Posts Tagged ‘канела’

h1

Бисквити за отшелници

декември 31, 2008

060-hermits

Коледа мина и замина, но ето ме пред компютъра със сутрешното кафе, пишеща отново за коледни сладкиши, защото много искам да споделя още една рецепта за едни ослепителни бисквити, която открих онзи ден, и в която се влюбих фатално и завинаги. Явно не биваше да се захващам с тази поредица за сладките, защото както обичам сладкиши и особено „зимните“ подправки като канела и карамфил, сега вероятно ще си зацикля в тази тема и ще пускам коледни рецепти за сладкиши до август месец. И така, седя си аз, отплесната в мисли за тези невероятни бисквити, докато всъщност би трябвало да съставям списъка за пазар за вечерята довечера, и да започвам да действам с чистене/пазар/готвене, за да не се докарам до инфарктни моменти в ранния следобед, когато тепърва се захващам с всичките 5 неща, които смятам да готвя и вече си представям спасителни варианти като бира + сандвичи за приятелите ми, вместо планираната гала-вечеря.

Затова – ще го карам по-накратко. Видях рецептата за тези пленителни бисквити при Хайди онзи ден и както вече казах, беше любов от пръв поглед – знаех, че трябва да ги приготвя на момента. Това и направих. Два пъти, един след друг. За трети не ми стигна времето, трябваше да отида на работа.

Относно името на бисквитите – не съм сигурна откъде идва, но ако отшелниците ядат такива бисквити, вероятно не бих имала против да се присъединя към тях.

Продукти:

1.5 ч.ч. типово брашно (може и бяло)
2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. ситно счукан карамфил
1 ч.л. ситно счукан бахар
1 ч.л. канела
1/2 ч.ч. масло, размекнато
1 ч.ч. кафява захар (използвах демерара, но може и мусковадо)
1 яйце
няколко капки ванилова есенция
1 ч.ч. сушени червени боровинки (може и друг сушен плод като обикновени боровинки или сушени вишни)
1 ч.ч. натрошени орехи
1/4 ч.ч. мляко

1 ч.ч. пудра захар
5 лъжици течна сметана
няколко капки ванилова есенция

057-hermits

Пресяваме брашното, заедно с подправките, бакпулвера и солта в голяма купа. В отделна купа разбъркваме до пухкавост маслото със захарта и добавяме яйцето и ванилията. След това прибавяме в мократа смес орехите и сухите плодове и разбъркваме добре. Добавяме сухата смес на части и доливаме по съвсем малко мляко, за да не стане сместа прекалено суха.

059-hermits

Когато сместа е готова, покриваме съда с фолио и го слагаме в хладилника (или, ако нямате място в него – на балкона, където в момента е по-студено и от хладилника така или иначе) да престои около час, за да стегне и да не е толкова лепкаво.

053-hermit

Едно от много предимства на тези бисквити е, че не се разточват и режат, а се изсипват с лъжица върху хартията за печене, след което те сами имат грижата да се оформят – стават много красиви без много усилия. Та, след като сме охладили тестото, загребваме по една равна супена лъжица от него и поставяме топчетата върху хартия за печене, като оставяме разстояние около 2 пръста между бъдещите бисквити, защото те бухват във фурната.

048-hermits

Преди да ги сложим да се пекат, ги сплесваме малко с намокрени пръсти, за да се опекат по-добре.

Печем в умерено загрята фурна за около десетина минути, докато са златисти отдолу. Не бива да са златисти отгоре, тъй като това значи, че са препечени – бисквитите трябва да са меки, когато ги извадим от фурната. Те се стягат достатъчно, след като изстинат.

Не съм сигурна кое точно ме плени така в тези бисквити, но подозирам, че е комбинацията от подправките и глазурата. Тя е съвсем декадентска – приготвяме я като смесваме пресятата пудра захар със сметаната и ванилията. Когато бисквитите са напълно изстинали, нанасяме глазурата с помощта на лъжичка или нож за масло, и оставяме да стегне на студено.

