Posts Tagged ‘лимон’

h1

Ципура с лимонова кора и чери домати

юни 6, 2008

Тези дни усетих как лелеяното пътуване до Гърция през септември се изсулва неумолимо пред новоизскочилите служебни планове, Пловдивския панаир и какво ли още не. Кой, за Бога слага краен срок за проект в средата на септември? Но, както се казва, ще преглътна горчивия хап с надеждата някой ден да преместят панаира в друг сезон, или ако може в друг времево-пространствен континуум, ще си сменя резервациите за по-студен месец и ще си помечтая за циганско лято на Бяло море и риба с бяло вино на брега му.

Мечтите разбира се, не са причина да се готви риба често, особено ако освен полезна се окаже и вкусна. Като ципурата например. С години си мечтаех за дорадите на Хемингуей и си мислех как, като отида някой ден на неговите острови по течението ще ям непременно дорада, полята обилно с ром. С голяма изненада преди няколко години научих, че тази риба у нас и в региона се нарича ципура и може да се намери прясно охладена по рибарските щандове, а след редица експерименти стигнах до заключението, че риба с толкова нежно и вкусно месо има нужда от много малко, за да не изгуби изключителния си вкус.

Последния път я приготвихме по рецепта на Donna Hay, а резулатът си заслужава да бъде показан на света. Е, най-добре е да се дегустира, но животът често е несправедлив.

Продукти:

4 риби ципура
1 лимон
10-12 чери доматчета
4 скилидки чесън
зехтин
черен пипер
морска сол

Рибата се почиства добре от люспи и от вътрешности, ако е необходимо. По принцип напоследък я продават изчистена, или пък предлагат тази услуга, например на рибния щанд на Пикадили, но аз предпочитам сама да свърша тази работа. За целта естествено, са нужни остри ножове (това даже няма нужда да се споменава) – а колко точно са остри ножовете у Крис се убедих емпирично точно докато мрънках, че трябва още да ги наточим. Още ходя с лепенка.

След това рибата се измива добре и се намазва отвътре със сол. В тавичка, постлана с намаслена хартия за печене се нареждат четирите ципури. Между тях се слагат намачканите, но необелени скилидки чесън, които по този начин пускат възможно най-финия си аромат. Напръскват се с лимонов сок и зехтин, а след това се наръсват с настърганата лимонова кора, морска сол и черен пипер. Накрая се нареждат целите чери доматчета.

Пече се на умерена фурна, около 200 градуса, а мерило дали рибата е готова са доматчетата – когато са готови и приятно покафенели, е време да я извадим.

Сервира се лека салата, например такава от черен ориз, много подходящ към всякакви морски твари и разбира се, добре охладено вино.

М.

h1

Салата от черен ориз

юни 5, 2008

Черният ориз е известен още и като „императорски“ или „забранен“ ориз, защото според слуховете, преди много години в Китай той е бил достъпен само за императора и неговите подчинени. Всъщност, този вид ориз има много ценни хранителни качества, високо съдържание на желязо и съвсем ниско съдържание на глутен. Има и доста необикновен цвят вследствие от кръстосването, от което е получен сорта. При варене черният ориз всъщност става тъмно лилав и прави много красиви петна навсякъде, където се докосне, така че внимавайте с него. Освен всичко това той има чудесен, леко орехов вкус и текстурата му е приятно свежа и леко хрупкава.

Хубаво е, че пазарът ни започва да се събужда за продукти, които доскоро бяха смятани за невъзможно екзотични.

Този ориз ми напомня как за пръв път преди доста години видях в Япония хората да ядат паста с мастило от сепия – изглеждаха ми смешни с устите им, оцветени в лилаво и гордото изражение на лицата им, вероятно породено от факта, че си хапват нещо особено европейско и екзотично за тях.

Е, сега е наш ред с този ориз.

Ето рецептата за една лесна и особено освежаваща салата, която може да бъде самостоятелно леко ястие или гарнитура за месо или риба.

