Posts Tagged ‘орехи’

h1

Салата от печена тиква с ябълков винегрет

ноември 20, 2009

Много добре знам, че първият пост (а още по-малко, ако е стотният в блога) след дълго отсъствие не трябва да започва с негативизъм, но не мога да се въздържа: изобщо не обичам тиква. Ама хич. Избягвам да я ям, всъщност направо бягам надалече, докато опасността премине и спокойно мога да изляза от нелегалност. Е, хубаво де – леко поизлъгах: миналата есен Крис успя да ме излъже с една убийствена крем супа от тиква и честно да си призная, бях приятно изненадана, че това растение май може да се яде, освен че става за фенери или в краен случай за украса на скрина на баба (шарените кратунки май не стават за ядене, но не съм напълно сигурна).

Естествено, както всяка година и тази тиквите предприеха масирана инвазия и на мен ми стана направо невъзможно да отказвам на идеи и предложения за тиквени манджи. Ама защо не си опечем тиква? Добре де, ще направим тиквеник, ризото с тиква, пай с тиква, абе всичко – с тиква.

Мхм… А вълшебната думичка?

Пържоли? Не. Кюфтета? Не! Салата? Амииии… добре (следва сумтене и мрънкане).

И се започва едно търсене на рецепти за салата с тиква, което в крайна сметка доведе до следното откритие: комбинация от тиква, орехи, рукола, сушени плодове, лук, ароматно сирене и адски вкусен винегрет със сок от зелени ябълки.

За това произведение ни трябват следните продукти:

около половин килограм обелена и изчистена тиква цигулка
нарязан на ситно лук – около две супени лъжици
200-300 грама рукола
2 супени лъжици нарязани фурми
половин чаена чаша орехи
¾ чаена чаша настърган пармезан
мед, около половин супена лъжица
¾ чаена чаша пресен ябълков сок
2 супени лъжици ябълков оцет
2 супени лъжици дижонска горчица
пипер микс
лют червен пипер
зехтин
сол

Като за начало разбира се, избираме от купчината най-хубавата цигулка и гордо си я отнасяме вкъщи. Аз лично имах известни предразсъдъци, преди да се реша да срежа с големия нож тази красота, но с леко подръчкване непоправимото е сторено: имаме парче тиква, което се реже на едро, бели се и се нарязва на кубчета, горе-долу със страна от два сантиметра, въпреки че това въобще не е задължително; можем да си направим паралелепеди, трапецоиди или тетраедри при добро желание.

Нареждаме парченцата в тава, покрита с хартия за печене и ги поливаме с 2 супени лъжици зехтин и малко мед (които е добре да забъркаме предварително), наръсваме със сол, пипер и лют червен пипер, за предпочитане стрит на по-едро.

Пъхаме в предварително загрята на 220 градуса фурна и печем около 30 минути, като общо-взето все пак преценяваме на око дали тиквата се е зачервила достатъчно. Когато го преценим, обръщаме кубчетата и оставяме да се дозапекат.

Последните 5 минути наръсваме тиквата с нарязаните на парченца фурми (като можем да използваме сушени боровинки, даже е по-есенно, но тази година пропуснахме брането около Черни Връх по извинителни причини, свързани с едни чешки напитки) и натрошените на едро орехи.

Междувременно в тиганче смесваме оцета, ябълковия сок, който е най-добре да е от много зелена ябълка, защото иначе в комбинация с мед и цигулка салатата става твърде сладка, и нарязания на ситно лук. Бъркаме на среден огън, докато винегрета се редуцира до около четвърт чаена чаша, след което сваляме от котлона и добавяме горчицата, зехтина, солта и пипер на вкус, като продължаваме да бъркаме, докато консистенцията стане гладка.

Върху руколата изсипваме тиквата с фурми и орехи, след което наръсваме настъргания на едро пармезан, заливаме с винегрет на вкус, объркваме леко, после още малко сол и пипер и сервираме незабавно!

Консумираме още по-незабавно, с няколко пържоли и чаша червено вино, като резултатите могат да бъдат крайно изненадващи. Ако не сте викали духове скоро, вероятността това да ви се случи след тази комбинация е почти 93%.

h1

Печени дюли с локум и орехи

януари 11, 2009

dyuli1

Този пост можех да го започна с това колко много обичам дюли и как когато бях малка приятелката на баба ми леля Лиляна, която съвсем наскоро почина носеше от някъде цели щайги, които у нас обработвахме по всякакъв начин. Е да, ама всъщност плодове хич не обичам (това е срамна тайна), абе направо изобщо не обичам, а дюлите ги ям на пелте или рачел, ако може с палачинки или на филийка с масло и сирене, а правенето на зимнина винаги ме е ужасявало безкрайно.

