h1

Нова рубрика с подаръци: коледно издание

декември 18, 2009

Ето, че и тази година се търкулна към края си и наближава време да обърнем на страница 2010-та. Годината лично за нас бе хубава, доста трудна на моменти, прекрасна през други, предизвикателна и преди всичко – интересна.

През тази година узнахме колко хора ни обичат и следят с интерес това, което правим, а за нас няма по-хубав подарък.

Време е и ние да дадем малко от обичта обратно и затова днес обявяваме новата ни рубрика, която ще се случва всеки месец оттук нататък, така че – отбивайте се редовно!

Както знаем, Коледа е точно зад ъгъла, така че времето е добро за обявяване на инициатива ни, която ще се занимава предимно с раздаване на подаръци.

Какви са подаръците?

Понеже е Коледа и понеже е старт на рубриката, подаръците този път са два.

Един от вас ще има възможността да спечели една от най-добрите готварски книги, на които сме попадали – Cook With Jamie: My Guide to Making You a Better Cook на неотразимия Джейми Оливър. Книгата съдържа не просто рецепти, а съвети и обяснения на различни готварски техники и е отличен учебник както за начинаещи, така и за по-напреднали. Прекрасните текстове и снимки са изключително вдъхновяващи и у мен предизвикват неистово желание да си взема отпуск и да стоя вкъщи и да готвя, не знам за вас.

Другият коледен подарък е удобна и красива френска преса за кафе Bodum. С нея можем да заместим през уикендите невротичното еспресо и да се насладим на чаша плътно, истинско кафе. Тези от вас, които смятат кафето за ненужно и предпочитат чай, също могат да ползват каната за приготвяне на чаша вкусен чай.

Какво трябва да направите, за да участвате?

Противно на всякакви кампании, намаления и каквото там, тук няма уловка! Единствено искаме да опознаем по-добре всички вас и затова ще зададем следния въпрос (на който няма правилен отговор!):

Кое е любимото ви коледно ястие? Внимание: става въпрос за 25 декември, не за Бъдни Вечер, където нещата са предопределени така или иначе :) Оставете коментар към този пост и автоматично сте включени в играта!

Кой печели?

Двамата печеливши ще бъдат изтеглени на лотариен принцип на Коледа, 25 декември от всички коментирали и ще бъдат обявени тук.

Срокът за подаване на отговорите е полунощ на Бъдни вечер.

И така… кое е любимото ви коледно ястие?

Edit: Моля, при попълване на коментара си, вкарайте валиден мейл адрес, защото ще е нужен за получаването на наградата.

h1

Пукани люти чушлета

декември 17, 2009

Всеки, който види заглавието, ще си каже: „Абе тия двете какво си мислят? Че то у нас всеки може да прави пукани чушлета! Вече съвсем ме взеха за …“. Е да де, ама се оказва, че едни такива чушки може да са структуроопределящи и основополагащи за една дългогодишна кулинарна дружба (с продължителност почти колкото българо-съветската) и за един блог за рецепти и други гурмански приключения.

Историята всъщност е такава – преди много години, в края на едно лято, когато Крис тъкмо се беше върнала в Япония доста често разговаряхме за разни неща. Моята сутрин беше неин късен следобед или вечер, но общо-взето се засичахме из разните irc канали и други популярни по онова време средства за комуникация и така от дума на дума установихме, че и двете споделяме страст към храната, пък и към експериментите с нея.

Крис разказваше как гледа в двора си тиквички и как пече питки, а аз и описвах какво готвя и така, докато не стигнахме до приготвените от мен няколко буркана с пукани чушлета. Започвам аз да описвам какво слагам в тях – чушки, чушки, чесън, чушки, оцет, чушки, магдноз и копър… Със споменаването на последните като че ли отворих вратите към ада – ама как, кой човек слага в чушки едновременно и магданоз и копър, те изобщо не се правят така, аз пък съвсем не ги правя така… Моя милост естествено, със самочуствието на изпечен гурман и готвач с дългогодишни семейни традиции в лютите чушки взе че се ядоса, след което последва яростна словесна престрелка, основните поанти от която са: с магданоз, без магданоз, ама как и двете, ама аз знам по-добре и така нататък, което премина в няколко дневно доста хладно общуване.

