Posts Tagged ‘каперси’

h1

Закуска

юни 9, 2008

Имам сестра, която много обичам. Тя живее извън България от 13 години насам, така че рядко се виждаме. Сестра ми е с около 5 години по-голяма от мен и като бяхме малки интересите ни бяха доста различни – нея я интересуваха „най-добрата и приятелка“, момчетата, народната топка, и излизането и стоенето до късно. Мен ме интересуваха усилено неща като Том и Джери, колелото, легото и разбира се, как да я изпортя на нашите.

Слава Богу, с годините интересите ни се измениха и се сближихме много. Когато тя си дойде замалко в България или аз и отида на гости, любимото ми нещо си остава закуската ни сутрин заедно, която обикновено е съпроводена с много, много приказки, смях, и се проточва до обяд.

Тази дъждовна събота се видяхме и закусихме заедно. Какво? Кафе, препечен хляб, малко едам, бри и морбие Жюра, сладко от дюли, песто с рикота и орехи, няколко каперса за акцент и няколко тънки резена осолено немско свинско.

Беше разточително и приятно. Ще чакам следващия път.

h1

Кус-кус с доматен сос и риба тон

май 21, 2008

Напоследък все повече се улавям, че с няколко дини под мищница, проекти в заключителна фаза, търчане през града все по-трудно се навивам вечер да започна да готвя нещо. Разбира се, хапването навън винаги е опция, но като започне да се случва всеки ден, човек започва да си мечтае за приятна вечеря в домашна обстановка, след която няма да се налага да потеглиш пак. Определено веригата офис – срещи – офис – бистро – бар е добре да бъде прекъсвана от време на време в някоя от брънките, пълната и заменяемост бидейки невъзможна освен ако не избягам извън София. За капак и любимия блог страда, което хич не е добре.

В крайна сметка, за да намеря баланса между умора в края на работния ден и вкусна, поне малко здравословна храна ми се налага да измислям разни бързи рецепти и тук на помощ се яви кус-куса (кус кус, кускус – как е правилно да се пише у нас?). В интерес на истината нямам чест и дълбок досег с магребската кухня, а кус-кус свързвам с дребните топчета, които майка ми често вареше за закуска, затова когато преди време Крис предложи да направи за вечеря кус-кус с печени зеленчуци, защото “ е бързо и вкусно, в Япония често си правехме“, аз подигнах леко вежда. Моето естествено недоверие в резултат на културни натрупвания от детството набързо се изпари, а аз започнах да се чудя какво да измисля още към тия зрънца.

Любимият ми резултат от експериментите е кус-кус с доматен сос с маслини и каперси и риба тон от консерва (пълноценна и здравословна комбинация, никой не може да ме убеди, че трябва да се живее без въглехидрати), но някой ден мисля да се пробвам с някое тежко оръдие като оригинална тунизийска или мароканска рецепта.

Ето и необходимите продукти:

За соса:
600-700 грама домати, по възможност зрели и презрели
200 грама маслини
половин бурканче каперси от 100 грама
майорана
чесън на прах
магданоз
пипер микс
захар
зехтин
сол

1-2 консерви риба тон в собствен сос

За кус-куса:
250 грама кус-кус за 3-4 човека
1 бучка масло колкото орех
половин бульонче

Доматите се настъргват на ренде (класически метод) или, както аз подхождам напоследък, се обелват и пасират. В тигана или тенджерката, в които ще ги готвим се добавя и малко зехтин. Оставят се на среден огън за около 40-50 минути. Общо-взето, колко ще са уврели е въпрос на вкус, аз лично предпочитам да се сготвят напълно, но пък иначе се запазва вкуса на суровия домат. Преди да ги сваля от огъня, добавям обезкостените маслини и каперсите, щипка захар, майорана, чесън на прах, пипер и сол. Изборът ми в случая чесъна да е на прах, а не пресен или на скилидки се дължи на факта, че вкусът би станал прекалено силен. За готвене винаги използвам маслини с костилки, обикновено „каламата“, защото тези за готвене и вече нарязани са адски безвкусни. След като сваля соса от огъня и той леко дъхне, добавям и накълцания магданоз. Не трябва да се прекалява със солта, защото и каперсите, и каламатата са достатъчно солени.

