Posts Tagged ‘бадеми’

h1

Elisenlebkuchen

декември 6, 2008

cookies1

Думите „немски“, „коледни“ и „сладки“, подредени в едно изречение, винаги са извиквали в съзнанието ми едно особено чувство на благоговение и възторг, придружено със замечтан поглед. Може би това се дължи на спомените от ранното ми детство, когато майка ми приготвяше лебкухен по някаква рецепта от Бурда, слагаше ги в метална кутия и ги криеше от мен и сестра ми цял месец, защото ставаха доста по-вкусни, ако престоят. Търсенето на заветната кутия беше целта на живота ни месец преди Коледа и ни е вкарало не в една и две бели.

Факт е, че немците имат силни традиции в пекарството – техни изобретения са любими десерти като чийзкейка, щолена и ябълковия щрудел (за неговия произход има доста ожесточени спорове, но аз лично вярвам, че произходът му е чисто немски). Умението им да създават чудеса от основно брашно, масло и захар е безспорно и може би се проявява най-силно около Коледа, когато човек наистина може да се замае от разнообразните вариации включващи брашно, масло, захар, и подправки като канела, джинджифил, карамфил, лимонова кора и ванилия.

Рецептата от старата Бурда на майка ми отдавна изчезна мистериозно, може би някоя завистлива съседка я присвои, кой знае. Но преди няколко години имах удоволствието да пробвам домашни немски коледни сладки, приготвени от майката на моя приятелка, и оттогава съм обзета от фикс-идеята да си приготвя и аз вкъщи.

Рецептата за тези сладки е малко по-различна вариация на лебкухен, която не включва брашно, а смляни ядки. Нарича се Елизенлебкухен и рецептата е съвсем оригинална, взета с триста зора от една баварска домакиня с дългогодишен опит.

Продукти:

4 яйца
250 гр. пудра захар
200 гр. смлени бадеми
100 гр. смлени лешници
1 ч.л. ситно счукан карамфил
1/2 ч.л.
фино настъргана кора от 1 лимон
1 ванилия или 1 ч.л. ванилова есенция
1 ч.л. ромова есенция или 1 с.л. ром
нарязани бадеми за поръсване

За шоколадовата глазура:

200 гр. пудра захар
2 с.л. какао
2-3 с.л. гореща вода

За бялата глазура:

200 гр. пудра захар
2 с.л. прясно изтискан сок от лимон
няколко капки ромова есенция
1-2 с.л. гореща вода

Смесваме яйцата, ванилията и захарта добре, след което добавяме лешниците, бадемите и подправките до добиване на гъста смес. Ако сместа е твърде гъста, може да добавите 1-2 лъжици прясно мляко. Ако е твърде рядка, може да добавите малко повече смлени бадеми или лешници.

cookies4

Тук е момента да спомена, че ако не намерите в магазина смлени лешници или бадеми, може да си ги смелите сами в кафемелачка или кухненски робот. Избягвайте експерименти с блендер – замалко не убих своя в пристъп на нетърпение и глупост.

От готовата смес вземаме препълнена чаена лъжичка и разстиламе добре върху хартия за печене. Този процес е леко лепкав и купичка с хладка вода за почистване на лъжичката, с която действате, помага много. Ако не възнамерявате да слагате глазура, можете да ги поръсите още сега с бадемите и да ги опечете така.

cookies5

Сладките се пекат на ниско загрята фурна (125 градуса) около 20-30 минути и трябва да са още меки, когато ги извадите от фурната – ще се втвърдят като поизстинат.

cookies2

Ако искате да ги глазирате, нанесете глазурата с готварска четка върху изстиналите и оставете докато се стегне – отнема около 2-3 часа на стайна температура (Успех с изчакването. Аз изядох 1/3 от сладките, докато чаках да стегне пустата глазура).

cookies3

Още по-голям успех ви пожелавам с изчакването сладките да „узреят“ до Коледа. Най-добре ги сложете в кутия и ги дайте на някой свой приятел, който мрази сладко (намират се и такива) да ви ги съхранява до тогава.


fresh

Реклами
h1

Салата от броколи и червена чушка

ноември 17, 2008

salad_and_dressing

За броколито може да се пише доста, въпреки че само по себе си е доста скучен зеленчук. Ужасно е полезно обаче, така че трябва да се намери някакво приложение в практиката, за да може заклет любител на пикантните и високо протеинови храни да го яде не само доброволно, но направо с ищах (визирам себе си).

