Шоколадови мъфини с ром и вишни

Този пост е за първите ми мъфини. Точка. И минута мълчание в чест на първия ми пекарски успех.

Както каза Крис в края на деня: „май гените на прадядо ти най-сетне започнаха да се обаждат“, като аз държа да направя две уточнения по повод на това изказване. Първото е, че прадядо ми е бил хлебар през целия си живот, освен в онзи период, в който се е сражавал на борда на „Дръзки„. Второто е, че същия този ден с мъфините, в пристъп на явно индуциран от семейното ми наследство транс направих и първия си хляб. Също успешен. Това като че ли изненада мен повече, отколкото всички останали, тъй като до ден днешен приготвянето на тестени неща винаги ми се е виждало като странен магически ритуал, в който все нещо ми убягва, я като съставка, я като умения, я като заклинание и в крайна сметка резултатът беше я спихнал се сладкиш, я клисава питка, я обгорени до неузнаваемост курабийки.

Идеята за мъфините всъщност се зароди след като направихме кейка с Гинес, който стана страшно вкусен, но нали кулинарното ни любопитство никога не ни дава мира, започнахме да се чудим: ама какво ще стане, ако към бирата добавим ром, ами ако изобщо не слагаме бира, ами ако сложим нещо кисело… Слава богу, фантазиите ни не стигнаха до висоти като кейк с мастика и мариновани патисони, но дружно стигнахме до съгласие, че толкова шоколад накуп ще понесе чаша ром и чаша сушени вишни.

Естествено, импровизациите не спряха дотук, защото в търсене на коледни подаръци блогът ни се сдоби и с нова форма за мъфини, така че в крайна сметка беше решено да не е кейк, а мъфини, и да не е с бира, ами с ром, и да не е само с масло, но и с малко олио, и да е с бял ганаш, а не с черен, и да е … Но стига толкова.

Започвам с рецептата, за която са ни нужни:

За мъфините:

1 чаена чаша ром
1 чаена чаша сушени вишни
¾ ч.ч. неподсладено какао
50 гр. масло
50 милилитра олио
2 ч.ч. пресято брашно
2 ч.ч. захар, равни части бяла и кафява
2 препълнени чаени лъжички бакпулвер
¾ ч.л. сол
2 големи яйца
2/3 ч.ч. заквасена сметана

За ганаша:

200 гр. бял шоколад
6 ч.л. течна сметана (млечна)
1 супена лъжица масло

В средно загрят тиган изсипваме чаша чист ром, с лек ужас в душата, особено ако ромът е Captain Morgan Spiced (точно в този момент казах „аз, аз, може ли аз“… и така, докато и последния мъфин не беше залят с ганаш). Изборът ни падна върху него, тъй като в омайния му аромат се усещат леки ванилови и плодови нотки, които чудесно допълват тъмното какао и ухаещата на тръстика кафява захар.

Като позаври алкохола, добавяме нарязаното на кубчета масло и олиото и бъркаме, докато всичко се разтопи в почти хомогенна смес. Изсипваме бавно какаото и разбъркваме особено интензивно, така че да получим гладка, гъста смес без никакви бучки.

Отделно избиваме яйцата със сметаната в един съд, а в друг – брашното, захарта, содата и солта. Горе-долу на око отмерваме поравно кафява и бяла захар, едната за сладост, а другата – за аромат.

В яйцата и сметаната изсипваме какаово-ромовата смес, като отново бъркаме интензивно, докато не ни остане ръка, а като не ни остане ръка, изсипваме вътре и брашното със захарта и бъркаме с другата ръка, но много леко, така че конситнецията да си остане леко грубовата.

Накрая добавяме киснатите минимум два часа в същия ром сушени вишни и разбъркваме с финален щрих.

Изсипваме с черпак във формичките за мъфини, като в зависимост от покритието можем да намаслим, да сложим хартийки, да намаслим и набрашним и така нататък.

Печем с ужас, като чакаме или да не бухнат, или отвътре да останат сурови или в краен случай да залепнат, но като по чудо този път това не става. Вадим ги веднага от формичките и ги нареждаме в съд, като ги оставяме да поизстинат, за да може ганашът да стегне по-бързо.

Този ганаш пък правим, като в тигана разтапяме в сметаната и маслото натрошения на малки парченца бял шоколад с поредното интензивно бъркане, докато съвсем не ни останат ръце. Хубавото на ганашът като кувертюр за мъфини е, че след като изсъхне, запечатва влагата в тях и ги държи сочни и пухкави, пък и е доста вкусен.

Поливаме с лъжица et voilà, имаме шедьовър. Вкусът на тези мъфини е едно неописуема симфония от вкусовете и ароматите на ямайски ром, дъхаво какао, демемерара и кисели вишни.

