Posts Tagged ‘коледа’

h1

Перфектната пържола

декември 21, 2009

Или перфектната свинска пържола, ако трябва да сме точни. Не че не обичаме телешко, дори напротив, но шансът у нас да се намери хубав телешки стек е доста малък (чували сме, че в Метро, например, се намират). Причината за този драматичен дефицит, който ни буди нощем и не ни оставя да спим е, че в България не се отглеждат телета за месо. И поради това, дори малкото видове телешко, което купуваме от магазина обикновено е с доста дъвчаща консистенция и изисква около 3 пъти повече време за готвене от качественото телешко месо.

Не ни се иска обаче да подценяваме свинското и да го караме да изглежда като некачествен заместител на бленуваното телешко. Това съвсем не е така. Добре приготвената свинска пържола е способна да събуди у нас много красиви чувства, а сигурна съм – и у мнозина от вас, а и все пак в България имаме традиции в ценителството на свинското месо и то не бива да бъде пренебрегвано. Особено в зимния сезон. Както и по всяко друго време на годината, де, освен може би август месец.

Свинските пържоли имат много въплъщения, всичките от които са възхитителни – приготвени на скара с апетитен пушен аромат и стилни райета, печени на фурна до крехкост, която граничи с разпадане, или пък приготвени на тиган, с хрупкава коричка отвън и сочни отвътре. Днес ще се спрем на последния метод, с който безотказно и лесно може да приготвите фантастична и сочна пържола. Методът наистина работи, дори за хора като мен, които са отгледани с идеята, че единствената свинска пържола на този свят е сух свински котлет, допълнително изсушен до подметка на тиган. Е, не е нужно винаги да е така. Човек се учи докато е жив. Ще съм завинаги благодарна на Магдалина, която ми показа Пътя. Котлетът не е единственият вид свинско, а методът с тигана не винаги води до сухи пържоли.

Тук искам да спомена един доста важен компонент в успешната формула за пържола на тиган. За нетърпеливите, които не искат да губят време в излишни лирични отклонения и искат да прескочат направо към рецептата, моля, въздръжте се и чуйте какво имам да ви кажа. Струва си, обещавам. Слушате ли внимателно?

Тайната. Е. В. Тигана.

Тайната е в тигана.

Наистина.

Доста време слушах, четох и наблюдавах предимствата на чугунения тиган. Чудех се какво му е толкова хубавото – тиган като тиган, че и тежи ужасно и трябва да се вдига с две ръце. След като се сдобих с един прекрасен Lodge обаче, запях друга песен и сега не искам да се разделям с него.
Никога.

Хубавото на чугунения тиган е следното – разпределя топлината равномерно по целия съд и така храната се сготвя много по-добре; храната не залепва за него; може да разбърквате нещата в тигана направо с вилица, например, и няма риск да го одраскате; ужасно издръжлив е и при правилна поддръжка, се превръща във вечния тиган, който да се предава от поколение на поколение. Разбира се, чугунените тигани имат и добавена стойност – предлага ви една хубава тренировка за стегнати бицепси, а и може да служи като средство за самоотбрана (във филма „Пържени зелени домати” убиха лошия точно с един такъв Lodge като моя).

Но да се върнем на пържолата. Ето как:

Продукти:

1-6 – колкото пържоли ви трябват, но нека да са вратни, моля
малко масло и още малко за накрая
сол
пипер
масло

Загрейте тигана много добре и добавете една чаена лъжичка масло (може и олио, но нека да е наистина малко, колкото да покрие тигана). След като маслото се разтопи, сложете леко посолените и поръсени с пипер пържоли в тигана за по 3-4 минути от едната страна. Каквото и да ви коства, не ги обръщайте преди това, защото целта сега е да се запечатат и да се карамелизират отвън леко.

Просто оставете пържолите, забравете ги и си навийте алармата за след 3 минути.
Обърнете ги за още 2-3 минути от другата страна. На този етап пържолите няма да са съвсем готови, но ще са добре запечатани, което ще ги направи сочни отвътре.

Накрая наредете пържолите в тава, сложете по мъничко масло върху всяка и ги поставете под грила/в горната част добре загрята фурна за 5-15 минути, в зависимост от това как харесвате пържолата си. Тази стъпка помага за сготвянето на месото и им придава допълнителна хрупкавост и аромат.

За завършек на пържолата може да приготвите следния сос, който е съвсем лесен, адски вкусен, и който дава доста балансиран вкус на цялото преживяване.

