Posts Tagged ‘бекон’

h1

Закуска по британски

декември 1, 2008

breakfast2

Преди време решихме да сложим категория „закуска“, въпреки че тя не е чест гост в този блог. Основната причина е, че едната от нас всяка сутрин бързешком похапва каквото свари преди да отлети за офиса, а другата го прави два пъти в годината при по-особени поводи. Все пак, закуската може да се превърне в много важен ритуал, точно поради изключителността си, излизането от рутината и възможността за сутрешен разговор с някой любим човек, който също през останалото време е омотан в задачи и проекти.

Е, може, ама не винаги може. Ако в събота или неделя човек стане към 7 часа с идеята да съчетае полезното с приятното и да си направи среща с друг подобен ранобудник-откачалник на място, където има хубаво кафе и приятна закуска, задачата придобива особена сложност. Особено ако предпочита като мен нещо солено, включващо яйца, бекон и зеленчуци.

Установяваш, че Мърфи’с отваря в 12,00 часа, което си ехеее, обедно време, във Фланаганс закусват достолепните гости на Радисън, а и по хотели не ти се закусва поради това, че така или иначе често пътуваш (въпреки че някои правят съвсем прилични брънчове напоследък) и се изнервяш безкрайно, като ядът е временно туширан с мъфин и топло кафе (ерзац закуска, каквото и да си говорим), а срещата не е преминала в тон на добронамереност (със същия проблем се сблъсква и Пейо).

И какво прави един доста гладен и поизнервен човек? Закуска по британски с продукти от симпатичния супер – яйца, домати, наденички, бекон, няколко големи гъби, хляб и печен боб в доматен сос (от консерва). И с човека от срещата, който въпреки протестите му, че има да пише/превежда/редактира замъкваш у вас заедно с торбите.

eggs1
mushies1
sausages

Тиганът е загрят до червено, намазан с малко масълце, като продуктите минават през него в следния ред – бекон, наденички, гъби, домати, яйца и боб, като тук-таме се ръси я сол, я смесен пипер, я джоджен. За мое огромно съжаление не си намерих черен пудинг (само някой да е посмял да ми препоръча купешка кървавица), а хлябът пък беше толкова пресен и топъл, че ме хвана грях да го запържа и него, но класически е редно да направим и това. Сега, аз си падам малко антикомформист и си позволих да прибавя към закуската няколко люти чушки Пири Пири, които по мое скромно мнение чудесно си отиват с островната класика от боб и свинско.

breakfast

Ако някой шава все още след подобна порция, може да се довърши с препържена филийка с мармалад или мармайт. Последният не се разваля никога, по наблюдения, защото сериозното количество, което донесох преди време още не е мръднало.

breakfast-gone

Ако не шавате – чаша топъл черен чай с малко мляко и захар.

h1

Ирландска яхния с Гинес

ноември 5, 2008

guinness2

Няколко дена с Крис се чудихме как и откъде да подхванем рецептата за ирландската телешка яхния с бира Гинес, понеже и двете засега не сме имали удоволствието да посетим нито северната, нито другата Ирландия. След известна доза мисли в различни посоки Крис излезе с предложението да обявим седмица на ирландската кухня, посветена на концерта на Рошийн Мърфи на 6ти ноември, което си беше доста изкусителна идея, но пък до края на седмицата може да не успеем да наваксаме с други рецепти от региона, а и знае ли човек дали Рошийн пие Гинес или ще се намуси като хардкор фен на Мърфис (на какъвто веднъж попаднах, и мхм, тук сблъсъкът е не по-малко сериозен отколкото между католици и протестанти).

luk

В интерес на истината, вдъхновението ни да сготвим ирландската яхния дойде от една невероятна готварска книга, която приятелката ни Мария донесе наскоро от Дъблин и любезно ни предостави за интензивна експлоатация. Преди няколко дена времето доста се беше понамусило, а за мразовит и влажен есенен ден няма нищо по-хубаво от топла, сърцата (е как по-добре да преведем hearty) яхния с хубаво телешко и няколко шишета тъмна бира. Подобна храна топли както тялото, така и душата.

