Posts Tagged ‘гъби’

h1

Закуска по британски

декември 1, 2008

breakfast2

Преди време решихме да сложим категория „закуска“, въпреки че тя не е чест гост в този блог. Основната причина е, че едната от нас всяка сутрин бързешком похапва каквото свари преди да отлети за офиса, а другата го прави два пъти в годината при по-особени поводи. Все пак, закуската може да се превърне в много важен ритуал, точно поради изключителността си, излизането от рутината и възможността за сутрешен разговор с някой любим човек, който също през останалото време е омотан в задачи и проекти.

Е, може, ама не винаги може. Ако в събота или неделя човек стане към 7 часа с идеята да съчетае полезното с приятното и да си направи среща с друг подобен ранобудник-откачалник на място, където има хубаво кафе и приятна закуска, задачата придобива особена сложност. Особено ако предпочита като мен нещо солено, включващо яйца, бекон и зеленчуци.

Установяваш, че Мърфи’с отваря в 12,00 часа, което си ехеее, обедно време, във Фланаганс закусват достолепните гости на Радисън, а и по хотели не ти се закусва поради това, че така или иначе често пътуваш (въпреки че някои правят съвсем прилични брънчове напоследък) и се изнервяш безкрайно, като ядът е временно туширан с мъфин и топло кафе (ерзац закуска, каквото и да си говорим), а срещата не е преминала в тон на добронамереност (със същия проблем се сблъсква и Пейо).

И какво прави един доста гладен и поизнервен човек? Закуска по британски с продукти от симпатичния супер – яйца, домати, наденички, бекон, няколко големи гъби, хляб и печен боб в доматен сос (от консерва). И с човека от срещата, който въпреки протестите му, че има да пише/превежда/редактира замъкваш у вас заедно с торбите.

eggs1
mushies1
sausages

Тиганът е загрят до червено, намазан с малко масълце, като продуктите минават през него в следния ред – бекон, наденички, гъби, домати, яйца и боб, като тук-таме се ръси я сол, я смесен пипер, я джоджен. За мое огромно съжаление не си намерих черен пудинг (само някой да е посмял да ми препоръча купешка кървавица), а хлябът пък беше толкова пресен и топъл, че ме хвана грях да го запържа и него, но класически е редно да направим и това. Сега, аз си падам малко антикомформист и си позволих да прибавя към закуската няколко люти чушки Пири Пири, които по мое скромно мнение чудесно си отиват с островната класика от боб и свинско.

breakfast

Ако някой шава все още след подобна порция, може да се довърши с препържена филийка с мармалад или мармайт. Последният не се разваля никога, по наблюдения, защото сериозното количество, което донесох преди време още не е мръднало.

breakfast-gone

Ако не шавате – чаша топъл черен чай с малко мляко и захар.

h1

Ирландска яхния с Гинес

ноември 5, 2008

guinness2

Няколко дена с Крис се чудихме как и откъде да подхванем рецептата за ирландската телешка яхния с бира Гинес, понеже и двете засега не сме имали удоволствието да посетим нито северната, нито другата Ирландия. След известна доза мисли в различни посоки Крис излезе с предложението да обявим седмица на ирландската кухня, посветена на концерта на Рошийн Мърфи на 6ти ноември, което си беше доста изкусителна идея, но пък до края на седмицата може да не успеем да наваксаме с други рецепти от региона, а и знае ли човек дали Рошийн пие Гинес или ще се намуси като хардкор фен на Мърфис (на какъвто веднъж попаднах, и мхм, тук сблъсъкът е не по-малко сериозен отколкото между католици и протестанти).

luk

В интерес на истината, вдъхновението ни да сготвим ирландската яхния дойде от една невероятна готварска книга, която приятелката ни Мария донесе наскоро от Дъблин и любезно ни предостави за интензивна експлоатация. Преди няколко дена времето доста се беше понамусило, а за мразовит и влажен есенен ден няма нищо по-хубаво от топла, сърцата (е как по-добре да преведем hearty) яхния с хубаво телешко и няколко шишета тъмна бира. Подобна храна топли както тялото, така и душата.