За сметка на това дюлите са ужасно красиви и жълти и човек може да си ги държи почти цяла зима някъде в къщи, например на бюфета или на аспиратора, а на всичкото отгоре колкото повече престояват, толкова по-приятно ухае около тях.

Съвсем наскоро обаче Крис измъкна отнякъде страхотна домашна рецепта за печени дюли с локум и орехи и мога да кажа, че стават адски вкусни, което мхм, рядко мога да кажа за някакъв плод. Оказва се, че си има начини човек да ме накара да ям плодове освен на сок (е, тук поизлъгах – ям диня, малини и череши от време на време) и на сладкиши.

За приготовлението на рецептата ни трябват три-четири зрели (задължително) дюли, орехи, захар и кутийка локум, аз лично предпочитам да е от българския, с розоберачката отгоре, някак си най-ми допада на вкус, а и се оказва, че е страхотен в комбинация с аромата и вкуса на дюлите.

dyuli21

И така – измиваме хубаво дюлите, изтъркваме ги от мъха и ги разрязваме на половинки, като изчистваме семенните кутийки и опашките. По принцип те се изхвърлят, но аз понякога ги запазвам и ги суша, чаят от тях има невероятен лечебен ефект върху кашлица или бронхит, особено подсладен с боров мед (семейна бабешка рецепта).

Нарязаните дюли нареждаме в тавичка, покрита с хартия за печене и ги наръсваме с кристална захар, после слагаме орехови ядки, а най-отгоре нареждаме парченца нарязан локум. Орехите може на половинки или четвъртинки, ако не успеем да ги счупим по време на чистене (аз съм доста джаста-праста и рядко вадя красиви, цели ядки от орехите).

dyuli3

Слагаме тавичката с плодовете в предварително загрята фурна и печем, докато покафенеят, като гледаме орехите да не загорят прекалено много.

Накрая имаме страхотен плодов десерт с много приятен, старомоден вкус (на всичкото отгоре в една тема успях да спомена и двете ми баби накуп).

h1

Рогалах

декември 21, 2008

rogalach

Ето и още една рецепта – принос към нашата коледна поредица. Е, рогалах не се вписват точно в графата „коледни“, защото имат еврейски произход и няма как да ги изкараме традиционно-коледни, каквото и да си измисляме. Но пък за щастие живеем във времена, в които хранителните обичаи се променят много динамично и различните култури взаимстват една от друга с все по-голяма лекота. Макар и по-скоро всекидневна глезотия в Израел днес, отколкото празнични сладки, рогалах са идеални и за Ханука (на 22 декември тази година). И въпреки не-християнския си произход, чудесно се вписват в коледния списък с лакомства.

Рогалах са безумно вкусни малки кифлички с ашкеназки произход, които се приготвят от среднотвърдо тесто с пълнеж от сладко, канела, сушени плодове, орехи и шоколадови парченца. Това, което ги прави още по-страхотни е, че в тестото участва и крема сирене – то придава много приятна мекота на текстурата и вкуса. Крайният резултат е божествен, а и наистина, гледайки списъка с продуктите – какво да не му хареса на човек?

Продукти за тестото:

150 гр. крема сирене
220 гр. масло
3 жълтъка
1/2 ч.ч. захар
2.5 ч.ч. брашно
щипка сол
ванилия (1 пакетче или 2-3 капки есенция)

Продукти за плънката:

1 ч.ч. смлени орехи
2 с.л захар
1 ч.л. канела
щипка сол

1 ч.ч. кайсиево или малиново сладко, загрято и прецедено (ние използвахме малиново и рачел)
около 150 гр. шоколадови парченца
дребни парченца сухи плодове (ние използвахме боровинки и сушени вишни)

Важно е маслото и крема сиренето да са добре размекнати на стайна температура, за да се смесят добре. Разбъркваме маслото с миксер, докато стане пухкаво, и добавяме сиренето. След това добавяме трите жълтъка, последвани от захарта, брашното, солта и ванилията. Получава се меко и леко лепкаво тесто. Овалваме тестото в малко брашно за по-лесно боравене, и го разделяме на 3 топки, които оставяме да престоят няколко часа (или за 1 нощ) в хладилника, увити във фолио. Необходимо е тестото да се охлади и да стегне, за да може изобщо да се разточи.