091-hermits

Резултатът е омайно ароматна бисквита, хрупкава отвън, и леко влажна отвътре. Аз лично не бих могла да искам повече от една бисквита, а вие?

П.С. Благодарим на всичките си читатели и пожелаваме на всички успешна и хубава нова 2009 година, пълна с нови кулинарни открития!!!

П.П.С. Сега наистина вече отивам на пазар.

h1

Рогалах

декември 21, 2008

rogalach

Ето и още една рецепта – принос към нашата коледна поредица. Е, рогалах не се вписват точно в графата „коледни“, защото имат еврейски произход и няма как да ги изкараме традиционно-коледни, каквото и да си измисляме. Но пък за щастие живеем във времена, в които хранителните обичаи се променят много динамично и различните култури взаимстват една от друга с все по-голяма лекота. Макар и по-скоро всекидневна глезотия в Израел днес, отколкото празнични сладки, рогалах са идеални и за Ханука (на 22 декември тази година). И въпреки не-християнския си произход, чудесно се вписват в коледния списък с лакомства.

Рогалах са безумно вкусни малки кифлички с ашкеназки произход, които се приготвят от среднотвърдо тесто с пълнеж от сладко, канела, сушени плодове, орехи и шоколадови парченца. Това, което ги прави още по-страхотни е, че в тестото участва и крема сирене – то придава много приятна мекота на текстурата и вкуса. Крайният резултат е божествен, а и наистина, гледайки списъка с продуктите – какво да не му хареса на човек?

Продукти за тестото:

150 гр. крема сирене
220 гр. масло
3 жълтъка
1/2 ч.ч. захар
2.5 ч.ч. брашно
щипка сол
ванилия (1 пакетче или 2-3 капки есенция)

Продукти за плънката:

1 ч.ч. смлени орехи
2 с.л захар
1 ч.л. канела
щипка сол

1 ч.ч. кайсиево или малиново сладко, загрято и прецедено (ние използвахме малиново и рачел)
около 150 гр. шоколадови парченца
дребни парченца сухи плодове (ние използвахме боровинки и сушени вишни)

Важно е маслото и крема сиренето да са добре размекнати на стайна температура, за да се смесят добре. Разбъркваме маслото с миксер, докато стане пухкаво, и добавяме сиренето. След това добавяме трите жълтъка, последвани от захарта, брашното, солта и ванилията. Получава се меко и леко лепкаво тесто. Овалваме тестото в малко брашно за по-лесно боравене, и го разделяме на 3 топки, които оставяме да престоят няколко часа (или за 1 нощ) в хладилника, увити във фолио. Необходимо е тестото да се охлади и да стегне, за да може изобщо да се разточи.

Поръсваме масата с малко брашно и разточваме топките тесто една по една до около 3мм дебелина. Трябва да се действа бързо, защото ако тестото се размекне, става доста трудно за боравене с него.

spread4

След това намазваме тънко диска тесто със сладкото – не е нужно да е много, тъй като то играе ролята на лепило за останалата плънка. Именно затова е добре и да се прецеди сладкото, за да няма парчета плодове. Поръсваме с ореховата смес и добавяме парченцата шоколад (защо в София е толкова трудно да се намерят chocolate chips? Явно се намират само в специализирани магазини – твърде странно) и сухи плодове.

rogalach-cut

Нарязваме на 16 парченца с помощтта на нож за пица (или обикновен нож) и ги навиваме във формата на кроасан.

rogalach-raw

Поставяме ги върху хартия за печене, намазваме всяка кифличка с разбито яйце за блясък, и поръсваме със захар (може да използвате обикновена бяла захар или декоративна на по-едри кристали). Печем около 10-15 минути в добре загрята фурна (на 180-200 градуса).

rogalach3

Слава богу, тези сладки нямат нужда да престояват нито миг. Не биха и успяли.

h1

Elisenlebkuchen

декември 6, 2008

cookies1

Думите „немски“, „коледни“ и „сладки“, подредени в едно изречение, винаги са извиквали в съзнанието ми едно особено чувство на благоговение и възторг, придружено със замечтан поглед. Може би това се дължи на спомените от ранното ми детство, когато майка ми приготвяше лебкухен по някаква рецепта от Бурда, слагаше ги в метална кутия и ги криеше от мен и сестра ми цял месец, защото ставаха доста по-вкусни, ако престоят. Търсенето на заветната кутия беше целта на живота ни месец преди Коледа и ни е вкарало не в една и две бели.