Реклама

Кейк с Гинес

Не знам дали е от студа и снега навън, но напоследък осъзнавам колко често готвим с алкохол. Само през последната седмица сме използвали поне 4 вида алкохол в различни рецепти и честно казано, колкото и на някои да им изглежда като разхищение, никак не отиде на вятъра.

Всички сме чували за пържоли или пиле с бира, за сос за паста с вино или водка, но за сладкиш с бира, особено тъмна, особено пък стаут като Гинес, не бяхме чували. Оказва се, че подобен вид бира, примесен с шоколад и другите необходими продукти за приготвяне на тесто, което да се понадуе резултира в особено добра комбинация – бирата придава допълнителна дълбочина на вкуса на шоколада и отвежда вкусовите рецептори изцяло в друго измерение.

Рецептата е на Деб от прекрасния и блог Smitten Kitchen и ни стои отбелязана от месеци в очакване да бъде пробвана. Ще ви споделим нашия опит с този така вкусен кейк, който включва известни фалове и неволи. Все пак, кейкът се получи, дори с лека турбуленция, и не остана една трошичка от него. Пробвайте го, няма да съжалявате за „изхабената” бира. ;)

Продукти:

За кейка:

250 мл. Стаут
¾ ч.ч. неподсладено какао
230 гр. масло
2 ч.ч. пресято брашно
2 ч.ч. захар
1.5 ч.л. сода бикарбонат
¾ ч.л. сол
2 големи яйца
2/3 ч.ч. заквасена сметана

За шоколадовата заливка:

170 гр. Качествен тъмен шоколад 70%
6 ч.л. течна сметана (млечна)
¾ ч.л. нескафе

Запретнете ръкави, поемете дълбоко въздух и се простете с чашата бира като я излеете в тиган, загрят умерено, след това добавете нарязаното на кубчета масло и ги оставете да покъкрят леко, докато маслото се разтопи.

Добавете какаото към партито, разбъркайте добре докато се получи гладка смес и я оставете да се охлади леко.

В отделен съд смесете брашното, захарта, содата и солта. Разбъркайте добре. В отделна купа разбъркайте много добре с миксер или на ръка сметаната и яйцата.

Тук е добре да споменем, че яйцата и сметаната е хубаво да са на стайна температура, когато ги ползвате за готвене – така се смесват по-добре.

Добавете уханната бирено-какаова смес към яйцата и сметаната и отново добре докато сместа добие сатенен вид. Добавете сухата смес към получената и разбъркайте с лъжица внимателно, точно колкото да се споят смесите, без да прекалявате. Ако се разбърка прекалено дълго сместа, кейкът няма да бухне.

Изсипете сместа в добре намаслена форма за кейк или в чугунен съд, както направихме ние. Важно е съдът да е добре намаслен, а за всеки случай, ако използвате такъв с гладки повърхности, постелете го с хартия за печене. Казваме го от опит, вярвайте ни. Нашият залепна въпреки щедрото намасляване на формата, леко залепна, така че трябваше да му правим пластична операция после.

Печете около 30-35 минути в загрята на 180 градуса фурна докато мине теста с клечка за зъби (боцвате в средата на кейка и ако излезе чиста, значи е готов).

Деб предлага да се направи и шоколадова заливка на този кейк, което в нашия случай беше особено добра идея тъй като трябваше да прикриваме някои недъзи. За да направите шоколадов ганаш, разтопете шоколада, сметаната и нескафето на водна баня докато получат възтопла и гладка консистенция. Залейте кейкът с него и воала! Имате новаторски, вкусен, пристрастяващ кейк с богат и плътен вкус – идеален като за зимата.

Алфахорес

Ето че отново професионалните ангажименти надделяха и при двете и ни отвлякоха в неизвестна посока, в резултат на което блогът остана на заден план за известно време. Подобно отсъствие, разбира се, не значи, че не сме откривали нови рецепти междувременно, но със сигурност значи едно нещо – гузна съвест заради това, че не сме ги споделяли с вас.

Поради тази причина днес ще споделим с вас особено специална рецепта за едни невероятни сладки и може само да се надяваме да не ни се сърдите много.

Сладките се подвизават под името алфахорес и произходът им е Латинска Америка. Най-просто казано, това са две бисквити, слепени със сладко или друг сладък пълнеж. Дотук – нищо ново под слънцето. Това ми напомня за първия ми готварски опит – трябва да съм била на около 6 годишна възраст, когато докато нашите бяха на гости на съседите, реших да им „сготвя“ и да им занеса мезе за гостито. Рецептата се състоеше от цял пакет чаени бисквити, слепени с шипков мармалад. Освен, че успях да омажа цялата кухня, друг страхотен ефект не бе постигнат.

