Posts Tagged ‘розмарин’

h1

Карамелизирани лукчета

януари 7, 2008

dsc00655.jpg

В моето детство софийската ми баба беше много активна и ангажирана с различни „обществени дела“ и поради тази причина дядо ми беше принуден често да си готви сам. Най-любимато му ядене беше лучена манджа от арпаджик с чушки и домати и аз много обичах да си хапвам от нея. Тогава развих особено чувство към дребния лук, готвен под най-различни форми – в гювеч със сърнешко или просто на „лучена манджа“.

На мен обаче винаги ми се е виждало адски сръткаво да изчистя цяло кило арпаджик, но скоро попаднах на страхотна рецепта за карамелизирани дребни лукчета и реших да се прежаля. Определно си заслужаваше, а пък и те станаха чудесно допълнение към едно много вкусно телешко, за което ще пиша в най-скоро време.

За целта са ни необходими:


половин килограм арпаджик или дребни лукчета
4 лъжици захар (аз използвах демерара)
зехтин
червено вино
балсамиков оцет
розмарин
дафинов лист
сол

За да се изчисти лесно лука, се поставя във вряща вода за не повече от минута, след което веднага се вади и се слага в съд с ледена вода. После е необходимо само с нож да се изрежат горния и долния край и люспите сами падат. Е, все пак е доста досадно занимание, но е много по-лесно, отколкото да се бели небланширан.

След като се изчистят всички лукчета, се поставят в тенджерка. Добавят се 2 супени лъжици зехтин, 1 чаена чаша вода, четири лъжици захар, един дафинов лист и розмарин. Най-хубаво е розмаринът да е пресен, но за съжаление у нас този сезон е невъзможно да се намери, въпреки че може би ако се гледа в саксия, ще има целогодишно (за съжаление босилека ни геройски загина).

dsc00642.jpg

Всичко това се оставя на среден огън, докато изври водата, като ако лукът не е достатъчно уврял, се добавя още вода. Когато лукчетата намекнат и покафенеят леко, а всичката вода е извряла и захарта е почнала да се карамелизира се добавят половин чаша червено вино, 4-5 супени лъжици балсамиков оцет и съвсем малко сол. Оставя се да поври още 2-3 минути.

Карамелизираните лукчета могат да се поднасят студени, като стават страхотна гарнитура за всякакво червено месо – телешко, агнешко и свинско. Могат да придружават и пуешко, изобщо те са универсално допълнение към всякакви ястия, а могат да се консумират и като мезе или предястие заедно с червено вино.

М.

h1

Крекери с розмарин и пармезан

май 22, 2007

crackers-2.jpg

Крекерите имат милион приложения – база за коктейлни хапки, среднощна закуска с малко сирене и някой сушен домат, или просто нещо за гризане към една студена бира, например. Чувам в момента как някой от вас си казват „Тази съвсем полудя. И крекерите сама си прави“. Вярно е, че са популярен джънк и ги има навсякъде, но пък също е вярно, че не държа на химизирания им до лудост мирис на „бекон“, „чесън“ или каквото там, както и на милионите Е-та и консерванти вътре. Предпочитам да прекарам един час в привидно налудничаво занимание и да знам после, че дори да ям нещо недотам полезно, то поне не е битова химия. И че е вкусно. О, да.

А и честно да си кажа, правенето на крекери не се оказа никак трудно. Това сигурно е най-лесното тесто, с което съм си имала работа.

Продукти:

8 с.л. меко масло
2.5 ч.ч. брашно (бяло, ръжено, или пълнозърнесто)
1/2 ч.ч. вода
1 жълтък
1.5 ч.ч. прясно настърган пармезан
малко сол
розмарин
пипер

Смесете брашното с маслото в кухненски робот или между двете си длани в купа, докато стане на едри трохи. (Този път използвах бяло брашно, но тъй като това не е тесто, което трябва да бухне, мисля, че преспокойно човек би могъл да използва и по-ниско глутеново брашно като ръжено или пълнозърнесто). После прибавете жълтъка и пармезана и омесете добре, след което прибавете розмарина, солта и пипера. Тук е момента да се спомене, че може да прибавите каквито подправки ви се струват добри – може да се сложи малко табаско, чесън на прах, сусам, или пък босилек вместо розмарин- възможностите са много. А може и нищо да не се прибавя – запеченият пармезан ухае достатъчно омагьосващо и сам.

Когато сте готови с „подправките“, започнете да прибавяте по малко от водата докато я поеме цялата. Тестото трябва да стане леко трошливо, но да се държи плътно, когато се притисне. Разделете сместа на две топки и ги разточете на колкото може по-тънък лист. За изрязване може да използвате форми за сладки, чаша с малко гърло и остър ръб, или остър нож, но това е адски трудоемко и не гарантирам, че няма да ви писне бързо. Аз използвах форми за сладки и не мърморих кой знае колко. Готовите сурови крекери се слагат върху намаслена и напудрена с брашно тава и се боцват с вилица един-два пъти. Пекат се в загрята фурна на 180 до розово.

crackers.jpg