Факт е, че немците имат силни традиции в пекарството – техни изобретения са любими десерти като чийзкейка, щолена и ябълковия щрудел (за неговия произход има доста ожесточени спорове, но аз лично вярвам, че произходът му е чисто немски). Умението им да създават чудеса от основно брашно, масло и захар е безспорно и може би се проявява най-силно около Коледа, когато човек наистина може да се замае от разнообразните вариации включващи брашно, масло, захар, и подправки като канела, джинджифил, карамфил, лимонова кора и ванилия.

Рецептата от старата Бурда на майка ми отдавна изчезна мистериозно, може би някоя завистлива съседка я присвои, кой знае. Но преди няколко години имах удоволствието да пробвам домашни немски коледни сладки, приготвени от майката на моя приятелка, и оттогава съм обзета от фикс-идеята да си приготвя и аз вкъщи.

Рецептата за тези сладки е малко по-различна вариация на лебкухен, която не включва брашно, а смляни ядки. Нарича се Елизенлебкухен и рецептата е съвсем оригинална, взета с триста зора от една баварска домакиня с дългогодишен опит.

Продукти:

4 яйца
250 гр. пудра захар
200 гр. смлени бадеми
100 гр. смлени лешници
1 ч.л. ситно счукан карамфил
1/2 ч.л.
фино настъргана кора от 1 лимон
1 ванилия или 1 ч.л. ванилова есенция
1 ч.л. ромова есенция или 1 с.л. ром
нарязани бадеми за поръсване

За шоколадовата глазура:

200 гр. пудра захар
2 с.л. какао
2-3 с.л. гореща вода

За бялата глазура:

200 гр. пудра захар
2 с.л. прясно изтискан сок от лимон
няколко капки ромова есенция
1-2 с.л. гореща вода

Смесваме яйцата, ванилията и захарта добре, след което добавяме лешниците, бадемите и подправките до добиване на гъста смес. Ако сместа е твърде гъста, може да добавите 1-2 лъжици прясно мляко. Ако е твърде рядка, може да добавите малко повече смлени бадеми или лешници.

cookies4

Тук е момента да спомена, че ако не намерите в магазина смлени лешници или бадеми, може да си ги смелите сами в кафемелачка или кухненски робот. Избягвайте експерименти с блендер – замалко не убих своя в пристъп на нетърпение и глупост.

От готовата смес вземаме препълнена чаена лъжичка и разстиламе добре върху хартия за печене. Този процес е леко лепкав и купичка с хладка вода за почистване на лъжичката, с която действате, помага много. Ако не възнамерявате да слагате глазура, можете да ги поръсите още сега с бадемите и да ги опечете така.

cookies5

Сладките се пекат на ниско загрята фурна (125 градуса) около 20-30 минути и трябва да са още меки, когато ги извадите от фурната – ще се втвърдят като поизстинат.

cookies2

Ако искате да ги глазирате, нанесете глазурата с готварска четка върху изстиналите и оставете докато се стегне – отнема около 2-3 часа на стайна температура (Успех с изчакването. Аз изядох 1/3 от сладките, докато чаках да стегне пустата глазура).

cookies3

Още по-голям успех ви пожелавам с изчакването сладките да „узреят“ до Коледа. Най-добре ги сложете в кутия и ги дайте на някой свой приятел, който мрази сладко (намират се и такива) да ви ги съхранява до тогава.


fresh

h1

Канелени охлювчета

ноември 22, 2008

rolls-done

Още помня деня, в който се влюбих в пухкавите, лепкави и ароматни канелени охлюви в един Старбъкс. Беше любов от пръв поглед – и противно на повечето случаи, продължава вече няколко години без да е избледняла ни най-малко.

