h1

Кейк с Гинес

декември 23, 2009

Не знам дали е от студа и снега навън, но напоследък осъзнавам колко често готвим с алкохол. Само през последната седмица сме използвали поне 4 вида алкохол в различни рецепти и честно казано, колкото и на някои да им изглежда като разхищение, никак не отиде на вятъра.

Всички сме чували за пържоли или пиле с бира, за сос за паста с вино или водка, но за сладкиш с бира, особено тъмна, особено пък стаут като Гинес, не бяхме чували. Оказва се, че подобен вид бира, примесен с шоколад и другите необходими продукти за приготвяне на тесто, което да се понадуе резултира в особено добра комбинация – бирата придава допълнителна дълбочина на вкуса на шоколада и отвежда вкусовите рецептори изцяло в друго измерение.

Рецептата е на Деб от прекрасния и блог Smitten Kitchen и ни стои отбелязана от месеци в очакване да бъде пробвана. Ще ви споделим нашия опит с този така вкусен кейк, който включва известни фалове и неволи. Все пак, кейкът се получи, дори с лека турбуленция, и не остана една трошичка от него. Пробвайте го, няма да съжалявате за „изхабената” бира. ;)

Продукти:

За кейка:

250 мл. Стаут
¾ ч.ч. неподсладено какао
230 гр. масло
2 ч.ч. пресято брашно
2 ч.ч. захар
1.5 ч.л. сода бикарбонат
¾ ч.л. сол
2 големи яйца
2/3 ч.ч. заквасена сметана

За шоколадовата заливка:

170 гр. Качествен тъмен шоколад 70%
6 ч.л. течна сметана (млечна)
¾ ч.л. нескафе

Запретнете ръкави, поемете дълбоко въздух и се простете с чашата бира като я излеете в тиган, загрят умерено, след това добавете нарязаното на кубчета масло и ги оставете да покъкрят леко, докато маслото се разтопи.

Добавете какаото към партито, разбъркайте добре докато се получи гладка смес и я оставете да се охлади леко.

В отделен съд смесете брашното, захарта, содата и солта. Разбъркайте добре. В отделна купа разбъркайте много добре с миксер или на ръка сметаната и яйцата.

Тук е добре да споменем, че яйцата и сметаната е хубаво да са на стайна температура, когато ги ползвате за готвене – така се смесват по-добре.

Добавете уханната бирено-какаова смес към яйцата и сметаната и отново добре докато сместа добие сатенен вид. Добавете сухата смес към получената и разбъркайте с лъжица внимателно, точно колкото да се споят смесите, без да прекалявате. Ако се разбърка прекалено дълго сместа, кейкът няма да бухне.

Изсипете сместа в добре намаслена форма за кейк или в чугунен съд, както направихме ние. Важно е съдът да е добре намаслен, а за всеки случай, ако използвате такъв с гладки повърхности, постелете го с хартия за печене. Казваме го от опит, вярвайте ни. Нашият залепна въпреки щедрото намасляване на формата, леко залепна, така че трябваше да му правим пластична операция после.

Печете около 30-35 минути в загрята на 180 градуса фурна докато мине теста с клечка за зъби (боцвате в средата на кейка и ако излезе чиста, значи е готов).

Деб предлага да се направи и шоколадова заливка на този кейк, което в нашия случай беше особено добра идея тъй като трябваше да прикриваме някои недъзи. За да направите шоколадов ганаш, разтопете шоколада, сметаната и нескафето на водна баня докато получат възтопла и гладка консистенция. Залейте кейкът с него и воала! Имате новаторски, вкусен, пристрастяващ кейк с богат и плътен вкус – идеален като за зимата.

h1

Запечени картофи и моркови с бяло вино, зехтин и чесън

декември 22, 2009

Идея си нямам как някои храни са успели да си извоюват названието „зимни”, „летни” и така нататък, но явно печените картофи и моркови влизат в първата група, въпреки че тези корени се ядат през цялата година. Някак си при вида на тава, от която излиза ароматна пара на кълба човек не може да не си представи сняг, бумтяща печка и чаша вино (колко подходящо с падналия тези дни сняг, дето пак ни изненада).

А и колкото и семпло и добре познато ястие да са, печените картофи винаги намират някоя нова подправка, с която да придобият съвсем различен вкус, като явно подмолната им цел е да направят всичко възможно, за да не бъдат напъдени от кухнята.