Това всъщност хич не е трудно, защото готвенето последните десетилетия вече не е това, което беше. Светът стана плосък, границите се размиха, а в кухнята различните традиции, техники и семейни тайни се стопиха, преляха една в друга и образуваха най-разнородни сплави, които са безкрайно вкусни и полезни, защото при преносът между различните култури човек отсява най-доброто, когато опира до храна (за другите неща можем да твърдим обратното). Някои наричат тази кухня fusion, но май звучи твърде претенциозно и неясно, може би поради това, което най-често се крие зад табелите на ресторантите, които предлагат фюжън манджи.

Истинската смесена-омесена кухня се случва всеки път, когато експериментираме с рецептите на баба, с нещо прочетено в интернет, с подправки, купени от Женския пазар, със спомени от някой забутан индонезийски ресторант из уличките на Амстердам и няколкото години, прекарани в Азия.

Такава е и нашата салата с броколи. А за нея ни бяха необходими:

1 глава броколи
1 червена чушка

За соса:
1 лъжица сух или свеж джинджифил
1 скилидка чесън
1 ч.л. петмез, разреден с малко вода
1 с.л. сусамово олио
2 с.л. соев сос
2 с.л. оризов оцет
1/3 чаша сурови бадеми
черен сусам
сол

Броколито се измива и се почиства добре от пожълтели части, след което се разделя на розички. Бланшира се, като във водата се добавя лъжичка сода бикарбонат, за да запазим апетитния му ярко-зелен цвят. След като бъкне, се отцежда добре и се слага в купа. Към него добавяме нарязаната на парченца червена чушка (може и камба).

broccoli_nuts

Междувременно, в тиган без мазнина запичаме нарязаните на продълговати, тънки парчета бадеми, докато леко покафенеят. Това става заедно със сусама, за да може той да пусне по-добре аромата си. След като сме готови и с тази процедура, ги изсипваме при броколито и чушката. Сусамът, който използваме за готвене е черен, но ако няма, и бял върши работа. И тук идва най-тънкия момент от цялата рецепта.

В купичка забъркваме соса за салатата (или дресинг, употребата на която и да е от двете думи е въпрос на личен избор и степен на езиков пуризъм), който включва една супена лъжица сух или свеж джинджифил, като пресен е за предпочитане, но не може да се тича до по-големите магазини всеки път, скилидка намачкан чесън, една чаена лъжичка петмез, разреден с малко вода, той пък придава леко карамелен и сладникав вкус, една супена лъжица сусамово олио, две супени лъжици соев сос, който по-добре да е японски, тъй като е по-фин и без мононатриеви глутамат и бензоат, оризовия оцет (и всякакъв друг върши работа) и сол на вкус.

broccoli_salad

Приготовлението на дресинга, комбинацията и пропорциите на съставките при измисляне на рецепти е като ходене по въже – една грешна стъпка и всичко може да отиде по дяволите. Ние обаче посигнахме изненадващо добър резултат, изключително интересен като вкус, който би задоволил всеки капризник, мърморещ, че полезната храна хич не е вкусна.

h1

Закуска за шампиони

май 30, 2008

Понякога за мен няма нищо по-хубаво за повдигане на духа и енергията от чаша хубаво, горчиво кафе и нещо сладко за хапване.

В живот като моя, в който прекарвам по десетина (че и повече) часа на ден в офиса и забравям да се храня (лоша Крис! Не правете като мен), често се случва да ми падне захарта, енергията да ме напусне коварно и да се унеса пред компютъра, което напълно обезсмисля стоенето в офиса до сто часа.

Предполагам, че това не се случва само на мен. Всички знаем колко е лесно да посегнеш към първата сладка гадост, която ти попадне пред очите – кроасан, шоколад, кока-кола, или каквото е останало в машината за закуски. Особено популярен избор са привидно „здравословните“ зърнени блокчета тип „Corny“, които са пълни с толкова много захар, че след изяждане на едно такова нещо изпадаш в инсулинов шок и след това енергията ти пада два пъти повече.

Шепа ядки и лъжица мед е доста по-добро решение на въпроса. Онзи ден попаднах на чудесна рецепта, която адаптирах съгласно това какво може да се намери на нашия пазар и направих домашни зърнени блокчета, които са несравнимо по-здравословни и вкусни, от прекалено обработените и наблъскани със захар и Е-та техни братовчеди.

