Posts Tagged ‘пилешко’

h1

Салата с пиле, ябълки и целина

февруари 27, 2009

picture-260-1

Не мога да твърдя, че пилешкото месо ми е любимо, но пък и не отказвам печено бутче с хрупкава коричка или пържени крилца. Да не говорим за неща, които са от устоите на света, в който живеем като домашната пилешка супа с дреболийки и три вида корени.

Все пак, като стигнем до приговяне на пиле, въобръжението ми отказва да се простре много надалеч, а в ухото ми едно дяволче шепне „вземи свинско бе, вземи пържолите от оня щанд, ей там, в ляво“. Да ви кажа честно, повечето пъти послушно завивам към „ей там, в ляво“, но понякога решавам, че ще намалим холестерола в менюто, ще живеем здравословно (особено с препечената, мазна кожичка), ще разнообразим вечерята, пък и в крайна сметка ще позволя някаква демократичност вкъщи – временно отпадане на ветото върху пиле и производни.

Салатата с пиле е едно особено добро решение за привеждане в действие на всичките ми благочестиви намерения – със сигурност ще мине за здравословна, особено в комплект с нещо зелено и пълно с витамини, освен това свеждаме протестите вкъщи до препоръчителния минимум, така че пак да се върна необезпокоявана поне за две седмици към телешкото и свинското.

За една страхотна пилешка салата са ни неободими:

1 брой цяло пилe
3 стръка целина (селъри)
1 зелена ябълка, по въможност сорт Грани Смит
2-3 стръка пресен лук
1 кафеена чашка орехи
1 чаена чаша майонеза
1 чаена чаша кисело мляко
сок от половин лимон
пипер смес
щипка кафява захар
сол

mix2

Като за начало сваряваме добре пилето, като в тенджерата можем да сложим дафинов лист и бахар. Когато е добре изстинало, отделяме месото от костите, почистваме от кожа и жилки и нарязваме на дребни кубчета. Кокалите даваме на кучето, а кожичките си ги хапваме сами, за да не се гътнем от глад, докато стане готова салатата. Всъщност това го правя от лакомия, а не от глад, а кучето гледа жално и се чуди защо животът е толкова несправедлив понякога.

picture-050-1

След това нарязваме стръковете целина (не мога да разбера защо точно на стъблата им се вика селъри у нас, практически растението е същото като големите глави от Женския пазар), наситнения пресен лук и ябълката, нея на кубчета, големи колкото тези от пилето.

picture-057-1

За предпочитане е ябълката да е Грани Смит или подобен сорт, заради хрупкавата, сочна и твърда текстура и леко киселия вкус, който винаги е добре дошъл във всяка една месна салата.

Добавяме и счуканите орeхи, като най-бързо и лесно натрошаването става като ги сложим в дебело пликче и скочим два пъти отгоре със сабо.

picture-063-1

Приготвяме дресинга от майонезата, киселото мляко, лимоновия сок, пипера, захарта и солта и объркваме хубаво, така че да не порпуснем някой ъгълче от дъното на купата. Добре е да преседи на хладно няколко часа, за да може сосът да напие в парченцата месо, ябълка и целина, а вкусовете да се смесят.

picture-087-1

Тази салата е чудесна за сандвичи, както и за придружаващ елемент към нещо по-твърдо като добра водка, абе общо взето няма лимити за употребата на една добра салата.

picture-261-1

h1

Пиле Aдобо

април 18, 2007

adobo-2.jpg

Едно от нещата, които много ценя от престоя си в Япония, е това, че ми даде възможност да срещна много хора от различни държави и косвено да опитам по малко от тяхната култура. Тъй като първата ми година там бе в известен смисъл подготвителна, живеех в едно общежитие на кампуса на университета с около 80 човека от най-различни държави – австралийци, филипинци, унгарци, аржентинци, китайци, виетнамци, американци, изобщо…бяхме си спретнали един чудесен Вавилон в умален размер.