За яхнията:

200-300 милилитра Гинес (най-важната съставка)
към 1 килограм телешко месо – шол, плешка или ребра
2 пръчки праз
половин глава целина
2 моркова
1 глава лук
2 скилидки чесън
300 милилитра (1.5 ч.ч.) телешки бульон
към 50 грама масло
75 грама бекон
към 100 грама гъби, хубаво е да са диви
50 грама малки лукчета или арпаджик
1/4 ч.ч. брашно
зехтин
сол
пипер

За картофеното пюре:
1 килограм картофи
масло
мляко
пипер
сол

За тази манджа ние специално избрахме телешки шол, парче около 950 грама, което нарязахме на парчета, дълги около 7-8 сантиметра, с дебелина около сантиметър на сантиметър, че и по-малко. Те се прекарват през силно нагрят зехтин, докато почервенеят-покафенеят, след което се отделят в съдинка, като за толкова месо процесът става на няколко пъти, поне четири и понеже е много сочно, се избягва момента с пърженето.

meso2

В тенджерата, през която е минало телешкото, в сместа от зехтин и сок се задушават нарязаните на кръгчета праз и моркови, кубчетата цвекло и наситнения лук за около 5 минути. След това към зеленчуците са добавят чесъна, месото и се сипват бульона, който при липса на друг може да е от кубче и бирата, като ние сложихме цяло шише от 330 милилтра, тъй като такива разфасовки продават у нас.

vegs

Всичко това се оставя да къкри захлупено поне час и половина, но ако месото не е достатъчно омекнало, поради различни причини, може да поври още половин час.

След това месото се изважда и се отделя от зеленчуците, а течността, в която е вряло всичко се прецежда и се оставя настрана.

mushies

Тенджерата се измива и в нея, в бучка масло се задушават бекона, гъбите и целите лукчета (които се почистват бързо и лесно по технология, описана в тази рецепта) за около 5-10 минути, докато придобият златист цвят. След това към тях се прибавя брашното и се бърка на бавен окън около 2-3 минути. Бавно добавяме течността от месото и зеленчуците. Накрая слагаме отново месото и посоляваме и напиперяваме на вкус.

stew

Сервираме топлата и ароматна яхния с картофеното пюре, което междувременно сме приготвили и добре изстудена бира Гинес.

h1

Бокумбап…или Ориз с кимчи

юни 3, 2007

kimchi-rice.jpg

Не бях пробвала корейска храна, докато не посетих Сеул преди година и нещо. Бях отседнала в Инсадонг, арт кварталът на града – имаше адски много неща за разглеждане и галерии за обикаляне. Силно впечатление ми направи големия брой галерии за модерно изкуство – такива в Япония извън Токио не се срещат често. Имах кофти късмет обаче и времето се оказа много дъждовно. Излизах на разходка в дните, когато валеше по-малко…така и не спря да вали.Слушах си Ник Дрейк и обикалях улиците, които бяха доста оживени, въпреки дъжда, и попивах разнообразните гледки и миризми – на дъжд, прах, оризови сладки, сготвени на пара ей така на улицата, както и на другите манджи (съвсем съзнателно използвам тази дума, манджи си бяха), продавани на улицата – сергиите бяха безброй. Исках да снимам една от тях, но лелите, които я стопанисваха, се оказаха враждебно настроени и не ми позволиха. Когато се уморявах от ходене и разглеждане, засядах в първия срещнат ресторант. Може би поради дъжда (или поне това е моето извинение), посетих доста ресторанти.