Продукти:

1 ч.ч. черен ориз
2.5 ч.ч. вода
парче пресен джинджифил колкото малък орех
1 лайм
щипка настъргана лимонова кора
1 малка скилидка чесън
половин жълта чушка
половин оранжева чушка (може, разбира се, да ползвате какъвто цвят чушки прецените)

Оризът се измива и се слага заедно с водата в тенджера с капак върху студен котлон, който след това се включва. Сварява се на умерен огън, докато се изпари водата (внимавайте да не се развари). Докато оризът къкри, нарежете чушките на дребни кубчета. Дресинга за салатата приготвяме от останалите продукти – сокът от единия лайм, лимоновата кора, чесънът и настърганият джинджифил се смесват и разбъркват добре.

Когато оризът е добре сварен, го сипваме в гевгир и измиваме под течаща вода. Накрая смесваме ориза с чушките заедно и заливаме с лимоновия дресинг и ястието е готово – бързо и много полезно.

Крис

h1

Пъстърва с лозови листа и бекон

май 20, 2007

pystyrva1.jpg

Не знам доколко ни е в културата да ядем риба често, но Крис, която известно време живя при едни други хора, с едни други навици, отдавна мърмори, че трябва да си сготвим пъстърва.
Аз, макар и редовно да обяснявам колко много обичам риба, най-често се понасям като стрела към щандовете с телешко и свинско и изобщо забравям всичките си добри намерения при мисълта за няколко пържолки.

Една рецепта обаче ни беше грабнала отдавна и двете – пъстърва, увита в бекон, а след това в лозови листа, но едва вчера звездите успяха да се съчетаят благоприятно – едновременно да намерим прясна пъстърва и свежи лозови листа.
Бих казала, че резултатът беше умопомрачителен.

За постигането на това съвършенство са ни необходими:

2 пъстърви, по около 300-400 грама всяка
6 лозови листа, средна големина
4 тънки резена бекон, с размери около 10 х 10 сантиметра
1 лимон
магданоз
пипер
сол
зехтин

Рибата се почиства добре, като се оставят главите и перките и се намазва отвътре със сол.
Предварително накисвам лозовите листа във вода с малко оцет, за да пуснат вредните вещества, ако са пръскани (макар и все още да е рано за това, пак е добре да се покиснат).

В една купичка се настъргва кората на един лимон, добавят се сока от половинката (или четвъртинка, ако е много голям) от същия лимон, малко зехтин, млян пипер и нарязан на ситно магданоз, горе-долу половината връзка.
С тази смес се пълнят коремчетата на рибите, след което се увиват в резените бекон, а след това и в лозовите листа, като остават да се виждат само главите и опашките.
Рибите се слагат в намазнена тава и се слагат в предварително загрята фурна, на около 200 – 220 градуса.
След около 15 минути пъстървите са готови.

fish-ready.jpg

Поднасят се с четвъртинка лимон, а аз лично приготвих и една купа зелена салата с много лек и доста кисел винегрет (малко настърган лук, сол, зехтин, лимон и балсамико).

Пъстървите бяха придобили страхотен аромат на пушено и лимонова кора, като лекото им и крехко месо се допълваше приятно от по-мазния бекон и печените лозови листа.

Всичко това беше придружено от бутилка розе „Дамяница“, от широка мелнишка лоза, което с ненатрапчивия си аромат на ягоди, череши и планински подправки според мен е идеално за по-сухи риби и печени зеленчуци, както и за десерта от дребни и сладки български череши.

М.

h1

Козунак

април 6, 2007

kozunaci2.jpg

Трябва да си призная, че в моето семейство никой никога не е правил козунак. Майка ми настоява, че била правила веднъж и след цял ден страхотна врътня и последвалото я козуначено фиаско, се отказала завинаги. Онзи ден и заявих смело, че смятам да правя козунак в събота (знам, че е по-добре днес да се правят, но някак не върви да си взема почивен ден от работа и да заблъскам козунаците). Тя ме погледна леко втрещено, преброи наум до 10, и после каза плахо „…ми добре“, предусещайки в какво бойно поле ще се превърне кухнята тази събота. Но мечка – страх, мен – не страх. Искам козунак, и то домашен.