Сладкишите в подобен тип кафенета най-често изглеждат много изкушаващи и толкова идеални, че винаги ме е плашела мисълта да пробвам да си ги приготвя сама вкъщи. Истината е, че замразените фабрични охлюви на Старбъкс (кръмбъла на Коста или каквото там) нямат много общо с приготвената им у дома версия. Макар и тези от кафенето да са вкусни, домашните канелени охлюви са несравнимо по-добри. Може спокойно да се каже, че са нещо като купешките, но с аромат и вкус, умножени по 10.

Приготвянето им в домашни условия далеч не е толкова трудно и плашещо – съвсем постижимо е. Дори и да изпадате в тиха паника от месене на тесто с мая, просто не си признавайте и запазете самообладание. Ще се получат добре, обещавам. Печелите и бонус – непоносимо вкусно ароматизиране на кухнята с канелено ухание.

Продукти за тестото:

5 ч.ч. брашно
1 пакетче суха мая
1/3 ч.ч. бяла захар
1 ч.ч. мляко
80 гр. разтопено масло
2 яйца
щипка сол

Продукти за пълнежа:

1 ч.ч. тъмно кафява захар (мусковадо)
80 гр. размекнато масло
1 или 2 супени лъжици канела
стафиди
орехи (последните две са по желание)

Брашното се пресява и се изсипва в голяма купа, след което се добавят наведнъж и всички останали продукти, необходими за тестото. Тъй като тестото е много лепкаво, най-лесно се бърка с миксер, присбособен с приставки за тесто. Ако не разполагате с миксер, може и на ръка, но се пригответе за много лепкаво преживяване.

dough1

Тестото е готово след няколко минути месене, когато добие хомогенен и лъскав вид. Преди да го извадите от купата, поръсете го с 2-3 лъжици брашно и го омесете леко с ръка, за да се отлепи по-лесно. Тестото се меси съвсем за кратко на добре набрашнена повърхност, само колкото да добие форма. След това се оставя в набрашнена купа, покрива се с кърпа и се оставя да втаса на топло за около час.

Докато тестото втасва, разбъркваме добре в отделен съд захарта, маслото и канелата. След като тестото е удвоило размера си, го омесваме накратко отново и го разточваме върху набрашнена повърхност на дебелина около половин сантиметър. Разстиламе равномерно пълнежа по цялата повърхност на тестото, поръсваме с орехите и стафидите и внимателно навиваме на руло.

log1

Нарязваме на колелца, дебели около 3-4 см. и ги подреждаме в достатъчно голяма тава, така че да имат място да „порастнат“.

rolls-raw2

Оставяме ги да втасат още двайсетина минути. Преди да ги сложим да се пекат, ги окъпваме със смес от 1 яйце, разбъркано с 2 лъжици мляко, за да са по-меки след това. Печем за десетина минути в предварително загрята фурна на 200 гр.

rolls-done2

Тези канелени охлюви са идеални за сладка и ароматна закуска по всяко време, но особено подходяща за студен снежен зимен ден, придружени с чаша топло кафе или друга любима сгряваща напитка.

h1

Еврейски ябълков сладкиш

октомври 27, 2008

Ябълките са на пазара целогодишно, но като че ли изглеждат най-истински и ароматни през есента, когато са си в сезона. Нямам ябълкова градина, та да се чудя всяка есен какво да ги правя всичките тези ябълки, макар и понякога тайно да си мечтая да зарежа офиса и да се отдам на микро земеделие, хехе. Дори и така, само като минавам покрай отрупаните с червено-златисти ябълки сергии есенно време, ароматът им ме замайва и кара фантазията ми да работи.