Както добре може да се види, този научен спор само затвърди желанието ни да готвим заедно, въпреки че и сега често може да се чуят реплики като: не, не, това не се слага точно тук, а тая ябълка е за сладкиша, не за салатата и така нататък, но в крайна сметка така се получават интересните неща.

А сега класическата рецепта за пукани чушлета ала Магдалина:

количество люти чушки по избор
чесън
магданоз
копър
сол
захар
винен оцет

Като за начало избираме подходящите за нас люти чушки. Някои ги обичат отровно-огнени, други – едвам пикантни, аз лично търся нещо по средата, което най-често постигам с комбинация от няколко сорта, грижливо смесени в един буркан. Най-любими са ми рибките, заедно с черешките, но между тях слагам няколко много люти, като шипка или подобни, на които изобщо не знам имената. Малките, червени злодейки, които растат в саксия обичайно ги пропускам, но те пък са чудесни изсушени за вряла супа или боб през зимата.

Едни чушки няма как да са пукани, без да се опукат хубаво на много горещ котлон, така че се захващаме за работа, като внимаваме да не си опукаме и пръстите, въпреки че аз след всяка подобна операция съм с пришки по целите ръце. И с черни петна по блузата, на местата където съм се хващала от ужас всеки път, когато се опаря.

В големи буркани, които се затварят добре, например с капачки с винт или плътно прилепващи тапи нареждаме нарязания на кръгчета чесън (обелен) и наситнените копър и магданоз. Върхо тях се изипват около половин супена лъжица сол и една супена лъжица захар, но все пак всички количества зависят от размера на съда и от индивидуалните предпочитания.

Върху тях слагам врелите чушлета едно по едно, като гледам да редувам люта, нелюта, люта, нелюта, докато получим една чушкова еклектика с приятно-пикантен вкус. На всеки няколко чушки сипвам оцет, колкото да покрие последния слой. Той пък от своя страна се загрява много приятно и разтваря захарта и солта, като сместа напива навсякъде – в зеленините, в чесъна и в пиперките. Когато сме напълнили всички буркани и сме ги затворили много добре, ги раздрусваме едно хубаво, така че всичко да се смеси и да се разнесе навсякъде.

Чушлетата могат да се хапват почти веднага, но могат и да изтраят почти до пролетта.

И много държа да подчертая отново – тези прекрасни, пукани, шарени чушки бяха направени по МОЯТА рецепта :)

h1

Hobz bis-zejt

ноември 28, 2009

В момента изобщо не мога да си представя, че преди по-малко от месец се потопих в Средиземно море (лош ход), пийвах си малтийски Cisk и се радвах на слънце, каквото не съм свикнала да ме пърли в началото на ноември.

За Малта тръгнах по работа с идеята, че няма да успея да видя нищо, че няма да мога да опитам никакви местни, улични храни и че дегустацията на местна бира ще остане само в мечтите ми. За мой късмет се видях с приятели, които ми показаха малко повече от това, което средностатистическия турист/участник в конференция/льольо успява да види от този всъщност доста интересен остров.

Първото ми впечатление при кацането беше, че Малта е ужасно малка, като впоследствие се оказа, че с кола можеш да стигнеш от единия бряг до другия за около 40 минути, като при това минеш поне през 20 града, границите между които най-често са табели, а се случва и въобще да няма такава. Улиците са адски стръмни, като една разходка из Валета например се равнява на около 3 часа бягане през пресечена местност, и единствено мисълта, че наблизо има винарна, в която с виното и сирената сервират прясно изпечен хляб и крекери е в състояние да накара пишман турист като мен да продължи да лази по места, където нормалните хора (например рицарите на Св. Йоан) са минавали на кон.

Архитектурата е една адски обширна тема, която си заслужава отделен пост, пък и не знам дали имам достатъчно компетенции в областта, но със сигурност средиземноморската еклектика от арбаско-византийско-италиански-допълнете сами влияния е адски красива, а стотиците изоставени сгради и историята на острова на моменти я правят доста зловеща, особено нощно време, когато в цял един град не свети нито един прозорец, над брега се извисяват фортове, а по улиците не можеш да срещнеш даже и котка.

