълнение към всякакви ястия, а могат да се консумират и като мезе или предястие заедно с червено вино.

М.