Posts Tagged ‘домати’

h1

Супа топчета

януари 18, 2009

supa-topcheta4

Този път беше ред на Крис да се тръшне болна, за разнообразие, тъй като от няколко години това е мое задължение, което спазвам най-добросъвестно. И понеже вярвам безрезервно в чудотворната сила на супите, а пък и напоследък блог-партньорът на два пъти ме спасява от тежки страдания с доматена и тиквена разновидност, реших като добро другарче да помогна на приятел в беда. Разговорът петък късно вечерта протече по следния начин:

М: Вземи си изпий лекарствата и ако обичаш, яж преди това, че ще те пребия. Направи си нещо топло.
К: Добре де, ще ги изпия, но нямам никакви сили да правя каквото и да е било. И престани да ме заплашваш с бой.
М: Изпий си лекарствата веднага и да не ги забравиш утре сутринта. По някое време ще дойдем и ще ти направя супа.
К: А може ли да е супа топчета, че много ми се яде?
М: Не може.
К: Ама защо? Много обичам.
М: Не съм сигурна, че ще стане.
К: Не искам друга супа.
М: Хубаво де, ще видим (не и казах, че всъщност ме мързи да въртя топчета в захлас).

На следващия ден обаче, наспана, освестена и с нови сили Крис освен че купи нов обектив, напазарувала и продукти за супа топчета, така че вече нямаше никакъв вариант за отстъпление, защото мислех да мина с номера, че в моя квартал хубавата кайма е свършила. Не би.

И така, вчера следобед въоръжени с два лимона и два шоколада пристигнахме в Крис, където чинно в редичка ме чакаха строени каймата, ориза и зеленчуците. С леко ръмжене запретнах ръкави и о, чудо – първата ми супа топчета стана фантастично-страхотна!

За такава прекрасна супа са ни необходими:

300-400 грама кайма смес, да не е много тлъста
2 яйца
1 картоф
2 средни глави лук
3 големи моркова
1 чушка
1 домат
половин глава целина
1 1/2 кафеена чашка ориз
3 с.л. кисело мляко
брашно
пипер смес
чубрица
сол

опционално – оцет и лимон

Замесваме кубаво каймата с едно яйце, половин кафеена чашка ориз (може и малко повече), една глава настърган на дребното ренде лук, малко сол, пипер и стритата между длани чубрица. Оставяме я да престои, даже може цяла нощ в захлупена тавичка в хладилника, за да могат миризмите хубаво да напият в месото.

В една голяма тенджера слагаме нарязаните на дребно чушка, останалата глава лук, картофа, целината и морковите, сипваме вода и слагаме да се вари (тази операция можем да я извършим в съд под налягане).

mix

Междувременно оформяме от каймата малки топчета. Когато зеленчуците в тенджерата са понамекнали, добавяме малко сол към водата, овалваме топчетата в брашно и ги пускаме в кипящата течност. Последното е важно, за да могат да се стегнат веднага, ако каймата не е достатъчно добра, тогава яйцето си казва думата и няма опасност всичко да се разкашка в аморфна зеленчуково-каймяна маса.

Оставяме топчетата да поврат петнадесетина минути, след което добавяме останалия ни ориз (към една кафеена чашка). Варим още десет-петнайсет минути, горе-долу да се свари ориза. Добавяме настъргания домат, още чубрица, млян пипер и сол на вкус и оставяме на котлона за нови десет минути.

Забъркваме (Крис забърка) застройка от едно яйце и три супени лъжици кисело мляко. По принцип може да се сложи и малко брашънце, но от топчетата пада в супата брашно, така че в случая не е необходимо. Добавяме и един черпак топла супа, като хубаво разбъркваме застройката.

Когато сме готови, изключваме котлона и започваме много внимателно и бавно да сипваме застройката в супата, за да не се пресече. Объркваме хубаво цялата смес с черпака, след което оставяме още малко на котлона да поври. Ако сезонно има ароматен пресен магданоз, можем да поръсим обилно, след като свалим тенджерата от котлона.

supa-topcheta1

След това са ни необходими купичка, лъжица, няколко филийки хляб и добър апетит. Аз лично добявам и една лъжичка винен оцет, но някои като Крис си слагат пресен лимонов сок, което също придава на чорбата много приятен вкус и аромат.

Изобщо – резултатът е класика в жанра.

Реклами
h1

Закуска по британски

декември 1, 2008

breakfast2

Преди време решихме да сложим категория „закуска“, въпреки че тя не е чест гост в този блог. Основната причина е, че едната от нас всяка сутрин бързешком похапва каквото свари преди да отлети за офиса, а другата го прави два пъти в годината при по-особени поводи. Все пак, закуската може да се превърне в много важен ритуал, точно поради изключителността си, излизането от рутината и възможността за сутрешен разговор с някой любим човек, който също през останалото време е омотан в задачи и проекти.

