Posts Tagged ‘маслини’

h1

Салата със сирене манури

юни 20, 2008

Може би трябва да започна оттам, че манури (μανούρι) е гръцко свежо сирене, най-често от овче мляко, но може и от козе. Обикновено е безсолно, но това което аз купувам е леко осолено и перфектно за зеленчукови салати.

В действителност до скоро аз изобщо не обичах прясно сирене, в резултат от един доста драматичен сблъсък в ранното ми детство с домашно такова. Един ден на гости у баба ми бяха дошли нейна племеничка плюс съпруг и както винаги, бяха донесли куп неща от село – домати, мед, зелен боб, плодове и разбира се, съвсем прясно и безсолно сирене, което баба ми много обича и все още си хапва с пелин. Лелята като ме видя, веднага ме защипа по бузите и започна да обяснява „колко е хубаво сиренцето с доматки, със зарзалки, домашно“ и аз нали съм си лакомия, отхапах едно доста солидно парче. И застинах. С издути бузи, само очите ми се въртяха във всички посоки, а сиренето ни напред, ни назад. Сдъвках го накрая, то едно овче, истинско, а аз – свикнала само на купешкото, ужас. Доста драматична беше тази моя първа среща, за щастие, не и последна.

Постепенно се научих да ценя истинските неща, натуралния вкус, овчето мляко и прясното сирене с ниската му масленост и сол. За съжаление у нас трудно се намира хубаво българско такова, но напоследък на пазара има избор от чужди сирена и манури е съвършеният избор за лятна салата.

Продукти:
2-3 зрели домата
1 малка краставица
2 чушки (в служая жълта и оранжева, но може зелени и червени)
половин глава червен лук
100 грама маслини
босилек
зехтин
балсамиков оцет
морска сол

Салатата е бърза и лесна за приготвяне – зеленчуците се нарязват на кубчета в купа, добавят се лукът на лентички, маслините и нарзяното пак на кубчета сирене, а отгоре се наръсва с накъсаните листенца босилек. Овкусява се с морска сол, зехтин и оцет на вкус, според предпочитанията и готово. Имаме перфектно лятно ястие или добавка към всевъзможни ястия.

h1

Кус-кус с доматен сос и риба тон

май 21, 2008

Напоследък все повече се улавям, че с няколко дини под мищница, проекти в заключителна фаза, търчане през града все по-трудно се навивам вечер да започна да готвя нещо. Разбира се, хапването навън винаги е опция, но като започне да се случва всеки ден, човек започва да си мечтае за приятна вечеря в домашна обстановка, след която няма да се налага да потеглиш пак. Определено веригата офис – срещи – офис – бистро – бар е добре да бъде прекъсвана от време на време в някоя от брънките, пълната и заменяемост бидейки невъзможна освен ако не избягам извън София. За капак и любимия блог страда, което хич не е добре.

В крайна сметка, за да намеря баланса между умора в края на работния ден и вкусна, поне малко здравословна храна ми се налага да измислям разни бързи рецепти и тук на помощ се яви кус-куса (кус кус, кускус – как е правилно да се пише у нас?). В интерес на истината нямам чест и дълбок досег с магребската кухня, а кус-кус свързвам с дребните топчета, които майка ми често вареше за закуска, затова когато преди време Крис предложи да направи за вечеря кус-кус с печени зеленчуци, защото “ е бързо и вкусно, в Япония често си правехме“, аз подигнах леко вежда. Моето естествено недоверие в резултат на културни натрупвания от детството набързо се изпари, а аз започнах да се чудя какво да измисля още към тия зрънца.

Любимият ми резултат от експериментите е кус-кус с доматен сос с маслини и каперси и риба тон от консерва (пълноценна и здравословна комбинация, никой не може да ме убеди, че трябва да се живее без въглехидрати), но някой ден мисля да се пробвам с някое тежко оръдие като оригинална тунизийска или мароканска рецепта.

Ето и необходимите продукти:

За соса:
600-700 грама домати, по възможност зрели и презрели
200 грама маслини
половин бурканче каперси от 100 грама
майорана
чесън на прах
магданоз
пипер микс
захар
зехтин
сол

1-2 консерви риба тон в собствен сос

За кус-куса:
250 грама кус-кус за 3-4 човека
1 бучка масло колкото орех
половин бульонче

Доматите се настъргват на ренде (класически метод) или, както аз подхождам напоследък, се обелват и пасират. В тигана или тенджерката, в които ще ги готвим се добавя и малко зехтин. Оставят се на среден огън за около 40-50 минути. Общо-взето, колко ще са уврели е въпрос на вкус, аз лично предпочитам да се сготвят напълно, но пък иначе се запазва вкуса на суровия домат. Преди да ги сваля от огъня, добавям обезкостените маслини и каперсите, щипка захар, майорана, чесън на прах, пипер и сол. Изборът ми в случая чесъна да е на прах, а не пресен или на скилидки се дължи на факта, че вкусът би станал прекалено силен. За готвене винаги използвам маслини с костилки, обикновено „каламата“, защото тези за готвене и вече нарязани са адски безвкусни. След като сваля соса от огъня и той леко дъхне, добавям и накълцания магданоз. Не трябва да се прекалява със солта, защото и каперсите, и каламатата са достатъчно солени.

