Posts Tagged ‘копър’

h1

Пукани люти чушлета

декември 17, 2009

Всеки, който види заглавието, ще си каже: „Абе тия двете какво си мислят? Че то у нас всеки може да прави пукани чушлета! Вече съвсем ме взеха за …“. Е да де, ама се оказва, че едни такива чушки може да са структуроопределящи и основополагащи за една дългогодишна кулинарна дружба (с продължителност почти колкото българо-съветската) и за един блог за рецепти и други гурмански приключения.

Историята всъщност е такава – преди много години, в края на едно лято, когато Крис тъкмо се беше върнала в Япония доста често разговаряхме за разни неща. Моята сутрин беше неин късен следобед или вечер, но общо-взето се засичахме из разните irc канали и други популярни по онова време средства за комуникация и така от дума на дума установихме, че и двете споделяме страст към храната, пък и към експериментите с нея.

Крис разказваше как гледа в двора си тиквички и как пече питки, а аз и описвах какво готвя и така, докато не стигнахме до приготвените от мен няколко буркана с пукани чушлета. Започвам аз да описвам какво слагам в тях – чушки, чушки, чесън, чушки, оцет, чушки, магдноз и копър… Със споменаването на последните като че ли отворих вратите към ада – ама как, кой човек слага в чушки едновременно и магданоз и копър, те изобщо не се правят така, аз пък съвсем не ги правя така… Моя милост естествено, със самочуствието на изпечен гурман и готвач с дългогодишни семейни традиции в лютите чушки взе че се ядоса, след което последва яростна словесна престрелка, основните поанти от която са: с магданоз, без магданоз, ама как и двете, ама аз знам по-добре и така нататък, което премина в няколко дневно доста хладно общуване.

Както добре може да се види, този научен спор само затвърди желанието ни да готвим заедно, въпреки че и сега често може да се чуят реплики като: не, не, това не се слага точно тук, а тая ябълка е за сладкиша, не за салатата и така нататък, но в крайна сметка така се получават интересните неща.

А сега класическата рецепта за пукани чушлета ала Магдалина:

количество люти чушки по избор
чесън
магданоз
копър
сол
захар
винен оцет

Като за начало избираме подходящите за нас люти чушки. Някои ги обичат отровно-огнени, други – едвам пикантни, аз лично търся нещо по средата, което най-често постигам с комбинация от няколко сорта, грижливо смесени в един буркан. Най-любими са ми рибките, заедно с черешките, но между тях слагам няколко много люти, като шипка или подобни, на които изобщо не знам имената. Малките, червени злодейки, които растат в саксия обичайно ги пропускам, но те пък са чудесни изсушени за вряла супа или боб през зимата.

Едни чушки няма как да са пукани, без да се опукат хубаво на много горещ котлон, така че се захващаме за работа, като внимаваме да не си опукаме и пръстите, въпреки че аз след всяка подобна операция съм с пришки по целите ръце. И с черни петна по блузата, на местата където съм се хващала от ужас всеки път, когато се опаря.

В големи буркани, които се затварят добре, например с капачки с винт или плътно прилепващи тапи нареждаме нарязания на кръгчета чесън (обелен) и наситнените копър и магданоз. Върхо тях се изипват около половин супена лъжица сол и една супена лъжица захар, но все пак всички количества зависят от размера на съда и от индивидуалните предпочитания.

Върху тях слагам врелите чушлета едно по едно, като гледам да редувам люта, нелюта, люта, нелюта, докато получим една чушкова еклектика с приятно-пикантен вкус. На всеки няколко чушки сипвам оцет, колкото да покрие последния слой. Той пък от своя страна се загрява много приятно и разтваря захарта и солта, като сместа напива навсякъде – в зеленините, в чесъна и в пиперките. Когато сме напълнили всички буркани и сме ги затворили много добре, ги раздрусваме едно хубаво, така че всичко да се смеси и да се разнесе навсякъде.

Чушлетата могат да се хапват почти веднага, но могат и да изтраят почти до пролетта.

И много държа да подчертая отново – тези прекрасни, пукани, шарени чушки бяха направени по МОЯТА рецепта :)

h1

Печени пресни картофи с чесън

май 12, 2008

В момента направо се изнендвам, че досега не съм писала за любовта си към пресните картофи (която всъщност е всеобща) и мястото, което заемат в моя живот през пролетта. Само се чудя къде да ги поставя – преди или след агнешкото, но класацията зависи най-вече от моментни желания и усещания. Може би комбинацията от двете е най-близко до идеала ми за съвършенство.

