Posts Tagged ‘вино’

h1

Запечени картофи и моркови с бяло вино, зехтин и чесън

декември 22, 2009

Идея си нямам как някои храни са успели да си извоюват названието „зимни”, „летни” и така нататък, но явно печените картофи и моркови влизат в първата група, въпреки че тези корени се ядат през цялата година. Някак си при вида на тава, от която излиза ароматна пара на кълба човек не може да не си представи сняг, бумтяща печка и чаша вино (колко подходящо с падналия тези дни сняг, дето пак ни изненада).

А и колкото и семпло и добре познато ястие да са, печените картофи винаги намират някоя нова подправка, с която да придобият съвсем различен вкус, като явно подмолната им цел е да направят всичко възможно, за да не бъдат напъдени от кухнята.

В интерес на истината тези дни, вероятно по силата на Провидението попаднахме на още няколко рецепти за картофи със съвсем изненадващи съставки и добавки и сега ни предстоят сериозни емпирични, полеви изследвания в кухнята, като всички резултати ще бъдат внимателно анализирани и споделени тук. Само дано не стане като с експериментите на средновековния алхимик, който в старанието си да получи злато и философски камък от оборска тор се оказал накрая с опърлена брада и унищожена лаборатория.

Тези картофи обаче, които ще опиша малко по-долу дойдоха заедно с няколко перфектни пържоли на тиган, салата с тиква и няколко чаши каберне, съвсем според сезона и радостта/бедствието, който както иска да тълкува снега и студа.

Снимка на готовите картофи няма, както се забелязва, за което молим да ни извините. В момента, в който видяхме картофите, забравихме за снимки, бяхме твърде съсредоточени в скоростното им сервиране и изяждане

Необходими продукти:

1 килограм средни до дребни картофи
4-5-6 моркова
една глава чесън
1 чаша бяло вино
зехтин
пипер смес
сол

Най-добре е да вземем по-дребни картофи, за да можем да ги нарежем на четвъртинки, но всъщност всеки може да ги нареже както си иска – на кръгчета или на осминки. Би било чудесно да има избор и човек да може да си купува например червени картофи, лилави моркови и раирани домати, но явно този вид земеделие скоро няма да си намери място у нас. А ние пък съвсем сериозно се замисляме за градина, в която да отглеждаме стари, немодифицирани сортове (на английски heirloom) плодове и зеленчуци. Но всяко нещо по реда си.

Да продължим с рецептата – нарязваме и морковите на продълговати пръчици, и ги изсипваме при картофите в тавичка, постлана с намаслена хартия за печене.

Взимаме една голяма глава чесън, на която отрязваме горната част, така че при печене да пусне целия си аромат, поставяме и нея в тавичката, поливаме добре със зехтин и чаша бяло вино, насоляваме и напиперяваме на вкус.

Поставяме фолио върху тавата и прилепваме краищата му плътно по ръба на съда, за да могат зеленчуците да се задушат добре.

Печем около 45 минути на около 220 градуса, като накрая оставяме картофките да се зачервят без фолио и готово – имаме прекрасна гарнитура!

h1

Перфектната пържола

декември 21, 2009

Или перфектната свинска пържола, ако трябва да сме точни. Не че не обичаме телешко, дори напротив, но шансът у нас да се намери хубав телешки стек е доста малък (чували сме, че в Метро, например, се намират). Причината за този драматичен дефицит, който ни буди нощем и не ни оставя да спим е, че в България не се отглеждат телета за месо. И поради това, дори малкото видове телешко, което купуваме от магазина обикновено е с доста дъвчаща консистенция и изисква около 3 пъти повече време за готвене от качественото телешко месо.

Не ни се иска обаче да подценяваме свинското и да го караме да изглежда като некачествен заместител на бленуваното телешко. Това съвсем не е така. Добре приготвената свинска пържола е способна да събуди у нас много красиви чувства, а сигурна съм – и у мнозина от вас, а и все пак в България имаме традиции в ценителството на свинското месо и то не бива да бъде пренебрегвано. Особено в зимния сезон. Както и по всяко друго време на годината, де, освен може би август месец.