Морето е прекрасно, но краткото ми потапяне завърши доста набързо и с лек ужас, тъй като водата е пълна с хиляди ужасно отровни медузи. Естествено, до плажа имаше табела, но кой да ти чете, особено ако единствената мисъл в главата е как по-бързо да скочиш вътре. Впоследствие Епистемик ми разказа, чо допреди 3-4 години морето е било пълно с разни красиви риби и морски звезди, но в резултат на индустриалния риболов рибите, които се хранят с медузи са изчезнали, след което е настъпила сегашната катастрофа. А това определено си е проблем за държава, която се издържа основно от туризъм.

Като споменах риба, тя присъства в доста от ястията от малтийската кухня, която като архитектурата и хората е невероятна смес от италиански, арабски и английски кулинарни традиции. Пайове с риба и сушени домати, макарони със заешки дробчета, телешка кайма и зелени маслини, брускети с хобз или пастици с рикота – това са някои от нещата, които човек може да опита заедно с местна бира, вино или сайдър.

Малтийските брускети се приготвят с арабска (т.е. малтийска, но тук едва ли ще се намери) питка, като всъщност ни трябват:

арабска или турска питки
доматена паста
аншоа
каперси
магданоз
зехтин
пипер
сол

Хлебчетата се разарязват по дължина и се запичат леко на фурна, колкото да се зачервят и да станат хрупкави. Филиите се намазват с доматена паста, която в в Малта се нарича кунсерва и се приготвя традиционно за зимата от зрели, сладки домати.

Отгоре се нареждат парченцата аншоа, която може да се изкисне малко предварително, след което се слагат каперси на вкус и се наръсва накълцания магданоз.

Накрая брускетите, или hobz bis-zejt (хляб със зехтин/маслини по спомени от арабски) се напръскват със зехтин, насоляват се и се напиперяват на вкус и готово – имаме чудесна закуска или още по-чудесен придружител към чаша местно червено вино или защо не местен сайдър.

h1

Салата от печена тиква с ябълков винегрет

ноември 20, 2009

Много добре знам, че първият пост (а още по-малко, ако е стотният в блога) след дълго отсъствие не трябва да започва с негативизъм, но не мога да се въздържа: изобщо не обичам тиква. Ама хич. Избягвам да я ям, всъщност направо бягам надалече, докато опасността премине и спокойно мога да изляза от нелегалност. Е, хубаво де – леко поизлъгах: миналата есен Крис успя да ме излъже с една убийствена крем супа от тиква и честно да си призная, бях приятно изненадана, че това растение май може да се яде, освен че става за фенери или в краен случай за украса на скрина на баба (шарените кратунки май не стават за ядене, но не съм напълно сигурна).

Естествено, както всяка година и тази тиквите предприеха масирана инвазия и на мен ми стана направо невъзможно да отказвам на идеи и предложения за тиквени манджи. Ама защо не си опечем тиква? Добре де, ще направим тиквеник, ризото с тиква, пай с тиква, абе всичко – с тиква.

Мхм… А вълшебната думичка?

Пържоли? Не. Кюфтета? Не! Салата? Амииии… добре (следва сумтене и мрънкане).

И се започва едно търсене на рецепти за салата с тиква, което в крайна сметка доведе до следното откритие: комбинация от тиква, орехи, рукола, сушени плодове, лук, ароматно сирене и адски вкусен винегрет със сок от зелени ябълки.