Разбира се, открехвахме се взаимно за вкусотиите от нашите родини и много често – с добър успех и приемственост. Там за пръв път пробвах Vegemite, намазан на филия и придружен с чаша чай. Почерпи ме Кейт, моя австралийска състудентка. Въпросното нещо е общо казано екстракт от мая и е от типът храни, който щом опиташ или плюеш ожесточено, или го обикваш за цял живот. Аз съм от втория тип. Там също за първи път опитах и Dulce de leche, за което се подигравахме на аржентинската ми приятелка Вики – „готвенето“ на този десерт се състоеше в това да вариш неотворена кутия кондензирано мляко три часа, като я поливаш с вода и внимаваш да не гръмне. А после, когато се изстудяваше в камерата, се дебнехме пред хладилника кой ще открадне готовия сладкиш пръв. :)

Адобо е една от онези манджи, които съм опитала там и които са ми останали много силни като спомен. Сготви ми го Кейс, мой приятел филипинец. Адобото се води за национално ястие на Филипините и представлява нещо като нашата яхния, само че не с домати, а със соев сос и оцет. Ето рецептата:

Продукти:

пилешки гърди 500 гр.
1 малка глава лук
4-5 скилидки чесън
1/4 чаша соев сос
1/3 чаша оцет (ябълков или винен)
1 чаша вода
дафинов лист
прясно смлян черен пипер
3 с.л. олио
щипка захар
1 с.л. с връх царевично брашно
малко вода

Нарязаният на шайби лук и наситно нарязаният чесън се задушават с олио 2 лъжици от олиото 2-3 минути, докато омекнат. След това се слага нарязаното на едри квадрати пиле и се задушава, докато пилето побелее. Всичко това се прави на силен огън, като внимавате нищо да не загори. Добавят се останалите съставки, оставяте да заври, след което огънят се намалява и оставяте да къкри 35 минути, докато пилето омекне. Когато сосът изври до 1/3 от количеството си, извадете пилето и го запържете с останалата лъжица олио в силно загрят дълбок тиган до златисто. През това време разбъркайте царевичното брашно с водата и сгъстете соса с него. Когато пилето е готово, изсипете сгъстения сос при него и готово! Преди сервиране извадете дафиновия лист. Сервира се с прясно сварен бял ориз.

Крайният резултат е пиле с много вкусен, леко кисел сос. Стига за 3-4 порции.

K.

h1

Пилешки пържоли на тиган

април 1, 2007

pileshka-pyrjola1.jpg

Аз лично от години не съм голям любител на пилешкото, може би защото софийската ми баба, която не беше голям привърженик на готвенето всеки ден ни поднасяше печено пиле с картофи. И това в продължение на години, докато един ден с братовчедка ми организирахме семеен съвет и я помолихме от време на време да готви нещо друго. Братовчедка ми Мина, която е три години по-голяма от мен, и обясни, че в елитните заведения (става въпрос за 87ма – 88ма година някъде, т.е. тя е била на 14, а аз на 11 години) сервират палачинки с руска салата. Не знам кой научи баба ми да прави въпросните палачинки, но резултатът беше, че от този ден нататък започнахме да ядем всеки ден палачинки с руска салата.

 

Но постът ми всъщност беше за пилешкото, а не за елитното готвене от края на 80те :).

От известно време свикнах вечер набързо да приготвям пилешки пържоли на тефлонов тиган, защото първо е лесно и не отнема време, и второ – защото все пак са „пържоли”, пък макар и пилешки.

За целта купувам от най-близкия супермаркет 3-4 бутови пържоли, охладени задължително, тъй като дълбоко замразеното месо няма нищо общо със себе си в крайна сметка. Пътьом купувам и зеленчуци според сезона, т.е. през зимата вносни дървени краставици и домати, лук и магданоз, и няколко бирички.

Вече вкъщи, първата ми работа е да извадя пържолите и да ги натрия хубаво с подправки – някакво къри, черен пипер и сол. Преди ползвах „мадраското къри” на Котиани, но скоро с Крис купихме от ливанския магазин на Женския пазар арабско къри, което има една по-сладникава нотка и оттогава ползвам само него, въпреки че първият път след експеримент от кърито плюс сумак останах доста изненадана от резултата. Странно, но в никакъв случай неприятно

Мога да полея леко пържолите с бира, според зависи от настроението, но напоследък не го правя.
Междувременно пускам котлона да се загрява и слагам тефлонов тиган отгоре.
Бутовите пилешки пържоли са доста тлъсти, така че няма нужда тигана да се намазва допълнително с мазнина.

След петнайсетина минути слагам пържолите на тигана, от страната без кожа и пека, докато покафенее, после обръщам, докато кожичката се зачерви и стане хрупкава.

После – в чиниите и на масата :).
Гарнитурата е по избор, може само салата, може печени картофки (за тях друг път), грах или каквото му дойде на човек на душата.
И задължително бира!

 

Продукти:

 

3-4 бутови пилешки пържоли (400-500гр)

 

Къри

 

Черен пипер

 

Сол

 

Тези пържоли често се опитват да ме убедят, че пътят към съвършенството минава през простите неща.

 

Магдалина