Мекици на фурна
април 14, 2007
Наскоро получихме молба да пуснем рецепта за мекици – храна, много присъща на източноевропейските страни, поради ред причини. Може да е било само пържено тесто, но много от нас са израснали с него и си го обичаме.
Най-яркият ми спомен, свързан с мекици, е как ям мекица с лук и сирене на двора в с. Костенец, където нашите имаха стара къща. Никога не съм си падала много по мекици със сладко, или каквото и да е друго тестено нещо със сладко. За него си остава привилегията да бъде ядено с лъжица, без примеси. :) Та, спомням си как я ръфах тази мекица на двора, слънцето залязваше, въздухът миришеше на есен и огън, и чувство за спокойствие витаеше наоколо.
За съжаление, дните, когато можехме да ядем безгрижно безчет мазнини и въглехидрати отминаха безвъзвратно. Сега трябва поне малко да внимаваме какво и кога ядем, нали?
Затова в тази рецепта мекиците не са пържени, а печени. Самата рецепта, всъщност, идва от майката на Магдалина, която я е измисила, когато печката им е била счупена и котлоните не работели. Направила ги е и малко по-интересни, с плънка от сирене и яйца.
Нейната рецепта пасва чудесно на идеята за малко по-здравословно хранене, струва ми се, тъй като мекиците наистина поемат ужасно много мазнина при пържене. Следващият път дори бих пробвала да ги направя не с бяло, а с ръжено брашно.
Продукти за тестото:
250 гр. брашно
200 мл. хладка вода
половин пакетче суха мая
още малко брашно за поръсване
мазнина
Продукти за плънката:
200 гр. сирене
2 яйца
Пресятото брашно се смесва с маята и се прави кладенче. В него се налива малко по малко водата, докато стане едно много лепкаво тесто. За улеснение е добре да се меси не с ръце, а с бъркалките за тесто на миксера (онези къдравите, които малко хора се сещат да използват). Когато тестото е достатъчно еднородно, върху купата се слага прозрачно фолио и е добре да се остави да престои в хладилника една нощ.
На другия ден трябва да е удвоило размера си и да е станало още по-ужасно и лепкаво. :) Тогава с намазнени ръце се разделя на топки, големи колкото юмрук, които се разточват с помощта на точилка (намазнена) и брашно до лист с дебелина 3-4мм. Изрязват се кръгове с нещо по-голямо от чаша, например средно голяма купичка, и се пълнят със сместа от яйца и сирене. Затварят се и се слагат в леко намазнена тава, след което се пекат на силна фурна за 10-15 минути.
К.
NB
Аз, за разлика от Крис, обожавам мекичките със сладко, независимо дали са пържени или печени. Сипвам отгоре и отстрани малко сладко от вишни, от това на баба ми например, докато напият.
Обожавам комбинцията от ароматно кисело сладко, сирене и хрупкава коричка.
М.
нож и виличка 
Чудех се, дали няма измислен софтуер, който да позволява на посетилите блога да опитат от публикациите?
Може би има някоя нова дистрибуция на Linux, която поддържа подобно нещо?
Хора, помогнете!
Ех, добре щеше да е възможно ;) Аз ще се задоволя със снимките и кроенето на планове скоро да превзема кухнята за час-два
бе не знам…скоро излиза новото ubuntu, което се очаква да бъде с някви нови екстри, та може и там да има. хаха, тине! цунки!!!
Апетитно изкуство, с показ на престъпно безсрамни вкусотии е това което вършите в този блог! Строхотни сладки сте! :-)
Благодаря за изълнената молба и за изтънчената рецепта за мекици, Крис :-) Отивам да замеся тестото. Компромиса, който взех: ръжено тесто да използвам, както ти подхвърли като предложение, но да (МОЖЕ БИ) ги изпържа, за да остана вярна (като Магдалена) – на (калоричната :-)) източноевропейска традиция.
И това ако не е едно прекрасно занимание за късния слънчев неделен ден! :-)
Още веднъж: благодарност голяма!
Ще докладвам резултатите и реакциите от тях от страна на дружината съквартиранти :-)
силвия
Лели, нямам суха мая – ко’ дъ напра’я? Въх, трябва да импровизирам май :-(
кви лели бе! хаха :) ние сме млади каки!
за тая рецепта ти трябва мая. отиди в магазина, има със сигурност. продава се в едни пакетчета. ако не, лашни същото количество бакпулвер (ако нямаш и бакпулвер, сложи сода бикарбонат, но тя мирише гадно), пък да видим кво ще стане. стискам палци!
и, опържи ги, разбира се. то това са си класическите мекици.
кажи после какво е станало!
к.
Како К. и како М. :-), намерих и суха и влажна – така ли се казва на другия вид мая? :-) в къщи и взех първата за да е най-близко до вашата рецепта. И не само туй, ами-и-и смелих дори брашното от няколко вида пшеница – рижено, бяло и каквито др. същестуват – с нашата си домашна машина за мелене. ПрЕсно, пресно :-)
Предмиството у нашата къща в това отношение е че си имаме обучена хлебарка като съквартирантка и други които са страстнни пекари и готвачи. Можеш да си представиш с каква критика ще оценяват моите готварски умения :-)
Но, тестото е замесно и утре ще предсавям мекиците на събирането на етажа ни – 7 човека. Ако не станат ще посоча източника си, а ако ли пък сполуча – ще посоча изцяло личната ми готварската креативност като единствената причина за успеха :-))
Вкусен ден/вечер желая на дамите! :-))
До готвене,
с.