Продукти:

1 ч.ч. орехи
1 ч.ч. кокосово брашно, неподсладено
1 ч.ч. нарязани бадеми
1/2 ч.ч. ленено семе
1 и 1/4 ч.ч. овесени ядки
3/4 ч.ч. мед
1/3 ч.ч. захар (по желание)
2 с.л. ситно смляно кафе
щипка морска сол
1 ч.л. ванилова есенция

Кокосът, орехите и бадемите се запичат в умерено загрята фурна за около 7 минути, докато кокосът стане златист. Стойте близо до печката, защото много лесно може да загори. След това смесваме кокоса, орехите и бадемите с лененото семе и овеса.

Когато сухата смес е готова, е време да направим сиропа. В тиган или тенджера слагаме меда и го оставяме да започне да бълбука. След това добавяме захарта, кафето, солта и ванилията и оставяме сместа да поври няколко минути, докато се сгъсти леко.

Захарта може и да се пропусне, за сметка на добавянето на още малко мед, но тогава блокчетата стават една идея по-меки.

Когато сиропът е готов, го смесваме със сухата смес добре, така че да достигне навсякъде.

Накрая разстиламе готовата смес в намазана с малко масло тавичка, и натискаме, докато стане плътна.

Оставяме сместа да се охлади до стайна температура около час-два, и да се стегне. След това обръщаме тавата – би трябвало да се получи един голям, солиден блок. Разрязваме на продълговати (или каквито искате) блокчета и ето, че е е готово! Имаме здравословна, вкусна и ободряваща закуска за шампиони.

Крис

h1

Салата от зелен боб с бадеми

юли 8, 2007

bob.jpg

Имам чувството, че зеления боб е пренебрегван за сметка на зрелия, който по света е царя на варивата. Това си е истинска несправедливост според мен, тъй като и зеления вариант на фасула може да се използва в безброй манджи и салати.
Освен това може да се консервира в буркани от баби и свекърви, като от това не губи почти нищо от прекрасния си вкус.

Поради натоварения график, за който не спирам да мрънкам от няколко поста насам за малко да пропусна не само пресните картофи, ами и зеления боб, а да се закъснее с готвенето му е много драматично – шушулките стават толкова целулозни и невъзможни за дъвкане, че са в състояние да възхитят всеки маниак на тема „фибри в менюто“. Е, и аз почти да постигна това здравословно съвършенство – повече целулоза в ястието, отколкото каквото и да е било друго (мога да изобретя обаче хляб „Бобус“ от попреминал зелен боб, сигурно ще стане хит).
Не успях, хванах вероятно последния свеж зелен боб, който направих на салата (предвид адските горещини е трудно да се готви каквото и да е било друго).


Необходими продукти:

Около 500 грама зелен боб
150 – 200 грама овче сирене
100 грама бадеми
4-5 скилидки чесън
Зехтин
Балсамиков оцет
Кафява захар мусковадо
Пресен босилек
Сол

Зеленият боб се почиства, като се изрязват крайчетата на шушулките, а самите те се нарязват на парчета с дължина около 1 – 1,5 сантиметра.
Бобът се сварява в леко подсолена вода, като след като стане готов, водата се отцежда и се оставя да изстине.
Сиренето се нарязва на кубчета и се смесва с охладения фасул.

Междувременно бадемите са счукват в хаванче или се нарязват на дребно. Също на дребно се нарязва и чесъна (той обаче не се счуква или пресова).
В тиган се загряват зехтина, оцета, 1 чаена лъжичка захар и сол на вкус. Когато сместа кипне, към нея се добавят бадемите и чесъна и се оставят да поврят малко – около 1-2 минути.
Врялата смес се изсипва върху салатата, а отгоре се поръсва накъсания на едро босилек.

Комбинацията от чесън, канелен босилек (семената за който Крис донесе от Япония), бадеми и захарта с дъх на меласа и карамел придаде невероятен аромат на боба и сиренето.

Подобна салата може да се прави и със зелен грах, много е вкусен, но не знам дали продават у нас някъде.

М.

h1

Козунак

април 6, 2007

kozunaci2.jpg

Трябва да си призная, че в моето семейство никой никога не е правил козунак. Майка ми настоява, че била правила веднъж и след цял ден страхотна врътня и последвалото я козуначено фиаско, се отказала завинаги. Онзи ден и заявих смело, че смятам да правя козунак в събота (знам, че е по-добре днес да се правят, но някак не върви да си взема почивен ден от работа и да заблъскам козунаците). Тя ме погледна леко втрещено, преброи наум до 10, и после каза плахо „…ми добре“, предусещайки в какво бойно поле ще се превърне кухнята тази събота. Но мечка – страх, мен – не страх. Искам козунак, и то домашен.

