Posts Tagged ‘салата’

h1

Салата от печена тиква с ябълков винегрет

ноември 20, 2009

Много добре знам, че първият пост (а още по-малко, ако е стотният в блога) след дълго отсъствие не трябва да започва с негативизъм, но не мога да се въздържа: изобщо не обичам тиква. Ама хич. Избягвам да я ям, всъщност направо бягам надалече, докато опасността премине и спокойно мога да изляза от нелегалност. Е, хубаво де – леко поизлъгах: миналата есен Крис успя да ме излъже с една убийствена крем супа от тиква и честно да си призная, бях приятно изненадана, че това растение май може да се яде, освен че става за фенери или в краен случай за украса на скрина на баба (шарените кратунки май не стават за ядене, но не съм напълно сигурна).

Естествено, както всяка година и тази тиквите предприеха масирана инвазия и на мен ми стана направо невъзможно да отказвам на идеи и предложения за тиквени манджи. Ама защо не си опечем тиква? Добре де, ще направим тиквеник, ризото с тиква, пай с тиква, абе всичко – с тиква.

Мхм… А вълшебната думичка?

Пържоли? Не. Кюфтета? Не! Салата? Амииии… добре (следва сумтене и мрънкане).

И се започва едно търсене на рецепти за салата с тиква, което в крайна сметка доведе до следното откритие: комбинация от тиква, орехи, рукола, сушени плодове, лук, ароматно сирене и адски вкусен винегрет със сок от зелени ябълки.

За това произведение ни трябват следните продукти:

около половин килограм обелена и изчистена тиква цигулка
нарязан на ситно лук – около две супени лъжици
200-300 грама рукола
2 супени лъжици нарязани фурми
половин чаена чаша орехи
¾ чаена чаша настърган пармезан
мед, около половин супена лъжица
¾ чаена чаша пресен ябълков сок
2 супени лъжици ябълков оцет
2 супени лъжици дижонска горчица
пипер микс
лют червен пипер
зехтин
сол

Като за начало разбира се, избираме от купчината най-хубавата цигулка и гордо си я отнасяме вкъщи. Аз лично имах известни предразсъдъци, преди да се реша да срежа с големия нож тази красота, но с леко подръчкване непоправимото е сторено: имаме парче тиква, което се реже на едро, бели се и се нарязва на кубчета, горе-долу със страна от два сантиметра, въпреки че това въобще не е задължително; можем да си направим паралелепеди, трапецоиди или тетраедри при добро желание.

Нареждаме парченцата в тава, покрита с хартия за печене и ги поливаме с 2 супени лъжици зехтин и малко мед (които е добре да забъркаме предварително), наръсваме със сол, пипер и лют червен пипер, за предпочитане стрит на по-едро.

Пъхаме в предварително загрята на 220 градуса фурна и печем около 30 минути, като общо-взето все пак преценяваме на око дали тиквата се е зачервила достатъчно. Когато го преценим, обръщаме кубчетата и оставяме да се дозапекат.

Последните 5 минути наръсваме тиквата с нарязаните на парченца фурми (като можем да използваме сушени боровинки, даже е по-есенно, но тази година пропуснахме брането около Черни Връх по извинителни причини, свързани с едни чешки напитки) и натрошените на едро орехи.

Междувременно в тиганче смесваме оцета, ябълковия сок, който е най-добре да е от много зелена ябълка, защото иначе в комбинация с мед и цигулка салатата става твърде сладка, и нарязания на ситно лук. Бъркаме на среден огън, докато винегрета се редуцира до около четвърт чаена чаша, след което сваляме от котлона и добавяме горчицата, зехтина, солта и пипер на вкус, като продължаваме да бъркаме, докато консистенцията стане гладка.

Върху руколата изсипваме тиквата с фурми и орехи, след което наръсваме настъргания на едро пармезан, заливаме с винегрет на вкус, объркваме леко, после още малко сол и пипер и сервираме незабавно!

Консумираме още по-незабавно, с няколко пържоли и чаша червено вино, като резултатите могат да бъдат крайно изненадващи. Ако не сте викали духове скоро, вероятността това да ви се случи след тази комбинация е почти 93%.

Advertisements
h1

Салата с риба тон, грейпфрут и авокадо

март 28, 2009

picture-014-1-2

Тази салата сигурно звучи малко странно, като някакво крайно залитане към new age практики и програми за пречистване на аурата, но горчивата истина е такава – мразя да ям плодове. Не за първи път пиша за тази си меко казана непоносимост, но това е твърда позиция, която държа да отстоявам въпреки опитите на определи лица да наложат с диктаторски методи идеите си, че „плодовете са полезни, какво толкова ще ти стане от един портокал“. Сега, сигурно като начало нищо няма да ми стане, но то така се започва – един портокал, после още един и накрая току-виж – човек станал веган с леко оранжевикав отенък на кожата от претоварване с каротин и бетаин. Не ми минават на мен тия!