точно сухата ти трябва.
их, как ти завиждам, че си правиш сама брашното! супер.
аре бе, не станаха ли тия мекици? искам снимка!
Въх, Крис, толкова скорострелно бяха изконсомирани мекиците, че дори не ми и мина през ума да ги дегитализирам :-)
‘Начи-и-и, както ви споменах, реших да бъда съзнателна модерна кулинарка, която обръща голямо внимание на здравословното и вкусно хранене и затова смелих пълнозърнесто брашно-о-о-о за тесто-о-о. По твоите строги инструкции, Крис, го оставих да си отпочине една нощ в хладилника туй здравословно тесто. Сетне, на другия ден като го погледнах ми прилоша леко – противно на твоето описание, то не само че не се бе удвоило, ами дори почти не бе променило формата си от преди 12 часа. Грабнах купата от хладилника и се затичах отчаяна към въпросната ми съквартирантка, която притежава еко-пекарна и е съответно спец в тестения свят :-) Тя се почуди с мен, защо не се е получило тестото, не можа да намери разумно обеснение и ме посъветва да го изкарам от хладилника и го оставя на кухненската маса и да изчакам какво сте се случи. След около 4-5 часа, след които имах планове да го приготвя легендарното тесто, то изглеждаше още по-катострофално – светло кафеникава, лепило подобна, сплескана консистенция. В момента, в който бях се запътила към боклука, за да залича бързо следите от този срамен акт, Зиги (хлебарката) влезна в кухнята и спаси вечерята за седмината ни :-) Помели ме да й обесня какво по-точно съм си наумила да правя от туй тесто, след което предложи да добавим нормално брашно – тип 500 към кафеникавата смес, съотвеното количество вода, за да подобрим консистенцията на тестото. Речено, сторено! Разточих ми ги с помоща на големи бирени чаши малките оформени топки, понеже с ръцете по никакъв начин не ни беше възможно това. Зиги ми обясни търпеливо, че пълнозърнестото брашно не притежава гъвкавата еластичност и разтегливост на бялото брашно, понеже съставките блалала :-) НО, когато започнах да ги пържа тези тестени листа, макар и в леко дебеличък вид, заприличаха на миличките ми познати от детството мекички :-))
Направих топинг от пазия (спанаково цвекло), задушено леко с лук и пресни гъбки, подправено с кимион, сол и черен пипер. Нарязах домати, сирененце, швейцарски еменал. Плацирах на масата сладки топинги като ябълково пюре, нутела и домашно сладко, запалихме свещтника, поставихме двете препълнени чении с апетитно ухаещите, топли мекички и извиках бандата на вечеря. Реакцията – „super lecker“ , което ще рече изключително положителна, неподправена откровенност :-)) Някой намериха аналог с индииски хлебоподобни питки, други с израелски снек. Но накрато, бяха възхитени и очаровани от изключително вкусните силвио-българо-немски-крисо-магдаленени мекички :-))
Достави ми голямо удоволствие да ги приготвя, с помоща на Зиги разбира се и благодарение на вас още по-разбира се :-)
Мотивацията дойде определно от чудо блога ви! Благодаря!
Рецепта за вегетариянска мосакичка съвсем случайно и спонтанно да се сеща някоя от двете ви? :-)) За следващия понеделник – тогава се събираме целия етаж да обсъдим какво се е случило или ще се случва в къщата ни, та си мисля да ги използвам срещите за идеалната българска кулинарна платформа :-))
И ще я снимам мосаката, обещавам! :-)
ей, много се радвам, че все пак мекиците са станали успешни!
значи, тестото за мекици по принцип след втасване се превръща в безформена и зловеща лепкава маса. може би това с пълнозърнестото брашно също е имало общо, както е казала зиги. но важното е, че сте ги одобрили! а, и друго за мекиците. когато се пържат, е ок да хванеш малко топче и с ръце (силно намазнени!) да го разтеглиш кат мекица. те така си се правят.
а относно мусаката – взимам бележка. ще я имаш скоро. но тъй като тук постваме само неща, които сме сготвили, не знам дали ще стане до следващия понеделник. :/
Аз съм търпеливо дете и ще си я чакам рецептата за мусаката, както и поне още толкова съм и любопитно, така че нЕма да се отървете така лесно от присъствието ми тук, което бодро ще следи за интересни вкусотии :-)
Усмивки безброи и две виртуални белтъчени целувки за вас! :-))
Ще се направя на много ума и ще споменасамо, че с мая (особено суха) трудно ще се дигне по-грубо тесто, и то в хладилник. Трябва му топло. От друга страна, ръженото брашно не съдържа достатъчно глутен че да може да се дигне с мая – за това се ползва по-често закваска.
тестото стана ужасно лепкаво;беше невъзможно да се разточи ;може би щеше да стане по-лесно за пържене.Това е първата рецепта от вашите .иначе изглеждат апетитни.поздрави
Дори при спазени точни пропорции и грамажи тестото може да се получи различно – например заради вида на брашното. Така че – ако е лепкаво, добавяш брашно, докато усетиш точната консистенция.