Освен вкуса, който няма нищо общо с големия, пораснал картоф, основно предимство на пресните дребосъци е, че не се белят. Аз лично ги накисвам за половин час в хладка вода с малко оцет, за да пуснат някакви вредни вещества, ако има, а след това ги измивам изчерпателно и сериозно с грубата част на гъбата, така че да падне най-горния слой.

Освен на мусака и сотирани ги правя на фурна с пресен чесън и копър и май това ми е любимата рецепта. Ето я и нея:

Продукти:
1 килограм пресни картофи, може и повече, за предпочитане по-дребни
1 връзка чесън
1 връзка копър
сол
черен пипер
зехтин

Добре измитите и изтъркани картофи се нарязват на кръгчета с дебелина около милиметър-два. Слагат се в тава, после в нея се добавя и целия нарязан чесън, заедно с перата и почти цялата нарязана връзка копър – той пък се накълцва заедно със стъблата. От него се отделя малко от листната част, с който наръсвам готовите картофи накрая.

Сипвам малко зехтин, поръсвам със сол и черен пипер, може една щипка сух розмарин или босилек, но много малко, за да не превземат вкуса на копъра. Сипвам и една кафеена чашка вода и обръквам добре.

Пъхам тавата в добре загрята фурна и пека на около 200-250 градуса докато картофите почервенеят-покафенеят. Когато са готови, ги наръсвам с отделения копър.

Така опечените картофи най-често ги хапваме с таратор, прясно сирене и маслини. Може и с пържолка.
М.

h1

Салата от леща с пушени гърди

ноември 14, 2007

leshta-1.jpg

От месец и половина съм влюбена във филма „Рататуй“ и плъшока-готвач Реми. Освен любител на кулинарията, аз съм и запален киноман и тази невероятна анимация на Пиксар направо ме заплени. По тази причина бях решила да сготвя рататуй, но докато от всякакви задължения се наканя, циганското лято отмина, доматите станаха отново пластмасови, а аз си останах с желанието да приготвя нещо френско. Не много гурме, а семпло, вкусно и ароматно. Подходящо за студеното време и за чаша червено вино – първото от тазгодишната реколта мелнишко, което всяка година ни носят от Виногради. А тази година според местните хора е изключителна и поне от 10 години не е имало такова вино.

И с първия сняг се сетих – ще направя салата от леща с пушени гърди и винегрет от дижонска горчица. Преди доста години бях на разменни начала от училище на гости на френско семейство във Версай, точно по коледните празници. Тъкмо тогава беше паднал доста рехав снежец, който обаче беше голямо събитие за района и майката реши да ме изненада с нещо типично френско и зимно – леща с пушени гърди. Аз, разбира се, от учтивост не и казах, че у нас доста често ядем леща и е едва ли не национално ястие. Жената отвори една консерва сварена леща, подгря я на котлона, насипа отгоре вакумираните нарязани пушени гърди и заля със сос от туба. Понеже беше края на 93та, доста се впечатлих от това, че всичко е готово, а и беше много вкусно, но впоследствие никога не позволих да ме увлекат полуфабрикатите и измамната леснота и бързина, заради които страда вкуса на ястията.

И така, продуктите:

300 грама леща
250-300 грама пушени гърди
1 чушка
1 морков
1 голяма глава червен лук
4-5 скилидки чесън
дижонска горчица (или някаква на зърна)
балсамиков оцет
зехтин
риган
копър
пипер смес
сол

leshta-3.jpg

Лещата се сварява и се оставя настрана, докато се приготвят останалите продукти.

Пушените гърди се нарязват и се запържват до зачервяване в малко зехтин. Знам, че това не е особено полезно, но за сметка на това е адски вкусно и подходящо за снега и виното.

leshta-5.jpg

В мазнинката, останала от пушените гърди се задушават нарязаните на кръгчета лук, чесън и чушка, и настъргания морков.

leshta-4.jpg

Междувременно приготвям винегрета от няколко лъжици балсамиков оцет, 2 супени лъжици дижонска горчица, ригана, пипера и солта. Когато всичко е готово, върху предварително отцедената леща изсипвам задушените зеленчуци, бекона, наръсвам с нарязан на дребно копър и заливам с винегрета.

leshta-2.jpg

И така, салатата е готова за поднасяне с хубаво вино и отделно нарзяно отделно сирене. Надявам се Антон Его да не напише много критично ревю :)

М.