Ципура с лимонова кора и чери домати

Тези дни усетих как лелеяното пътуване до Гърция през септември се изсулва неумолимо пред новоизскочилите служебни планове, Пловдивския панаир и какво ли още не. Кой, за Бога слага краен срок за проект в средата на септември? Но, както се казва, ще преглътна горчивия хап с надеждата някой ден да преместят панаира в друг сезон, или ако може в друг времево-пространствен континуум, ще си сменя резервациите за по-студен месец и ще си помечтая за циганско лято на Бяло море и риба с бяло вино на брега му.

Мечтите разбира се, не са причина да се готви риба често, особено ако освен полезна се окаже и вкусна. Като ципурата например. С години си мечтаех за дорадите на Хемингуей и си мислех как, като отида някой ден на неговите острови по течението ще ям непременно дорада, полята обилно с ром. С голяма изненада преди няколко години научих, че тази риба у нас и в региона се нарича ципура и може да се намери прясно охладена по рибарските щандове, а след редица експерименти стигнах до заключението, че риба с толкова нежно и вкусно месо има нужда от много малко, за да не изгуби изключителния си вкус.

Последния път я приготвихме по рецепта на Donna Hay, а резулатът си заслужава да бъде показан на света. Е, най-добре е да се дегустира, но животът често е несправедлив.

Продукти:

4 риби ципура
1 лимон
10-12 чери доматчета
4 скилидки чесън
зехтин
черен пипер
морска сол

Рибата се почиства добре от люспи и от вътрешности, ако е необходимо. По принцип напоследък я продават изчистена, или пък предлагат тази услуга, например на рибния щанд на Пикадили, но аз предпочитам сама да свърша тази работа. За целта естествено, са нужни остри ножове (това даже няма нужда да се споменава) – а колко точно са остри ножовете у Крис се убедих емпирично точно докато мрънках, че трябва още да ги наточим. Още ходя с лепенка.

След това рибата се измива добре и се намазва отвътре със сол. В тавичка, постлана с намаслена хартия за печене се нареждат четирите ципури. Между тях се слагат намачканите, но необелени скилидки чесън, които по този начин пускат възможно най-финия си аромат. Напръскват се с лимонов сок и зехтин, а след това се наръсват с настърганата лимонова кора, морска сол и черен пипер. Накрая се нареждат целите чери доматчета.

Пече се на умерена фурна, около 200 градуса, а мерило дали рибата е готова са доматчетата – когато са готови и приятно покафенели, е време да я извадим.

Сервира се лека салата, например такава от черен ориз, много подходящ към всякакви морски твари и разбира се, добре охладено вино.

М.