Posts Tagged ‘люти чушки’

h1

Зехтин с печен чесън и люти чушки

януари 29, 2010

С наближаващия рожден ден на блога, наскоро си дадохме сметка, че Нож и виличка съществува от почти три години. Поглеждайки назад, виждаме най-разнообразни рецепти, които можеха и да са повече, ако бяхме малко по-добре дисциплинирани. Но ето на, Нова година дойде и замина и едва в края на януари се наканихме да пуснем пост.

Януари е месецът на решенията, които обуславят предстоящата година…или поне е месецът на гръмкото им заявяване. Е, ние не сме решили да спираме цигарите, алкохола, храната или каквото там, но ще опитаме да блогваме тук малко по-често. Просто защото ни е адски приятно, а така и така готвим с огромно удоволствие.

Днешната рецепта е доста простичка и незасукана, а не е съвсем и ястие (тук може да се поспори обаче – цяло ястие си става, ако се добавят няколко резена хубав хляб и малко морска сол), но ще ви помогне да приготвите нещо, което ще омагьоса много други ястия – салати, паста или пица, и всичко (солено), което ви хрумне да опечете с малко зехтин. Фината миризма на печен чесън и пикантността на опуканите чушлета придават на зехтина наистина пристрастяващ аромат, без да е твърде силен и натрапчив. Според някои в този зехтин има crack, но вижте съставките по-долу и ще се убедите, че няма такова нещо. Просто зехтин+чесън+люта чушка = здравословна и нескъпа адикция.

Продукти:

2-3 цели глави чесън
2-3 люти чушлета
около половин литър хубав зехтин

Хубавото на тази рецепта е, че е наистина адски лесна. Дори не ни се налага да белим чесън. Отрязваме върха на чесновите глави, колкото да се отворят скилидките.

Заливаме с малко зехтин и печем на 200 градуса докато поомекнат.

Междувременно опукваме няколко люти чушки на котлона, в съвсем old school маниер.

Изливаме зехтина в дълбок тиган или тенджерка и го слагаме да се загрее леко на слаб, колкото чесънът да пусне аромата си за няколко минути.

В добре измит и подсушен вариант поставяме чесъна и лютите чушки и изсипваме зехтина.

Тук, разбира се, може да изберете да добавите и някаква билка, като например босилек или розмарин, или пък пипер, но като почитатели на минимализма, решихме да оставим тревите за друг половин литър зехтин.

Затваряте добре и ето, че имате прекрасен, вкусен зехтин за печене, салати или за добавка към хляб. Чесънът и чушките си пускат аромат и люто с времето, така че зехтинът става още по-добър, когато отлежи малко. Хубаво е да го държите на хладно или в хладилник и да доливате зехтин, когато намалее, за да нямат чесънът и чушките достъп до въздух (тогава мухлясват, а ние не правим рокфор зехтин). Бон апети!

Advertisements
h1

Пукани люти чушлета

декември 17, 2009

Всеки, който види заглавието, ще си каже: „Абе тия двете какво си мислят? Че то у нас всеки може да прави пукани чушлета! Вече съвсем ме взеха за …“. Е да де, ама се оказва, че едни такива чушки може да са структуроопределящи и основополагащи за една дългогодишна кулинарна дружба (с продължителност почти колкото българо-съветската) и за един блог за рецепти и други гурмански приключения.

Историята всъщност е такава – преди много години, в края на едно лято, когато Крис тъкмо се беше върнала в Япония доста често разговаряхме за разни неща. Моята сутрин беше неин късен следобед или вечер, но общо-взето се засичахме из разните irc канали и други популярни по онова време средства за комуникация и така от дума на дума установихме, че и двете споделяме страст към храната, пък и към експериментите с нея.

Крис разказваше как гледа в двора си тиквички и как пече питки, а аз и описвах какво готвя и така, докато не стигнахме до приготвените от мен няколко буркана с пукани чушлета. Започвам аз да описвам какво слагам в тях – чушки, чушки, чесън, чушки, оцет, чушки, магдноз и копър… Със споменаването на последните като че ли отворих вратите към ада – ама как, кой човек слага в чушки едновременно и магданоз и копър, те изобщо не се правят така, аз пък съвсем не ги правя така… Моя милост естествено, със самочуствието на изпечен гурман и готвач с дългогодишни семейни традиции в лютите чушки взе че се ядоса, след което последва яростна словесна престрелка, основните поанти от която са: с магданоз, без магданоз, ама как и двете, ама аз знам по-добре и така нататък, което премина в няколко дневно доста хладно общуване.