Разбира се, ябълките могат да се оползотворят всякак. Най-лесното е да направите ябълков сладкиш, както направих и аз. Рецептата за този сладкиш не я научих в Израел, а от Дебтук може да намерите увлекателната и статия и да научите историята на сладкиша.

Сладкишът става лесно, а резултатите са неподозирано впечатляващи, особено на втория или третия ден, ако е останало нещо дотогава.

Продукти:
(Дозата е наполовина и рецептата е с известни разлики от оригинала)

3 средно големи ябълки
1 супена лъжица канела
3 супени лъжици кафява захар

1.5 чаена чаша брашно
1 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.ч. олио (може да се смеси 50/50 олио и масло)
1 ч.ч. захар
сок от половин портокал
1 ванилия
2 яйца
1/2 ч.ч. орехи

Ябълките се обелват и нарязват на кубчета, след което се смесват със захарта и канелата и се оставят да изчакат тестото да стане готово.

Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта в голяма купа. В отделен съд се смесват мазнината, портокаловия сок, ванилията и захарта, след което се разбъркват заедно със сухата смес. Прибавят се яйцата едно по едно и се разбърква добре. Половината смес се изсипва на дъното на намаслена форма за кейк (правоъгълна или кръгла). Върху нея се слагат ябълките с канелата, а отгоре – другата половина от сместа.

Пече се на 180 градуса около час – готово е, когато по вилица или клечка за зъби, с която сте проболи сладкиша в средата, излязат без полепнали трохи.

Неслучайно казах, че този сладкиш е най-хубав на втория или третия ден – канелата и ябълките разгръщат аромата си и превръщат този наглед най-обикновен сладкиш в нещо запомнящо се. Имайте търпение. :)

h1

Бисквити с овесени ядки

ноември 4, 2007

cookies-1.jpg

Напоследък, поради прекалена заетост, не ми остава почти никакво време за този блог. А не бива така, заетостта не е извинение.

Тази рецепта виси от твърде много време и все чака да я пусна. Днес успях да се наспя за пръв път от седмици насам, и с нови сили сядам да наваксвам изпуснатото време.

Хубавото на бисквитите с овесени ядки е, че не са сезонни – по-скоро са нещо „за душата“, подходящо за приготвяне и хапване по всяко време. Всички необходими продукти за тях се продават в най-обикновените магазини, приготвят се доста лесно и след това цялата къща ухае неописуемо хубаво. Драги Onda, Starbucks, недейте да ми крадете рецептата, „ам’ тъй, ам’ как…“

Продукти:

1.5 ч.ч. фини овесени ядки
3 ч.ч. обикновено брашно
1 ч.ч. кафява захар
1 ч.ч. бяла захар
1 ч.л. бакпулвер
1 с.л. канела
щипка сол
1 ч.ч. размекнато масло
2 яйца
1 тъмен шоколад, нарязан на малки парченца
1 ч.ч. стафиди

Разбийте добре маслото със захарта и тогава прибавете яйцата. Отделно смесете брашното с бакпулвера, овесените ядки, канелата и щипката сол. Прибавете в първата смес стафидите и шоколада, разбъркайте отново и прибавете внимателно сухата смес. Трябва да се получи нещо изключително лепкаво, но не се притеснявайте, тези бисквити не се разточват. От готовата смес загребвате 1 супена лъжица и я слагате върху тава, постлана с хартия за печене. Оставете малко място между суровите бисквити, тъй като в процеса на печене „порастват“. :)
Пекат се в загрята фурна на 200 градуса за около 12 минути. Трябва да са все още меки, когато ги извадите от фурната. Най-вкусни са след като са престояли в хладилника 1 нощ.

Една от тези бисквити кара всичко да изглежда малко по-добре.

cookies-2.jpg

Крис

Едит: На тези бисквити много им отива кокос. Чак сега забелязах, че не съм го написала..:) Не е фатално и да не се сложи, но ако прибавите 1 пакетче кокосови стърготини (около 1/2 до 1 чаша), бисквитите стават още по-хубави.