В интерес на истината тези дни, вероятно по силата на Провидението попаднахме на още няколко рецепти за картофи със съвсем изненадващи съставки и добавки и сега ни предстоят сериозни емпирични, полеви изследвания в кухнята, като всички резултати ще бъдат внимателно анализирани и споделени тук. Само дано не стане като с експериментите на средновековния алхимик, който в старанието си да получи злато и философски камък от оборска тор се оказал накрая с опърлена брада и унищожена лаборатория.

Тези картофи обаче, които ще опиша малко по-долу дойдоха заедно с няколко перфектни пържоли на тиган, салата с тиква и няколко чаши каберне, съвсем според сезона и радостта/бедствието, който както иска да тълкува снега и студа.

Снимка на готовите картофи няма, както се забелязва, за което молим да ни извините. В момента, в който видяхме картофите, забравихме за снимки, бяхме твърде съсредоточени в скоростното им сервиране и изяждане

Необходими продукти:

1 килограм средни до дребни картофи
4-5-6 моркова
една глава чесън
1 чаша бяло вино
зехтин
пипер смес
сол

Най-добре е да вземем по-дребни картофи, за да можем да ги нарежем на четвъртинки, но всъщност всеки може да ги нареже както си иска – на кръгчета или на осминки. Би било чудесно да има избор и човек да може да си купува например червени картофи, лилави моркови и раирани домати, но явно този вид земеделие скоро няма да си намери място у нас. А ние пък съвсем сериозно се замисляме за градина, в която да отглеждаме стари, немодифицирани сортове (на английски heirloom) плодове и зеленчуци. Но всяко нещо по реда си.

Да продължим с рецептата – нарязваме и морковите на продълговати пръчици, и ги изсипваме при картофите в тавичка, постлана с намаслена хартия за печене.

Взимаме една голяма глава чесън, на която отрязваме горната част, така че при печене да пусне целия си аромат, поставяме и нея в тавичката, поливаме добре със зехтин и чаша бяло вино, насоляваме и напиперяваме на вкус.

Поставяме фолио върху тавата и прилепваме краищата му плътно по ръба на съда, за да могат зеленчуците да се задушат добре.

Печем около 45 минути на около 220 градуса, като накрая оставяме картофките да се зачервят без фолио и готово – имаме прекрасна гарнитура!

h1

Перфектната пържола

декември 21, 2009

Или перфектната свинска пържола, ако трябва да сме точни. Не че не обичаме телешко, дори напротив, но шансът у нас да се намери хубав телешки стек е доста малък (чували сме, че в Метро, например, се намират). Причината за този драматичен дефицит, който ни буди нощем и не ни оставя да спим е, че в България не се отглеждат телета за месо. И поради това, дори малкото видове телешко, което купуваме от магазина обикновено е с доста дъвчаща консистенция и изисква около 3 пъти повече време за готвене от качественото телешко месо.

Не ни се иска обаче да подценяваме свинското и да го караме да изглежда като некачествен заместител на бленуваното телешко. Това съвсем не е така. Добре приготвената свинска пържола е способна да събуди у нас много красиви чувства, а сигурна съм – и у мнозина от вас, а и все пак в България имаме традиции в ценителството на свинското месо и то не бива да бъде пренебрегвано. Особено в зимния сезон. Както и по всяко друго време на годината, де, освен може би август месец.

Свинските пържоли имат много въплъщения, всичките от които са възхитителни – приготвени на скара с апетитен пушен аромат и стилни райета, печени на фурна до крехкост, която граничи с разпадане, или пък приготвени на тиган, с хрупкава коричка отвън и сочни отвътре. Днес ще се спрем на последния метод, с който безотказно и лесно може да приготвите фантастична и сочна пържола. Методът наистина работи, дори за хора като мен, които са отгледани с идеята, че единствената свинска пържола на този свят е сух свински котлет, допълнително изсушен до подметка на тиган. Е, не е нужно винаги да е така. Човек се учи докато е жив. Ще съм завинаги благодарна на Магдалина, която ми показа Пътя. Котлетът не е единственият вид свинско, а методът с тигана не винаги води до сухи пържоли.

Тук искам да спомена един доста важен компонент в успешната формула за пържола на тиган. За нетърпеливите, които не искат да губят време в излишни лирични отклонения и искат да прескочат направо към рецептата, моля, въздръжте се и чуйте какво имам да ви кажа. Струва си, обещавам. Слушате ли внимателно?