Свинските пържоли имат много въплъщения, всичките от които са възхитителни – приготвени на скара с апетитен пушен аромат и стилни райета, печени на фурна до крехкост, която граничи с разпадане, или пък приготвени на тиган, с хрупкава коричка отвън и сочни отвътре. Днес ще се спрем на последния метод, с който безотказно и лесно може да приготвите фантастична и сочна пържола. Методът наистина работи, дори за хора като мен, които са отгледани с идеята, че единствената свинска пържола на този свят е сух свински котлет, допълнително изсушен до подметка на тиган. Е, не е нужно винаги да е така. Човек се учи докато е жив. Ще съм завинаги благодарна на Магдалина, която ми показа Пътя. Котлетът не е единственият вид свинско, а методът с тигана не винаги води до сухи пържоли.

Тук искам да спомена един доста важен компонент в успешната формула за пържола на тиган. За нетърпеливите, които не искат да губят време в излишни лирични отклонения и искат да прескочат направо към рецептата, моля, въздръжте се и чуйте какво имам да ви кажа. Струва си, обещавам. Слушате ли внимателно?

Тайната. Е. В. Тигана.

Тайната е в тигана.

Наистина.

Доста време слушах, четох и наблюдавах предимствата на чугунения тиган. Чудех се какво му е толкова хубавото – тиган като тиган, че и тежи ужасно и трябва да се вдига с две ръце. След като се сдобих с един прекрасен Lodge обаче, запях друга песен и сега не искам да се разделям с него.
Никога.

Хубавото на чугунения тиган е следното – разпределя топлината равномерно по целия съд и така храната се сготвя много по-добре; храната не залепва за него; може да разбърквате нещата в тигана направо с вилица, например, и няма риск да го одраскате; ужасно издръжлив е и при правилна поддръжка, се превръща във вечния тиган, който да се предава от поколение на поколение. Разбира се, чугунените тигани имат и добавена стойност – предлага ви една хубава тренировка за стегнати бицепси, а и може да служи като средство за самоотбрана (във филма „Пържени зелени домати” убиха лошия точно с един такъв Lodge като моя).

Но да се върнем на пържолата. Ето как:

Продукти:

1-6 – колкото пържоли ви трябват, но нека да са вратни, моля
малко масло и още малко за накрая
сол
пипер
масло

Загрейте тигана много добре и добавете една чаена лъжичка масло (може и олио, но нека да е наистина малко, колкото да покрие тигана). След като маслото се разтопи, сложете леко посолените и поръсени с пипер пържоли в тигана за по 3-4 минути от едната страна. Каквото и да ви коства, не ги обръщайте преди това, защото целта сега е да се запечатат и да се карамелизират отвън леко.

Просто оставете пържолите, забравете ги и си навийте алармата за след 3 минути.
Обърнете ги за още 2-3 минути от другата страна. На този етап пържолите няма да са съвсем готови, но ще са добре запечатани, което ще ги направи сочни отвътре.

Накрая наредете пържолите в тава, сложете по мъничко масло върху всяка и ги поставете под грила/в горната част добре загрята фурна за 5-15 минути, в зависимост от това как харесвате пържолата си. Тази стъпка помага за сготвянето на месото и им придава допълнителна хрупкавост и аромат.

За завършек на пържолата може да приготвите следния сос, който е съвсем лесен, адски вкусен, и който дава доста балансиран вкус на цялото преживяване.

Продукти:

1-2 чаши добро червено вино
1 ч.л. масло
½ глава лук
2 скилидки чесън
1-2 щедри лъжици хубава горчица
половин връзка ситно нарязан магданоз

В тигана от пържолите загрейте маслото и задушете в него ситно нарязания лук за 4-5 минути на умерен огън. Добавете чесъна, разбъркайте и оставете да се задуши още минута-две. След това добавете горчицата и при непрекъснато разбъркване добавете виното. Оставете да покъкри около минута, за да изври алкохолът от виното, и добавете магданоза. Свалете от огъня и полейте пържолата с него. После ни се обадете да ни кажете, че ни обичате.

h1

Салата от печена тиква с ябълков винегрет

ноември 20, 2009

Много добре знам, че първият пост (а още по-малко, ако е стотният в блога) след дълго отсъствие не трябва да започва с негативизъм, но не мога да се въздържа: изобщо не обичам тиква. Ама хич. Избягвам да я ям, всъщност направо бягам надалече, докато опасността премине и спокойно мога да изляза от нелегалност. Е, хубаво де – леко поизлъгах: миналата есен Крис успя да ме излъже с една убийствена крем супа от тиква и честно да си призная, бях приятно изненадана, че това растение май може да се яде, освен че става за фенери или в краен случай за украса на скрина на баба (шарените кратунки май не стават за ядене, но не съм напълно сигурна).

