Posts Tagged ‘стафиди’

h1

Канелени охлювчета

ноември 22, 2008

rolls-done

Още помня деня, в който се влюбих в пухкавите, лепкави и ароматни канелени охлюви в един Старбъкс. Беше любов от пръв поглед – и противно на повечето случаи, продължава вече няколко години без да е избледняла ни най-малко.

Сладкишите в подобен тип кафенета най-често изглеждат много изкушаващи и толкова идеални, че винаги ме е плашела мисълта да пробвам да си ги приготвя сама вкъщи. Истината е, че замразените фабрични охлюви на Старбъкс (кръмбъла на Коста или каквото там) нямат много общо с приготвената им у дома версия. Макар и тези от кафенето да са вкусни, домашните канелени охлюви са несравнимо по-добри. Може спокойно да се каже, че са нещо като купешките, но с аромат и вкус, умножени по 10.

Приготвянето им в домашни условия далеч не е толкова трудно и плашещо – съвсем постижимо е. Дори и да изпадате в тиха паника от месене на тесто с мая, просто не си признавайте и запазете самообладание. Ще се получат добре, обещавам. Печелите и бонус – непоносимо вкусно ароматизиране на кухнята с канелено ухание.

Продукти за тестото:

5 ч.ч. брашно
1 пакетче суха мая
1/3 ч.ч. бяла захар
1 ч.ч. мляко
80 гр. разтопено масло
2 яйца
щипка сол

Продукти за пълнежа:

1 ч.ч. тъмно кафява захар (мусковадо)
80 гр. размекнато масло
1 или 2 супени лъжици канела
стафиди
орехи (последните две са по желание)

Брашното се пресява и се изсипва в голяма купа, след което се добавят наведнъж и всички останали продукти, необходими за тестото. Тъй като тестото е много лепкаво, най-лесно се бърка с миксер, присбособен с приставки за тесто. Ако не разполагате с миксер, може и на ръка, но се пригответе за много лепкаво преживяване.

dough1

Тестото е готово след няколко минути месене, когато добие хомогенен и лъскав вид. Преди да го извадите от купата, поръсете го с 2-3 лъжици брашно и го омесете леко с ръка, за да се отлепи по-лесно. Тестото се меси съвсем за кратко на добре набрашнена повърхност, само колкото да добие форма. След това се оставя в набрашнена купа, покрива се с кърпа и се оставя да втаса на топло за около час.

Докато тестото втасва, разбъркваме добре в отделен съд захарта, маслото и канелата. След като тестото е удвоило размера си, го омесваме накратко отново и го разточваме върху набрашнена повърхност на дебелина около половин сантиметър. Разстиламе равномерно пълнежа по цялата повърхност на тестото, поръсваме с орехите и стафидите и внимателно навиваме на руло.

log1

Нарязваме на колелца, дебели около 3-4 см. и ги подреждаме в достатъчно голяма тава, така че да имат място да „порастнат“.

rolls-raw2

Оставяме ги да втасат още двайсетина минути. Преди да ги сложим да се пекат, ги окъпваме със смес от 1 яйце, разбъркано с 2 лъжици мляко, за да са по-меки след това. Печем за десетина минути в предварително загрята фурна на 200 гр.

rolls-done2

Тези канелени охлюви са идеални за сладка и ароматна закуска по всяко време, но особено подходяща за студен снежен зимен ден, придружени с чаша топло кафе или друга любима сгряваща напитка.

Advertisements
h1

Сладко-кисели зелеви сърми

ноември 30, 2007

sarmi3.jpg

У нас на почит винаги са били лозовите сърми, като зелеви се правят само за Бъдни вечер, и то постни – как иначе, и това не е защото не обичам, напротив. Явно семейните хранителни навици трудно се променят, и докато майка ми винаги е била готова да експериментира с нови и интересни ястия, то за традиционните, готвени от баба ми и прабабите ми си остава до ден днешен крайно консервативна. Всичко трябва да е по точния начин и в точното време – кисело зеле с петел само на Васильовден, зелеви сърми само за Бъдни вечер, баница и пиле за Петровден, а на днешния Андреев ден – варена ронена царевица, да се увеличават дните както се отронват зрънцата от кочана (по стар стил на 13 декември), изобщо – някои неща е по-добре да останат такива, каквито са били от векове.

Е да, ама аз явно съм по-голям експериментатор от майка ми и в мига, в който видях еврейските сладко-кисели сърми в списание Меню, се влюбих буквално от пръв поглед и не мирнах, докато не ги сготвих. Определено Меню е доброто кулинарно списание, със страхотна фотография и много интересни статии, като тази за еврейската кухня, към която е рецептата за сърмите (в списанието има много повече, отколкото в уеб-сайта).