Продукти:

1-2 чаши добро червено вино
1 ч.л. масло
½ глава лук
2 скилидки чесън
1-2 щедри лъжици хубава горчица
половин връзка ситно нарязан магданоз

В тигана от пържолите загрейте маслото и задушете в него ситно нарязания лук за 4-5 минути на умерен огън. Добавете чесъна, разбъркайте и оставете да се задуши още минута-две. След това добавете горчицата и при непрекъснато разбъркване добавете виното. Оставете да покъкри около минута, за да изври алкохолът от виното, и добавете магданоза. Свалете от огъня и полейте пържолата с него. После ни се обадете да ни кажете, че ни обичате.

h1

Нова рубрика с подаръци: коледно издание

декември 18, 2009

Ето, че и тази година се търкулна към края си и наближава време да обърнем на страница 2010-та. Годината лично за нас бе хубава, доста трудна на моменти, прекрасна през други, предизвикателна и преди всичко – интересна.

През тази година узнахме колко хора ни обичат и следят с интерес това, което правим, а за нас няма по-хубав подарък.

Време е и ние да дадем малко от обичта обратно и затова днес обявяваме новата ни рубрика, която ще се случва всеки месец оттук нататък, така че – отбивайте се редовно!

Както знаем, Коледа е точно зад ъгъла, така че времето е добро за обявяване на инициатива ни, която ще се занимава предимно с раздаване на подаръци.

Какви са подаръците?

Понеже е Коледа и понеже е старт на рубриката, подаръците този път са два.

Един от вас ще има възможността да спечели една от най-добрите готварски книги, на които сме попадали – Cook With Jamie: My Guide to Making You a Better Cook на неотразимия Джейми Оливър. Книгата съдържа не просто рецепти, а съвети и обяснения на различни готварски техники и е отличен учебник както за начинаещи, така и за по-напреднали. Прекрасните текстове и снимки са изключително вдъхновяващи и у мен предизвикват неистово желание да си взема отпуск и да стоя вкъщи и да готвя, не знам за вас.

Другият коледен подарък е удобна и красива френска преса за кафе Bodum. С нея можем да заместим през уикендите невротичното еспресо и да се насладим на чаша плътно, истинско кафе. Тези от вас, които смятат кафето за ненужно и предпочитат чай, също могат да ползват каната за приготвяне на чаша вкусен чай.

Какво трябва да направите, за да участвате?

Противно на всякакви кампании, намаления и каквото там, тук няма уловка! Единствено искаме да опознаем по-добре всички вас и затова ще зададем следния въпрос (на който няма правилен отговор!):

Кое е любимото ви коледно ястие? Внимание: става въпрос за 25 декември, не за Бъдни Вечер, където нещата са предопределени така или иначе :) Оставете коментар към този пост и автоматично сте включени в играта!

Кой печели?

Двамата печеливши ще бъдат изтеглени на лотариен принцип на Коледа, 25 декември от всички коментирали и ще бъдат обявени тук.

Срокът за подаване на отговорите е полунощ на Бъдни вечер.

И така… кое е любимото ви коледно ястие?

Edit: Моля, при попълване на коментара си, вкарайте валиден мейл адрес, защото ще е нужен за получаването на наградата.

h1

Рогалах

декември 21, 2008

rogalach

Ето и още една рецепта – принос към нашата коледна поредица. Е, рогалах не се вписват точно в графата „коледни“, защото имат еврейски произход и няма как да ги изкараме традиционно-коледни, каквото и да си измисляме. Но пък за щастие живеем във времена, в които хранителните обичаи се променят много динамично и различните култури взаимстват една от друга с все по-голяма лекота. Макар и по-скоро всекидневна глезотия в Израел днес, отколкото празнични сладки, рогалах са идеални и за Ханука (на 22 декември тази година). И въпреки не-християнския си произход, чудесно се вписват в коледния списък с лакомства.

Рогалах са безумно вкусни малки кифлички с ашкеназки произход, които се приготвят от среднотвърдо тесто с пълнеж от сладко, канела, сушени плодове, орехи и шоколадови парченца. Това, което ги прави още по-страхотни е, че в тестото участва и крема сирене – то придава много приятна мекота на текстурата и вкуса. Крайният резултат е божествен, а и наистина, гледайки списъка с продуктите – какво да не му хареса на човек?

