Posts Tagged ‘кус-кус’

h1

Кус-кус с доматен сос и риба тон

май 21, 2008

Напоследък все повече се улавям, че с няколко дини под мищница, проекти в заключителна фаза, търчане през града все по-трудно се навивам вечер да започна да готвя нещо. Разбира се, хапването навън винаги е опция, но като започне да се случва всеки ден, човек започва да си мечтае за приятна вечеря в домашна обстановка, след която няма да се налага да потеглиш пак. Определено веригата офис – срещи – офис – бистро – бар е добре да бъде прекъсвана от време на време в някоя от брънките, пълната и заменяемост бидейки невъзможна освен ако не избягам извън София. За капак и любимия блог страда, което хич не е добре.

В крайна сметка, за да намеря баланса между умора в края на работния ден и вкусна, поне малко здравословна храна ми се налага да измислям разни бързи рецепти и тук на помощ се яви кус-куса (кус кус, кускус – как е правилно да се пише у нас?). В интерес на истината нямам чест и дълбок досег с магребската кухня, а кус-кус свързвам с дребните топчета, които майка ми често вареше за закуска, затова когато преди време Крис предложи да направи за вечеря кус-кус с печени зеленчуци, защото “ е бързо и вкусно, в Япония често си правехме“, аз подигнах леко вежда. Моето естествено недоверие в резултат на културни натрупвания от детството набързо се изпари, а аз започнах да се чудя какво да измисля още към тия зрънца.

Любимият ми резултат от експериментите е кус-кус с доматен сос с маслини и каперси и риба тон от консерва (пълноценна и здравословна комбинация, никой не може да ме убеди, че трябва да се живее без въглехидрати), но някой ден мисля да се пробвам с някое тежко оръдие като оригинална тунизийска или мароканска рецепта.

Ето и необходимите продукти:

За соса:
600-700 грама домати, по възможност зрели и презрели
200 грама маслини
половин бурканче каперси от 100 грама
майорана
чесън на прах
магданоз
пипер микс
захар
зехтин
сол

1-2 консерви риба тон в собствен сос

За кус-куса:
250 грама кус-кус за 3-4 човека
1 бучка масло колкото орех
половин бульонче

Доматите се настъргват на ренде (класически метод) или, както аз подхождам напоследък, се обелват и пасират. В тигана или тенджерката, в които ще ги готвим се добавя и малко зехтин. Оставят се на среден огън за около 40-50 минути. Общо-взето, колко ще са уврели е въпрос на вкус, аз лично предпочитам да се сготвят напълно, но пък иначе се запазва вкуса на суровия домат. Преди да ги сваля от огъня, добавям обезкостените маслини и каперсите, щипка захар, майорана, чесън на прах, пипер и сол. Изборът ми в случая чесъна да е на прах, а не пресен или на скилидки се дължи на факта, че вкусът би станал прекалено силен. За готвене винаги използвам маслини с костилки, обикновено „каламата“, защото тези за готвене и вече нарязани са адски безвкусни. След като сваля соса от огъня и той леко дъхне, добавям и накълцания магданоз. Не трябва да се прекалява със солта, защото и каперсите, и каламатата са достатъчно солени.

Кус-кусът се приготвя по същия начин като в рецептата за агнешка плешка, но аз ще напиша пак. Загрява се в дълбок тиган или някакъв разлат съд четвърт литър вода с половин бульонче и една бучка масло. Когато водата заври, съдът се сваля от огъня и в него се сипва кус-куса. След 2-3 минути, като набъбне, тигана се връща на котлона, добавя се още малко масло и се бърка 3-4 минути. Най-хубаво е бульона да е домашен, но няма как. Аз все се каня да си замразя кубчета с хубав пилешки и зеленчуков бульон, но това засега си остава областта на добрите пожелания.

В дълбока чиния или купа се сипват соса, кус-куса и рибата тон, като може да се сервира с малка каничка бульон или резен лимон, за да не става сух. Ястието е относително бързо, около час, като във времето, в което ври соса могат да се свършат куп други неща.

Накрая остава само да се хапне.

М.

h1

Печена агнешка плешка с гарнитура от кус-кус със зеленчуци

април 30, 2008

Всяка година очаквам Великден и Гергьовден с огромно нетърпение, не само защото са най-тачените празници в къщи, но и заради любимото ми агнешко, което иначе рядко се сещам да готвя. А и пролетта си е сезона за това месо и прилежащите му дробинета, дроб-сърми, печени чревца и всякаква друга радост за душата.

Още повече заобичах агнешко, след като при търсене на информация за статия установих, че това е възможно най-чистото месо – на овцете по принцип не са дават добавки и хормони, а си пасат спокойно на свобода.

Е, при този допълнителен стимул запретнахме с Крис здраво ръкави и купихме една прекрасна агнешка (наистина) плешка. След известно чудене как да я приготвим – с пълнеж или без, се спряхме на класическо опичане без плънка, с гарнитура от кус-кус и задушени зеленчуци, а за подправка избрахме прясна мащерка. Резултатът беше много вкусен и ароматен, а ето и рецептата:

Продукти за печеното:
Агнешка плешка
прясна мащерка
1 пакетче масло от 250 грама
2 скилидки чесън
1 чаша вино – розе или бяло
сол
захар

Продукти за гарнитурата:
250 грама кускус
1/2 бульонче
1-2 чаени лъжички масло

3 малки тиквички
3 малки патладжана
2 червени чушки
2 глави лук
3 домата
зехтин
черен пипер
1 щипка захар
прясна мащерка
сол

В тиган се разтопява пакетчето масло. Като се загрее достатъчно, в него се добавят листенцата от прясна мащерка, които по този начин пускат най-добрия си аромат. След 2-3 минути в маслото се добавят и 2 скилидки нарязан на едро чесън. След като сместта поври и с чесъна, в нея се сипват 3 лъжици кафява захар, която после ще придаде невероятен карамелено-кафяв цвят на коричката. Накрая се добавя една чаша вино – в нашия случай беше розе и се сваля от огъня.

Агнешката плешка се поставя в намаслена тава и се намазва обилно с приготвената смес, след което се покрива с фолио и се пъха в силно нагрятата фурна. Градусите се намалят на 180.

Периодично месото се маже с маринатата (Крис използва една бояджийска четка за целта, много е удобно за големи парчета месо), след което отново се покрива с фолио. Така се пече около 3 – 3,5 часа, докато стане напълно готово. Накрая фолиото се маха, плешката се намазва за последен път и се оставя петнайсетина минути на 200 градуса, за да придобие завършен вид в карамелен цвят.

Междувременно нарязваме всички зеленчуци за гарнитурата – тиквички, патладжани, чушки, лук и домати и ги слагаме на среден огън в тенджера с капак. Добавяме малко зехтин и вода и ги оставяме да се задушат, докато са напълно готови. Накрая добавихме от наличната мащерка, малко захар, черен пипер и сол.

Кус-куса е страхотна гарнитура към агнешко месо, особено ако е придружена с печени или задушени зеленчуци. Приготвя се много бързо и лесно – за 250 грама кус-кус се загрява в дълбок тиган четвърт литър вода с половин бульонче и една чаена лъжичка масло. Когато водата заври, съда се сваля от огъня и в него се сипва кус-куса. След 2-3 минути, като набъбне, тигана се връща на котлона, добавя се още малко масло и се бърка още 3-4 минути. Така и той е готов.

Накрая идва най-приятната част – агнешкото, кус-куса и зеленчуците заедно с пролетна салата и хубаво вино са готови за почитане на най-хубавите ни празници. И сами по себе си са кулинарен такъв.

М.