За това произведение ни трябват следните продукти:

около половин килограм обелена и изчистена тиква цигулка
нарязан на ситно лук – около две супени лъжици
200-300 грама рукола
2 супени лъжици нарязани фурми
половин чаена чаша орехи
¾ чаена чаша настърган пармезан
мед, около половин супена лъжица
¾ чаена чаша пресен ябълков сок
2 супени лъжици ябълков оцет
2 супени лъжици дижонска горчица
пипер микс
лют червен пипер
зехтин
сол

Като за начало разбира се, избираме от купчината най-хубавата цигулка и гордо си я отнасяме вкъщи. Аз лично имах известни предразсъдъци, преди да се реша да срежа с големия нож тази красота, но с леко подръчкване непоправимото е сторено: имаме парче тиква, което се реже на едро, бели се и се нарязва на кубчета, горе-долу със страна от два сантиметра, въпреки че това въобще не е задължително; можем да си направим паралелепеди, трапецоиди или тетраедри при добро желание.

Нареждаме парченцата в тава, покрита с хартия за печене и ги поливаме с 2 супени лъжици зехтин и малко мед (които е добре да забъркаме предварително), наръсваме със сол, пипер и лют червен пипер, за предпочитане стрит на по-едро.

Пъхаме в предварително загрята на 220 градуса фурна и печем около 30 минути, като общо-взето все пак преценяваме на око дали тиквата се е зачервила достатъчно. Когато го преценим, обръщаме кубчетата и оставяме да се дозапекат.

Последните 5 минути наръсваме тиквата с нарязаните на парченца фурми (като можем да използваме сушени боровинки, даже е по-есенно, но тази година пропуснахме брането около Черни Връх по извинителни причини, свързани с едни чешки напитки) и натрошените на едро орехи.

Междувременно в тиганче смесваме оцета, ябълковия сок, който е най-добре да е от много зелена ябълка, защото иначе в комбинация с мед и цигулка салатата става твърде сладка, и нарязания на ситно лук. Бъркаме на среден огън, докато винегрета се редуцира до около четвърт чаена чаша, след което сваляме от котлона и добавяме горчицата, зехтина, солта и пипер на вкус, като продължаваме да бъркаме, докато консистенцията стане гладка.

Върху руколата изсипваме тиквата с фурми и орехи, след което наръсваме настъргания на едро пармезан, заливаме с винегрет на вкус, объркваме леко, после още малко сол и пипер и сервираме незабавно!

Консумираме още по-незабавно, с няколко пържоли и чаша червено вино, като резултатите могат да бъдат крайно изненадващи. Ако не сте викали духове скоро, вероятността това да ви се случи след тази комбинация е почти 93%.

h1

Завръщането на джедаите

ноември 19, 2009

Доста време обсъждахме над по няколко бири всеки път какво точно да напишем в така наречения comeback пост, който ще ни извади от половингодишната липса. Толкова време всъщност, че бирите преминаха от лятната потнa Corona с парче лайм, през червен Murphy´s и стигнаха до тъмен Staropramen, съвсем подходящ за настъпващата зима. Над Velkopopovicky Kozel не сме размишлявали, просто защото се оказа абсолютно дефицитен у нас, но подозирам, че ако бяхме почнали размисъла от него, вероятно нямаше му мислим толкова и щяхме вече да сме се върнали и да ви досаждаме с най-различни рецепти.

Но за да не бъде объркана с алкохолизъм чистата ни като утринна роса любов към бирата, ще започнем да говорим по същество. Което в този блог е храната. По принцип. В случая обаче трябва да дадем някакво извинение защо ни е нямало, не само поради това, че го изисква доброто възпитание. Много от вас оставиха хубави коментари докато ни нямаше с въпроси къде сме се изгубили. Милите коментари и напомняния от приятели и близки понякога прекрачваха добрия тон и преминаваха директно в напомняния, че имаме кулинарен блог, изискване на обяснения за липсата, заплахи за саморазправа и така нататък. Не е нужно да казваме, че при всеки прочетен коментар или чуто напомняне от приятел, съвестта започваше да ни гризе по малко. Не защото сме длъжни с нещо някому или защото кулинарният свят ще опустее без нас, а защото сме занемарили нещо, което очевидно и двете обичаме да правим.

Между коментарите имаше и предположения защо сме изчезнали и не пишем вече, които ни забавляваха много. Държим да отбележим, че: не сме преяли/препили/умрели от глад/забегнали при дивите вълци в Аляска/забравили да готвим/попълнете многоточието. Тук сме си и двете. Някои от предположенията почти се оказаха верни, дори.

