Archive for the ‘тестени’ Category

h1

Мекици на фурна

април 14, 2007

mekici.jpg

Наскоро получихме молба да пуснем рецепта за мекици – храна, много присъща на източноевропейските страни, поради ред причини. Може да е било само пържено тесто, но много от нас са израснали с него и си го обичаме.

Най-яркият ми спомен, свързан с мекици, е как ям мекица с лук и сирене на двора в с. Костенец, където нашите имаха стара къща. Никога не съм си падала много по мекици със сладко, или каквото и да е друго тестено нещо със сладко. За него си остава привилегията да бъде ядено с лъжица, без примеси. :) Та, спомням си как я ръфах тази мекица на двора, слънцето залязваше, въздухът миришеше на есен и огън, и чувство за спокойствие витаеше наоколо.

За съжаление, дните, когато можехме да ядем безгрижно безчет мазнини и въглехидрати отминаха безвъзвратно. Сега трябва поне малко да внимаваме какво и кога ядем, нали?
Затова в тази рецепта мекиците не са пържени, а печени. Самата рецепта, всъщност, идва от майката на Магдалина, която я е измисила, когато печката им е била счупена и котлоните не работели. Направила ги е и малко по-интересни, с плънка от сирене и яйца.

Нейната рецепта пасва чудесно на идеята за малко по-здравословно хранене, струва ми се, тъй като мекиците наистина поемат ужасно много мазнина при пържене. Следващият път дори бих пробвала да ги направя не с бяло, а с ръжено брашно.

Продукти за тестото:

250 гр. брашно
200 мл. хладка вода
половин пакетче суха мая
още малко брашно за поръсване
мазнина

Продукти за плънката:
200 гр. сирене
2 яйца

Пресятото брашно се смесва с маята и се прави кладенче. В него се налива малко по малко водата, докато стане едно много лепкаво тесто. За улеснение е добре да се меси не с ръце, а с бъркалките за тесто на миксера (онези къдравите, които малко хора се сещат да използват). Когато тестото е достатъчно еднородно, върху купата се слага прозрачно фолио и е добре да се остави да престои в хладилника една нощ.

На другия ден трябва да е удвоило размера си и да е станало още по-ужасно и лепкаво. :) Тогава с намазнени ръце се разделя на топки, големи колкото юмрук, които се разточват с помощта на точилка (намазнена) и брашно до лист с дебелина 3-4мм. Изрязват се кръгове с нещо по-голямо от чаша, например средно голяма купичка, и се пълнят със сместа от яйца и сирене. Затварят се и се слагат в леко намазнена тава, след което се пекат на силна фурна за 10-15 минути.

К.

NB
Аз, за разлика от Крис, обожавам мекичките със сладко, независимо дали са пържени или печени. Сипвам отгоре и отстрани малко сладко от вишни, от това на баба ми например, докато напият.
Обожавам комбинцията от ароматно кисело сладко, сирене и хрупкава коричка.

М.

h1

Козунак

април 6, 2007

kozunaci2.jpg

Трябва да си призная, че в моето семейство никой никога не е правил козунак. Майка ми настоява, че била правила веднъж и след цял ден страхотна врътня и последвалото я козуначено фиаско, се отказала завинаги. Онзи ден и заявих смело, че смятам да правя козунак в събота (знам, че е по-добре днес да се правят, но някак не върви да си взема почивен ден от работа и да заблъскам козунаците). Тя ме погледна леко втрещено, преброи наум до 10, и после каза плахо „…ми добре“, предусещайки в какво бойно поле ще се превърне кухнята тази събота. Но мечка – страх, мен – не страх. Искам козунак, и то домашен.

Тъй като нямам изпитана семейна рецепта, реших да заема изпитаната рецепта на някое друго семейство :). Емма, една моя прекрасна приятелка, се отзова и обеща да ми даде рецептата на майка и, с която „козунаците винаги стават страхотни.“

Вчера сутринта ми я донесе, написана на лист хартия от самата г-жа Елма, нейната майка. Стана ми много мило, защото все по-рядко се вижда феноменът някой изобщо да пише нещо на хартия, камо ли рецепти. Аз имам навика отскоро да си записвам в тефтерче, но подходът е наистина леко ретро. А това, че някой ми доверява семейната си рецепта, ме накара да се усмихна заговорнически и да подходя отговорно към въпроса – не искам да разочаровам нито г-жа Елма, нито вас (или поне тези от вас, които ни вярват).