Е, може, ама не винаги може. Ако в събота или неделя човек стане към 7 часа с идеята да съчетае полезното с приятното и да си направи среща с друг подобен ранобудник-откачалник на място, където има хубаво кафе и приятна закуска, задачата придобива особена сложност. Особено ако предпочита като мен нещо солено, включващо яйца, бекон и зеленчуци.

Установяваш, че Мърфи’с отваря в 12,00 часа, което си ехеее, обедно време, във Фланаганс закусват достолепните гости на Радисън, а и по хотели не ти се закусва поради това, че така или иначе често пътуваш (въпреки че някои правят съвсем прилични брънчове напоследък) и се изнервяш безкрайно, като ядът е временно туширан с мъфин и топло кафе (ерзац закуска, каквото и да си говорим), а срещата не е преминала в тон на добронамереност (със същия проблем се сблъсква и Пейо).

И какво прави един доста гладен и поизнервен човек? Закуска по британски с продукти от симпатичния супер – яйца, домати, наденички, бекон, няколко големи гъби, хляб и печен боб в доматен сос (от консерва). И с човека от срещата, който въпреки протестите му, че има да пише/превежда/редактира замъкваш у вас заедно с торбите.

eggs1
mushies1
sausages

Тиганът е загрят до червено, намазан с малко масълце, като продуктите минават през него в следния ред – бекон, наденички, гъби, домати, яйца и боб, като тук-таме се ръси я сол, я смесен пипер, я джоджен. За мое огромно съжаление не си намерих черен пудинг (само някой да е посмял да ми препоръча купешка кървавица), а хлябът пък беше толкова пресен и топъл, че ме хвана грях да го запържа и него, но класически е редно да направим и това. Сега, аз си падам малко антикомформист и си позволих да прибавя към закуската няколко люти чушки Пири Пири, които по мое скромно мнение чудесно си отиват с островната класика от боб и свинско.

breakfast

Ако някой шава все още след подобна порция, може да се довърши с препържена филийка с мармалад или мармайт. Последният не се разваля никога, по наблюдения, защото сериозното количество, което донесох преди време още не е мръднало.

breakfast-gone

Ако не шавате – чаша топъл черен чай с малко мляко и захар.

h1

Доматена супа

октомври 24, 2008

Най-отговорно мога да заявя, че обичам доматена супа. И не само обичам, но смятам, че това е най-целебното от всички ястия. Не пилешка, не телешка, а доматена супа. За да твърдя подобно нещо, значи емпирично съм проверила многократно причинно-следствената връзка между нея и ефективната борба с различните простудни заболявания.

Всъщност, човекът, който винаги ни лекуваше със собственоръчно приготвена доматена супа е баща ми, който скорострелно долиташе, когато аз или сестра ми падахме повалени в леглото с температура. Той, разбира се, я правеше по лесния начин – две шишета доматен сок, черен пипер, чесън и фиде, но пък ставаше адски вкусно и до ден днешен свързвам миризмата и с нещо целебно и облекчаващо.

Поводът аз пък да пиша за нея е, че последната седмица ми беше приложена комбинирана терапия от сок и страхотна супа от пасирани печени домати, за която не мога да не напиша. Е, рецептата е малко по-различна, по пък и става със сигурност по-вкусна от класическото изпълнение от консервирани или пресни домати, с лек карамелено-препечен аромат.

Необходимите за целта продукти са:

2 килограма домати
няколко скилидки чесън
листа целина
фиде
зехтин
пипер смес
захар
сол

Най-добре е да изберем за тази рецепта домати за готвене, от продълговатите, които са по-месести и италианците използват за сушене. Нарязват се на половинки и се нареждат в тавичка. Наръсват се със зехтин, сол и пипер, а между тях се слагат няколко скилидки чесън (който се махат след 20-25 минути във фурната) и ако има – клонче розмарин.

Запичат се до леко покафеняване, след което се пасират в блендер заедно с обелените, препечени скилидки чесън и сокът, който се е събрал в съда за печене. Може доматите да се обелят или пък получената ароматна смес да се прекара през фина цедка, но не е задължително. Аз лично не го правя, предпочитам по-плътната текстура.

Междувременно, докато пасираме, загряваме в тенджера малко зехтин и задушаваме в него две-три скилидки накълцан чесън. Добавяме доматеното пюре и вода, докато получим желаната гъстота. Когато заври, овкусяваме със сол, пипер и захар, а може и няклко капки балсамиков оцет (много зависи дали консуматорите обичат кисела супа).