Понеже все пак, като доста напредничав човек съм склонна към експерименти, от време на време пробвам различни кулинарни вариации с плодове – сладки, солени, сладко-солени, юмами, ам-ам и така нататък из целия вкусов спектър. Пък и нали дойде пролетта – витаминна свръхдоза винаги идва добре на един претрупан с какви ли не глупости човечец.

Последното ми изобретение е точно тази салата, която дори за моя изненада се оказа изключително вкусна – сладко-кисела със съвсем лека горчива нотка и ясно открояващ се морски дух.

Продукти:
1 салата айсберг
2 броя авокадо
половин грейпфрут
3 стръка пресен лук
1 консерва риба тон филе
1 лимон
зехтин
лимонова сол

В дълбока купа накъсваме салатата, като не е задължително да е айсберг, аз предпочитам класическа зелена салата и маруля, но като че ли айсбергът остава по-дълго време хрупкав, но общо взето трябва да се търси баланса хрупкавост/вкус, което пък зависи от това колко време преди сервиране приготвяме салатата.

picture-003-1

След това изчистваме резените от половин розов грейпфрут от ципи и жилки и ги нарязваме на не много дребни кубчета. Разрязваме и обелваме и авокадото, нарязваме го на полумесеци, а после още веднъж, докато парчетата станат на полу-полумесеци.

mix

Нарязваме на кръгчета и трите стръка пресен лук, добавяме натрошеното филе от риба тон и овкусяваме със сока от един лимон, зехтин и лимоново-пиперена сол. Подобен семпъл дресинг ще позволи да се откроят вкусовете на другите съставки.

picture-017-1

Объркването на слатата е ясно, по-важно е да не объркаме как да я консумираме – моят личен фаворит е ледено студена водка, в крайна сметка не трябва да прекаляваме със здравословния начин на живот. Животът е по-вкусен, когато се готви с шепа грях.

h1

Салата с пиле, ябълки и целина

февруари 27, 2009

picture-260-1

Не мога да твърдя, че пилешкото месо ми е любимо, но пък и не отказвам печено бутче с хрупкава коричка или пържени крилца. Да не говорим за неща, които са от устоите на света, в който живеем като домашната пилешка супа с дреболийки и три вида корени.

Все пак, като стигнем до приговяне на пиле, въобръжението ми отказва да се простре много надалеч, а в ухото ми едно дяволче шепне „вземи свинско бе, вземи пържолите от оня щанд, ей там, в ляво“. Да ви кажа честно, повечето пъти послушно завивам към „ей там, в ляво“, но понякога решавам, че ще намалим холестерола в менюто, ще живеем здравословно (особено с препечената, мазна кожичка), ще разнообразим вечерята, пък и в крайна сметка ще позволя някаква демократичност вкъщи – временно отпадане на ветото върху пиле и производни.

Салатата с пиле е едно особено добро решение за привеждане в действие на всичките ми благочестиви намерения – със сигурност ще мине за здравословна, особено в комплект с нещо зелено и пълно с витамини, освен това свеждаме протестите вкъщи до препоръчителния минимум, така че пак да се върна необезпокоявана поне за две седмици към телешкото и свинското.

За една страхотна пилешка салата са ни неободими:

1 брой цяло пилe
3 стръка целина (селъри)
1 зелена ябълка, по въможност сорт Грани Смит
2-3 стръка пресен лук
1 кафеена чашка орехи
1 чаена чаша майонеза
1 чаена чаша кисело мляко
сок от половин лимон
пипер смес
щипка кафява захар
сол

mix2

Като за начало сваряваме добре пилето, като в тенджерата можем да сложим дафинов лист и бахар. Когато е добре изстинало, отделяме месото от костите, почистваме от кожа и жилки и нарязваме на дребни кубчета. Кокалите даваме на кучето, а кожичките си ги хапваме сами, за да не се гътнем от глад, докато стане готова салатата. Всъщност това го правя от лакомия, а не от глад, а кучето гледа жално и се чуди защо животът е толкова несправедлив понякога.

picture-050-1

След това нарязваме стръковете целина (не мога да разбера защо точно на стъблата им се вика селъри у нас, практически растението е същото като големите глави от Женския пазар), наситнения пресен лук и ябълката, нея на кубчета, големи колкото тези от пилето.

picture-057-1

За предпочитане е ябълката да е Грани Смит или подобен сорт, заради хрупкавата, сочна и твърда текстура и леко киселия вкус, който винаги е добре дошъл във всяка една месна салата.