Както добре може да се види, този научен спор само затвърди желанието ни да готвим заедно, въпреки че и сега често може да се чуят реплики като: не, не, това не се слага точно тук, а тая ябълка е за сладкиша, не за салатата и така нататък, но в крайна сметка така се получават интересните неща.

А сега класическата рецепта за пукани чушлета ала Магдалина:

количество люти чушки по избор
чесън
магданоз
копър
сол
захар
винен оцет

Като за начало избираме подходящите за нас люти чушки. Някои ги обичат отровно-огнени, други – едвам пикантни, аз лично търся нещо по средата, което най-често постигам с комбинация от няколко сорта, грижливо смесени в един буркан. Най-любими са ми рибките, заедно с черешките, но между тях слагам няколко много люти, като шипка или подобни, на които изобщо не знам имената. Малките, червени злодейки, които растат в саксия обичайно ги пропускам, но те пък са чудесни изсушени за вряла супа или боб през зимата.

Едни чушки няма как да са пукани, без да се опукат хубаво на много горещ котлон, така че се захващаме за работа, като внимаваме да не си опукаме и пръстите, въпреки че аз след всяка подобна операция съм с пришки по целите ръце. И с черни петна по блузата, на местата където съм се хващала от ужас всеки път, когато се опаря.

В големи буркани, които се затварят добре, например с капачки с винт или плътно прилепващи тапи нареждаме нарязания на кръгчета чесън (обелен) и наситнените копър и магданоз. Върхо тях се изипват около половин супена лъжица сол и една супена лъжица захар, но все пак всички количества зависят от размера на съда и от индивидуалните предпочитания.

Върху тях слагам врелите чушлета едно по едно, като гледам да редувам люта, нелюта, люта, нелюта, докато получим една чушкова еклектика с приятно-пикантен вкус. На всеки няколко чушки сипвам оцет, колкото да покрие последния слой. Той пък от своя страна се загрява много приятно и разтваря захарта и солта, като сместа напива навсякъде – в зеленините, в чесъна и в пиперките. Когато сме напълнили всички буркани и сме ги затворили много добре, ги раздрусваме едно хубаво, така че всичко да се смеси и да се разнесе навсякъде.

Чушлетата могат да се хапват почти веднага, но могат и да изтраят почти до пролетта.

И много държа да подчертая отново – тези прекрасни, пукани, шарени чушки бяха направени по МОЯТА рецепта :)

h1

Маринован червен лук

февруари 12, 2009

picture-003-1

Вероятно няма да сгреша ако кажа, че голяма част от нас са израснали в семейства, в които всяка година се е приготвяло поне малко количество „зимнина“ всяка есен – едва ли има българско семейство, в което някой не затваря поне 3-4 бурканчета лютеница, сладко или туршия.

В наши дни това се случва все по-рядко поради ред причини – наличие на свежи зеленчуци през цялата година, наличие на сносни на качество сладка и туршии в магазина, липса на време или просто нежелание за занимаване с цялата хамалогия да обелиш 4 глави чесън с малкото ножче, например.

И все пак – факт е, че приготвеното вкъщи е най-вкусно. Също е факт, че не е нужно да се приготвят индустриални количества или да се занимаваме с трудни рецепти.

От известно време насам ме забавлява идеята за приготвяне на някакъв вид бърза туршия, която да придаде цвят на сандвичите, с които се изхранвам, когато просто нямам време да готвя. Онзи ден попаднах на една, която освен вкусна, изглежда и много красива.

За тази рецепта ви трябват 2 глави лук, оцет, малко подправки и буркан, който се затваря плътно. И двайсетина минути.

