Супа от тиква

Седя и се чудя какво да напиша за тиквената супа и си мисля – колко хубаво би било всяко нещо, което ядем да е свързано с някаква приятна история, мили спомени, празници или пък нещата да се случват просто така, заради самото удоволствие от храната. Е, за съжаление не винаги става по този начин. Животът рядко е само розов, а в по-гадните моменти човек има нужда от утеха, която много често идва под формата на парче сладкиш или купа топла супа.

През последните седмици се озовах неволно, но и неизбежно посред първите вълни на родната криза, част от един много по-голям и адски сериозен процес. Какво общо има кризата с храната? Ами и нищо, и всичко. Като икономист мога да начертая разни криви на потреблението, да поразсъждавам какви ще са трендовете в готварството през следващата година и каква проява на лош вкус ще е парадирането с никому ненужен лукс (ако ще пунтирам гурутата от Economist).

Няма да го направя. Мисълта, че всеки ден трябва да кажа на някого, че трябва да се разделим не ме оставя на мира, кризата е реалност и честно казано, трудно ми остава време за готвене в опити за намиране на ненамираеми решения и като че ли единствената утеха е в редките моменти, когато близък човек ми сипва чиния топла супа от тиква, опича няколко сандвича и на няколко бири бистрим структурни проблеми (почти никога) или нещата на личностно ниво (почти винаги) и какво ни чака в близко бъдеще.

А супата е лесна. За нея ни трябват:

1 килограм тиква
1.5 литра бульон
1 малка глава лук
2-3 скилидки чесън
1 ч.ч. прясно мляко
сух кориандър
пипер
зехтин
сол

В случая за супата използвахме тиква тип цигулка, която е доста сладка, но пък за любителите на сладко-солените манджи е напълно подходяща. Обелваме и я нарязваме на средно големи кубчета, които слагаме в тавичка, покрита с хартия за печене (това не е задължително). Наръсваме парчетата със зехтин, сол и пипер и заедно с необелените скилидки чесън слагаме в добре загрята фурна.

След около десетина минуди изваждаме чесъна, за да не прегори, но понеже всяка фурна пече различно, трябва да проверим дали са добре омекнали. Докато тиквата се допича обелваме скилидките и оставяме настрана, защото ще ни потрябват на по-късен етап.

Тиквата се пече общо, с чесън и без чесън около 30-40 минути, докато придобие карамелизиран вид.

Задушаваме ситно нарязания лук в една-две супени лъжици зехтин, после добавяме бульона, тиквата, чесъна и кориандъра. Варим всичко това двадесетина минути, за да могат всички аромати да се смесят добре.

След като свалим от огъня, оставяме сместта малко да поизстине, след което пасираме в блендер или с ръчен пасатор, комуто както е удобно, докато супата стане кадифено гладка. Добавяме чаша мляко, а ако все още ни е гъста – и малко вода.

Задължително, ама задължително се сервира с печени сандвичи. И голяма доза позитивизъм. Бирата е опция.

Реклама