За мен беше интересно, че зелето не е кисело, а прясно, но след като споделих с една моя приятелка учудването си колко вкусно е станало, тя ми каза че дядо и, известен софийски готвач, често е правел сърми от прясно зеле.

И така, продуктите (аз внесох леки промени в рецептата):

1 средна зелка
500 грама телешка кайма (и със свинска ще стане вкусно, но аз исках да спазя традицията)
1 консерва белени домати в сос от 900 грама
3 глави лук
4 супени лъжици ориз
1 яйце
1 лимон
50 грама стафиди
оцет
зехтин
мед
сол
черен пипер
арабска подправка за червено месо от ливанското магазинче на Женския пазар

Първото, което трябва да се направи, е да се попари зелката за десетина минути в кипяща вода, към която са добавени сол и 2 супени лъжици оцет. След като се отцеди и леко изстине, листата се отделят внимателно (но всъщност е много лесно) и с ножче се изрязват дебелите жилки.

Междувременно, докато завира водата се омесва пълнежа за сърмите от каймата, едно яйце, една глава настърган лук, четири супени лъжици ориз, три супени лъжици студена вода, сол, черен пипер и арабската подправка. Аз обичам да замеся каймата предварително, за да може да напие от ароматите на тревите.

Отделно се приготвя доматения сос, в който после ще врат сърмите. В тенджерка се задушават нарязаните на кръгчета две глави лук. Като пожълтее леко, се добавят нарязаните на парченца домати заедно с целия сок от консервата. Така приготвен, сосът ври около 10 минути.

sarmi2.jpg

В удобен и дълбок съд се нареждат увитите сърми (които аз направих, докато вряха доматите), след това се заливат с доматения сос и се слагат на слаб огън. Оставят са да поврят поне час, преди да се премине към последната стъпка. В тенджерата се сипва смес от сока на един лимон, три супени лъжици мед и 50 грама стафиди. Така всичко ври още десет минути и накрая ястието е готово.

Получиха се страхотни сърми, а сосът беше невероятен – сладко-кисел, но по ненатрапчив начин, като перфектно допълваше вкуса на месото и зелевите листа.

М.

h1

Сицилианска капоната

май 23, 2007

caponada-1.jpg

Наскоро в блога си Кайл беше писал, че в българската кухня се използват основно седем продукта – домати, краставици, картофи, копър, сирене, кисело мляко и месо. Не че съм напълно съгласна, но ако включи лук, чушки и патладжани (и може би тиквички, магданоз и чесън), ще е успял да опише почти успешно средиземноморската и балканската кухня взети заедно.
Това разбира се, с доста уговорки, но аз никога няма да спра да се удивлявам на разнообразието от манджи, които могат да се сготвят с патладжани, домати, чушки, лук и чесън – кьопоолу, имамбаялдъ, рататуй, пълнени патладжани с кайма и доматен сос, малтийска капонада, сицилианска капоната, гръцка мусака и още куп други, за които не мога да се сетя в момента.

Аз лично обожавам патладжаните под всякаква форма – пържени, печени, пълнени, с домати, с оцет, с месо, без месо, и когато попаднах на рецепта за сицилианска капоната, разбрах че няма да мирна, докато не я направя.

Необходимите продукти за капоната са:

3 средни патладжана, около 800-900 грама
4 големи глави лук
800 грама белени домати в сос
4 скилидки чесън
150 грама маслини
100 грама стафиди
1 супена лъжица каперси
100 грама кедрови ядки
3 супени лъжици балсамико
зехтин
сол и захар
дафинов лист
майорана
риган

caponada-stage-1.jpg

Патладжаните се нарязват на кубчета, поръсват се със сол и се оставят около половин час да си пуснат горчивия сок, най-добре в гевгир. След това се изпържват в малко зехтин или пък се запържват съвсем леко и после да се задушават с малко водичка. Когато са готови, се вадят от тигана и се оставят да се изцедят от мазнината върху говарска хартия.

Междувременно маслините се почистват от костилките и се нарязват. Аз сложих каламата маслини, но могат да се слагат всякакви други видове, по вкус и предпочитания.
Доматите се намачкват или нарязват, като през лятото е най-добре да се използват пресни, зрели домати.