Миризмата по улиците на Инсадонг, която надмогваше всички други беше тази на кимчи. Кимчито е нещо като нашето кисело зеле, но не съвсем – прави се от т.нар. у нас китайско зеле (нещо, което на мен ми прилича на кръстоска между зелка и маруля), слага му се чеснова трева, адски лют корейски пипер, и ферментира много по-малко.

kimchi.jpg

Кимчито е нещо, което или харесваш или намразваш, като го опиташ. Аз много го харесах, въпреки че не съм много издържлива на люто. Обичай в ресторантите в Корея е когато клиентът седне на масата, заедно с менюто да му бъде предложено плато от…туршии, при това съвсем безплатно. Признавам си, че корейците са царе на туршиите. Първият път толкова ми харесаха, че си поръчах още едно плато, нищо че вече ми течаха сълзи от лютото кимчи.

Голяма бе изненадата ми да разбера, че кимчи се продава и тук, в корейския ресторант в кв. Изток – съвсем истинско, дори дават и в буркан за вкъщи. Бокумбап е нещо вкусно и съвсем автентично корейско, което пробвах там и се оказа, че може лесно да се приготви и тук, но по-добре вечер, кимчито все пак е доста миризливо. :)

Продукти:

1 ч.ч. дребно нарязано кимчи
200 гр. нарязан бекон
1 скилидка ситно нарязан чесън
1 с.л. зехтин
1 с.л. сусамово олио
3.5 ч.ч. сварен ориз
1/4 ч.ч. соев сос
1/4 ч.ч. вода
сол на вкус

3-4 яйца
сусам за поръсване (черен или бял)

Относно оризът, може би тук е мястото да обясня как се сварява ориз, така че да стане лепкав без да е разварен. По препоръка на моята скъпа приятелка Емма, която е спец по японските манджи, използвам ориз Балдо (продава се в Била и върши чудесна работа и за суши, но за него друг път). Съотношението ориз:вода е 1 към 1 и малко отгоре. Оризът се измива, отцежда се, и се слага заедно с водата в съд с дебело дъно на студен котлон. Котлонът се включва на най-силното и веднага щом оризът започне да ври, се изключва и оризът се остава върху него да попие водата (или се маха от котлона, ако той е много силен). Получава се чудесно сварен, рохък ориз.

Та…бокумбап. Зехтинът се загрява и се разпространява равномерно по цялото дъно на съда, в който ще готвите. Прибавя се чесънът и на силен огън се разбърква около 10 секунди, след което се прибавя беконът и се бърка, докато се препече леко. След това се прибавя кимчито и се разбърква около две-три минути. После се прибавят оризът, соевият сос и водата и се разбърква, докато оризът поеме течностите, след което се слага и лъжицата сусамово олио и се разбърква отново. Яйцата се изпържват на очи отделно и се слагат като гарнитура към всяка порция. Поръсва се с бял или черен сусам. Подходящо питие за погасяване на пламъците е бирата. :)

К.

h1

Пъстърва с лозови листа и бекон

май 20, 2007

pystyrva1.jpg

Не знам доколко ни е в културата да ядем риба често, но Крис, която известно време живя при едни други хора, с едни други навици, отдавна мърмори, че трябва да си сготвим пъстърва.
Аз, макар и редовно да обяснявам колко много обичам риба, най-често се понасям като стрела към щандовете с телешко и свинско и изобщо забравям всичките си добри намерения при мисълта за няколко пържолки.

Една рецепта обаче ни беше грабнала отдавна и двете – пъстърва, увита в бекон, а след това в лозови листа, но едва вчера звездите успяха да се съчетаят благоприятно – едновременно да намерим прясна пъстърва и свежи лозови листа.
Бих казала, че резултатът беше умопомрачителен.

За постигането на това съвършенство са ни необходими:

2 пъстърви, по около 300-400 грама всяка
6 лозови листа, средна големина
4 тънки резена бекон, с размери около 10 х 10 сантиметра
1 лимон
магданоз
пипер
сол
зехтин

Рибата се почиства добре, като се оставят главите и перките и се намазва отвътре със сол.
Предварително накисвам лозовите листа във вода с малко оцет, за да пуснат вредните вещества, ако са пръскани (макар и все още да е рано за това, пак е добре да се покиснат).