Кус-кусът се приготвя по същия начин като в рецептата за агнешка плешка, но аз ще напиша пак. Загрява се в дълбок тиган или някакъв разлат съд четвърт литър вода с половин бульонче и една бучка масло. Когато водата заври, съдът се сваля от огъня и в него се сипва кус-куса. След 2-3 минути, като набъбне, тигана се връща на котлона, добавя се още малко масло и се бърка 3-4 минути. Най-хубаво е бульона да е домашен, но няма как. Аз все се каня да си замразя кубчета с хубав пилешки и зеленчуков бульон, но това засега си остава областта на добрите пожелания.

В дълбока чиния или купа се сипват соса, кус-куса и рибата тон, като може да се сервира с малка каничка бульон или резен лимон, за да не става сух. Ястието е относително бързо, около час, като във времето, в което ври соса могат да се свършат куп други неща.

Накрая остава само да се хапне.

М.

h1

Салата от паста с маслини

юни 27, 2007

pasta-salad.jpg

Малко продукти са така податливи на разнообразие като пастата. С нея можете да приготвите стоплящи душата ястия като лазаня или спагети карбонара, нещо освежаващо и леко като спагетини с лимон и пармезан, дори и десерти като равиоли с шоколад или пък съвсем българските макарони с яйца и мляко на фурна (може всички италианци, които са видяли това да потръпват от ужас, но аз много ги обичам тези макарони).

Нещо вкусно, което можете да приготвите в тази нечовешка горещина, е салата от паста – става бързо и лесно, не е нужно да се потите над котлона в приготвяне на сос, и е всъщност доста освежаваща, нищо че е паста. Става и много красива, както отбеляза сестра ми, която ми даде рецептата преди няколко дни. :)

Продукти:

500гр. Фарфале
2/3 ч.ч. обезкостени маслини (препоръчвам Каламата, но изборът е ваш)
2 с.л. каперси
10 сушени домата
2 малки скилидки чесън
3 с.л. пресен босилек
4 с.л. зехтин
2 с.л. балсамов оцет
морска сол
прясно смлян черен пипер

Сварете пастата с малко сол и зехтин до ‘ал денте’ (не бива да се разварява) за 10 минути, след която я измийте под течаща студена вода и разбъркайте в голяма купа с 2 лъжици зехтин, за да не се слепне. След това накиснете сушените домати (дори да са мариновани в зехтин) за 5-6 минути във вряща вода, за да омекнат, след което ги нарежете на дребно. Смесете ситно нарязания чесън с останалия зехтин, оцета, маслините каперсите и нарязаните домати и разбъркайте с пастата. Подправете със солта и пипера, разбъркайте отново и поръсете с накъсания босилек и воала! :)

pasta-1.jpg

Придружена с парче вкусно сирене като Маасдамер или Едам и чаша бяло вино, тази салата е чудесен обяд или вечеря…или среднощна закуска, за който не може да се сдържи.

К.

h1

Сицилианска капоната

май 23, 2007

caponada-1.jpg

Наскоро в блога си Кайл беше писал, че в българската кухня се използват основно седем продукта – домати, краставици, картофи, копър, сирене, кисело мляко и месо. Не че съм напълно съгласна, но ако включи лук, чушки и патладжани (и може би тиквички, магданоз и чесън), ще е успял да опише почти успешно средиземноморската и балканската кухня взети заедно.
Това разбира се, с доста уговорки, но аз никога няма да спра да се удивлявам на разнообразието от манджи, които могат да се сготвят с патладжани, домати, чушки, лук и чесън – кьопоолу, имамбаялдъ, рататуй, пълнени патладжани с кайма и доматен сос, малтийска капонада, сицилианска капоната, гръцка мусака и още куп други, за които не мога да се сетя в момента.

Аз лично обожавам патладжаните под всякаква форма – пържени, печени, пълнени, с домати, с оцет, с месо, без месо, и когато попаднах на рецепта за сицилианска капоната, разбрах че няма да мирна, докато не я направя.

Необходимите продукти за капоната са:

3 средни патладжана, около 800-900 грама
4 големи глави лук
800 грама белени домати в сос
4 скилидки чесън
150 грама маслини
100 грама стафиди
1 супена лъжица каперси
100 грама кедрови ядки
3 супени лъжици балсамико
зехтин
сол и захар
дафинов лист
майорана
риган

caponada-stage-1.jpg

Патладжаните се нарязват на кубчета, поръсват се със сол и се оставят около половин час да си пуснат горчивия сок, най-добре в гевгир. След това се изпържват в малко зехтин или пък се запържват съвсем леко и после да се задушават с малко водичка. Когато са готови, се вадят от тигана и се оставят да се изцедят от мазнината върху говарска хартия.