25 години по-късно се престраших да пробвам отново да приготвя рецепта за подобни сладки, този път приготвени собственоръчно, и трябва да призная, че резултатът бе повече от впечатляващ. Рецептата за алфахорес открихме, благодарение на Мат и лично ще сме му благодарни завинаги.

Основният герой в тази рецепта всъщност е дулсе де лече – карамелизирано кондензирано мляко. С ръка на сърцето мога да кажа, че ако обичате сладко, това ще ви се стори едно от най-вкусните неща на света. Дулсе де лече не се продава по нашите ширини, така че ако не ви го донесе някой мил приятел от Испания или Латинска Америка, може да се наложи да си го приготвите и сами. Приготвянето му е смешно лесно, просто трябва да имате търпение.

За това как аз открих дулсе де лече писах преди време в сп. „Меню“ и с риск да се повторя, ще разкажа историята отново. През първата си студентска година имах една колежка от Аржентина – Вики. С нея бяхме и съседки в общежитието. И за двете ни това бе първата ни година самостоятелен живот извън семейството и осигурената вкусна домашна храна, така че ни се налагаше да се изхранваме самостоятелно. Аз смело се хвърлях в кухнята и приготвях разни неща за хапване, макар и успехът на приготвените от мен ястия бе променлив. Вики, от друга страна, караше на сандвичи и за нея готвенето като дейност беше безмислена загуба на време. Радваше се на храната, но ни най-малко не се интересуваше от готвенето.

Един ден, прибирайки се от лекции я заварих да седи до котлона в кухнята и да разбърква много внимателно нещо в тенджера. Когато се приближих, видях, че нещото в тенджерата е запечатана консерва, плуваща в няколко литра вода и задачата на Вики бе да полива консервата с горещата вода, така че да не остане суха. Оказа се, че го прави от около час – оставаше и още един. Аз и приятелите, с които станахме свидетели на свещенодействието се позачудихме и веднага го обърнахме на смях и подигравки по адрес на кулинарните и умения. Вики гледаше гордо и продължи да си полива консервата. Каза ни, че приготвя не какво да е, а дулсе де лече – карамелизирано кондензирано мляко, нещо като млечен мармалад. След като приключи с поливането и остави консервата да се охлади, ни даде великодушно да опитаме от произведението, напук на нашето недоверие. Оттук нататък историята е ясна – бързо забравихме за острата критика относно готварските умения на Вики и повече никога не ги поставихме под съмнение. А дулсето бе изядено за има-няма 5 минути.

Дулсе де лече може да се използва, за да направи незабравими много сладкиши. Може също да се яде и направо от бурканчето/консервата – с лъжица. Само си дръжте чаша вода наблизо, че е бая сладко. Може, разбира се, да приготвите и следните чудесни сладки.

Оригиналната рецепта може да намерите тук, а това долу е нашата версия, претърпяла леки изменения (къде нарочно, къде без да искаме). Станаха страхотни и изчезнаха за отрицателно време.

Продукти:

3 ч.ч. пресято бяло брашно
1 пакетче бакпулвер
щедра щипка сол
200 гр. масло
1 ч.ч. бяла захар
2 яйца
1 ч.ч. мляко
1/2 ч.ч. сок от прясно изтискан портокал
1-2 капки ванилова есенция
Дулсе де лече

Разбъркваме до пухкавост захарта, маслото и яйцата, след което добавяме към тях сухите съставки – солта, бакпулвера и брашното. Накрая прибавяме млякото, сокът от портокал, и ванилията. Получаваме доста лепкава смес, с която трябва да се внимава, защото наистина се лепи по всичко.

Загребваме по една чаена лъжичка и редим в тава, като оставяме по два пръста разстояние, защото тези бисквити „порастват“ във фурната. Печем за десетина минути на около 180 градуса, като внимаваме да не загорят. Важно е да се извадят още „бледи“. На този период са много меки, но след няколко минути охлаждане се втвърдяват чудесно.

Когато сме готови с опичането на многото малки бисквитки (на мен ми отне около 4 тави) и когато са се охладили добре, идва ред на дулсето. Ако нямате мил приятел, който да ви донесе в бурканче, както на нас, можете да си го приготвите по горните описания (наистина става).

Мажем щедро бисквитите с дулсето и слепваме две по две. Накрая поръсваме с пудра захар и „сбогом, чиста съвест“ най-добре описва какво следва. Да ви е сладко!