Кус-кусът се приготвя по същия начин като в рецептата за агнешка плешка, но аз ще напиша пак. Загрява се в дълбок тиган или някакъв разлат съд четвърт литър вода с половин бульонче и една бучка масло. Когато водата заври, съдът се сваля от огъня и в него се сипва кус-куса. След 2-3 минути, като набъбне, тигана се връща на котлона, добавя се още малко масло и се бърка 3-4 минути. Най-хубаво е бульона да е домашен, но няма как. Аз все се каня да си замразя кубчета с хубав пилешки и зеленчуков бульон, но това засега си остава областта на добрите пожелания.

В дълбока чиния или купа се сипват соса, кус-куса и рибата тон, като може да се сервира с малка каничка бульон или резен лимон, за да не става сух. Ястието е относително бързо, около час, като във времето, в което ври соса могат да се свършат куп други неща.

Накрая остава само да се хапне.

М.

h1

Пълнени патладжани с кайма, каперси и пармезан

септември 3, 2007

patladjani5.jpg

След почти два месеца почивка на блога (и на блогърките, ама само от блогване, уви), както и с първите признаци на есента дойде време най-сетне да се върна към кулинарията.
Тази година лятото ни изненада с доста високи цени на зеленчуците, които по принцип би трябвало да са традиционно българско производство, но поради суша ли, наводнения ли, или пък нещо друго си останаха скъпи като за ранна пролет. Но, реших аз, няма да се предавам и ще приготвя всичките си любими лятно-есенни манджи с домати, чушки, патладжани и тиквички.

Пълнените тиквички и патладжани с кайма са любим семеен специалитет, но под влияние на средиземноморската кухня тази година реших да направя някои модификации и резултатът бяха пълнени патладжани, със смес от кайма, каперси и чесън, поръсени с настърган пармезан.

patladjani1.jpg

Продуктите са за 6 порции:

3 големи патладжана
половин килограм телешка кайма (с агнешка става още по-хубаво)
2 супени лъжици каперси
1 глава чесън
1 домат
2 чаени чаши настърган пармезан
зехтин
магданоз
пипер смес
майорана
риган
арабско къри
сол

Патладжаните се разрязват на две половинки по дължина, като с лъжица се издълбава семчестата част, за да може после да се напълнят със сместа.

patladjani2.jpg

В една тенджерка се нарязва сърцевината на патладжаните, чесънът на филийки, добавят се един настърган домат, каперсите, магданоза и малко зехтин. Всичкото това нещо се задушава, докато патладжанът намекне, след това се добавя и каймата.

patladjani3.jpg

Бъркам интензивно, докато се получи еднородна плънка, слагам майораната, ригана, кърито и пипера и свалям от огъня.

Със сместа пълня патладжаните и слагам в предварително загрятата фурна, някъде на около 220 градуса, за да не загорят патладжаните без да са добре изпечени отвътре.

patladjani4.jpg

Когато и каймата, и зеленчуците са добре опечени, ги наръсвам с настъргания пармезан.

Когато пармезанът се зачерви, ястието е готово. Може да се поднесе с доматен сос, или просто с доматена салата.

М.

h1

Салата от паста с маслини

юни 27, 2007

pasta-salad.jpg

Малко продукти са така податливи на разнообразие като пастата. С нея можете да приготвите стоплящи душата ястия като лазаня или спагети карбонара, нещо освежаващо и леко като спагетини с лимон и пармезан, дори и десерти като равиоли с шоколад или пък съвсем българските макарони с яйца и мляко на фурна (може всички италианци, които са видяли това да потръпват от ужас, но аз много ги обичам тези макарони).

Нещо вкусно, което можете да приготвите в тази нечовешка горещина, е салата от паста – става бързо и лесно, не е нужно да се потите над котлона в приготвяне на сос, и е всъщност доста освежаваща, нищо че е паста. Става и много красива, както отбеляза сестра ми, която ми даде рецептата преди няколко дни. :)

Продукти:

500гр. Фарфале
2/3 ч.ч. обезкостени маслини (препоръчвам Каламата, но изборът е ваш)
2 с.л. каперси
10 сушени домата
2 малки скилидки чесън
3 с.л. пресен босилек
4 с.л. зехтин
2 с.л. балсамов оцет
морска сол
прясно смлян черен пипер