Междувременно маслините се почистват от костилките и се нарязват. Аз сложих каламата маслини, но могат да се слагат всякакви други видове, по вкус и предпочитания.
Доматите се намачкват или нарязват, като през лятото е най-добре да се използват пресни, зрели домати.

В друг, по-дълбок съд се задушава нарязания на лентички лук. Когато омекне, към него се добавят стафидите, които предварително са били накиснати за около половин час във вряла вода.

caponatta-stage-2.jpg

Лукът и стафидите врят заедно около 3 минути, след което се добавят доматите, маслините, чесъна, каперсите, кедровите ядки и стафидите. Сместа се оставя да ври около един час, докато уври лукът напълно (а ако са пресни доматите, може да ври и около час и половина).

caponata-stage-3.jpg

caponata-stage-4.jpg

Добавят се и подправките, които ако са сухи, е добре да поврят повечко – дафинов лист, риган и майорана.
Накрая, точно преди да се свали от огъня, се слагат патладжаните, една чаена лъжичка захар и балсамиковия оцет.

Капонатата се поднася напълно изстинала, с крекери с пармезан, като предястие, или както казват италианците – антипасто.

caponata-2.jpg

Интересно е, че съществуват стотици рецепти за капоната, в които към задължителните патладжани, домати, лук и маслини се добавят риба, гъби, чушки и даже настърган шоколад, а за подправяне могат да се използват босилек, магданоз, риган, мащерка, майорана, салвия, дафинов лист и всякакви други зеленилки, а според някои пуристи сицилианската капоната не е никаква капонада без прясна целина, което аз смятам да изпробвам в най-скоро време.

М.

h1

Пица

април 15, 2007

pizza-2.jpg

Пицата е една от онези толкова глобализирани храни, че всяка държава, като че ли, си има собствена версия за нея. Тук обичат да и слагат най-различни плънки, а върху тях – кетчуп, майонеза и какво ли още не. В Япония пък много популярен топинг е картофи с майонеза (знам, и аз това се чудя) и/или водорасли. И още малко майонеза отгоре, за всеки случай, красиво аранжирана на райенца.Странен факт, е че най-хубавата пица съм я яла на един тротоар в Ротердам от една мижава takeaway пицерия, на която дори не и помня името.

Спорове относно колко и каква плънка трябва да има една пица, както и битката „тънък блат vs. дебел блат“ са често срещани и трудно се установява кое е правилното. За мен лично пицата е семпла и изчистена храна и е вкусна именно такава. Не изпитвам нужда да я кича като коледно дръвче с шунка, гъби, кисели краставички, яйца, кетчуп и т.н. Предпочитам я с тънък блат с хрупкави краища, няколко резена домат или малко доматен сос, малко риган, 2-3 маслини, и хубаво сирене, разтопено до златисто.

Ето как се получава това:

Продукти за тестото

250 гр. брашно
200 мл. топла вода
1 чаена лъжица суха мая
1 ч.л. морска сол
1 ч.л. захар
1 с.л. зехтин
пшеничен грис за поръсване

Продукти за плънката

1 голям домат, нарязан на тънки резени
300 гр. моцарела, гауда, или друго сирене, което се топи добре
няколко маслини
пресен или сух риган

Сложете маята, захарта и водата в купя и разбъркайте. След около 10 минути, когато маята шупне, прибавете пресятото брашно, солта и зехтина. Замесва се меко тесто и се меси 10 минути, така че да стане гладко и еластично. Важно е да се меси толкова дълго, иначе става много твърдо. Поставете готовото тесто в чиста, суха купа, намазана с малко зехтин, покрийте го, и го оставете да втаса на топло място около 20 минути, така че да удвои размера си.

Загрейте фурната на 220 градуса и сложете тавата за печене да се загрее вътре. Разделете тестото на 4 топки и ги разточете до кръгове с дебеина 2-3 мм. върху поръсена с гриса повърхност. Най-добре е да се направи това върху хартия за печене, така че готовата пица да бъде пренесена в тавата. Странно е, но именно поръсването с грис прави тестото хрупкаво, без да е прекалено твърдо.

pizza-1.jpg

Намажете блата с малко зехтин и поръсете с риган. След това сложете резените сирене отгоре, и най-накрая – доматите и маслините. Поставете пицата в тавата и печете всяка по 15 минути до златисто (фурната трябва да е наистина силна, за да не се изсуши пицата). Големината на една такава пица е достатъчна за един човек, но понякога не е съвсем достатъчна и се прибягва до втора. Но рецептата е за четири души, така че няма страшно. :)

К.