Просто животът ни държа заети с други неща известно време. И продължаваме да готвим. А от утре, и да споделяме резултатите и с вас.

П.С. Всъщност, връщаме се само заради теб, Христо. Дочухме, че си заплашил с гладна стачка и се уплашихме сериозно.

П.П.С. Горното не е вярно, макар че много уважаваме и ценим подкрепата на Христо, както и на всички останали приятели на този блог.

h1

Меню пролет 2009

април 4, 2009

picture-015-1

Ето че излезе пролетния брой на списание Меню. В него можете да намерите:

Пролет в кухнята: Кралската аспержа (Крис), Крилце или кълка (Магдалина), Тиквичките – невръстният зеленчук

Подправка за пролетта: Мащерката – Душата на кухнята (Магдалина)

В близък план: Прясно мляко

Порция здраве: Фибрите – здравословни нишки

Вещи в занаята: Ориз за суши

Кулинарни уроци: Теория и практика на маринатата (Крис)

Световно меню: Корея в цвят и вкус

И куп страхотни рецепти, сред които:

Аспержи с прошуто и на грил със сос от шамфъстък, телешко бонфиле с мащерка на тиган, печено пиле в солена кора, пролетно агнешко в кора, суши в омлет, пълнена гергьовска агнешка плешка, маринован телешки стек със зеленчуци на грил, чапче, булгоги, пълнени калмари, пъстърва с тиквички в сметанов сос, суши с нори, студена сума с авокадо и краставици, севиче, бели аспержи с портокалов сос и кашу, кюфтенца от тиквички с ориз и моцарела, ориз с лапад, яйца и сирене, зелена капама, аспержи с тиквички, чушки и кашу, супа от коприва и овесени ядки, спанак със сусам и чесън на тиган, павирани пролетни зеленчуци, картофени кнедли, суши с босилек, суши със спанак и сусам, дзен мохито, жасминово мартини, сладък омлет с лешници и ягодов сос, свежо ягодово парфе, марципанов крем с мариновани вишни, венец с марципан, шоколадови кексчета, карамелени кошнички с млечен крем и още много, много други.

h1

Салата с риба тон, грейпфрут и авокадо

март 28, 2009

picture-014-1-2

Тази салата сигурно звучи малко странно, като някакво крайно залитане към new age практики и програми за пречистване на аурата, но горчивата истина е такава – мразя да ям плодове. Не за първи път пиша за тази си меко казана непоносимост, но това е твърда позиция, която държа да отстоявам въпреки опитите на определи лица да наложат с диктаторски методи идеите си, че „плодовете са полезни, какво толкова ще ти стане от един портокал“. Сега, сигурно като начало нищо няма да ми стане, но то така се започва – един портокал, после още един и накрая току-виж – човек станал веган с леко оранжевикав отенък на кожата от претоварване с каротин и бетаин. Не ми минават на мен тия!

Понеже все пак, като доста напредничав човек съм склонна към експерименти, от време на време пробвам различни кулинарни вариации с плодове – сладки, солени, сладко-солени, юмами, ам-ам и така нататък из целия вкусов спектър. Пък и нали дойде пролетта – витаминна свръхдоза винаги идва добре на един претрупан с какви ли не глупости човечец.

Последното ми изобретение е точно тази салата, която дори за моя изненада се оказа изключително вкусна – сладко-кисела със съвсем лека горчива нотка и ясно открояващ се морски дух.

Продукти:
1 салата айсберг
2 броя авокадо
половин грейпфрут
3 стръка пресен лук
1 консерва риба тон филе
1 лимон
зехтин
лимонова сол

В дълбока купа накъсваме салатата, като не е задължително да е айсберг, аз предпочитам класическа зелена салата и маруля, но като че ли айсбергът остава по-дълго време хрупкав, но общо взето трябва да се търси баланса хрупкавост/вкус, което пък зависи от това колко време преди сервиране приготвяме салатата.

picture-003-1

След това изчистваме резените от половин розов грейпфрут от ципи и жилки и ги нарязваме на не много дребни кубчета. Разрязваме и обелваме и авокадото, нарязваме го на полумесеци, а после още веднъж, докато парчетата станат на полу-полумесеци.

