Храната в Израел е чудесна, времето също – Част 1

Едно време, картичките, дето хората пращаха от морето, бяха все в този формат – „Храната е хубава, времето също, (попълнете с ведри, слънчасали брътвежи)“.

Наскоро ми се случи съвсем изненадващо да пътувам до Израел за няколко дни. Преливам от впечатления от целия тридневен престой, но ми се ще да обърна по-конкретно внимание на храната. Имам една приятелка, според която Барселона е „най-вкусния град“. Е, не знам дали Израел е най-вкусната страна, но със сигурност е МНОГО вкусна. И няма начин – разнообразието от националности, заселили се там последните сто години – араби, французи, руснаци, поляци, какви ли още не – допринасят за една супер пъстра и наситена с вкусове кухня. Следват може би твърде много снимки, но не успях да прежаля и да не пусна всяка една от тях.

В Израел хората обичат да закусват. Във всички кафенета се предлага солидна (не можах да се справя, признавам) закуска, и то през целия ден. Можеш да закусваш, когато ти падне. Ще ми се и в София да имаше места, където да се предлага истинска закуска, макар и само сутрин. Турското кафе беше жестоко. Снимката е правена в кафенето до хотела, Дизи. То всъщност е пералня/DVD shop/кафене. Очевидно нямат проблеми със смесването на концепции.

Будките за прясно изцеден сок са навсякъде из Тел Авив. В случая не се вижда, но до този чичо имаше още една сергия и двамата продавачи се надвикваха да ни привлекат на тяхната сергия. С приятелката, която бях, решихме да се разделим всяка на по една от сергиите, за да има мир. Или да спрат да викат, поне. :) На снимката е обикновен портокалов сок, но този, който ме впечатли лично беше от пъпеш с лимон. Нямам снимка, защото бях прекалено заета със сока. :)

Разходка из Шукка Кармел – един от големите пазари в Тел Авив, където ти се замайва главата от гледки и аромати. В случая, сергия с всевъзможни чайове…

И подправки…

Наситени със слънце смокини и отегчени чичовци зад тях.

Маслини, маслини, маслини!

Гевреци със сусам? Май да. Много вкусно ме гледаха от сергията…

Обяд в най-обикновена закусвалня в Яфо, познат като арабския квартал на Тел Авив. До нас обядваха майстори от съседни обекти. Храната бе съвсем простичка, истинска и адски вкусна. Хумус, фалафел, пържени картофи, израелска (нарязана на много ситно) салата, кисели краставички, пита, и нещо особено вкусно, но зверски люто, което си съседстваше с глава лук. Закусвалнята е притежавана от ортодоксални евреи с типичните къдри до бузите – крайно нехарактерно за квартала. Разказваха си с майсторите някакви притчи на съседната маса, досрамя ме да ги снимам. А би станала страхотна снимка.

Фалафелът беше невероятен.

Дотук успяхме, въпреки доброто желание. Хем бяхме две и много гладни.

Втората част от поста очаквайте утре. Иначе ще излезе, че сме изяли всичко това, а и това в следващия пост, за един ден. :)