Добавяме и счуканите орeхи, като най-бързо и лесно натрошаването става като ги сложим в дебело пликче и скочим два пъти отгоре със сабо.

picture-063-1

Приготвяме дресинга от майонезата, киселото мляко, лимоновия сок, пипера, захарта и солта и объркваме хубаво, така че да не порпуснем някой ъгълче от дъното на купата. Добре е да преседи на хладно няколко часа, за да може сосът да напие в парченцата месо, ябълка и целина, а вкусовете да се смесят.

picture-087-1

Тази салата е чудесна за сандвичи, както и за придружаващ елемент към нещо по-твърдо като добра водка, абе общо взето няма лимити за употребата на една добра салата.

picture-261-1

h1

Салата със сирене манури

юни 20, 2008

Може би трябва да започна оттам, че манури (μανούρι) е гръцко свежо сирене, най-често от овче мляко, но може и от козе. Обикновено е безсолно, но това което аз купувам е леко осолено и перфектно за зеленчукови салати.

В действителност до скоро аз изобщо не обичах прясно сирене, в резултат от един доста драматичен сблъсък в ранното ми детство с домашно такова. Един ден на гости у баба ми бяха дошли нейна племеничка плюс съпруг и както винаги, бяха донесли куп неща от село – домати, мед, зелен боб, плодове и разбира се, съвсем прясно и безсолно сирене, което баба ми много обича и все още си хапва с пелин. Лелята като ме видя, веднага ме защипа по бузите и започна да обяснява „колко е хубаво сиренцето с доматки, със зарзалки, домашно“ и аз нали съм си лакомия, отхапах едно доста солидно парче. И застинах. С издути бузи, само очите ми се въртяха във всички посоки, а сиренето ни напред, ни назад. Сдъвках го накрая, то едно овче, истинско, а аз – свикнала само на купешкото, ужас. Доста драматична беше тази моя първа среща, за щастие, не и последна.

Постепенно се научих да ценя истинските неща, натуралния вкус, овчето мляко и прясното сирене с ниската му масленост и сол. За съжаление у нас трудно се намира хубаво българско такова, но напоследък на пазара има избор от чужди сирена и манури е съвършеният избор за лятна салата.

Продукти:
2-3 зрели домата
1 малка краставица
2 чушки (в служая жълта и оранжева, но може зелени и червени)
половин глава червен лук
100 грама маслини
босилек
зехтин
балсамиков оцет
морска сол

Салатата е бърза и лесна за приготвяне – зеленчуците се нарязват на кубчета в купа, добавят се лукът на лентички, маслините и нарзяното пак на кубчета сирене, а отгоре се наръсва с накъсаните листенца босилек. Овкусява се с морска сол, зехтин и оцет на вкус, според предпочитанията и готово. Имаме перфектно лятно ястие или добавка към всевъзможни ястия.

h1

Салата от леща с пушени гърди

ноември 14, 2007

leshta-1.jpg

От месец и половина съм влюбена във филма „Рататуй“ и плъшока-готвач Реми. Освен любител на кулинарията, аз съм и запален киноман и тази невероятна анимация на Пиксар направо ме заплени. По тази причина бях решила да сготвя рататуй, но докато от всякакви задължения се наканя, циганското лято отмина, доматите станаха отново пластмасови, а аз си останах с желанието да приготвя нещо френско. Не много гурме, а семпло, вкусно и ароматно. Подходящо за студеното време и за чаша червено вино – първото от тазгодишната реколта мелнишко, което всяка година ни носят от Виногради. А тази година според местните хора е изключителна и поне от 10 години не е имало такова вино.

И с първия сняг се сетих – ще направя салата от леща с пушени гърди и винегрет от дижонска горчица. Преди доста години бях на разменни начала от училище на гости на френско семейство във Версай, точно по коледните празници. Тъкмо тогава беше паднал доста рехав снежец, който обаче беше голямо събитие за района и майката реши да ме изненада с нещо типично френско и зимно – леща с пушени гърди. Аз, разбира се, от учтивост не и казах, че у нас доста често ядем леща и е едва ли не национално ястие. Жената отвори една консерва сварена леща, подгря я на котлона, насипа отгоре вакумираните нарязани пушени гърди и заля със сос от туба. Понеже беше края на 93та, доста се впечатлих от това, че всичко е готово, а и беше много вкусно, но впоследствие никога не позволих да ме увлекат полуфабрикатите и измамната леснота и бързина, заради които страда вкуса на ястията.

И така, продуктите:

300 грама леща
250-300 грама пушени гърди
1 чушка
1 морков
1 голяма глава червен лук
4-5 скилидки чесън
дижонска горчица (или някаква на зърна)
балсамиков оцет
зехтин
риган
копър
пипер смес
сол

leshta-3.jpg

Лещата се сварява и се оставя настрана, докато се приготвят останалите продукти.