Тъй като нямам изпитана семейна рецепта, реших да заема изпитаната рецепта на някое друго семейство :). Емма, една моя прекрасна приятелка, се отзова и обеща да ми даде рецептата на майка и, с която „козунаците винаги стават страхотни.“

Вчера сутринта ми я донесе, написана на лист хартия от самата г-жа Елма, нейната майка. Стана ми много мило, защото все по-рядко се вижда феноменът някой изобщо да пише нещо на хартия, камо ли рецепти. Аз имам навика отскоро да си записвам в тефтерче, но подходът е наистина леко ретро. А това, че някой ми доверява семейната си рецепта, ме накара да се усмихна заговорнически и да подходя отговорно към въпроса – не искам да разочаровам нито г-жа Елма, нито вас (или поне тези от вас, които ни вярват).

Тъй като тук сме обещали да пишем само тествани рецепти, днешният пост е изключение. Обаче остава твърде малко време до Великден, така че ще следвам рецептата, пък каквото сабя покаже. Обещавам снимки и ъпдейт на този пост утре вечер. :)

Продукти:

1 кг. брашно
6 яйца
300 гр. захар
125 гр. масло (не маргарин)
125 гр. олио
250 гр. прясно мляко
настъргана кора от 1 лимон (само най-външната част)
1-2 прахчета ванилия
1 супена лъжица ром или коняк
1 кубче мая, голямо колкото локум
стафиди
бадеми (обелени след накисване за 20 секунди в гореща вода)

Като начало, добре е да извадите от хладилника всички продукти, които са ви нужни, и да ги оставите да се отвърнат за няколко часа. Хубаво е да са на стайна температура, когато започнете да приготвяте козунака. А стайната температура е добре да е висока, когато месите козунаци, така че затворете вратите и прозорците и пуснете парното. :)

Маята се разтваря в малко възтопло (не горещо) мляко, малко от захарта и брашното, докато се получи кашичка с гъстотата на тесто за палачинки и така се оставя да втаса за десетина минути, докато излязат малки мехурчета.

Изсипете брашното в една тава и го загрейте на слаба фурна или в съд върху котлон. Не бива да става горещо или да се препича, а просто да се затопли за няколко минути. След това пресейте брашното най-малко веднъж – колкото повече пъти се пресява, толкова повече въздух влиза в него и толкова по-пухкав ще стане козунакът. Междувременно затоплете млякото и разтворете захарта в него, а яйцата разбийте много добре в отделен съд.

В загрятото и пресято брашно се прави кладенче, в което сипвате по малко от всички продукти (втасалата мая, разбитите яйца, подсладеното мляко, мазнината, ванилията, лимоновата кора). Добре е да се слага по-малко мазнина, за да остане такава за измесването, когато наистина е нужна, тьй като тестото е доста лепкаво. Смесвате и досипвате продукти, докато се изчерпат и стане топка тесто, която се меси, докато започнат да се образуват мехури (доста време, но си струва).
След измесването тестото се разделя на три топки, които се изтеглят и се сплитат на плитка. Ако не ви се занимава, просто направете две-три ленти и ги замесете леко, за да се получи кръгъл козунак. Преди да сплетете лентите от тесто или да ги замесите заедно, е моментът да сложите накиснатите в ром стафиди между тях, а бадемите – да сложите отгоре. Козунакът се оставя в намазнена тава да втаса на топло (не горещо) във фурната. Втасал е, когато при пипане с пръст тестото е меко и отскача, тоест връща се в първоначалната си форма. Намазвате с жълтък, поръсвате със захар и печете. Тъй като фурната е била включена на слаба степен, поставете козунакът вътре и усилете температурата до умерена (180 градуса). Оттам нататък печенето е строго индивидуално за всяка фурна, но следвайте общи правила: не печете на прекалено силна фурна, за да не изгори отвън и да остане глетав отвътре. Ако отгоре започва да се препича, а отдолу не е готов, поставете фолио – това ще го предпази. Важно е също да не отваряте фурната през първите 2/3 от времето за печене.
Козунакът е готов, когато забодена в центъра клечка за зъби излиза чиста, без трохи по нея.

Ми…дано стане и ни хареса! :)

К.

Update: След премеждия в кухнята и хиляди изцапани с тесто и брашно чинии, купи и тави, козунакът взе, че се получи. Както виждате на прибавената снимка горе, формата е доста фриволна, по-скоро прилича на козуначена франзела, отколкото на класически козунак, но и така ми се струва красиво. Важното е, че бухна добре, тестото стана „на конци“ и е ужасно вкусен. :) Като за първи път – никак не е зле, според мен.