Поръсваме масата с малко брашно и разточваме топките тесто една по една до около 3мм дебелина. Трябва да се действа бързо, защото ако тестото се размекне, става доста трудно за боравене с него.

spread4

След това намазваме тънко диска тесто със сладкото – не е нужно да е много, тъй като то играе ролята на лепило за останалата плънка. Именно затова е добре и да се прецеди сладкото, за да няма парчета плодове. Поръсваме с ореховата смес и добавяме парченцата шоколад (защо в София е толкова трудно да се намерят chocolate chips? Явно се намират само в специализирани магазини – твърде странно) и сухи плодове.

rogalach-cut

Нарязваме на 16 парченца с помощтта на нож за пица (или обикновен нож) и ги навиваме във формата на кроасан.

rogalach-raw

Поставяме ги върху хартия за печене, намазваме всяка кифличка с разбито яйце за блясък, и поръсваме със захар (може да използвате обикновена бяла захар или декоративна на по-едри кристали). Печем около 10-15 минути в добре загрята фурна (на 180-200 градуса).

rogalach3

Слава богу, тези сладки нямат нужда да престояват нито миг. Не биха и успяли.

h1

Канелени охлювчета

ноември 22, 2008

rolls-done

Още помня деня, в който се влюбих в пухкавите, лепкави и ароматни канелени охлюви в един Старбъкс. Беше любов от пръв поглед – и противно на повечето случаи, продължава вече няколко години без да е избледняла ни най-малко.

Сладкишите в подобен тип кафенета най-често изглеждат много изкушаващи и толкова идеални, че винаги ме е плашела мисълта да пробвам да си ги приготвя сама вкъщи. Истината е, че замразените фабрични охлюви на Старбъкс (кръмбъла на Коста или каквото там) нямат много общо с приготвената им у дома версия. Макар и тези от кафенето да са вкусни, домашните канелени охлюви са несравнимо по-добри. Може спокойно да се каже, че са нещо като купешките, но с аромат и вкус, умножени по 10.

Приготвянето им в домашни условия далеч не е толкова трудно и плашещо – съвсем постижимо е. Дори и да изпадате в тиха паника от месене на тесто с мая, просто не си признавайте и запазете самообладание. Ще се получат добре, обещавам. Печелите и бонус – непоносимо вкусно ароматизиране на кухнята с канелено ухание.

Продукти за тестото:

5 ч.ч. брашно
1 пакетче суха мая
1/3 ч.ч. бяла захар
1 ч.ч. мляко
80 гр. разтопено масло
2 яйца
щипка сол

Продукти за пълнежа:

1 ч.ч. тъмно кафява захар (мусковадо)
80 гр. размекнато масло
1 или 2 супени лъжици канела
стафиди
орехи (последните две са по желание)

Брашното се пресява и се изсипва в голяма купа, след което се добавят наведнъж и всички останали продукти, необходими за тестото. Тъй като тестото е много лепкаво, най-лесно се бърка с миксер, присбособен с приставки за тесто. Ако не разполагате с миксер, може и на ръка, но се пригответе за много лепкаво преживяване.

dough1

Тестото е готово след няколко минути месене, когато добие хомогенен и лъскав вид. Преди да го извадите от купата, поръсете го с 2-3 лъжици брашно и го омесете леко с ръка, за да се отлепи по-лесно. Тестото се меси съвсем за кратко на добре набрашнена повърхност, само колкото да добие форма. След това се оставя в набрашнена купа, покрива се с кърпа и се оставя да втаса на топло за около час.

Докато тестото втасва, разбъркваме добре в отделен съд захарта, маслото и канелата. След като тестото е удвоило размера си, го омесваме накратко отново и го разточваме върху набрашнена повърхност на дебелина около половин сантиметър. Разстиламе равномерно пълнежа по цялата повърхност на тестото, поръсваме с орехите и стафидите и внимателно навиваме на руло.

log1

Нарязваме на колелца, дебели около 3-4 см. и ги подреждаме в достатъчно голяма тава, така че да имат място да „порастнат“.

rolls-raw2

Оставяме ги да втасат още двайсетина минути. Преди да ги сложим да се пекат, ги окъпваме със смес от 1 яйце, разбъркано с 2 лъжици мляко, за да са по-меки след това. Печем за десетина минути в предварително загрята фурна на 200 гр.

rolls-done2

Тези канелени охлюви са идеални за сладка и ароматна закуска по всяко време, но особено подходяща за студен снежен зимен ден, придружени с чаша топло кафе или друга любима сгряваща напитка.

h1

Еврейски ябълков сладкиш

октомври 27, 2008

Ябълките са на пазара целогодишно, но като че ли изглеждат най-истински и ароматни през есента, когато са си в сезона. Нямам ябълкова градина, та да се чудя всяка есен какво да ги правя всичките тези ябълки, макар и понякога тайно да си мечтая да зарежа офиса и да се отдам на микро земеделие, хехе. Дори и така, само като минавам покрай отрупаните с червено-златисти ябълки сергии есенно време, ароматът им ме замайва и кара фантазията ми да работи.