В една купичка се настъргва кората на един лимон, добавят се сока от половинката (или четвъртинка, ако е много голям) от същия лимон, малко зехтин, млян пипер и нарязан на ситно магданоз, горе-долу половината връзка.
С тази смес се пълнят коремчетата на рибите, след което се увиват в резените бекон, а след това и в лозовите листа, като остават да се виждат само главите и опашките.
Рибите се слагат в намазнена тава и се слагат в предварително загрята фурна, на около 200 – 220 градуса.
След около 15 минути пъстървите са готови.

fish-ready.jpg

Поднасят се с четвъртинка лимон, а аз лично приготвих и една купа зелена салата с много лек и доста кисел винегрет (малко настърган лук, сол, зехтин, лимон и балсамико).

Пъстървите бяха придобили страхотен аромат на пушено и лимонова кора, като лекото им и крехко месо се допълваше приятно от по-мазния бекон и печените лозови листа.

Всичко това беше придружено от бутилка розе „Дамяница“, от широка мелнишка лоза, което с ненатрапчивия си аромат на ягоди, череши и планински подправки според мен е идеално за по-сухи риби и печени зеленчуци, както и за десерта от дребни и сладки български череши.

М.

h1

Банички с пушен бекон

април 25, 2007

banica2.jpg

Баничката е най-класическата закуска у нас. Аз обичам да хапвам баница и за вечеря, с гъсто кисело мляко или айрян (за закуска я предпочитам с боза).
Напоследък много рядко попадам навънка на наистина хубави банички – или са заводски, или са правени с толкова малко любов и толкова странни продукти, че най-често резултатът е неприятна тежест в стомаха.
Не знам защо живея със спомените, че едно време баничките бяха други. Спомням си как на ъгъла на Раковска, между Френската и Славейков имаше баничарница, в която печаха на място баничките, но много бързо след 90та я затвориха. Опашките бяха огромни и ние редовно закъснявахме за час, само и само да си купим от тях. За капак не ни пускаха в сградата на гимназията със закуски, и наставаше едно диво криене в джобовете на престилките, което водеше до мазни петна и трохи и докарваше майките ни до лудост.

Та по причина, че вече никъде не мога да открия точно тези банички от моето детство започнах често да правя банички от купешки кори, с няколко яйчица, сирене и едно пакетче масло. За Нова Година с Крис сложихме в половината баница с късмети сушени домати (какво светотатство) и стана страхотно, някак си сушеният домат идваше като бонус късмет към всичките бебета, коли и прочие покъщнина.
Бих правила и със спанак, праз или зеле, но досега не съм се наемала с това, може би заради момента с бланширането.

За сметка на това онзи ден реших да пробвам нова комбинация с пушен бекон, сметана и още нещо и резултатът, не само според мен, но и според дегустатoра, беше чудесен.

Продукти:
1 пакет кори за баница
Зехтин
1 яйце

За плънката
200 гр. пушен бекон
4 яйца
100 мл. заквасена сметана
50-100 гр. пармезан
2 пера пресен лук
1 чаена лъжичка горчица
Пипер черен или смес

shunka.jpg

Беконът и лукът се режат на дребно, даже могат да се пуснат в блендер, към тях се добавят сметаната, яйцата, настъргания пармезан или каквото друго сиренце има, горчицата и пипера и сместа се разбърква добре.

smes.jpg

Намазвам тавата със зехтина (може и масло, но с бекона и яйцата в комбинация ще стане бомба), и в нея редя навитите на рулца банички, в всяко от които съм сипала по 3 лъжици плънка.В моята тава се събират 9-10 банички, точно колкото са корите в едно пакетче.

kori.jpg

Накрая намазвам с едно разбито яйце и пъхам в силно нагорещената фурна.
Баничките са готови след като придобият червеникаво-кафяв цвят.
Заедно с една купичка гъсто кисело мляко става страхотна вечеря (може закуска или обяд).
И ако някой някъде е намерил баничарница с хубави банички, да казва.

М.