Естествено, както всяка година и тази тиквите предприеха масирана инвазия и на мен ми стана направо невъзможно да отказвам на идеи и предложения за тиквени манджи. Ама защо не си опечем тиква? Добре де, ще направим тиквеник, ризото с тиква, пай с тиква, абе всичко – с тиква.

Мхм… А вълшебната думичка?

Пържоли? Не. Кюфтета? Не! Салата? Амииии… добре (следва сумтене и мрънкане).

И се започва едно търсене на рецепти за салата с тиква, което в крайна сметка доведе до следното откритие: комбинация от тиква, орехи, рукола, сушени плодове, лук, ароматно сирене и адски вкусен винегрет със сок от зелени ябълки.

За това произведение ни трябват следните продукти:

около половин килограм обелена и изчистена тиква цигулка
нарязан на ситно лук – около две супени лъжици
200-300 грама рукола
2 супени лъжици нарязани фурми
половин чаена чаша орехи
¾ чаена чаша настърган пармезан
мед, около половин супена лъжица
¾ чаена чаша пресен ябълков сок
2 супени лъжици ябълков оцет
2 супени лъжици дижонска горчица
пипер микс
лют червен пипер
зехтин
сол

Като за начало разбира се, избираме от купчината най-хубавата цигулка и гордо си я отнасяме вкъщи. Аз лично имах известни предразсъдъци, преди да се реша да срежа с големия нож тази красота, но с леко подръчкване непоправимото е сторено: имаме парче тиква, което се реже на едро, бели се и се нарязва на кубчета, горе-долу със страна от два сантиметра, въпреки че това въобще не е задължително; можем да си направим паралелепеди, трапецоиди или тетраедри при добро желание.

Нареждаме парченцата в тава, покрита с хартия за печене и ги поливаме с 2 супени лъжици зехтин и малко мед (които е добре да забъркаме предварително), наръсваме със сол, пипер и лют червен пипер, за предпочитане стрит на по-едро.

Пъхаме в предварително загрята на 220 градуса фурна и печем около 30 минути, като общо-взето все пак преценяваме на око дали тиквата се е зачервила достатъчно. Когато го преценим, обръщаме кубчетата и оставяме да се дозапекат.

Последните 5 минути наръсваме тиквата с нарязаните на парченца фурми (като можем да използваме сушени боровинки, даже е по-есенно, но тази година пропуснахме брането около Черни Връх по извинителни причини, свързани с едни чешки напитки) и натрошените на едро орехи.

Междувременно в тиганче смесваме оцета, ябълковия сок, който е най-добре да е от много зелена ябълка, защото иначе в комбинация с мед и цигулка салатата става твърде сладка, и нарязания на ситно лук. Бъркаме на среден огън, докато винегрета се редуцира до около четвърт чаена чаша, след което сваляме от котлона и добавяме горчицата, зехтина, солта и пипер на вкус, като продължаваме да бъркаме, докато консистенцията стане гладка.

Върху руколата изсипваме тиквата с фурми и орехи, след което наръсваме настъргания на едро пармезан, заливаме с винегрет на вкус, объркваме леко, после още малко сол и пипер и сервираме незабавно!

Консумираме още по-незабавно, с няколко пържоли и чаша червено вино, като резултатите могат да бъдат крайно изненадващи. Ако не сте викали духове скоро, вероятността това да ви се случи след тази комбинация е почти 93%.

h1

Boeuf Bourguignon или телешко по бургундски

януари 17, 2008

bourgignon.jpg

Boeuf Bourguignon, или телешко, приготвено по бургундски е типичния пример за много стара рецепта, която днес намира място не само в ежедневието, но и в изисканата кухня. Както вече е ясно, рецептата е френска, от Бургундия, която е известна не само с вината си, но и с телешкото от порода шароле (charolais) – двата задължителни продукта, които се използват в ястието.

Древните бургунди са приготвяли на бавен огън късове говеждо или дивечово месо във вино, за да омекнат и да станат по-ароматни, като са добавяли най-различни подправки и зеленчуци, според това, което се е намирало наблизо, ако изобщо се е намирало нещо – все пак картофите са пристигнали чак с откриването на Америка, а гъби има не във всеки сезон. С течение на годините рецептата се е разпространила из цяла Франция, а някъде в края на 19ти век Огюст Ескофие (известен освен всичко друго с това,че измисля мелбата) я записва и издава за първи път официално в готварска книга, което я изстрелва към по-елитните кухни.