Сварете пастата с малко сол и зехтин до ‘ал денте’ (не бива да се разварява) за 10 минути, след която я измийте под течаща студена вода и разбъркайте в голяма купа с 2 лъжици зехтин, за да не се слепне. След това накиснете сушените домати (дори да са мариновани в зехтин) за 5-6 минути във вряща вода, за да омекнат, след което ги нарежете на дребно. Смесете ситно нарязания чесън с останалия зехтин, оцета, маслините каперсите и нарязаните домати и разбъркайте с пастата. Подправете със солта и пипера, разбъркайте отново и поръсете с накъсания босилек и воала! :)

pasta-1.jpg

Придружена с парче вкусно сирене като Маасдамер или Едам и чаша бяло вино, тази салата е чудесен обяд или вечеря…или среднощна закуска, за който не може да се сдържи.

К.

h1

Сицилианска капоната

май 23, 2007

caponada-1.jpg

Наскоро в блога си Кайл беше писал, че в българската кухня се използват основно седем продукта – домати, краставици, картофи, копър, сирене, кисело мляко и месо. Не че съм напълно съгласна, но ако включи лук, чушки и патладжани (и може би тиквички, магданоз и чесън), ще е успял да опише почти успешно средиземноморската и балканската кухня взети заедно.
Това разбира се, с доста уговорки, но аз никога няма да спра да се удивлявам на разнообразието от манджи, които могат да се сготвят с патладжани, домати, чушки, лук и чесън – кьопоолу, имамбаялдъ, рататуй, пълнени патладжани с кайма и доматен сос, малтийска капонада, сицилианска капоната, гръцка мусака и още куп други, за които не мога да се сетя в момента.

Аз лично обожавам патладжаните под всякаква форма – пържени, печени, пълнени, с домати, с оцет, с месо, без месо, и когато попаднах на рецепта за сицилианска капоната, разбрах че няма да мирна, докато не я направя.

Необходимите продукти за капоната са:

3 средни патладжана, около 800-900 грама
4 големи глави лук
800 грама белени домати в сос
4 скилидки чесън
150 грама маслини
100 грама стафиди
1 супена лъжица каперси
100 грама кедрови ядки
3 супени лъжици балсамико
зехтин
сол и захар
дафинов лист
майорана
риган

caponada-stage-1.jpg

Патладжаните се нарязват на кубчета, поръсват се със сол и се оставят около половин час да си пуснат горчивия сок, най-добре в гевгир. След това се изпържват в малко зехтин или пък се запържват съвсем леко и после да се задушават с малко водичка. Когато са готови, се вадят от тигана и се оставят да се изцедят от мазнината върху говарска хартия.

Междувременно маслините се почистват от костилките и се нарязват. Аз сложих каламата маслини, но могат да се слагат всякакви други видове, по вкус и предпочитания.
Доматите се намачкват или нарязват, като през лятото е най-добре да се използват пресни, зрели домати.

В друг, по-дълбок съд се задушава нарязания на лентички лук. Когато омекне, към него се добавят стафидите, които предварително са били накиснати за около половин час във вряла вода.

caponatta-stage-2.jpg

Лукът и стафидите врят заедно около 3 минути, след което се добавят доматите, маслините, чесъна, каперсите, кедровите ядки и стафидите. Сместа се оставя да ври около един час, докато уври лукът напълно (а ако са пресни доматите, може да ври и около час и половина).

caponata-stage-3.jpg

caponata-stage-4.jpg

Добавят се и подправките, които ако са сухи, е добре да поврят повечко – дафинов лист, риган и майорана.
Накрая, точно преди да се свали от огъня, се слагат патладжаните, една чаена лъжичка захар и балсамиковия оцет.

Капонатата се поднася напълно изстинала, с крекери с пармезан, като предястие, или както казват италианците – антипасто.

caponata-2.jpg

Интересно е, че съществуват стотици рецепти за капоната, в които към задължителните патладжани, домати, лук и маслини се добавят риба, гъби, чушки и даже настърган шоколад, а за подправяне могат да се използват босилек, магданоз, риган, мащерка, майорана, салвия, дафинов лист и всякакви други зеленилки, а според някои пуристи сицилианската капоната не е никаква капонада без прясна целина, което аз смятам да изпробвам в най-скоро време.

М.