mix

Нарязваме на кръгчета и трите стръка пресен лук, добавяме натрошеното филе от риба тон и овкусяваме със сока от един лимон, зехтин и лимоново-пиперена сол. Подобен семпъл дресинг ще позволи да се откроят вкусовете на другите съставки.

picture-017-1

Объркването на слатата е ясно, по-важно е да не объркаме как да я консумираме – моят личен фаворит е ледено студена водка, в крайна сметка не трябва да прекаляваме със здравословния начин на живот. Животът е по-вкусен, когато се готви с шепа грях.

h1

Ирландски скоунс

март 24, 2009

picture-004-1

Покрай деня на Свети Патрик се вдъхнових без да искам на тема Ирландия и се замислих за тучни ливади, драматични пейзажи, силна бира и вкусна, сърцата храна – все неща, които ми изникват в съзнанието, щом се спомене Ирландия. И така, имахс мели планове през уикенда да сготвя нещо, попадащо под горните описания, например овчарски пай. Работната седмица обаче се изтъркули бързо-бързо и внезапно се оказа събота сутрин, точно време за закуска.

Моя приятелка бе наскоро в Дъблин и като се върна оттам, ми даде да разгледам една книга с ирландски рецепти. Докато чаках кафето да стане, реших да не се мотая повече и да си направя нещо ирландско още за закуска, защото с останалите планове за активна почивка през този ден се видя, че едва ли ще се стигне до овчарския пай. Разлистих книгата и видях едни малки хлебчета, които ме грабнаха за сърцето и реших да ги приготвя. Не сбърках. Овчарския пай го запазваме за следващия път. Колкото до името – звучи странно, написано на кирилица, но за да сме вярни на оригинала, го оставихме само кирилизирано. Скоунсове някак не върви.

Продукти:

1/2 ч.ч. масло на стайна температура
2 ч.ч. пресято брашно
3 чаени лъжички бакпулвер
1 с.л. захар
щедра щипка сол
1 яйце
3/4 ч.ч. айрян

Брашното се смесва със захарта, солта и бакпулвера. След това маслото и смесените сухи съставки се стриват на големи трохи, така че да се смесят много добре. Добавяме айряна, който е по-добре да не е купешки, а да е домашно разредено кисело мляко, и размесваме меко тесто. Според рецептата всъщност трябва да се използва buttermilk, но поради липса на този продукт по нашите ширини, се налага да използваме най-близкия продукт. Резултатът бе впечатляващ и с айрян.

Разстиламе тестото на леко набрашнена повърхност до около 2-2.5 см и режем неголеми кръгове – с водна или чаена чаша става идеално.

Преди да ги пъхнем в загрятата фурна, намазваме хлебчетата с разбитото с 1 супена лъжица вода яйце – това ще им придаде апетитен блясък. Печем на добре загрята фурна – около 190 градуса – за 7-10 минути, докато са бухнали и златисти.

picture-006-1

Сервират се по възможност топли с масло, сладко, конфитюр, мед, или сирене. Чудесни са за закуска която и да е мързелива събота или неделя сутрин заедно с чаша кафе с много мляко или чай. Едва ли ще чакам следващия празник на Св. Патрик, за да ги приготвя отново.

h1

Алфахорес

март 16, 2009

ready-1

Ето че отново професионалните ангажименти надделяха и при двете и ни отвлякоха в неизвестна посока, в резултат на което блогът остана на заден план за известно време. Подобно отсъствие, разбира се, не значи, че не сме откривали нови рецепти междувременно, но със сигурност значи едно нещо – гузна съвест заради това, че не сме ги споделяли с вас.

Поради тази причина днес ще споделим с вас особено специална рецепта за едни невероятни сладки и може само да се надяваме да не ни се сърдите много.