Днес Boeuf Bourguignon се приготвя навсякъде из Франция – в къщи по празници, в квартални кръчмета и в заведения от по-висока класа, като рецептата навсякъде търпи интерпретации – с или без брашно, с гъби или без, и с всички възможни подправки, използвани във френската кухня.

С Крис избрахме една относително семпла рецепта, за да може по-добре да се усети вкуса на месото, а продуктите за нея са:

един килограм телешко
300 грама пушени гърди (може и сланина)
4 глави лук
1 бутилка червено вино
4-5 средни моркова
3-4 скилидки чесън
1 лъжица доматено пюре
1 лъжица брашно
зехтин
пипер смес
сол

За гарнитурата:
1 килограм картофи
карамелизирани лукчета

Месото се нарязва на не много едри късове и се запържва до почервеняване в зехтина, в съда, в който после ще се приготвя ястието. В някои рецепти телешкото преди тази процедура се фламбира в бренди – нещо, което реших да пропусна, но идеята хич не е лоша. След като всичките парчета телешко минат през тази процедура, в същия съд се запържват лекичко пушените гърди, изваждат се и в мазнината, която е останала се слага лука, нарязан на лентички. Когато той намекне, към него се добавя лъжицата брашно, разбърква се добре и се оставя да поври 3-4 минути. Трябва да се бърка много интензивно, като се доливат 2-3 лъжици вода, за да не залепне сместа за дъното.

teleshko2.jpg

Към лука се добавят месото, пушените гърди, доматеното пюре, нарязаните на кръгчета моркови и чесън. В тенджерата се изсипва цялата бутилка вино. Аз лично отново използвах мелнишко, което е доста силно, но за сметка на това не е много тъмно на цвят. Ако трябва да се придържаме към оригиналната рецепта, виното задължително трябва да е бургундско, но аз мисля, че нашите вина също са чудесни за готвене. Ако виното е много силно и тъмно, се препоръчва да се долее зеленчуков бульон, ако не – само малко вода, колкото да покрие продуктите.

Цялото това нещо се оставя да ври на среден огън, горе-долу 3 часа, докато месото е напълно готово. Трябва да се разбърква непрекъснато, тъй като месото залепва за дъното на тенджерата, а като поизври водата, се долива по малко.

Традиционно използваната комбинация от подправки е bouquet garni, която се оставя да ври в манджата, увита в тензух и се вади накрая. Аз използвах възможно най-простата и класическа комбинация – магданоз, мащерка и дафинов лист, от които за съжаление пресен беше само магданоза, но могат да се използват и тарос, розмарин, целина и дори тъмен шоколад.

Телешкото по бургундски се сервира с варени картофи – цели или намачкани, сотирани гъби и лукчета. Моят избор за гарнитура бяха карамелизирани лукчета и варени картофи, нарязани на половинки, необелени и с малко масло. Виното – широка мелнишка от Виногради.

М.

h1

Карамелизирани лукчета

януари 7, 2008

dsc00655.jpg

В моето детство софийската ми баба беше много активна и ангажирана с различни „обществени дела“ и поради тази причина дядо ми беше принуден често да си готви сам. Най-любимато му ядене беше лучена манджа от арпаджик с чушки и домати и аз много обичах да си хапвам от нея. Тогава развих особено чувство към дребния лук, готвен под най-различни форми – в гювеч със сърнешко или просто на „лучена манджа“.

На мен обаче винаги ми се е виждало адски сръткаво да изчистя цяло кило арпаджик, но скоро попаднах на страхотна рецепта за карамелизирани дребни лукчета и реших да се прежаля. Определно си заслужаваше, а пък и те станаха чудесно допълнение към едно много вкусно телешко, за което ще пиша в най-скоро време.

За целта са ни необходими:


половин килограм арпаджик или дребни лукчета
4 лъжици захар (аз използвах демерара)
зехтин
червено вино
балсамиков оцет
розмарин
дафинов лист
сол

За да се изчисти лесно лука, се поставя във вряща вода за не повече от минута, след което веднага се вади и се слага в съд с ледена вода. После е необходимо само с нож да се изрежат горния и долния край и люспите сами падат. Е, все пак е доста досадно занимание, но е много по-лесно, отколкото да се бели небланширан.