Тайната. Е. В. Тигана.

Тайната е в тигана.

Наистина.

Доста време слушах, четох и наблюдавах предимствата на чугунения тиган. Чудех се какво му е толкова хубавото – тиган като тиган, че и тежи ужасно и трябва да се вдига с две ръце. След като се сдобих с един прекрасен Lodge обаче, запях друга песен и сега не искам да се разделям с него.
Никога.

Хубавото на чугунения тиган е следното – разпределя топлината равномерно по целия съд и така храната се сготвя много по-добре; храната не залепва за него; може да разбърквате нещата в тигана направо с вилица, например, и няма риск да го одраскате; ужасно издръжлив е и при правилна поддръжка, се превръща във вечния тиган, който да се предава от поколение на поколение. Разбира се, чугунените тигани имат и добавена стойност – предлага ви една хубава тренировка за стегнати бицепси, а и може да служи като средство за самоотбрана (във филма „Пържени зелени домати” убиха лошия точно с един такъв Lodge като моя).

Но да се върнем на пържолата. Ето как:

Продукти:

1-6 – колкото пържоли ви трябват, но нека да са вратни, моля
малко масло и още малко за накрая
сол
пипер
масло

Загрейте тигана много добре и добавете една чаена лъжичка масло (може и олио, но нека да е наистина малко, колкото да покрие тигана). След като маслото се разтопи, сложете леко посолените и поръсени с пипер пържоли в тигана за по 3-4 минути от едната страна. Каквото и да ви коства, не ги обръщайте преди това, защото целта сега е да се запечатат и да се карамелизират отвън леко.

Просто оставете пържолите, забравете ги и си навийте алармата за след 3 минути.
Обърнете ги за още 2-3 минути от другата страна. На този етап пържолите няма да са съвсем готови, но ще са добре запечатани, което ще ги направи сочни отвътре.

Накрая наредете пържолите в тава, сложете по мъничко масло върху всяка и ги поставете под грила/в горната част добре загрята фурна за 5-15 минути, в зависимост от това как харесвате пържолата си. Тази стъпка помага за сготвянето на месото и им придава допълнителна хрупкавост и аромат.

За завършек на пържолата може да приготвите следния сос, който е съвсем лесен, адски вкусен, и който дава доста балансиран вкус на цялото преживяване.

Продукти:

1-2 чаши добро червено вино
1 ч.л. масло
½ глава лук
2 скилидки чесън
1-2 щедри лъжици хубава горчица
половин връзка ситно нарязан магданоз

В тигана от пържолите загрейте маслото и задушете в него ситно нарязания лук за 4-5 минути на умерен огън. Добавете чесъна, разбъркайте и оставете да се задуши още минута-две. След това добавете горчицата и при непрекъснато разбъркване добавете виното. Оставете да покъкри около минута, за да изври алкохолът от виното, и добавете магданоза. Свалете от огъня и полейте пържолата с него. После ни се обадете да ни кажете, че ни обичате.

h1

Нова рубрика с подаръци: коледно издание

декември 18, 2009

Ето, че и тази година се търкулна към края си и наближава време да обърнем на страница 2010-та. Годината лично за нас бе хубава, доста трудна на моменти, прекрасна през други, предизвикателна и преди всичко – интересна.

През тази година узнахме колко хора ни обичат и следят с интерес това, което правим, а за нас няма по-хубав подарък.

Време е и ние да дадем малко от обичта обратно и затова днес обявяваме новата ни рубрика, която ще се случва всеки месец оттук нататък, така че – отбивайте се редовно!

Както знаем, Коледа е точно зад ъгъла, така че времето е добро за обявяване на инициатива ни, която ще се занимава предимно с раздаване на подаръци.

Какви са подаръците?

Понеже е Коледа и понеже е старт на рубриката, подаръците този път са два.

Един от вас ще има възможността да спечели една от най-добрите готварски книги, на които сме попадали – Cook With Jamie: My Guide to Making You a Better Cook на неотразимия Джейми Оливър. Книгата съдържа не просто рецепти, а съвети и обяснения на различни готварски техники и е отличен учебник както за начинаещи, така и за по-напреднали. Прекрасните текстове и снимки са изключително вдъхновяващи и у мен предизвикват неистово желание да си взема отпуск и да стоя вкъщи и да готвя, не знам за вас.