В друг, по-дълбок съд се задушава нарязания на лентички лук. Когато омекне, към него се добавят стафидите, които предварително са били накиснати за около половин час във вряла вода.

caponatta-stage-2.jpg

Лукът и стафидите врят заедно около 3 минути, след което се добавят доматите, маслините, чесъна, каперсите, кедровите ядки и стафидите. Сместа се оставя да ври около един час, докато уври лукът напълно (а ако са пресни доматите, може да ври и около час и половина).

caponata-stage-3.jpg

caponata-stage-4.jpg

Добавят се и подправките, които ако са сухи, е добре да поврят повечко – дафинов лист, риган и майорана.
Накрая, точно преди да се свали от огъня, се слагат патладжаните, една чаена лъжичка захар и балсамиковия оцет.

Капонатата се поднася напълно изстинала, с крекери с пармезан, като предястие, или както казват италианците – антипасто.

caponata-2.jpg

Интересно е, че съществуват стотици рецепти за капоната, в които към задължителните патладжани, домати, лук и маслини се добавят риба, гъби, чушки и даже настърган шоколад, а за подправяне могат да се използват босилек, магданоз, риган, мащерка, майорана, салвия, дафинов лист и всякакви други зеленилки, а според някои пуристи сицилианската капоната не е никаква капонада без прясна целина, което аз смятам да изпробвам в най-скоро време.

М.

h1

Щрудел „Ракоци“

май 3, 2007

two-strudels-in-a-dish.jpg

Доста често срещано явление в блоговете за храна е опитите да се повтори нещо вкусно, което си ял в ресторант. Е, и ние не сме изключение.

Онзи ден посетихме с Магдалина унграския ресторант „При Лаци“ (на „Оборище“ 18), собственост на бившия главен готвач на ресторант „Будапеща“, чиито гулаши и засукани мустаци си спомнят с умиление нашите майки. Наистина, оказа се, че имало защо. Освен нелошата атмосфера и приятелското обслужване, храната наистина беше много хубава. Особено десертите! Вече изнемогващи от предястие+основно, някъде към втория час от престоя си с Магдалина се спогледахме и обменихме следните думи:

М.: Да си поръчваме ли десерт?
Аз: Ми да…егати, дотук сме дошли, да не си поръчаме Шамлое Галушки…
М.: Добре. Аз искам щрудел „Ракоци“. И линейка после да ни закара по къщите.

И така. Прекалихме с храната, естествено, и после залитахме по нанагорнището към Докторската градина, но си струваше. Този щрудел „Ракоци“, в който няма ябълки, но има извара, ни омагьоса и двете.

Ето как лесно става той в домашни условия:

Продукти:

1 пакет фини кори
500 гр. извара
100 мл. заквасена сметана
100 гр. захар
3 жълтъка
1 щедра шепа стафиди
настъргана кора от един лимон
2 пакета ванилия
масло
пудра захар

Ако искате да се получи по-фин „крем“, добре е да прекарате изварата през цедка, не отнема много време. Към изварата се прибавят останалите продукти за плънката и се оставя да престои десетина минути, за да се стопи захарта. През това време се загрява фурната на около 180 градуса и с разтопено масло се намазва дъното на тавата, в която смятате да печете щрудела. Налагат се 4-5 пласта кори, като между тях също се поръсва по малко масло. Когато блатът е готов, върху него се изсипва сместа, така че да е равномерна, и после налагате още 4-5 слоя кори и масло. Пече се около 45 минути на 180 градуса, така че да се стегне плънката и да се опекат добре корите. Поръсва се с пудра захар, нарязва се и се сервира.

sun-bathed-strudel.jpg

Трябва да кажа, че при относителната неуспеваемост на опитите за повтаряне на ресторантски манджи, се справихме геройски. Щруделът стана страхотен и по нищо не отстъпваше на ресторантския си събрат. :)

h1

Козунак

април 6, 2007

kozunaci2.jpg

Трябва да си призная, че в моето семейство никой никога не е правил козунак. Майка ми настоява, че била правила веднъж и след цял ден страхотна врътня и последвалото я козуначено фиаско, се отказала завинаги. Онзи ден и заявих смело, че смятам да правя козунак в събота (знам, че е по-добре днес да се правят, но някак не върви да си взема почивен ден от работа и да заблъскам козунаците). Тя ме погледна леко втрещено, преброи наум до 10, и после каза плахо „…ми добре“, предусещайки в какво бойно поле ще се превърне кухнята тази събота. Но мечка – страх, мен – не страх. Искам козунак, и то домашен.