Сладките се подвизават под името алфахорес и произходът им е Латинска Америка. Най-просто казано, това са две бисквити, слепени със сладко или друг сладък пълнеж. Дотук – нищо ново под слънцето. Това ми напомня за първия ми готварски опит – трябва да съм била на около 6 годишна възраст, когато докато нашите бяха на гости на съседите, реших да им „сготвя“ и да им занеса мезе за гостито. Рецептата се състоеше от цял пакет чаени бисквити, слепени с шипков мармалад. Освен, че успях да омажа цялата кухня, друг страхотен ефект не бе постигнат.

25 години по-късно се престраших да пробвам отново да приготвя рецепта за подобни сладки, този път приготвени собственоръчно, и трябва да призная, че резултатът бе повече от впечатляващ. Рецептата за алфахорес открихме, благодарение на Мат и лично ще сме му благодарни завинаги.

Основният герой в тази рецепта всъщност е дулсе де лече – карамелизирано кондензирано мляко. С ръка на сърцето мога да кажа, че ако обичате сладко, това ще ви се стори едно от най-вкусните неща на света. Дулсе де лече не се продава по нашите ширини, така че ако не ви го донесе някой мил приятел от Испания или Латинска Америка, може да се наложи да си го приготвите и сами. Приготвянето му е смешно лесно, просто трябва да имате търпение.

dulcedeleche1-1

За това как аз открих дулсе де лече писах преди време в сп. „Меню“ и с риск да се повторя, ще разкажа историята отново. През първата си студентска година имах една колежка от Аржентина – Вики. С нея бяхме и съседки в общежитието. И за двете ни това бе първата ни година самостоятелен живот извън семейството и осигурената вкусна домашна храна, така че ни се налагаше да се изхранваме самостоятелно. Аз смело се хвърлях в кухнята и приготвях разни неща за хапване, макар и успехът на приготвените от мен ястия бе променлив. Вики, от друга страна, караше на сандвичи и за нея готвенето като дейност беше безмислена загуба на време. Радваше се на храната, но ни най-малко не се интересуваше от готвенето.

Един ден, прибирайки се от лекции я заварих да седи до котлона в кухнята и да разбърква много внимателно нещо в тенджера. Когато се приближих, видях, че нещото в тенджерата е запечатана консерва, плуваща в няколко литра вода и задачата на Вики бе да полива консервата с горещата вода, така че да не остане суха. Оказа се, че го прави от около час – оставаше и още един. Аз и приятелите, с които станахме свидетели на свещенодействието се позачудихме и веднага го обърнахме на смях и подигравки по адрес на кулинарните и умения. Вики гледаше гордо и продължи да си полива консервата. Каза ни, че приготвя не какво да е, а дулсе де лече – карамелизирано кондензирано мляко, нещо като млечен мармалад. След като приключи с поливането и остави консервата да се охлади, ни даде великодушно да опитаме от произведението, напук на нашето недоверие. Оттук нататък историята е ясна – бързо забравихме за острата критика относно готварските умения на Вики и повече никога не ги поставихме под съмнение. А дулсето бе изядено за има-няма 5 минути.

Дулсе де лече може да се използва, за да направи незабравими много сладкиши. Може също да се яде и направо от бурканчето/консервата – с лъжица. Само си дръжте чаша вода наблизо, че е бая сладко. Може, разбира се, да приготвите и следните чудесни сладки.

Оригиналната рецепта може да намерите тук, а това долу е нашата версия, претърпяла леки изменения (къде нарочно, къде без да искаме). Станаха страхотни и изчезнаха за отрицателно време.

Продукти:

3 ч.ч. пресято бяло брашно
1 пакетче бакпулвер
щедра щипка сол
200 гр. масло
1 ч.ч. бяла захар
2 яйца
1 ч.ч. мляко
1/2 ч.ч. сок от прясно изтискан портокал
1-2 капки ванилова есенция
Дулсе де лече

mix1-1

Разбъркваме до пухкавост захарта, маслото и яйцата, след което добавяме към тях сухите съставки – солта, бакпулвера и брашното. Накрая прибавяме млякото, сокът от портокал, и ванилията. Получаваме доста лепкава смес, с която трябва да се внимава, защото наистина се лепи по всичко.

raw1-1

Загребваме по една чаена лъжичка и редим в тава, като оставяме по два пръста разстояние, защото тези бисквити „порастват“ във фурната. Печем за десетина минути на около 180 градуса, като внимаваме да не загорят. Важно е да се извадят още „бледи“. На този период са много меки, но след няколко минути охлаждане се втвърдяват чудесно.