След като се изчистят всички лукчета, се поставят в тенджерка. Добавят се 2 супени лъжици зехтин, 1 чаена чаша вода, четири лъжици захар, един дафинов лист и розмарин. Най-хубаво е розмаринът да е пресен, но за съжаление у нас този сезон е невъзможно да се намери, въпреки че може би ако се гледа в саксия, ще има целогодишно (за съжаление босилека ни геройски загина).

dsc00642.jpg

Всичко това се оставя на среден огън, докато изври водата, като ако лукът не е достатъчно уврял, се добавя още вода. Когато лукчетата намекнат и покафенеят леко, а всичката вода е извряла и захарта е почнала да се карамелизира се добавят половин чаша червено вино, 4-5 супени лъжици балсамиков оцет и съвсем малко сол. Оставя се да поври още 2-3 минути.

Карамелизираните лукчета могат да се поднасят студени, като стават страхотна гарнитура за всякакво червено месо – телешко, агнешко и свинско. Могат да придружават и пуешко, изобщо те са универсално допълнение към всякакви ястия, а могат да се консумират и като мезе или предястие заедно с червено вино.

М.

h1

Лазаня

май 17, 2007

lasagna-shot1.jpg

Като страстен любител на така вредните въглехидрати, разбира се, обичам и пастата. Това нашето даже е повече от обикновена обич…Само като се замисля за талятели с читаво приготвен сос карбонара – creamy (ако някой измисли добър превод на тази дума на български, ще го поканя на гости и ще му сготвя каквото си поиска) сос с хубава шунка и пармезан, или пък спагети със сос от домати, патладжан и бекон…а може и просто спагетини с лимон и пармезан…ми потичат лигите до кръста някъде.

Лазанята се нарежда и тя в топ класацията – пухкав и ароматен пълнеж между топящи се в устата кори, запечени и хрупкави по краищата с пармезан…Ненапразно тя е любимата храна на Гарфийлд (тази котка знае какво иска от живота, убедена съм). И той ненапразно е казал „Когато нивото на лазаня в кръвта ми спадне, ставам гаден.“ :)

Ето рецепта за класическа лазаня, както я прави майка ми:

Продукти:

1 пакет кори за лазаня (без предварително варене)
500 гр. кайма (телешка или смес)
250 гр. гъби
1 глава лук
3-4 скилидки чесън
1.5 чаша червено вино
1 кг. настъргани домати
босилек или мащерка
бял риган
2 ч.ч. прясно настърган пармезан
сол
зехтин

За сос Бешамел:

60 гр. масло
2 1/4 ч.ч. брашно
2.5 ч.ч. прясно мляко
прясно смлян черен пипер

Пълнежът на класическата лазаня е сос Болонезе. Той се приготвя така:

Лукът и чесънът се нарязват наситно и се задушават в загрятия зехтин. Когато омекнат, се прибавят и босилекът и риганът – запържването им помага да пуснат по-силно ароматите си. Прибавя се каймата и се задушава на силен огън докато побелее, като се бърка, за да не загори. След това се прибавя виното и се оставя да покъкри около 5-6 минути. Когато виното изври до около половината, се прибавят доматите, огънят се намалява и сосът се оставя да поври около 20 минути без капак на умерен огън. Готов е, когато се сгъсти леко.

Относно корите – продават се два вида. Такива, които трябва да бъдат сварени предварително (което е голяма врътня, защото рискът от това да се залепят една за друга е огромен, независимо от количеството зехтин или сол, което е сложено във водата) и такива, които нямат нужда от това. Аз избирам втория вид. Просто е по-лесно. А най-добре е, разбира се, да се използва прясна паста, но още не съм си купила машина за паста. Другият вариант е да се купи; чух, че имало в „Дар от Боговете“. Ще разуча и ще съобщя. Но да се върнем на корите. Това, което ги напоява, докато се пекат, е именно сосът Бешамел. Той се приготвя по следния начин:

Маслото се загрява в тиган на умерен огън, докато се появят мехурчета (не бива да се стига до кипене, защото не бива да загори). След това се прибавя пресятото брашно малко по малко, като непрекъснато се бърка, за да се смесят добре маслото и брашното. Когато сте прибавили всичкото брашно, трябва да се получи доста гъста смес. Тогава сваляте тиганът от огъня и прибавяте млякото малко по малко и бъркате добре, докато се смеси добре с маслото и брашното и няма бучки. Връщате отново тиганът на огъня и бъркате постоянно около 3-4 минути, докато сосът се сгъсти.