Тъй като нямам изпитана семейна рецепта, реших да заема изпитаната рецепта на някое друго семейство :). Емма, една моя прекрасна приятелка, се отзова и обеща да ми даде рецептата на майка и, с която „козунаците винаги стават страхотни.“

Вчера сутринта ми я донесе, написана на лист хартия от самата г-жа Елма, нейната майка. Стана ми много мило, защото все по-рядко се вижда феноменът някой изобщо да пише нещо на хартия, камо ли рецепти. Аз имам навика отскоро да си записвам в тефтерче, но подходът е наистина леко ретро. А това, че някой ми доверява семейната си рецепта, ме накара да се усмихна заговорнически и да подходя отговорно към въпроса – не искам да разочаровам нито г-жа Елма, нито вас (или поне тези от вас, които ни вярват).

Тъй като тук сме обещали да пишем само тествани рецепти, днешният пост е изключение. Обаче остава твърде малко време до Великден, така че ще следвам рецептата, пък каквото сабя покаже. Обещавам снимки и ъпдейт на този пост утре вечер. :)

Продукти:

1 кг. брашно
6 яйца
300 гр. захар
125 гр. масло (не маргарин)
125 гр. олио
250 гр. прясно мляко
настъргана кора от 1 лимон (само най-външната част)
1-2 прахчета ванилия
1 супена лъжица ром или коняк
1 кубче мая, голямо колкото локум
стафиди
бадеми (обелени след накисване за 20 секунди в гореща вода)

Като начало, добре е да извадите от хладилника всички продукти, които са ви нужни, и да ги оставите да се отвърнат за няколко часа. Хубаво е да са на стайна температура, когато започнете да приготвяте козунака. А стайната температура е добре да е висока, когато месите козунаци, така че затворете вратите и прозорците и пуснете парното. :)

Маята се разтваря в малко възтопло (не горещо) мляко, малко от захарта и брашното, докато се получи кашичка с гъстотата на тесто за палачинки и така се оставя да втаса за десетина минути, докато излязат малки мехурчета.

Изсипете брашното в една тава и го загрейте на слаба фурна или в съд върху котлон. Не бива да става горещо или да се препича, а просто да се затопли за няколко минути. След това пресейте брашното най-малко веднъж – колкото повече пъти се пресява, толкова повече въздух влиза в него и толкова по-пухкав ще стане козунакът. Междувременно затоплете млякото и разтворете захарта в него, а яйцата разбийте много добре в отделен съд.

В загрятото и пресято брашно се прави кладенче, в което сипвате по малко от всички продукти (втасалата мая, разбитите яйца, подсладеното мляко, мазнината, ванилията, лимоновата кора). Добре е да се слага по-малко мазнина, за да остане такава за измесването, когато наистина е нужна, тьй като тестото е доста лепкаво. Смесвате и досипвате продукти, докато се изчерпат и стане топка тесто, която се меси, докато започнат да се образуват мехури (доста време, но си струва).
След измесването тестото се разделя на три топки, които се изтеглят и се сплитат на плитка. Ако не ви се занимава, просто направете две-три ленти и ги замесете леко, за да се получи кръгъл козунак. Преди да сплетете лентите от тесто или да ги замесите заедно, е моментът да сложите накиснатите в ром стафиди между тях, а бадемите – да сложите отгоре. Козунакът се оставя в намазнена тава да втаса на топло (не горещо) във фурната. Втасал е, когато при пипане с пръст тестото е меко и отскача, тоест връща се в първоначалната си форма. Намазвате с жълтък, поръсвате със захар и печете. Тъй като фурната е била включена на слаба степен, поставете козунакът вътре и усилете температурата до умерена (180 градуса). Оттам нататък печенето е строго индивидуално за всяка фурна, но следвайте общи правила: не печете на прекалено силна фурна, за да не изгори отвън и да остане глетав отвътре. Ако отгоре започва да се препича, а отдолу не е готов, поставете фолио – това ще го предпази. Важно е също да не отваряте фурната през първите 2/3 от времето за печене.
Козунакът е готов, когато забодена в центъра клечка за зъби излиза чиста, без трохи по нея.

Ми…дано стане и ни хареса! :)

К.

Update: След премеждия в кухнята и хиляди изцапани с тесто и брашно чинии, купи и тави, козунакът взе, че се получи. Както виждате на прибавената снимка горе, формата е доста фриволна, по-скоро прилича на козуначена франзела, отколкото на класически козунак, но и така ми се струва красиво. Важното е, че бухна добре, тестото стана „на конци“ и е ужасно вкусен. :) Като за първи път – никак не е зле, според мен.