За яхнията:

200-300 милилитра Гинес (най-важната съставка)
към 1 килограм телешко месо – шол, плешка или ребра
2 пръчки праз
половин глава целина
2 моркова
1 глава лук
2 скилидки чесън
300 милилитра (1.5 ч.ч.) телешки бульон
към 50 грама масло
75 грама бекон
към 100 грама гъби, хубаво е да са диви
50 грама малки лукчета или арпаджик
1/4 ч.ч. брашно
зехтин
сол
пипер

За картофеното пюре:
1 килограм картофи
масло
мляко
пипер
сол

За тази манджа ние специално избрахме телешки шол, парче около 950 грама, което нарязахме на парчета, дълги около 7-8 сантиметра, с дебелина около сантиметър на сантиметър, че и по-малко. Те се прекарват през силно нагрят зехтин, докато почервенеят-покафенеят, след което се отделят в съдинка, като за толкова месо процесът става на няколко пъти, поне четири и понеже е много сочно, се избягва момента с пърженето.

meso2

В тенджерата, през която е минало телешкото, в сместа от зехтин и сок се задушават нарязаните на кръгчета праз и моркови, кубчетата цвекло и наситнения лук за около 5 минути. След това към зеленчуците са добавят чесъна, месото и се сипват бульона, който при липса на друг може да е от кубче и бирата, като ние сложихме цяло шише от 330 милилтра, тъй като такива разфасовки продават у нас.

vegs

Всичко това се оставя да къкри захлупено поне час и половина, но ако месото не е достатъчно омекнало, поради различни причини, може да поври още половин час.

След това месото се изважда и се отделя от зеленчуците, а течността, в която е вряло всичко се прецежда и се оставя настрана.

mushies

Тенджерата се измива и в нея, в бучка масло се задушават бекона, гъбите и целите лукчета (които се почистват бързо и лесно по технология, описана в тази рецепта) за около 5-10 минути, докато придобият златист цвят. След това към тях се прибавя брашното и се бърка на бавен окън около 2-3 минути. Бавно добавяме течността от месото и зеленчуците. Накрая слагаме отново месото и посоляваме и напиперяваме на вкус.

stew

Сервираме топлата и ароматна яхния с картофеното пюре, което междувременно сме приготвили и добре изстудена бира Гинес.

h1

Баварска салата

октомври 11, 2007

bavarska-salata.jpg

В чест на Октоберфеста, който приключи преди няколко дена реших да направя нещо типично и характерно по повода, въпреки че досега никога не съм ходила нито на феста, нито в Германия. За сметка на това съм голям любител на бирите, вурстчетата и зелето по немски (за това съвсем скоро).

След известно чудене си харесах рецепта за салата по баварски с боквурстчета (вурстове по традиционни рецепти се намират в повечето големи супермаркети у нас), която по думите на приятели е почти автентична.

И като любител на колбасите няколко думи за боквурста:рецептата за него е измислена още през 1889 година от Рихард Шолтц в Берлин и традиционно се приготвя от свинско или телешко, но на места го правят от пуешко, пилешко и даже риба. Използваните подправки са бял пипер, червен пипер и копър, като най-често вурстчетата се опушват, преди да станат готови за консумация. Поднасят се топла горчица и задължително с бок бира, сварени или на скара, или както в случая, в салата. Но пак задължително с бира!

Ето и рецептата за салатата, като необходимите продукти са:

1 килограм картофи
2 парчета боквурст
5-6 кисели краставички
250 грама стерилизирани гъби
1 средна глава червен лук
1 ябълка
1 кутийка майонеза
2-3 лъжици горчица с хрян
пипер смес
сол

Картофите се сваряват, обелват се и се нарязват на кубчета. След това се добавят към предварително нарязаните на лентички кисели краставички и червен лук. Гъбите и ябълката нарязах на кубчета по мое усмотрение, но и ябълката може да бъде нарязана на лентички.
Отделно разбърках майонезата с 3 лъжици горчица с хрян, смления пипер и солта. С така приготвения сос се заливат нарязаните продукти. Салатата се разбърква добре и е готова за хапване.

А за да спазя традицията, я поднесох със Столично Бок.

h1

Лазаня

май 17, 2007

lasagna-shot1.jpg

Като страстен любител на така вредните въглехидрати, разбира се, обичам и пастата. Това нашето даже е повече от обикновена обич…Само като се замисля за талятели с читаво приготвен сос карбонара – creamy (ако някой измисли добър превод на тази дума на български, ще го поканя на гости и ще му сготвя каквото си поиска) сос с хубава шунка и пармезан, или пък спагети със сос от домати, патладжан и бекон…а може и просто спагетини с лимон и пармезан…ми потичат лигите до кръста някъде.