Добавяме и малко фиде или макарони с форма по избор, като звездички или охлювчета и оставяме да поври още 7-8 минути. Сервираме много топла, наръсена с наситнени листа от целина и пресен, ръчен хляб.

h1

Гратен с домати и тиквички

септември 23, 2008

Това късно-лятно ястие е вдъхновено от Мат и неговите хапки, става много бързо и лесно, адски вкусно е особено с летните домати, чийто слънчев вкус за съжаление не може да бъде повторен от хибридите, които си купуваме през зимата. Естествено, в началото мисълта за огретен ме накара да набръчкам нос, защото си представих безформена маса от картофи, яйца и още нещо (наистина не знам какво), но Крис се постара да ме убеди, че това няма да е като „онова“. И не беше, факт. Поради това и реших да кръстя нашето произведение гратен, а другата причина е, че и аз, като г-н Хобита съм отявлен франкофон и предпочитам да запазвам оригиналния правопис и правоговор (освен това, au gratin е готварска техника, а не име на ястие).

Гратенът (gratin, от gratter фр. стържа) съществува в безброй разновидности, които са обединени под знака на хрупкава коричка от настъргано сирене, а за нашия ще ни трябват следните продукти:

4 средни домата
2 средни тиквички
чаша и половина настъргано твърдо сирене, 2 вида, например пармезан + още едно
средна главичка лук
зехтин
пипер смес и други подправки
сол евентуално

Лукът се нарязва на ситно и се сотира в много малко зехтин и вода, докато стане прозрачен. Нарязваме на тънки кръгчета тиквичките и доматите.

За този гратен използвахме пармезан и още един вид, малко по-меко сирене, но пекорино плюс еменал или гауда също е много добър вариант. И двете сирена се настъргват на ситното ренде (ако няма такова специално за пармезан), докато общото количество достигне около една и половина чаена чаша.

В тавичка се застила хартия за печене, която много леко се намаслява със зехтин. След това започва голямото редене – тиквички, домати, лук, сирене, подправки и така в същата последователност, докато не свършат продуктите. Сол може и да не се слага, тъй като в сирената има достатъчно. Най-отгоре се нареждат останалите домати и се покрива с настърганото сирене. Пече се на среден огън, като тавичката може да се покрие с фолио, което да се махне накрая или фурната да се остави известно време само отдолу, а после да се засили и отгоре, за да се получи прочутат хрупкава коричка. Voila.

h1

Гаспачо

август 29, 2008

Лятото е сезона, в който времето е горещо, а супите – студени. Естествено, у нас ядем таратор, при това всеки ден, а в най-топлите дни – само таратор, но като че ли поомръзва. Така че всякакви други студени разновидности на супа, течна салата или нещо подобно са добре дошли.

Вариантите в такъв случай са гаспачо, вишисоаз (vichyssoise) и салморехо (salmorejo), което е подобно на гаспачото, но има някои съществени разлики като гъстотата, което поне за мен го прави повече подобно на сос, отколкото на супа. Но всъщност винаги стои едни въпрос за всичките тези творения, включително и за таратора – това салата ли е, супа или разредител за мастика? Май очарованието им е точно в многофункционалността, особено ако напоследък асоциацията дини – мастика е придобила кофти привкус, пък и не бива да забравяме колко са полезни зеленчуците във всякакъв вид.

Предпочитаното от мен за приготвяне гаспачо е от доматената разновидност, но има и ajo blanco malagueño или бяло гаспачо, което е подобно на нашенския жетварски таратор, само че вместо орехи се използват бадеми, а иначе основните съставки са чесън, хляб, вода, оцет и краставица.

За приготвяне на това конкретно гаспачо са ни необходими следните продукти:

700-800 грама зрели домати
1 краставица
1 чушка
1 малка тиквичка
3 скилидки чесън
1 връзка пресен лук
1 дебела филия хляб
оцет
зехтин
черен пипер
сос табаско или чили
сол

Вариантите да се направи гаспачото са няколко – да се нарежат всички продукти на малки кубчета, да се смелят в блендер или пък компромисен, какъвто аз използвам.

Доматите се обелват и се смилат заедно с чесъна в блендера, а след това се пасира и тиквичката. Изборът на тиквичка може да изглежда малко странен, но всъщност това е един адски вкусен зеленчук, за капак на всичко и полезен, така че използването му под всякаква форма е задължително през цялата година.

Всичко това се изсипва в голяма купа, а към него се добавят нарязаните краставица, чушка и лук. Големината на кубчетата е въпрос на лично предпочитание. Изкиснатият като за кюфтета хляб се натрошава в сместта, разбърква се добре и след това се сипват подправките – винен оцет на вкус, една идея зехтин, сол, черен пипер и няколко капки табаско. Ако е прекалено гъст, може да се добави още доматен сок или малко вода.