Продукти:

2 глави червен лук
3 ч.чаши винен оцет
3 супени лъжици захар
1 ч. л. сол
няколко зрънца черен пипер
няколко зрънца бахар
2 дафинови листа
1 скилидка чесън (по желание)
2 малки сухи люти чушки (по желание)

Загряваме оцетът в метален (не алуминиев) съд, добавяме захарта и разбъркваме, докато се разтвори. Прибавяме подправките и оставяме маринатата да покъкри на слаб огън около минута, колкото подправките да си пуснат аромата. Добавяме скилидката чесън и оставяме още за около минута-две.

През това време обелваме лука, нарязваме го на дебели шайби и го разделяме на отделни кръгчета. След това го слагаме в оцетената смес (може да го направите на две порции, за да се покрие добре с маринатата). Оставяме да поври 2-3 минути, докато стане ярко розов и поомекне леко. Не е нужно да се вари дълго – хубаво е да остане хрупкав. Ако сте разделили лука на две порции, повторете същото и с втората част.

picture-013-1

Сваляме от огъня и оставяме да се охлади добре.

picture-018-1

Пресипваме лука и маринатата в буркан и го затваряме хубаво. Готово!

picture-026-1

Този маринован лук трае доста дълго на студено, но имам подозрения, че моя няма да изтрае повече от седмица. Вкусът му е ароматен, леко сладък и не убийствено лучен (може да е безопасно да се сложи и в обеден сандвич за офиса). Освен че е просто красив, този лук е идеална гарнитура към сандвич или друга суха храна.

h1

Закуска по британски

декември 1, 2008

breakfast2

Преди време решихме да сложим категория „закуска“, въпреки че тя не е чест гост в този блог. Основната причина е, че едната от нас всяка сутрин бързешком похапва каквото свари преди да отлети за офиса, а другата го прави два пъти в годината при по-особени поводи. Все пак, закуската може да се превърне в много важен ритуал, точно поради изключителността си, излизането от рутината и възможността за сутрешен разговор с някой любим човек, който също през останалото време е омотан в задачи и проекти.

Е, може, ама не винаги може. Ако в събота или неделя човек стане към 7 часа с идеята да съчетае полезното с приятното и да си направи среща с друг подобен ранобудник-откачалник на място, където има хубаво кафе и приятна закуска, задачата придобива особена сложност. Особено ако предпочита като мен нещо солено, включващо яйца, бекон и зеленчуци.

Установяваш, че Мърфи’с отваря в 12,00 часа, което си ехеее, обедно време, във Фланаганс закусват достолепните гости на Радисън, а и по хотели не ти се закусва поради това, че така или иначе често пътуваш (въпреки че някои правят съвсем прилични брънчове напоследък) и се изнервяш безкрайно, като ядът е временно туширан с мъфин и топло кафе (ерзац закуска, каквото и да си говорим), а срещата не е преминала в тон на добронамереност (със същия проблем се сблъсква и Пейо).

И какво прави един доста гладен и поизнервен човек? Закуска по британски с продукти от симпатичния супер – яйца, домати, наденички, бекон, няколко големи гъби, хляб и печен боб в доматен сос (от консерва). И с човека от срещата, който въпреки протестите му, че има да пише/превежда/редактира замъкваш у вас заедно с торбите.

eggs1
mushies1
sausages

Тиганът е загрят до червено, намазан с малко масълце, като продуктите минават през него в следния ред – бекон, наденички, гъби, домати, яйца и боб, като тук-таме се ръси я сол, я смесен пипер, я джоджен. За мое огромно съжаление не си намерих черен пудинг (само някой да е посмял да ми препоръча купешка кървавица), а хлябът пък беше толкова пресен и топъл, че ме хвана грях да го запържа и него, но класически е редно да направим и това. Сега, аз си падам малко антикомформист и си позволих да прибавя към закуската няколко люти чушки Пири Пири, които по мое скромно мнение чудесно си отиват с островната класика от боб и свинско.

breakfast

Ако някой шава все още след подобна порция, може да се довърши с препържена филийка с мармалад или мармайт. Последният не се разваля никога, по наблюдения, защото сериозното количество, което донесох преди време още не е мръднало.

breakfast-gone

Ако не шавате – чаша топъл черен чай с малко мляко и захар.