Лазанята се нарежда и тя в топ класацията – пухкав и ароматен пълнеж между топящи се в устата кори, запечени и хрупкави по краищата с пармезан…Ненапразно тя е любимата храна на Гарфийлд (тази котка знае какво иска от живота, убедена съм). И той ненапразно е казал „Когато нивото на лазаня в кръвта ми спадне, ставам гаден.“ :)

Ето рецепта за класическа лазаня, както я прави майка ми:

Продукти:

1 пакет кори за лазаня (без предварително варене)
500 гр. кайма (телешка или смес)
250 гр. гъби
1 глава лук
3-4 скилидки чесън
1.5 чаша червено вино
1 кг. настъргани домати
босилек или мащерка
бял риган
2 ч.ч. прясно настърган пармезан
сол
зехтин

За сос Бешамел:

60 гр. масло
2 1/4 ч.ч. брашно
2.5 ч.ч. прясно мляко
прясно смлян черен пипер

Пълнежът на класическата лазаня е сос Болонезе. Той се приготвя така:

Лукът и чесънът се нарязват наситно и се задушават в загрятия зехтин. Когато омекнат, се прибавят и босилекът и риганът – запържването им помага да пуснат по-силно ароматите си. Прибавя се каймата и се задушава на силен огън докато побелее, като се бърка, за да не загори. След това се прибавя виното и се оставя да покъкри около 5-6 минути. Когато виното изври до около половината, се прибавят доматите, огънят се намалява и сосът се оставя да поври около 20 минути без капак на умерен огън. Готов е, когато се сгъсти леко.

Относно корите – продават се два вида. Такива, които трябва да бъдат сварени предварително (което е голяма врътня, защото рискът от това да се залепят една за друга е огромен, независимо от количеството зехтин или сол, което е сложено във водата) и такива, които нямат нужда от това. Аз избирам втория вид. Просто е по-лесно. А най-добре е, разбира се, да се използва прясна паста, но още не съм си купила машина за паста. Другият вариант е да се купи; чух, че имало в „Дар от Боговете“. Ще разуча и ще съобщя. Но да се върнем на корите. Това, което ги напоява, докато се пекат, е именно сосът Бешамел. Той се приготвя по следния начин:

Маслото се загрява в тиган на умерен огън, докато се появят мехурчета (не бива да се стига до кипене, защото не бива да загори). След това се прибавя пресятото брашно малко по малко, като непрекъснато се бърка, за да се смесят добре маслото и брашното. Когато сте прибавили всичкото брашно, трябва да се получи доста гъста смес. Тогава сваляте тиганът от огъня и прибавяте млякото малко по малко и бъркате добре, докато се смеси добре с маслото и брашното и няма бучки. Връщате отново тиганът на огъня и бъркате постоянно около 3-4 минути, докато сосът се сгъсти.

В добре намаслена тава се слагат около 3-4 лъжици от соса и се нанасят добре по цялото дъно. След това се слагат слой кори (добре е да се застъпват малко), който се намазва равномерно отново с 3-4 лъжици Бешамел, последван от слой сос Болонезе и накрая се поръсва с пармезан. Процесът се повтаря, като последният пласт кори се залива щедро със сос Бешамел и се поръсва още по-щедро с настърган пармезан. Лазанята се пече на 180 градуса около 40 минути, докато стане златиста и хрупкава на вид.

Тъй като лазанята си е тежко ястие, е добре да бъде сервирана с нещо малко и свежо, пречистващо вкусът между отделните хапки. Идеално за това е малка салата с възкисел дресинг.

salata.jpg

Самата салата, която използвах, носи странното название „Лолло“ и съвсем не знам какъв и е случая. Прилича на къдрава маруля с червеникави краища. Прибавих и малко рукола. Относно дресинга, обичам да експериментирам с дресингите за салата и този, който използвах този път е съвсем простичък, но много вкусен:

Продукти за дресинг:

1/2 малка или 1/4 голяма глава лук
1/3 ч.ч. балсамов оцет (може и лимон)
1/3 ч.ч. зехтин
малк сол

Лукът се настъргва на най-дребното на рендето, така че да стане на пюре. Слага се заедно с останалите продукти в малко бурканче, бурканчето се затваря плътно :)) и се разтърсва добре, за да се смесят продуктите. Поръсва се върху измитите и накъсани на дребно продукти за салата.

В заключение мога да кажа само, че това за мен лично е формулата за един идеален обяд. А ако се прибавят и чаша хубаво вино и хубава музика, обядът става несравним.

К.