Posts Tagged ‘супа’

h1

Супа топчета

януари 18, 2009

supa-topcheta4

Този път беше ред на Крис да се тръшне болна, за разнообразие, тъй като от няколко години това е мое задължение, което спазвам най-добросъвестно. И понеже вярвам безрезервно в чудотворната сила на супите, а пък и напоследък блог-партньорът на два пъти ме спасява от тежки страдания с доматена и тиквена разновидност, реших като добро другарче да помогна на приятел в беда. Разговорът петък късно вечерта протече по следния начин:

М: Вземи си изпий лекарствата и ако обичаш, яж преди това, че ще те пребия. Направи си нещо топло.
К: Добре де, ще ги изпия, но нямам никакви сили да правя каквото и да е било. И престани да ме заплашваш с бой.
М: Изпий си лекарствата веднага и да не ги забравиш утре сутринта. По някое време ще дойдем и ще ти направя супа.
К: А може ли да е супа топчета, че много ми се яде?
М: Не може.
К: Ама защо? Много обичам.
М: Не съм сигурна, че ще стане.
К: Не искам друга супа.
М: Хубаво де, ще видим (не и казах, че всъщност ме мързи да въртя топчета в захлас).

На следващия ден обаче, наспана, освестена и с нови сили Крис освен че купи нов обектив, напазарувала и продукти за супа топчета, така че вече нямаше никакъв вариант за отстъпление, защото мислех да мина с номера, че в моя квартал хубавата кайма е свършила. Не би.

И така, вчера следобед въоръжени с два лимона и два шоколада пристигнахме в Крис, където чинно в редичка ме чакаха строени каймата, ориза и зеленчуците. С леко ръмжене запретнах ръкави и о, чудо – първата ми супа топчета стана фантастично-страхотна!

За такава прекрасна супа са ни необходими:

300-400 грама кайма смес, да не е много тлъста
2 яйца
1 картоф
2 средни глави лук
3 големи моркова
1 чушка
1 домат
половин глава целина
1 1/2 кафеена чашка ориз
3 с.л. кисело мляко
брашно
пипер смес
чубрица
сол

опционално – оцет и лимон

Замесваме кубаво каймата с едно яйце, половин кафеена чашка ориз (може и малко повече), една глава настърган на дребното ренде лук, малко сол, пипер и стритата между длани чубрица. Оставяме я да престои, даже може цяла нощ в захлупена тавичка в хладилника, за да могат миризмите хубаво да напият в месото.

В една голяма тенджера слагаме нарязаните на дребно чушка, останалата глава лук, картофа, целината и морковите, сипваме вода и слагаме да се вари (тази операция можем да я извършим в съд под налягане).

mix

Междувременно оформяме от каймата малки топчета. Когато зеленчуците в тенджерата са понамекнали, добавяме малко сол към водата, овалваме топчетата в брашно и ги пускаме в кипящата течност. Последното е важно, за да могат да се стегнат веднага, ако каймата не е достатъчно добра, тогава яйцето си казва думата и няма опасност всичко да се разкашка в аморфна зеленчуково-каймяна маса.

Оставяме топчетата да поврат петнадесетина минути, след което добавяме останалия ни ориз (към една кафеена чашка). Варим още десет-петнайсет минути, горе-долу да се свари ориза. Добавяме настъргания домат, още чубрица, млян пипер и сол на вкус и оставяме на котлона за нови десет минути.

Забъркваме (Крис забърка) застройка от едно яйце и три супени лъжици кисело мляко. По принцип може да се сложи и малко брашънце, но от топчетата пада в супата брашно, така че в случая не е необходимо. Добавяме и един черпак топла супа, като хубаво разбъркваме застройката.

Когато сме готови, изключваме котлона и започваме много внимателно и бавно да сипваме застройката в супата, за да не се пресече. Объркваме хубаво цялата смес с черпака, след което оставяме още малко на котлона да поври. Ако сезонно има ароматен пресен магданоз, можем да поръсим обилно, след като свалим тенджерата от котлона.

supa-topcheta1

След това са ни необходими купичка, лъжица, няколко филийки хляб и добър апетит. Аз лично добявам и една лъжичка винен оцет, но някои като Крис си слагат пресен лимонов сок, което също придава на чорбата много приятен вкус и аромат.