Пушените гърди се нарязват и се запържват до зачервяване в малко зехтин. Знам, че това не е особено полезно, но за сметка на това е адски вкусно и подходящо за снега и виното.

leshta-5.jpg

В мазнинката, останала от пушените гърди се задушават нарязаните на кръгчета лук, чесън и чушка, и настъргания морков.

leshta-4.jpg

Междувременно приготвям винегрета от няколко лъжици балсамиков оцет, 2 супени лъжици дижонска горчица, ригана, пипера и солта. Когато всичко е готово, върху предварително отцедената леща изсипвам задушените зеленчуци, бекона, наръсвам с нарязан на дребно копър и заливам с винегрета.

leshta-2.jpg

И така, салатата е готова за поднасяне с хубаво вино и отделно нарзяно отделно сирене. Надявам се Антон Его да не напише много критично ревю :)

М.

h1

Баварска салата

октомври 11, 2007

bavarska-salata.jpg

В чест на Октоберфеста, който приключи преди няколко дена реших да направя нещо типично и характерно по повода, въпреки че досега никога не съм ходила нито на феста, нито в Германия. За сметка на това съм голям любител на бирите, вурстчетата и зелето по немски (за това съвсем скоро).

След известно чудене си харесах рецепта за салата по баварски с боквурстчета (вурстове по традиционни рецепти се намират в повечето големи супермаркети у нас), която по думите на приятели е почти автентична.

И като любител на колбасите няколко думи за боквурста:рецептата за него е измислена още през 1889 година от Рихард Шолтц в Берлин и традиционно се приготвя от свинско или телешко, но на места го правят от пуешко, пилешко и даже риба. Използваните подправки са бял пипер, червен пипер и копър, като най-често вурстчетата се опушват, преди да станат готови за консумация. Поднасят се топла горчица и задължително с бок бира, сварени или на скара, или както в случая, в салата. Но пак задължително с бира!

Ето и рецептата за салатата, като необходимите продукти са:

1 килограм картофи
2 парчета боквурст
5-6 кисели краставички
250 грама стерилизирани гъби
1 средна глава червен лук
1 ябълка
1 кутийка майонеза
2-3 лъжици горчица с хрян
пипер смес
сол

Картофите се сваряват, обелват се и се нарязват на кубчета. След това се добавят към предварително нарязаните на лентички кисели краставички и червен лук. Гъбите и ябълката нарязах на кубчета по мое усмотрение, но и ябълката може да бъде нарязана на лентички.
Отделно разбърках майонезата с 3 лъжици горчица с хрян, смления пипер и солта. С така приготвения сос се заливат нарязаните продукти. Салатата се разбърква добре и е готова за хапване.

А за да спазя традицията, я поднесох със Столично Бок.

h1

Бурания по ловешки

септември 29, 2007

burania.jpg

Преди няколко години бях безкрайно изненадана да разбера, че бурания може да бъде ястие, приготвено с кисело зеле и боб, или пък с лапад, ориз и кисело мляко. У нас винаги буранията е била салата с гъсто кисело мляко или катък и печени червени чушки.

Като малка, преди почти 30 години нашите ме експедираха непрекъснато в Ловеч, където ме гледаше прабаба ми Станка, тъй като баба ми и дядо ми още работеха. Задачата да приготви обедите се падашe на баба Станка, която умееше да приготвя куп вкусни неща, и знаеше хитрини, които аз до ден днешен използвам. Едно от нещата, което всички обичаха през лятото беше буранията, но прабаба ми я приготвяше само като донесяха отнякъде катък или биволско кисело мляко, защото не можело с рядко мляко, а както някои може би помнят, по онова време имаше един вид кисело мляко в магазина, най-често рядко и воднисто (как се избираше мляко в стъклено бурканче е тема на един друг разговор, добре че не ми се налага вече да прилагам техники за избиране на мляко, бира без утайка и какво ли още не). Много често ядяхме буранията като основно ястие, с няколко филии топъл хляб и до ден-днешен като ми замирише на печени червени чушки, се пренасям в късното лято в Ловеч, където прабаба ми, несвикнала на тесни пространства – тъкмо ни бяха съборили къщата, печеше чушки на котлон на балкона.

chushki.JPG

Затова и кръстих буранията „по ловешки“, а необходимите продукти са:
половин килограм червени чушки
едно бурканче биволско кисело мляко (на Пършевица е 300 мл)
3-4 скилидки чесън
магданоз
олио
сол

chesyn-2.jpg

Чесънът се счуква с малко сол в хаванче и се добавя към киселото мляко. Прибавя се и нарязания магданоз и няколко капки олио. Сместа се разбърква добре и се изсипва върху опечените и нарязани чушки, докато са още топли.

Така приготвенято ястие има нужда само от 1-2 филии топъл хляб, а апетитът се увеличава с яденето.

М.