Другият коледен подарък е удобна и красива френска преса за кафе Bodum. С нея можем да заместим през уикендите невротичното еспресо и да се насладим на чаша плътно, истинско кафе. Тези от вас, които смятат кафето за ненужно и предпочитат чай, също могат да ползват каната за приготвяне на чаша вкусен чай.

Какво трябва да направите, за да участвате?

Противно на всякакви кампании, намаления и каквото там, тук няма уловка! Единствено искаме да опознаем по-добре всички вас и затова ще зададем следния въпрос (на който няма правилен отговор!):

Кое е любимото ви коледно ястие? Внимание: става въпрос за 25 декември, не за Бъдни Вечер, където нещата са предопределени така или иначе :) Оставете коментар към този пост и автоматично сте включени в играта!

Кой печели?

Двамата печеливши ще бъдат изтеглени на лотариен принцип на Коледа, 25 декември от всички коментирали и ще бъдат обявени тук.

Срокът за подаване на отговорите е полунощ на Бъдни вечер.

И така… кое е любимото ви коледно ястие?

Edit: Моля, при попълване на коментара си, вкарайте валиден мейл адрес, защото ще е нужен за получаването на наградата.

h1

Пукани люти чушлета

декември 17, 2009

Всеки, който види заглавието, ще си каже: „Абе тия двете какво си мислят? Че то у нас всеки може да прави пукани чушлета! Вече съвсем ме взеха за …“. Е да де, ама се оказва, че едни такива чушки може да са структуроопределящи и основополагащи за една дългогодишна кулинарна дружба (с продължителност почти колкото българо-съветската) и за един блог за рецепти и други гурмански приключения.

Историята всъщност е такава – преди много години, в края на едно лято, когато Крис тъкмо се беше върнала в Япония доста често разговаряхме за разни неща. Моята сутрин беше неин късен следобед или вечер, но общо-взето се засичахме из разните irc канали и други популярни по онова време средства за комуникация и така от дума на дума установихме, че и двете споделяме страст към храната, пък и към експериментите с нея.

Крис разказваше как гледа в двора си тиквички и как пече питки, а аз и описвах какво готвя и така, докато не стигнахме до приготвените от мен няколко буркана с пукани чушлета. Започвам аз да описвам какво слагам в тях – чушки, чушки, чесън, чушки, оцет, чушки, магдноз и копър… Със споменаването на последните като че ли отворих вратите към ада – ама как, кой човек слага в чушки едновременно и магданоз и копър, те изобщо не се правят така, аз пък съвсем не ги правя така… Моя милост естествено, със самочуствието на изпечен гурман и готвач с дългогодишни семейни традиции в лютите чушки взе че се ядоса, след което последва яростна словесна престрелка, основните поанти от която са: с магданоз, без магданоз, ама как и двете, ама аз знам по-добре и така нататък, което премина в няколко дневно доста хладно общуване.

Както добре може да се види, този научен спор само затвърди желанието ни да готвим заедно, въпреки че и сега често може да се чуят реплики като: не, не, това не се слага точно тук, а тая ябълка е за сладкиша, не за салатата и така нататък, но в крайна сметка така се получават интересните неща.

А сега класическата рецепта за пукани чушлета ала Магдалина:

количество люти чушки по избор
чесън
магданоз
копър
сол
захар
винен оцет

Като за начало избираме подходящите за нас люти чушки. Някои ги обичат отровно-огнени, други – едвам пикантни, аз лично търся нещо по средата, което най-често постигам с комбинация от няколко сорта, грижливо смесени в един буркан. Най-любими са ми рибките, заедно с черешките, но между тях слагам няколко много люти, като шипка или подобни, на които изобщо не знам имената. Малките, червени злодейки, които растат в саксия обичайно ги пропускам, но те пък са чудесни изсушени за вряла супа или боб през зимата.

Едни чушки няма как да са пукани, без да се опукат хубаво на много горещ котлон, така че се захващаме за работа, като внимаваме да не си опукаме и пръстите, въпреки че аз след всяка подобна операция съм с пришки по целите ръце. И с черни петна по блузата, на местата където съм се хващала от ужас всеки път, когато се опаря.

В големи буркани, които се затварят добре, например с капачки с винт или плътно прилепващи тапи нареждаме нарязания на кръгчета чесън (обелен) и наситнените копър и магданоз. Върхо тях се изипват около половин супена лъжица сол и една супена лъжица захар, но все пак всички количества зависят от размера на съда и от индивидуалните предпочитания.