Изобщо – резултатът е класика в жанра.

h1

Супа от тиква

декември 15, 2008

tikvi

Седя и се чудя какво да напиша за тиквената супа и си мисля – колко хубаво би било всяко нещо, което ядем да е свързано с някаква приятна история, мили спомени, празници или пък нещата да се случват просто така, заради самото удоволствие от храната. Е, за съжаление не винаги става по този начин. Животът рядко е само розов, а в по-гадните моменти човек има нужда от утеха, която много често идва под формата на парче сладкиш или купа топла супа.

През последните седмици се озовах неволно, но и неизбежно посред първите вълни на родната криза, част от един много по-голям и адски сериозен процес. Какво общо има кризата с храната? Ами и нищо, и всичко. Като икономист мога да начертая разни криви на потреблението, да поразсъждавам какви ще са трендовете в готварството през следващата година и каква проява на лош вкус ще е парадирането с никому ненужен лукс (ако ще пунтирам гурутата от Economist).

Няма да го направя. Мисълта, че всеки ден трябва да кажа на някого, че трябва да се разделим не ме оставя на мира, кризата е реалност и честно казано, трудно ми остава време за готвене в опити за намиране на ненамираеми решения и като че ли единствената утеха е в редките моменти, когато близък човек ми сипва чиния топла супа от тиква, опича няколко сандвича и на няколко бири бистрим структурни проблеми (почти никога) или нещата на личностно ниво (почти винаги) и какво ни чака в близко бъдеще.

А супата е лесна. За нея ни трябват:

1 килограм тиква
1.5 литра бульон
1 малка глава лук
2-3 скилидки чесън
1 ч.ч. прясно мляко
сух кориандър
пипер
зехтин
сол

В случая за супата използвахме тиква тип цигулка, която е доста сладка, но пък за любителите на сладко-солените манджи е напълно подходяща. Обелваме и я нарязваме на средно големи кубчета, които слагаме в тавичка, покрита с хартия за печене (това не е задължително). Наръсваме парчетата със зехтин, сол и пипер и заедно с необелените скилидки чесън слагаме в добре загрята фурна.

edit2

След около десетина минуди изваждаме чесъна, за да не прегори, но понеже всяка фурна пече различно, трябва да проверим дали са добре омекнали. Докато тиквата се допича обелваме скилидките и оставяме настрана, защото ще ни потрябват на по-късен етап.

Тиквата се пече общо, с чесън и без чесън около 30-40 минути, докато придобие карамелизиран вид.

Задушаваме ситно нарязания лук в една-две супени лъжици зехтин, после добавяме бульона, тиквата, чесъна и кориандъра. Варим всичко това двадесетина минути, за да могат всички аромати да се смесят добре.

supa2

След като свалим от огъня, оставяме сместта малко да поизстине, след което пасираме в блендер или с ръчен пасатор, комуто както е удобно, докато супата стане кадифено гладка. Добавяме чаша мляко, а ако все още ни е гъста – и малко вода.

supa1

Задължително, ама задължително се сервира с печени сандвичи. И голяма доза позитивизъм. Бирата е опция.

h1

Крем-супа от пролетни зеленчуци

май 16, 2008

Онзи ден най-накрая намерих време да отида до магазина и да си купя блендера, който толкова отдавна искам. Не, нямам бебе, за което да трябва да правя каши (чувала съм, че блендерите улесняват живота на много млади майки), но с него можеш да си направиш много лесно толкова хубави неща – коктейли, smoothies (напитка от пасиран плод с лед и малко течност), шейкове, лимонада и какво ли още не.

Както знаем, тази пролет се оказа доста студена – вече е средата на май, а всички ходят с пуловери и якета. Поради тази причина реших, че първото, което ще приготвя с помощта на новия блендер е чудесна и стопляща крем-супа от свежи пролетни зеленчуци. Е, тиквичката не е точно пролетен зеленчук, но на днешно време се намира винаги и едно чудесно допълнение към крем-супа.