Последно разбъркване и купата се слага в хладилника да доизстине много добре. Сервира се с няколко кубчета лед.

h1

Лютика

август 18, 2008

Горещ юлски или августовски предиобед. Балконът вече толкова се е напекъл, че прабаба ми хвърля една кофа вода, преди да започне да пече чушки на котлончето, което дядо ми и е инсталирал върху шкафчето с инструменти и други пособия, останали от бакърджийския занаят на мъжете в семейството. Аз съм на 4-5 години, а прабаба ми почти на 80. 78 от които изживени в къща с лятна кухня до градината с цветята и доматите.



Сега баба Станка трябва да шета и да готви в малкия апартамент, на тясното, горещо балконче, наполовината заето от ляндрото на снахата (баба ми демек) и да внимава да не сътворя някоя грандиозна беля. Лятно време обедът е семпъл и постен, само на Петровден и голяма Богордица пиле. Бурания, пирян, пържени тиквички, това, друго и разбира се лютика.

Разчетът на времето е много важен, защото баба ми и дядо ми излизат от работа в 12, а яденето трябва да е топло. И задължително готово, защото дядо ми е много лош, когато е гладен, и освен това винаги бързат да се върнат в малките канцеларийки, където за награда понякога ме водеха следобед, а аз се омазвах до уши в мастило от печатите и лентата за пишещите машини.

За лютиката всъщност са необходими само домати, чушки и лук. Защо се казва точно така, не знам, сигурно защото е добре да се сложи и една наситно накълцана люта чушка, но у нас не се правеше поради разбираеми причини.

А миризмата на печени чушки е това, което за мен е детството, независимо дали прекарано в Ловеч, в Созопол или София. Заедно със стария Сингер, скрина, в който държеше пияни вишни, пожълтелия портрет и голямата лъжица за бъркане, този аромат винаги ме кара да се сещам за ръцете на прабаба ми, вкусните и манджи и да се връщам много назад.

Продукти:

4-5 едри домата
половин килограм чушки
1 средна глава лук
магданоз
оцет
олио
сол
1 люта чушка по желание

Най-важното за лютиката е, че освен чушките, на котлона се опичат също и доматите. И докато чушкопека може да спаси положението за първите, домати могат да се опукат само на котлона, а това е изискваща специални умения работа. Аз лично винаги са напарвам пръстите, но пък дай Боже, на 78 да не ми прави впечатление.

Докато са още топли, зеленчуците (включително и доматите) се обелват и се нарязват в купа, а върху тях се слагат нарязаните на полумесеци лук и магданоза.

В тиганче се сипват олио, оцет, по-добре да е винен, сол и една щипка захар и се загряват, докато сместта кипне. Докато ври още, с нея се заливат всички продукти в купата и се разбъркват. По този начин те пускат много приятен сок, а самата лютика задължително се яде с топъл хляб или питка.

Месо, както казах няма. Но пък бучка сирене и няколко маслини идват идеално.

h1

Салата със сирене манури

юни 20, 2008

Може би трябва да започна оттам, че манури (μανούρι) е гръцко свежо сирене, най-често от овче мляко, но може и от козе. Обикновено е безсолно, но това което аз купувам е леко осолено и перфектно за зеленчукови салати.

В действителност до скоро аз изобщо не обичах прясно сирене, в резултат от един доста драматичен сблъсък в ранното ми детство с домашно такова. Един ден на гости у баба ми бяха дошли нейна племеничка плюс съпруг и както винаги, бяха донесли куп неща от село – домати, мед, зелен боб, плодове и разбира се, съвсем прясно и безсолно сирене, което баба ми много обича и все още си хапва с пелин. Лелята като ме видя, веднага ме защипа по бузите и започна да обяснява „колко е хубаво сиренцето с доматки, със зарзалки, домашно“ и аз нали съм си лакомия, отхапах едно доста солидно парче. И застинах. С издути бузи, само очите ми се въртяха във всички посоки, а сиренето ни напред, ни назад. Сдъвках го накрая, то едно овче, истинско, а аз – свикнала само на купешкото, ужас. Доста драматична беше тази моя първа среща, за щастие, не и последна.

Постепенно се научих да ценя истинските неща, натуралния вкус, овчето мляко и прясното сирене с ниската му масленост и сол. За съжаление у нас трудно се намира хубаво българско такова, но напоследък на пазара има избор от чужди сирена и манури е съвършеният избор за лятна салата.

Продукти:
2-3 зрели домата
1 малка краставица
2 чушки (в служая жълта и оранжева, но може зелени и червени)
половин глава червен лук
100 грама маслини
босилек
зехтин
балсамиков оцет
морска сол

Салатата е бърза и лесна за приготвяне – зеленчуците се нарязват на кубчета в купа, добавят се лукът на лентички, маслините и нарзяното пак на кубчета сирене, а отгоре се наръсва с накъсаните листенца босилек. Овкусява се с морска сол, зехтин и оцет на вкус, според предпочитанията и готово. Имаме перфектно лятно ястие или добавка към всевъзможни ястия.