Еврейски ябълков сладкиш

Ябълките са на пазара целогодишно, но като че ли изглеждат най-истински и ароматни през есента, когато са си в сезона. Нямам ябълкова градина, та да се чудя всяка есен какво да ги правя всичките тези ябълки, макар и понякога тайно да си мечтая да зарежа офиса и да се отдам на микро земеделие, хехе. Дори и така, само като минавам покрай отрупаните с червено-златисти ябълки сергии есенно време, ароматът им ме замайва и кара фантазията ми да работи.

Разбира се, ябълките могат да се оползотворят всякак. Най-лесното е да направите ябълков сладкиш, както направих и аз. Рецептата за този сладкиш не я научих в Израел, а от Деб – тук може да намерите увлекателната и статия и да научите историята на сладкиша.

Сладкишът става лесно, а резултатите са неподозирано впечатляващи, особено на втория или третия ден, ако е останало нещо дотогава.

Продукти:
(Дозата е наполовина и рецептата е с известни разлики от оригинала)

3 средно големи ябълки
1 супена лъжица канела
3 супени лъжици кафява захар

1.5 чаена чаша брашно
1 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.ч. олио (може да се смеси 50/50 олио и масло)
1 ч.ч. захар
сок от половин портокал
1 ванилия
2 яйца
1/2 ч.ч. орехи

Ябълките се обелват и нарязват на кубчета, след което се смесват със захарта и канелата и се оставят да изчакат тестото да стане готово.

Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта в голяма купа. В отделен съд се смесват мазнината, портокаловия сок, ванилията и захарта, след което се разбъркват заедно със сухата смес. Прибавят се яйцата едно по едно и се разбърква добре. Половината смес се изсипва на дъното на намаслена форма за кейк (правоъгълна или кръгла). Върху нея се слагат ябълките с канелата, а отгоре – другата половина от сместа.

Пече се на 180 градуса около час – готово е, когато по вилица или клечка за зъби, с която сте проболи сладкиша в средата, излязат без полепнали трохи.

Неслучайно казах, че този сладкиш е най-хубав на втория или третия ден – канелата и ябълките разгръщат аромата си и превръщат този наглед най-обикновен сладкиш в нещо запомнящо се. Имайте търпение. :)

Сладкиш с череши

Юни, откъде и да го погледнеш, си е Черешовия месец и даже се чудя как на френските републиканци им е хрумнало да го прекръстят на Prairial и какви прерии са ги гонили, при условие, че всичко е череши, череши, череши.

И макар че сега това за мен е повод за радост, като малка очаквах с ужас свършването на училище, което в Северна България съвпада с узряването на черешите, защото спешно бивах запокитена при родителите на майка ми. Те бяха известни в целия град със сладката и сиропите, които приготвяха, а това беше свързано с тежък труд. След като оберяхме трите череши, ни очакваха кофи с миниатюрни плодчета, от които да извадим костилките. До ден днешен го правя с безопасна, и при това адски бързо.

Сигурно тогава намразих правенето на всякаква зимнина, но днес понякога ми липсва черешовото сладко на баба, особено в някоя студена зимна сутрин с пържени филийки. За сметка на това правя черешовия сладкиш, който беше наградата за къртовския труд.

Продукти:

2 чаени чаши изчистени череши
1,5 чаена чаша брашно
1 чаена чаша масло, размекнато
1 чаена чаша захар
4 яйца
настъргана кора от половин портокал
1 чаена лъжичка бакпулвер

пудра захар за поръсване

Фурната се включва предварително на 180 градуса. Докато се загрява, в дълбок съд се разбиват маслото и захарта, дза да се получи кремообразна субстанция. В нея едно по едно се добавят яйцата, като всичко това се разбива непрекъснато с миксер или интензивно с вилица (както правеше баба ми). След това бавно се добавя брашното смесено с бакпулвера и портокаловата кора. Добре е брашното да се пресее със сито, за да е по-пухкаво.

Предварително изчиствам черешите от костилки (бързо и сръчно с безопасната игла), а точно преди да ги добавя, ги овалвам в брашно, което става много лесно и ефективно в торбичка. Целта на това занятие е да не се смачкат в тестото, като идеята е приложима и за ягоди, малини и нарязани на парченца плодове. Оваляните череши се добавят към тестото, което много внимателно се бърка с лъжица, за да не стане глетав сладкиша.

Всичко това се изсипва в тавичка, чието дъно е покрито с хартия за печене и се слага в добре загрятата фурна.

Пече се около 50 минути, но е добре да се провери дали е добре изпечен отвътре с клонка от метла, защото всяка печка пече различно.

Когато сладкишът е готов, се наръсва с пудрата захар, отново през ситото. Невероятен е за следобедно кафе и може да се поднесе с топка сметана с пресни плодове или мъъъничко черешов сироп.