Тъй като нямам изпитана семейна рецепта, реших да заема изпитаната рецепта на някое друго семейство :). Емма, една моя прекрасна приятелка, се отзова и обеща да ми даде рецептата на майка и, с която „козунаците винаги стават страхотни.“

Вчера сутринта ми я донесе, написана на лист хартия от самата г-жа Елма, нейната майка. Стана ми много мило, защото все по-рядко се вижда феноменът някой изобщо да пише нещо на хартия, камо ли рецепти. Аз имам навика отскоро да си записвам в тефтерче, но подходът е наистина леко ретро. А това, че някой ми доверява семейната си рецепта, ме накара да се усмихна заговорнически и да подходя отговорно към въпроса – не искам да разочаровам нито г-жа Елма, нито вас (или поне тези от вас, които ни вярват).

Тъй като тук сме обещали да пишем само тествани рецепти, днешният пост е изключение. Обаче остава твърде малко време до Великден, така че ще следвам рецептата, пък каквото сабя покаже. Обещавам снимки и ъпдейт на този пост утре вечер. :)

Продукти:

1 кг. брашно
6 яйца
300 гр. захар
125 гр. масло (не маргарин)
125 гр. олио
250 гр. прясно мляко
настъргана кора от 1 лимон (само най-външната част)
1-2 прахчета ванилия
1 супена лъжица ром или коняк
1 кубче мая, голямо колкото локум
стафиди
бадеми (обелени след накисване за 20 секунди в гореща вода)

Като начало, добре е да извадите от хладилника всички продукти, които са ви нужни, и да ги оставите да се отвърнат за няколко часа. Хубаво е да са на стайна температура, когато започнете да приготвяте козунака. А стайната температура е добре да е висока, когато месите козунаци, така че затворете вратите и прозорците и пуснете парното. :)

Маята се разтваря в малко възтопло (не горещо) мляко, малко от захарта и брашното, докато се получи кашичка с гъстотата на тесто за палачинки и така се оставя да втаса за десетина минути, докато излязат малки мехурчета.

Изсипете брашното в една тава и го загрейте на слаба фурна или в съд върху котлон. Не бива да става горещо или да се препича, а просто да се затопли за няколко минути. След това пресейте брашното най-малко веднъж – колкото повече пъти се пресява, толкова повече въздух влиза в него и толкова по-пухкав ще стане козунакът. Междувременно затоплете млякото и разтворете захарта в него, а яйцата разбийте много добре в отделен съд.

В загрятото и пресято брашно се прави кладенче, в което сипвате по малко от всички продукти (втасалата мая, разбитите яйца, подсладеното мляко, мазнината, ванилията, лимоновата кора). Добре е да се слага по-малко мазнина, за да остане такава за измесването, когато наистина е нужна, тьй като тестото е доста лепкаво. Смесвате и досипвате продукти, докато се изчерпат и стане топка тесто, която се меси, докато започнат да се образуват мехури (доста време, но си струва).
След измесването тестото се разделя на три топки, които се изтеглят и се сплитат на плитка. Ако не ви се занимава, просто направете две-три ленти и ги замесете леко, за да се получи кръгъл козунак. Преди да сплетете лентите от тесто или да ги замесите заедно, е моментът да сложите накиснатите в ром стафиди между тях, а бадемите – да сложите отгоре. Козунакът се оставя в намазнена тава да втаса на топло (не горещо) във фурната. Втасал е, когато при пипане с пръст тестото е меко и отскача, тоест връща се в първоначалната си форма. Намазвате с жълтък, поръсвате със захар и печете. Тъй като фурната е била включена на слаба степен, поставете козунакът вътре и усилете температурата до умерена (180 градуса). Оттам нататък печенето е строго индивидуално за всяка фурна, но следвайте общи правила: не печете на прекалено силна фурна, за да не изгори отвън и да остане глетав отвътре. Ако отгоре започва да се препича, а отдолу не е готов, поставете фолио – това ще го предпази. Важно е също да не отваряте фурната през първите 2/3 от времето за печене.
Козунакът е готов, когато забодена в центъра клечка за зъби излиза чиста, без трохи по нея.

Ми…дано стане и ни хареса! :)

К.

Update: След премеждия в кухнята и хиляди изцапани с тесто и брашно чинии, купи и тави, козунакът взе, че се получи. Както виждате на прибавената снимка горе, формата е доста фриволна, по-скоро прилича на козуначена франзела, отколкото на класически козунак, но и така ми се струва красиво. Важното е, че бухна добре, тестото стана „на конци“ и е ужасно вкусен. :) Като за първи път – никак не е зле, според мен.