Posts Tagged ‘джинджифил’

h1

Салата от броколи и червена чушка

ноември 17, 2008

salad_and_dressing

За броколито може да се пише доста, въпреки че само по себе си е доста скучен зеленчук. Ужасно е полезно обаче, така че трябва да се намери някакво приложение в практиката, за да може заклет любител на пикантните и високо протеинови храни да го яде не само доброволно, но направо с ищах (визирам себе си).

Това всъщност хич не е трудно, защото готвенето последните десетилетия вече не е това, което беше. Светът стана плосък, границите се размиха, а в кухнята различните традиции, техники и семейни тайни се стопиха, преляха една в друга и образуваха най-разнородни сплави, които са безкрайно вкусни и полезни, защото при преносът между различните култури човек отсява най-доброто, когато опира до храна (за другите неща можем да твърдим обратното). Някои наричат тази кухня fusion, но май звучи твърде претенциозно и неясно, може би поради това, което най-често се крие зад табелите на ресторантите, които предлагат фюжън манджи.

Истинската смесена-омесена кухня се случва всеки път, когато експериментираме с рецептите на баба, с нещо прочетено в интернет, с подправки, купени от Женския пазар, със спомени от някой забутан индонезийски ресторант из уличките на Амстердам и няколкото години, прекарани в Азия.

Такава е и нашата салата с броколи. А за нея ни бяха необходими:

1 глава броколи
1 червена чушка

За соса:
1 лъжица сух или свеж джинджифил
1 скилидка чесън
1 ч.л. петмез, разреден с малко вода
1 с.л. сусамово олио
2 с.л. соев сос
2 с.л. оризов оцет
1/3 чаша сурови бадеми
черен сусам
сол

Броколито се измива и се почиства добре от пожълтели части, след което се разделя на розички. Бланшира се, като във водата се добавя лъжичка сода бикарбонат, за да запазим апетитния му ярко-зелен цвят. След като бъкне, се отцежда добре и се слага в купа. Към него добавяме нарязаната на парченца червена чушка (може и камба).

broccoli_nuts

Междувременно, в тиган без мазнина запичаме нарязаните на продълговати, тънки парчета бадеми, докато леко покафенеят. Това става заедно със сусама, за да може той да пусне по-добре аромата си. След като сме готови и с тази процедура, ги изсипваме при броколито и чушката. Сусамът, който използваме за готвене е черен, но ако няма, и бял върши работа. И тук идва най-тънкия момент от цялата рецепта.

В купичка забъркваме соса за салатата (или дресинг, употребата на която и да е от двете думи е въпрос на личен избор и степен на езиков пуризъм), който включва една супена лъжица сух или свеж джинджифил, като пресен е за предпочитане, но не може да се тича до по-големите магазини всеки път, скилидка намачкан чесън, една чаена лъжичка петмез, разреден с малко вода, той пък придава леко карамелен и сладникав вкус, една супена лъжица сусамово олио, две супени лъжици соев сос, който по-добре да е японски, тъй като е по-фин и без мононатриеви глутамат и бензоат, оризовия оцет (и всякакъв друг върши работа) и сол на вкус.

broccoli_salad

Приготовлението на дресинга, комбинацията и пропорциите на съставките при измисляне на рецепти е като ходене по въже – една грешна стъпка и всичко може да отиде по дяволите. Ние обаче посигнахме изненадващо добър резултат, изключително интересен като вкус, който би задоволил всеки капризник, мърморещ, че полезната храна хич не е вкусна.

h1

Салата от черен ориз

юни 5, 2008

Черният ориз е известен още и като „императорски“ или „забранен“ ориз, защото според слуховете, преди много години в Китай той е бил достъпен само за императора и неговите подчинени. Всъщност, този вид ориз има много ценни хранителни качества, високо съдържание на желязо и съвсем ниско съдържание на глутен. Има и доста необикновен цвят вследствие от кръстосването, от което е получен сорта. При варене черният ориз всъщност става тъмно лилав и прави много красиви петна навсякъде, където се докосне, така че внимавайте с него. Освен всичко това той има чудесен, леко орехов вкус и текстурата му е приятно свежа и леко хрупкава.

Хубаво е, че пазарът ни започва да се събужда за продукти, които доскоро бяха смятани за невъзможно екзотични.

Този ориз ми напомня как за пръв път преди доста години видях в Япония хората да ядат паста с мастило от сепия – изглеждаха ми смешни с устите им, оцветени в лилаво и гордото изражение на лицата им, вероятно породено от факта, че си хапват нещо особено европейско и екзотично за тях.

Е, сега е наш ред с този ориз.

Ето рецептата за една лесна и особено освежаваща салата, която може да бъде самостоятелно леко ястие или гарнитура за месо или риба.

Продукти:

1 ч.ч. черен ориз
2.5 ч.ч. вода
парче пресен джинджифил колкото малък орех
1 лайм
щипка настъргана лимонова кора
1 малка скилидка чесън
половин жълта чушка
половин оранжева чушка (може, разбира се, да ползвате какъвто цвят чушки прецените)

Оризът се измива и се слага заедно с водата в тенджера с капак върху студен котлон, който след това се включва. Сварява се на умерен огън, докато се изпари водата (внимавайте да не се развари). Докато оризът къкри, нарежете чушките на дребни кубчета. Дресинга за салатата приготвяме от останалите продукти – сокът от единия лайм, лимоновата кора, чесънът и настърганият джинджифил се смесват и разбъркват добре.

Когато оризът е добре сварен, го сипваме в гевгир и измиваме под течаща вода. Накрая смесваме ориза с чушките заедно и заливаме с лимоновия дресинг и ястието е готово – бързо и много полезно.

Крис