В добре намаслена тава се слагат около 3-4 лъжици от соса и се нанасят добре по цялото дъно. След това се слагат слой кори (добре е да се застъпват малко), който се намазва равномерно отново с 3-4 лъжици Бешамел, последван от слой сос Болонезе и накрая се поръсва с пармезан. Процесът се повтаря, като последният пласт кори се залива щедро със сос Бешамел и се поръсва още по-щедро с настърган пармезан. Лазанята се пече на 180 градуса около 40 минути, докато стане златиста и хрупкава на вид.

Тъй като лазанята си е тежко ястие, е добре да бъде сервирана с нещо малко и свежо, пречистващо вкусът между отделните хапки. Идеално за това е малка салата с възкисел дресинг.

salata.jpg

Самата салата, която използвах, носи странното название „Лолло“ и съвсем не знам какъв и е случая. Прилича на къдрава маруля с червеникави краища. Прибавих и малко рукола. Относно дресинга, обичам да експериментирам с дресингите за салата и този, който използвах този път е съвсем простичък, но много вкусен:

Продукти за дресинг:

1/2 малка или 1/4 голяма глава лук
1/3 ч.ч. балсамов оцет (може и лимон)
1/3 ч.ч. зехтин
малк сол

Лукът се настъргва на най-дребното на рендето, така че да стане на пюре. Слага се заедно с останалите продукти в малко бурканче, бурканчето се затваря плътно :)) и се разтърсва добре, за да се смесят продуктите. Поръсва се върху измитите и накъсани на дребно продукти за салата.

В заключение мога да кажа само, че това за мен лично е формулата за един идеален обяд. А ако се прибавят и чаша хубаво вино и хубава музика, обядът става несравним.

К.

h1

feat. Яна: Винен кебап

април 20, 2007

s5000280.jpg

В този блог приемаме и гости. :) Първият гост е моята любима приятелка Яна – артистичен човек със страхотно чувство за хумор, писателски талант и любов към хубавите неща в живота, в това число доброто вино и вкусната храна. Ето какво пише тя:

За винен кебап не бях и чувала преди майка ми да предложи да сготвя точно това за втората си сватбена годишнина. Антон, мъжът ми, обича да яде. А пък аз в кухнята съм на принципа „ръцете ми пречат“. Мразя да режа зеленчуци и да чакам водата за заври „наистина“. Често си забравям манджите на котлона и ги намирам смърдящи на загоряло. Но винен кебап, както сама научих, се готви лесно, почти без ръце! Антон не проговори докато не изгълта всичко в чинията си, а и към моята посегна.

Трябват ви:

телешко, колкото прецените, че ви трябва, нарязано на големи хапки
3-4 големи глави лук, нарязани както си искате, защото така или иначе след два часа варене на лука не му личи, че е лук
1 чаша зехтин. В оригиналната рецепта е олио, но аз не одобрявам готвенето с олио.
дафинов лист
чесън, чер и червен пипер, бахар колкото ви душа иска, сол
1-2 червени чушки, нарязани на дълго
доматено пюре или кълцани домати, колкото ви се искат
2-3 моркова на дебели кръгчета
1 чаша червено вино, с каберне става добре
магданоз
1 супена лъжица брашно

Осолявате месото и го слагате заедно с лука и зехтина в тенджера. Прибавяте вода, колкото да стигне до половината на месото и слагате всичките подправки. Оставяте да ври покрито, на среден огън около час и половина.Може да се наложи да прибавите още вода, не го оставяйте да загори. Лукът ще се превърне в кафява каша, не се стряскайте като мен, нормално е. Малко преди да свалите тенджерата от котлона слагате доматите, чушките и морковите.

Забърквате сос от виното и брашното, предварително разбито с малко вода. Слагате месото със зеленчуците в йена, изливате отгоре соса от вино и запичате във фурната 30 минути. От време на време поливате месото със соса, за да попие добре.

Отгоре се поставят стръкчета магданоз и се сервира с картофено пюре или печен/варен картоф с нещо (примерно масло и чер пипер или рикота с пресен чесън) отгоре или пържени картофи.

Яна

П.П.: Очаквайте и нови включвания, подобаващо на стила ни – от родината и извън нея. :)