Ето продуктите:

За супата:

1/2 килограм пресни картофи
3-4 тиквички
връзка пресен лук
няколко моркова
1 лъжица зехтин
сол
пипер

За гарниране:

100 гр. пражка шунка
цедено кисело мляко
ситно нарязан копър

Всъщност, тази супа е невероятно лесна за приготвяне и не подлежи на объркване. Всичко, което трябва да направите е да нарежете зеленчуците на средно големи парчета и да ги сварите в литър вода, в която е прибавен зехтина. Когато са добре сварени, 5 минути преди да ги свалим от огъня, прибавяме солта и пиперът, за да поврят заедно със зеленчуците. Добре е подправките да не се слагат след като сме приключили с готвенето, а малко преди края – това позволява вкусовете да се смесят добре.

След това пасираме супата на порции с помощта на блендер (колко пъти споменах тази дума дотук?) или, разбира се, ръчен пасатор. Когато сме приключили с пасирането, връщаме крем-супата в тенджерата и оставяме да покъкри още няколко минути.

През това време можем да се погрижим за гарнитурата. Разбира се, на тази супа биха и отивали много хлебни крутони, но аз реших да направя крутони от шунка. Как? Много лесно. Нарязваме шунката на малки кубчета и без мазнина или с няколко капки зехтин ги изпържваме в тиган докато станат хрупкави.

Накрая, когато сипем супата в купички, прибаваме лъжица цедено кисело мляко, крутоните от шунка и поръсваме със ситно нарязания копър. Е воала!

Пролет в купа. :)

Крис

h1

Супа от грах

май 13, 2007

grahova-supa1.jpg

Преди няколко дни ми се случи следния смешен разговор докато обядах в офиса си и си чатех с една приятелка:

аз: Ще пиша малко бавно, защото обядвам.
тя: Какво обядваш?
аз: Сандвич някакъв и инстантна супа.
тя: ?!? Инстантна супа? Ти пишеш блог са храна! Не може да ядеш такава супа точно ти!

Хаха. Тя се шегуваше, разбира се, пък и в този блог сме далеч от мисълта, че сме някакви гурута (това ли е множественото число на гуру?) на кулинарията. Но в известен смисъл се засрамих, ако ще просто заради факта, че ям изкуствена супа, която освен че не е полезна с нищо, има и доста съмнителен вкус. И това важи не само за конкретната супа. Обичам джънк храната, но винаги когато изям нещо такова, после се чудя защо ми трябваше да го ям – изобщо не беше толкова вкусно, колкото ми се струваше преди да го изям, пък и е вредно.
Та, обладана от угризения и вдъхновена да изкореня лошите навици, вчера реших да си направя истинска супа, която е полезна, хранителна и вкусна. На всичкото отгоре, приготвянето и не отнема много повече от разтварянето на една „Вкусна чаша“ в гореща вода. Честно.

Продукти за супата:

1 средно голяма глава лук
2 малки скилидки чесън
2 лъжици масло
500 гр. замразен грах
3.5 ч.ч. бульон

Продукти за крутоните:

2-3 филии твърд хляб
2-3 лъжици масло

Лукът се нарязва на дребно и се задушава в маслото, докато омекне, като внимавате да не загори, за около 4-5 минути на среден огън. Прибавя се ситно нарязаният чесън и се задушава заедно с лука още 2-3 минути. После се прибавя грахът и бульонът и се остаят да поврят на среден огън. Бульонът може да е всякакъв на вкус – зеленчуков, гъбен, пилешки или телешки, като е за предпочитане да използвате домашно приготвен, вместо такъв на кубчета, тъй като в него има предимно сол и други съмнителни съставки (но разбира се, в краен случай и той върши работа). Замразеният грах увира много бързо, така че след 10-15 минути супата е почти готова. Свалете супата от огъня и пасирайте с ръчен пасатор или блендер, но тогава пасирането се извършва на порции. Крайният резултат трябва да е средно гъста кремообразна супа със свеж зелен цвят. :)

За крутоните: Нарежете филиите хляб на дребни кубчета и ги запържете с маслото в тиган до златисто-кафяво. Поръсете ги върху супата и готово! :)

soup2.jpg

П.П. В готовата супа вместо крутони, може да се сложи лъжица сметана, настърган пармезан или парченца запечен до хрупкаво бекон.

К.