Продукти за тестото:

150 гр. крема сирене
220 гр. масло
3 жълтъка
1/2 ч.ч. захар
2.5 ч.ч. брашно
щипка сол
ванилия (1 пакетче или 2-3 капки есенция)

Продукти за плънката:

1 ч.ч. смлени орехи
2 с.л захар
1 ч.л. канела
щипка сол

1 ч.ч. кайсиево или малиново сладко, загрято и прецедено (ние използвахме малиново и рачел)
около 150 гр. шоколадови парченца
дребни парченца сухи плодове (ние използвахме боровинки и сушени вишни)

Важно е маслото и крема сиренето да са добре размекнати на стайна температура, за да се смесят добре. Разбъркваме маслото с миксер, докато стане пухкаво, и добавяме сиренето. След това добавяме трите жълтъка, последвани от захарта, брашното, солта и ванилията. Получава се меко и леко лепкаво тесто. Овалваме тестото в малко брашно за по-лесно боравене, и го разделяме на 3 топки, които оставяме да престоят няколко часа (или за 1 нощ) в хладилника, увити във фолио. Необходимо е тестото да се охлади и да стегне, за да може изобщо да се разточи.

Поръсваме масата с малко брашно и разточваме топките тесто една по една до около 3мм дебелина. Трябва да се действа бързо, защото ако тестото се размекне, става доста трудно за боравене с него.

spread4

След това намазваме тънко диска тесто със сладкото – не е нужно да е много, тъй като то играе ролята на лепило за останалата плънка. Именно затова е добре и да се прецеди сладкото, за да няма парчета плодове. Поръсваме с ореховата смес и добавяме парченцата шоколад (защо в София е толкова трудно да се намерят chocolate chips? Явно се намират само в специализирани магазини – твърде странно) и сухи плодове.

rogalach-cut

Нарязваме на 16 парченца с помощтта на нож за пица (или обикновен нож) и ги навиваме във формата на кроасан.

rogalach-raw

Поставяме ги върху хартия за печене, намазваме всяка кифличка с разбито яйце за блясък, и поръсваме със захар (може да използвате обикновена бяла захар или декоративна на по-едри кристали). Печем около 10-15 минути в добре загрята фурна (на 180-200 градуса).

rogalach3

Слава богу, тези сладки нямат нужда да престояват нито миг. Не биха и успяли.

h1

Elisenlebkuchen

декември 6, 2008

cookies1

Думите „немски“, „коледни“ и „сладки“, подредени в едно изречение, винаги са извиквали в съзнанието ми едно особено чувство на благоговение и възторг, придружено със замечтан поглед. Може би това се дължи на спомените от ранното ми детство, когато майка ми приготвяше лебкухен по някаква рецепта от Бурда, слагаше ги в метална кутия и ги криеше от мен и сестра ми цял месец, защото ставаха доста по-вкусни, ако престоят. Търсенето на заветната кутия беше целта на живота ни месец преди Коледа и ни е вкарало не в една и две бели.

Факт е, че немците имат силни традиции в пекарството – техни изобретения са любими десерти като чийзкейка, щолена и ябълковия щрудел (за неговия произход има доста ожесточени спорове, но аз лично вярвам, че произходът му е чисто немски). Умението им да създават чудеса от основно брашно, масло и захар е безспорно и може би се проявява най-силно около Коледа, когато човек наистина може да се замае от разнообразните вариации включващи брашно, масло, захар, и подправки като канела, джинджифил, карамфил, лимонова кора и ванилия.

Рецептата от старата Бурда на майка ми отдавна изчезна мистериозно, може би някоя завистлива съседка я присвои, кой знае. Но преди няколко години имах удоволствието да пробвам домашни немски коледни сладки, приготвени от майката на моя приятелка, и оттогава съм обзета от фикс-идеята да си приготвя и аз вкъщи.

Рецептата за тези сладки е малко по-различна вариация на лебкухен, която не включва брашно, а смляни ядки. Нарича се Елизенлебкухен и рецептата е съвсем оригинална, взета с триста зора от една баварска домакиня с дългогодишен опит.

Продукти:

4 яйца
250 гр. пудра захар
200 гр. смлени бадеми
100 гр. смлени лешници
1 ч.л. ситно счукан карамфил
1/2 ч.л.
фино настъргана кора от 1 лимон
1 ванилия или 1 ч.л. ванилова есенция
1 ч.л. ромова есенция или 1 с.л. ром
нарязани бадеми за поръсване

За шоколадовата глазура:

200 гр. пудра захар
2 с.л. какао
2-3 с.л. гореща вода

За бялата глазура:

200 гр. пудра захар
2 с.л. прясно изтискан сок от лимон
няколко капки ромова есенция
1-2 с.л. гореща вода

Смесваме яйцата, ванилията и захарта добре, след което добавяме лешниците, бадемите и подправките до добиване на гъста смес. Ако сместа е твърде гъста, може да добавите 1-2 лъжици прясно мляко. Ако е твърде рядка, може да добавите малко повече смлени бадеми или лешници.

cookies4

Тук е момента да спомена, че ако не намерите в магазина смлени лешници или бадеми, може да си ги смелите сами в кафемелачка или кухненски робот. Избягвайте експерименти с блендер – замалко не убих своя в пристъп на нетърпение и глупост.