Когато сме готови с опичането на многото малки бисквитки (на мен ми отне около 4 тави) и когато са се охладили добре, идва ред на дулсето. Ако нямате мил приятел, който да ви донесе в бурканче, както на нас, можете да си го приготвите по горните описания (наистина става).

alfajores-21

Мажем щедро бисквитите с дулсето и слепваме две по две. Накрая поръсваме с пудра захар и „сбогом, чиста съвест“ най-добре описва какво следва. Да ви е сладко!

h1

Салата с пиле, ябълки и целина

февруари 27, 2009

picture-260-1

Не мога да твърдя, че пилешкото месо ми е любимо, но пък и не отказвам печено бутче с хрупкава коричка или пържени крилца. Да не говорим за неща, които са от устоите на света, в който живеем като домашната пилешка супа с дреболийки и три вида корени.

Все пак, като стигнем до приговяне на пиле, въобръжението ми отказва да се простре много надалеч, а в ухото ми едно дяволче шепне „вземи свинско бе, вземи пържолите от оня щанд, ей там, в ляво“. Да ви кажа честно, повечето пъти послушно завивам към „ей там, в ляво“, но понякога решавам, че ще намалим холестерола в менюто, ще живеем здравословно (особено с препечената, мазна кожичка), ще разнообразим вечерята, пък и в крайна сметка ще позволя някаква демократичност вкъщи – временно отпадане на ветото върху пиле и производни.

Салатата с пиле е едно особено добро решение за привеждане в действие на всичките ми благочестиви намерения – със сигурност ще мине за здравословна, особено в комплект с нещо зелено и пълно с витамини, освен това свеждаме протестите вкъщи до препоръчителния минимум, така че пак да се върна необезпокоявана поне за две седмици към телешкото и свинското.

За една страхотна пилешка салата са ни неободими:

1 брой цяло пилe
3 стръка целина (селъри)
1 зелена ябълка, по въможност сорт Грани Смит
2-3 стръка пресен лук
1 кафеена чашка орехи
1 чаена чаша майонеза
1 чаена чаша кисело мляко
сок от половин лимон
пипер смес
щипка кафява захар
сол

mix2

Като за начало сваряваме добре пилето, като в тенджерата можем да сложим дафинов лист и бахар. Когато е добре изстинало, отделяме месото от костите, почистваме от кожа и жилки и нарязваме на дребни кубчета. Кокалите даваме на кучето, а кожичките си ги хапваме сами, за да не се гътнем от глад, докато стане готова салатата. Всъщност това го правя от лакомия, а не от глад, а кучето гледа жално и се чуди защо животът е толкова несправедлив понякога.

picture-050-1

След това нарязваме стръковете целина (не мога да разбера защо точно на стъблата им се вика селъри у нас, практически растението е същото като големите глави от Женския пазар), наситнения пресен лук и ябълката, нея на кубчета, големи колкото тези от пилето.

picture-057-1

За предпочитане е ябълката да е Грани Смит или подобен сорт, заради хрупкавата, сочна и твърда текстура и леко киселия вкус, който винаги е добре дошъл във всяка една месна салата.

Добавяме и счуканите орeхи, като най-бързо и лесно натрошаването става като ги сложим в дебело пликче и скочим два пъти отгоре със сабо.

picture-063-1

Приготвяме дресинга от майонезата, киселото мляко, лимоновия сок, пипера, захарта и солта и объркваме хубаво, така че да не порпуснем някой ъгълче от дъното на купата. Добре е да преседи на хладно няколко часа, за да може сосът да напие в парченцата месо, ябълка и целина, а вкусовете да се смесят.

picture-087-1

Тази салата е чудесна за сандвичи, както и за придружаващ елемент към нещо по-твърдо като добра водка, абе общо взето няма лимити за употребата на една добра салата.

picture-261-1