Тъй като тук сме обещали да пишем само тествани рецепти, днешният пост е изключение. Обаче остава твърде малко време до Великден, така че ще следвам рецептата, пък каквото сабя покаже. Обещавам снимки и ъпдейт на този пост утре вечер. :)

Продукти:

1 кг. брашно
6 яйца
300 гр. захар
125 гр. масло (не маргарин)
125 гр. олио
250 гр. прясно мляко
настъргана кора от 1 лимон (само най-външната част)
1-2 прахчета ванилия
1 супена лъжица ром или коняк
1 кубче мая, голямо колкото локум
стафиди
бадеми (обелени след накисване за 20 секунди в гореща вода)

Като начало, добре е да извадите от хладилника всички продукти, които са ви нужни, и да ги оставите да се отвърнат за няколко часа. Хубаво е да са на стайна температура, когато започнете да приготвяте козунака. А стайната температура е добре да е висока, когато месите козунаци, така че затворете вратите и прозорците и пуснете парното. :)

Маята се разтваря в малко възтопло (не горещо) мляко, малко от захарта и брашното, докато се получи кашичка с гъстотата на тесто за палачинки и така се оставя да втаса за десетина минути, докато излязат малки мехурчета.

Изсипете брашното в една тава и го загрейте на слаба фурна или в съд върху котлон. Не бива да става горещо или да се препича, а просто да се затопли за няколко минути. След това пресейте брашното най-малко веднъж – колкото повече пъти се пресява, толкова повече въздух влиза в него и толкова по-пухкав ще стане козунакът. Междувременно затоплете млякото и разтворете захарта в него, а яйцата разбийте много добре в отделен съд.

В загрятото и пресято брашно се прави кладенче, в което сипвате по малко от всички продукти (втасалата мая, разбитите яйца, подсладеното мляко, мазнината, ванилията, лимоновата кора). Добре е да се слага по-малко мазнина, за да остане такава за измесването, когато наистина е нужна, тьй като тестото е доста лепкаво. Смесвате и досипвате продукти, докато се изчерпат и стане топка тесто, която се меси, докато започнат да се образуват мехури (доста време, но си струва).
След измесването тестото се разделя на три топки, които се изтеглят и се сплитат на плитка. Ако не ви се занимава, просто направете две-три ленти и ги замесете леко, за да се получи кръгъл козунак. Преди да сплетете лентите от тесто или да ги замесите заедно, е моментът да сложите накиснатите в ром стафиди между тях, а бадемите – да сложите отгоре. Козунакът се оставя в намазнена тава да втаса на топло (не горещо) във фурната. Втасал е, когато при пипане с пръст тестото е меко и отскача, тоест връща се в първоначалната си форма. Намазвате с жълтък, поръсвате със захар и печете. Тъй като фурната е била включена на слаба степен, поставете козунакът вътре и усилете температурата до умерена (180 градуса). Оттам нататък печенето е строго индивидуално за всяка фурна, но следвайте общи правила: не печете на прекалено силна фурна, за да не изгори отвън и да остане глетав отвътре. Ако отгоре започва да се препича, а отдолу не е готов, поставете фолио – това ще го предпази. Важно е също да не отваряте фурната през първите 2/3 от времето за печене.
Козунакът е готов, когато забодена в центъра клечка за зъби излиза чиста, без трохи по нея.

Ми…дано стане и ни хареса! :)

К.

Update: След премеждия в кухнята и хиляди изцапани с тесто и брашно чинии, купи и тави, козунакът взе, че се получи. Както виждате на прибавената снимка горе, формата е доста фриволна, по-скоро прилича на козуначена франзела, отколкото на класически козунак, но и така ми се струва красиво. Важното е, че бухна добре, тестото стана „на конци“ и е ужасно вкусен. :) Като за първи път – никак не е зле, според мен.