Разбира се, ябълките могат да се оползотворят всякак. Най-лесното е да направите ябълков сладкиш, както направих и аз. Рецептата за този сладкиш не я научих в Израел, а от Дебтук може да намерите увлекателната и статия и да научите историята на сладкиша.

Сладкишът става лесно, а резултатите са неподозирано впечатляващи, особено на втория или третия ден, ако е останало нещо дотогава.

Продукти:
(Дозата е наполовина и рецептата е с известни разлики от оригинала)

3 средно големи ябълки
1 супена лъжица канела
3 супени лъжици кафява захар

1.5 чаена чаша брашно
1 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.ч. олио (може да се смеси 50/50 олио и масло)
1 ч.ч. захар
сок от половин портокал
1 ванилия
2 яйца
1/2 ч.ч. орехи

Ябълките се обелват и нарязват на кубчета, след което се смесват със захарта и канелата и се оставят да изчакат тестото да стане готово.

Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта в голяма купа. В отделен съд се смесват мазнината, портокаловия сок, ванилията и захарта, след което се разбъркват заедно със сухата смес. Прибавят се яйцата едно по едно и се разбърква добре. Половината смес се изсипва на дъното на намаслена форма за кейк (правоъгълна или кръгла). Върху нея се слагат ябълките с канелата, а отгоре – другата половина от сместа.

Пече се на 180 градуса около час – готово е, когато по вилица или клечка за зъби, с която сте проболи сладкиша в средата, излязат без полепнали трохи.

Неслучайно казах, че този сладкиш е най-хубав на втория или третия ден – канелата и ябълките разгръщат аромата си и превръщат този наглед най-обикновен сладкиш в нещо запомнящо се. Имайте търпение. :)

h1

Закуска за шампиони

май 30, 2008

Понякога за мен няма нищо по-хубаво за повдигане на духа и енергията от чаша хубаво, горчиво кафе и нещо сладко за хапване.

В живот като моя, в който прекарвам по десетина (че и повече) часа на ден в офиса и забравям да се храня (лоша Крис! Не правете като мен), често се случва да ми падне захарта, енергията да ме напусне коварно и да се унеса пред компютъра, което напълно обезсмисля стоенето в офиса до сто часа.

Предполагам, че това не се случва само на мен. Всички знаем колко е лесно да посегнеш към първата сладка гадост, която ти попадне пред очите – кроасан, шоколад, кока-кола, или каквото е останало в машината за закуски. Особено популярен избор са привидно „здравословните“ зърнени блокчета тип „Corny“, които са пълни с толкова много захар, че след изяждане на едно такова нещо изпадаш в инсулинов шок и след това енергията ти пада два пъти повече.

Шепа ядки и лъжица мед е доста по-добро решение на въпроса. Онзи ден попаднах на чудесна рецепта, която адаптирах съгласно това какво може да се намери на нашия пазар и направих домашни зърнени блокчета, които са несравнимо по-здравословни и вкусни, от прекалено обработените и наблъскани със захар и Е-та техни братовчеди.

Продукти:

1 ч.ч. орехи
1 ч.ч. кокосово брашно, неподсладено
1 ч.ч. нарязани бадеми
1/2 ч.ч. ленено семе
1 и 1/4 ч.ч. овесени ядки
3/4 ч.ч. мед
1/3 ч.ч. захар (по желание)
2 с.л. ситно смляно кафе
щипка морска сол
1 ч.л. ванилова есенция

Кокосът, орехите и бадемите се запичат в умерено загрята фурна за около 7 минути, докато кокосът стане златист. Стойте близо до печката, защото много лесно може да загори. След това смесваме кокоса, орехите и бадемите с лененото семе и овеса.

Когато сухата смес е готова, е време да направим сиропа. В тиган или тенджера слагаме меда и го оставяме да започне да бълбука. След това добавяме захарта, кафето, солта и ванилията и оставяме сместа да поври няколко минути, докато се сгъсти леко.

Захарта може и да се пропусне, за сметка на добавянето на още малко мед, но тогава блокчетата стават една идея по-меки.

Когато сиропът е готов, го смесваме със сухата смес добре, така че да достигне навсякъде.

Накрая разстиламе готовата смес в намазана с малко масло тавичка, и натискаме, докато стане плътна.

Оставяме сместа да се охлади до стайна температура около час-два, и да се стегне. След това обръщаме тавата – би трябвало да се получи един голям, солиден блок. Разрязваме на продълговати (или каквито искате) блокчета и ето, че е е готово! Имаме здравословна, вкусна и ободряваща закуска за шампиони.

Крис