Върху тях слагам врелите чушлета едно по едно, като гледам да редувам люта, нелюта, люта, нелюта, докато получим една чушкова еклектика с приятно-пикантен вкус. На всеки няколко чушки сипвам оцет, колкото да покрие последния слой. Той пък от своя страна се загрява много приятно и разтваря захарта и солта, като сместа напива навсякъде – в зеленините, в чесъна и в пиперките. Когато сме напълнили всички буркани и сме ги затворили много добре, ги раздрусваме едно хубаво, така че всичко да се смеси и да се разнесе навсякъде.

Чушлетата могат да се хапват почти веднага, но могат и да изтраят почти до пролетта.

И много държа да подчертая отново – тези прекрасни, пукани, шарени чушки бяха направени по МОЯТА рецепта :)

h1

Hobz bis-zejt

ноември 28, 2009

В момента изобщо не мога да си представя, че преди по-малко от месец се потопих в Средиземно море (лош ход), пийвах си малтийски Cisk и се радвах на слънце, каквото не съм свикнала да ме пърли в началото на ноември.

За Малта тръгнах по работа с идеята, че няма да успея да видя нищо, че няма да мога да опитам никакви местни, улични храни и че дегустацията на местна бира ще остане само в мечтите ми. За мой късмет се видях с приятели, които ми показаха малко повече от това, което средностатистическия турист/участник в конференция/льольо успява да види от този всъщност доста интересен остров.

Първото ми впечатление при кацането беше, че Малта е ужасно малка, като впоследствие се оказа, че с кола можеш да стигнеш от единия бряг до другия за около 40 минути, като при това минеш поне през 20 града, границите между които най-често са табели, а се случва и въобще да няма такава. Улиците са адски стръмни, като една разходка из Валета например се равнява на около 3 часа бягане през пресечена местност, и единствено мисълта, че наблизо има винарна, в която с виното и сирената сервират прясно изпечен хляб и крекери е в състояние да накара пишман турист като мен да продължи да лази по места, където нормалните хора (например рицарите на Св. Йоан) са минавали на кон.

Архитектурата е една адски обширна тема, която си заслужава отделен пост, пък и не знам дали имам достатъчно компетенции в областта, но със сигурност средиземноморската еклектика от арбаско-византийско-италиански-допълнете сами влияния е адски красива, а стотиците изоставени сгради и историята на острова на моменти я правят доста зловеща, особено нощно време, когато в цял един град не свети нито един прозорец, над брега се извисяват фортове, а по улиците не можеш да срещнеш даже и котка.

Морето е прекрасно, но краткото ми потапяне завърши доста набързо и с лек ужас, тъй като водата е пълна с хиляди ужасно отровни медузи. Естествено, до плажа имаше табела, но кой да ти чете, особено ако единствената мисъл в главата е как по-бързо да скочиш вътре. Впоследствие Епистемик ми разказа, чо допреди 3-4 години морето е било пълно с разни красиви риби и морски звезди, но в резултат на индустриалния риболов рибите, които се хранят с медузи са изчезнали, след което е настъпила сегашната катастрофа. А това определено си е проблем за държава, която се издържа основно от туризъм.

Като споменах риба, тя присъства в доста от ястията от малтийската кухня, която като архитектурата и хората е невероятна смес от италиански, арабски и английски кулинарни традиции. Пайове с риба и сушени домати, макарони със заешки дробчета, телешка кайма и зелени маслини, брускети с хобз или пастици с рикота – това са някои от нещата, които човек може да опита заедно с местна бира, вино или сайдър.

Малтийските брускети се приготвят с арабска (т.е. малтийска, но тук едва ли ще се намери) питка, като всъщност ни трябват:

арабска или турска питки
доматена паста
аншоа
каперси
магданоз
зехтин
пипер
сол

Хлебчетата се разарязват по дължина и се запичат леко на фурна, колкото да се зачервят и да станат хрупкави. Филиите се намазват с доматена паста, която в в Малта се нарича кунсерва и се приготвя традиционно за зимата от зрели, сладки домати.

Отгоре се нареждат парченцата аншоа, която може да се изкисне малко предварително, след което се слагат каперси на вкус и се наръсва накълцания магданоз.