От готовата смес вземаме препълнена чаена лъжичка и разстиламе добре върху хартия за печене. Този процес е леко лепкав и купичка с хладка вода за почистване на лъжичката, с която действате, помага много. Ако не възнамерявате да слагате глазура, можете да ги поръсите още сега с бадемите и да ги опечете така.

cookies5

Сладките се пекат на ниско загрята фурна (125 градуса) около 20-30 минути и трябва да са още меки, когато ги извадите от фурната – ще се втвърдят като поизстинат.

cookies2

Ако искате да ги глазирате, нанесете глазурата с готварска четка върху изстиналите и оставете докато се стегне – отнема около 2-3 часа на стайна температура (Успех с изчакването. Аз изядох 1/3 от сладките, докато чаках да стегне пустата глазура).

cookies3

Още по-голям успех ви пожелавам с изчакването сладките да „узреят“ до Коледа. Най-добре ги сложете в кутия и ги дайте на някой свой приятел, който мрази сладко (намират се и такива) да ви ги съхранява до тогава.


fresh

h1

Портокалови корички с шоколад

ноември 8, 2008

candied-orange-peels

Предполагам, че поради изкривените външнотърговски аспекти на плановата икономика от времето на детството ни, много от нас все още свързват миризмата на зима и Коледа с тази на портокалите, когато „пускаха“ в показните „Плод и зеленчук“ хиляда тона кисели кубински портокали и всички се редяха на опашка като луди, за да се доберат до заветните 1-2 килца. Интересно е как ние свързваме със зимата плод, който за другите е символ на лятото, събрал в себе си слънце, топлина и свежест.

Естествено, ароматът на портокалите се използваше до последно, далеч след като децата се бяхме омазали със сочните резенчета до ушите. Баба ми събираше обелките, режеше ги с ножица и ги нанизваше на конец, след което ги сушеше на радиатора и така цялата къща ухаеше фино на портокал още дълго време. След това, около Коледа, майка ми и баба ми варяха изсушените корички и ги кандираха в захарен сироп, за да ги сложат по-късно в празничните сладкиши.

korichki1

Всъщност, кандираните портокалови корички са адски вкусни сами по себе и са едно чудесно коледно лакомство, което можете да приготвите лесно вкъщи. Ето как.


Продукти:

Корите на 2-3 портокала
2 ч.ч. вода
2 ч.ч. захар
100 гр. разтопен тъмен шоколад

Портокалите измиваме добре с четка, за да премахнем колкото се може повече от химията, с която са напръскани за по-дълга трайност. След това ги обелваме и нарязваме корите на клечки с ширина около 0.5 см. За да пуснат аромата си, а и за да не нагарчат после, ги заливаме със студена вода и бланшираме три пъти. След третото бланширане трябва вече да са отпуснали формата си и да не са на сърпове, както и, разбира се, да не горчат.

След това ги отцеждаме и подсушаваме. В дълбок тиган или тенджера приготвяме захарния сироп, като разтопяваме захарта в двете чаши вода. Когато започне леко да бълбука, прибавяме коричките, разбъркваме добре, и оставяме да къкрят на тих огън около 75 минути.

Готови са, когато изглеждат леко прозрачни. Тогава ги изваждаме от сиропа с решетъчна лъжица и ги подреждаме една по една на хартия, без да се залепват. Това занимание не е трудно, но изисква здрави нерви и търпение. Оставяме ги да се изсушат 3-4 часа, докато почти спрат да лепнат.

sushene

Когато са достатъчно сухи, можете просто да ги оваляте в бяла захар или пък да ги покриете с разтопения на водна баня тъмен шоколад. Комбинацията между портокал и тъмен шоколад е невероятна и съвсем обективно мога да кажа, че тези корички определено бият портокаловия Линдт.

Тук е мястото да споменем, че това е едва първата от поредицата рецепти за коледни сладки и други лакомства, които сме ви подготвили тази година.