Posts Tagged ‘риба тон’

h1

Салата с риба тон, грейпфрут и авокадо

март 28, 2009

picture-014-1-2

Тази салата сигурно звучи малко странно, като някакво крайно залитане към new age практики и програми за пречистване на аурата, но горчивата истина е такава – мразя да ям плодове. Не за първи път пиша за тази си меко казана непоносимост, но това е твърда позиция, която държа да отстоявам въпреки опитите на определи лица да наложат с диктаторски методи идеите си, че „плодовете са полезни, какво толкова ще ти стане от един портокал“. Сега, сигурно като начало нищо няма да ми стане, но то така се започва – един портокал, после още един и накрая току-виж – човек станал веган с леко оранжевикав отенък на кожата от претоварване с каротин и бетаин. Не ми минават на мен тия!

Понеже все пак, като доста напредничав човек съм склонна към експерименти, от време на време пробвам различни кулинарни вариации с плодове – сладки, солени, сладко-солени, юмами, ам-ам и така нататък из целия вкусов спектър. Пък и нали дойде пролетта – витаминна свръхдоза винаги идва добре на един претрупан с какви ли не глупости човечец.

Последното ми изобретение е точно тази салата, която дори за моя изненада се оказа изключително вкусна – сладко-кисела със съвсем лека горчива нотка и ясно открояващ се морски дух.

Продукти:
1 салата айсберг
2 броя авокадо
половин грейпфрут
3 стръка пресен лук
1 консерва риба тон филе
1 лимон
зехтин
лимонова сол

В дълбока купа накъсваме салатата, като не е задължително да е айсберг, аз предпочитам класическа зелена салата и маруля, но като че ли айсбергът остава по-дълго време хрупкав, но общо взето трябва да се търси баланса хрупкавост/вкус, което пък зависи от това колко време преди сервиране приготвяме салатата.

picture-003-1

След това изчистваме резените от половин розов грейпфрут от ципи и жилки и ги нарязваме на не много дребни кубчета. Разрязваме и обелваме и авокадото, нарязваме го на полумесеци, а после още веднъж, докато парчетата станат на полу-полумесеци.

mix

Нарязваме на кръгчета и трите стръка пресен лук, добавяме натрошеното филе от риба тон и овкусяваме със сока от един лимон, зехтин и лимоново-пиперена сол. Подобен семпъл дресинг ще позволи да се откроят вкусовете на другите съставки.

picture-017-1

Объркването на слатата е ясно, по-важно е да не объркаме как да я консумираме – моят личен фаворит е ледено студена водка, в крайна сметка не трябва да прекаляваме със здравословния начин на живот. Животът е по-вкусен, когато се готви с шепа грях.

h1

Кус-кус с доматен сос и риба тон

май 21, 2008

Напоследък все повече се улавям, че с няколко дини под мищница, проекти в заключителна фаза, търчане през града все по-трудно се навивам вечер да започна да готвя нещо. Разбира се, хапването навън винаги е опция, но като започне да се случва всеки ден, човек започва да си мечтае за приятна вечеря в домашна обстановка, след която няма да се налага да потеглиш пак. Определено веригата офис – срещи – офис – бистро – бар е добре да бъде прекъсвана от време на време в някоя от брънките, пълната и заменяемост бидейки невъзможна освен ако не избягам извън София. За капак и любимия блог страда, което хич не е добре.

В крайна сметка, за да намеря баланса между умора в края на работния ден и вкусна, поне малко здравословна храна ми се налага да измислям разни бързи рецепти и тук на помощ се яви кус-куса (кус кус, кускус – как е правилно да се пише у нас?). В интерес на истината нямам чест и дълбок досег с магребската кухня, а кус-кус свързвам с дребните топчета, които майка ми често вареше за закуска, затова когато преди време Крис предложи да направи за вечеря кус-кус с печени зеленчуци, защото “ е бързо и вкусно, в Япония често си правехме“, аз подигнах леко вежда. Моето естествено недоверие в резултат на културни натрупвания от детството набързо се изпари, а аз започнах да се чудя какво да измисля още към тия зрънца.

Любимият ми резултат от експериментите е кус-кус с доматен сос с маслини и каперси и риба тон от консерва (пълноценна и здравословна комбинация, никой не може да ме убеди, че трябва да се живее без въглехидрати), но някой ден мисля да се пробвам с някое тежко оръдие като оригинална тунизийска или мароканска рецепта.

Ето и необходимите продукти:

За соса:
600-700 грама домати, по възможност зрели и презрели
200 грама маслини
половин бурканче каперси от 100 грама
майорана
чесън на прах
магданоз
пипер микс
захар
зехтин
сол

1-2 консерви риба тон в собствен сос

За кус-куса:
250 грама кус-кус за 3-4 човека
1 бучка масло колкото орех
половин бульонче

Доматите се настъргват на ренде (класически метод) или, както аз подхождам напоследък, се обелват и пасират. В тигана или тенджерката, в които ще ги готвим се добавя и малко зехтин. Оставят се на среден огън за около 40-50 минути. Общо-взето, колко ще са уврели е въпрос на вкус, аз лично предпочитам да се сготвят напълно, но пък иначе се запазва вкуса на суровия домат. Преди да ги сваля от огъня, добавям обезкостените маслини и каперсите, щипка захар, майорана, чесън на прах, пипер и сол. Изборът ми в случая чесъна да е на прах, а не пресен или на скилидки се дължи на факта, че вкусът би станал прекалено силен. За готвене винаги използвам маслини с костилки, обикновено „каламата“, защото тези за готвене и вече нарязани са адски безвкусни. След като сваля соса от огъня и той леко дъхне, добавям и накълцания магданоз. Не трябва да се прекалява със солта, защото и каперсите, и каламатата са достатъчно солени.

Кус-кусът се приготвя по същия начин като в рецептата за агнешка плешка, но аз ще напиша пак. Загрява се в дълбок тиган или някакъв разлат съд четвърт литър вода с половин бульонче и една бучка масло. Когато водата заври, съдът се сваля от огъня и в него се сипва кус-куса. След 2-3 минути, като набъбне, тигана се връща на котлона, добавя се още малко масло и се бърка 3-4 минути. Най-хубаво е бульона да е домашен, но няма как. Аз все се каня да си замразя кубчета с хубав пилешки и зеленчуков бульон, но това засега си остава областта на добрите пожелания.

В дълбока чиния или купа се сипват соса, кус-куса и рибата тон, като може да се сервира с малка каничка бульон или резен лимон, за да не става сух. Ястието е относително бързо, около час, като във времето, в което ври соса могат да се свършат куп други неща.

Накрая остава само да се хапне.

М.