Накрая брускетите, или hobz bis-zejt (хляб със зехтин/маслини по спомени от арабски) се напръскват със зехтин, насоляват се и се напиперяват на вкус и готово – имаме чудесна закуска или още по-чудесен придружител към чаша местно червено вино или защо не местен сайдър.

h1

Салата от печена тиква с ябълков винегрет

ноември 20, 2009

Много добре знам, че първият пост (а още по-малко, ако е стотният в блога) след дълго отсъствие не трябва да започва с негативизъм, но не мога да се въздържа: изобщо не обичам тиква. Ама хич. Избягвам да я ям, всъщност направо бягам надалече, докато опасността премине и спокойно мога да изляза от нелегалност. Е, хубаво де – леко поизлъгах: миналата есен Крис успя да ме излъже с една убийствена крем супа от тиква и честно да си призная, бях приятно изненадана, че това растение май може да се яде, освен че става за фенери или в краен случай за украса на скрина на баба (шарените кратунки май не стават за ядене, но не съм напълно сигурна).

Естествено, както всяка година и тази тиквите предприеха масирана инвазия и на мен ми стана направо невъзможно да отказвам на идеи и предложения за тиквени манджи. Ама защо не си опечем тиква? Добре де, ще направим тиквеник, ризото с тиква, пай с тиква, абе всичко – с тиква.

Мхм… А вълшебната думичка?

Пържоли? Не. Кюфтета? Не! Салата? Амииии… добре (следва сумтене и мрънкане).

И се започва едно търсене на рецепти за салата с тиква, което в крайна сметка доведе до следното откритие: комбинация от тиква, орехи, рукола, сушени плодове, лук, ароматно сирене и адски вкусен винегрет със сок от зелени ябълки.

За това произведение ни трябват следните продукти:

около половин килограм обелена и изчистена тиква цигулка
нарязан на ситно лук – около две супени лъжици
200-300 грама рукола
2 супени лъжици нарязани фурми
половин чаена чаша орехи
¾ чаена чаша настърган пармезан
мед, около половин супена лъжица
¾ чаена чаша пресен ябълков сок
2 супени лъжици ябълков оцет
2 супени лъжици дижонска горчица
пипер микс
лют червен пипер
зехтин
сол

Като за начало разбира се, избираме от купчината най-хубавата цигулка и гордо си я отнасяме вкъщи. Аз лично имах известни предразсъдъци, преди да се реша да срежа с големия нож тази красота, но с леко подръчкване непоправимото е сторено: имаме парче тиква, което се реже на едро, бели се и се нарязва на кубчета, горе-долу със страна от два сантиметра, въпреки че това въобще не е задължително; можем да си направим паралелепеди, трапецоиди или тетраедри при добро желание.

Нареждаме парченцата в тава, покрита с хартия за печене и ги поливаме с 2 супени лъжици зехтин и малко мед (които е добре да забъркаме предварително), наръсваме със сол, пипер и лют червен пипер, за предпочитане стрит на по-едро.

Пъхаме в предварително загрята на 220 градуса фурна и печем около 30 минути, като общо-взето все пак преценяваме на око дали тиквата се е зачервила достатъчно. Когато го преценим, обръщаме кубчетата и оставяме да се дозапекат.

Последните 5 минути наръсваме тиквата с нарязаните на парченца фурми (като можем да използваме сушени боровинки, даже е по-есенно, но тази година пропуснахме брането около Черни Връх по извинителни причини, свързани с едни чешки напитки) и натрошените на едро орехи.

Междувременно в тиганче смесваме оцета, ябълковия сок, който е най-добре да е от много зелена ябълка, защото иначе в комбинация с мед и цигулка салатата става твърде сладка, и нарязания на ситно лук. Бъркаме на среден огън, докато винегрета се редуцира до около четвърт чаена чаша, след което сваляме от котлона и добавяме горчицата, зехтина, солта и пипер на вкус, като продължаваме да бъркаме, докато консистенцията стане гладка.

Върху руколата изсипваме тиквата с фурми и орехи, след което наръсваме настъргания на едро пармезан, заливаме с винегрет на вкус, объркваме леко, после още малко сол и пипер и сервираме незабавно!

Консумираме още по-незабавно, с няколко пържоли и чаша червено вино, като резултатите могат да бъдат крайно изненадващи. Ако не сте викали духове скоро, вероятността това да ви се случи след тази комбинация е почти 93%.