Archive for the ‘риба’ Category

h1

Салата с риба тон, грейпфрут и авокадо

март 28, 2009

picture-014-1-2

Тази салата сигурно звучи малко странно, като някакво крайно залитане към new age практики и програми за пречистване на аурата, но горчивата истина е такава – мразя да ям плодове. Не за първи път пиша за тази си меко казана непоносимост, но това е твърда позиция, която държа да отстоявам въпреки опитите на определи лица да наложат с диктаторски методи идеите си, че „плодовете са полезни, какво толкова ще ти стане от един портокал“. Сега, сигурно като начало нищо няма да ми стане, но то така се започва – един портокал, после още един и накрая току-виж – човек станал веган с леко оранжевикав отенък на кожата от претоварване с каротин и бетаин. Не ми минават на мен тия!

Понеже все пак, като доста напредничав човек съм склонна към експерименти, от време на време пробвам различни кулинарни вариации с плодове – сладки, солени, сладко-солени, юмами, ам-ам и така нататък из целия вкусов спектър. Пък и нали дойде пролетта – витаминна свръхдоза винаги идва добре на един претрупан с какви ли не глупости човечец.

Последното ми изобретение е точно тази салата, която дори за моя изненада се оказа изключително вкусна – сладко-кисела със съвсем лека горчива нотка и ясно открояващ се морски дух.

Продукти:
1 салата айсберг
2 броя авокадо
половин грейпфрут
3 стръка пресен лук
1 консерва риба тон филе
1 лимон
зехтин
лимонова сол

В дълбока купа накъсваме салатата, като не е задължително да е айсберг, аз предпочитам класическа зелена салата и маруля, но като че ли айсбергът остава по-дълго време хрупкав, но общо взето трябва да се търси баланса хрупкавост/вкус, което пък зависи от това колко време преди сервиране приготвяме салатата.

picture-003-1

След това изчистваме резените от половин розов грейпфрут от ципи и жилки и ги нарязваме на не много дребни кубчета. Разрязваме и обелваме и авокадото, нарязваме го на полумесеци, а после още веднъж, докато парчетата станат на полу-полумесеци.

mix

Нарязваме на кръгчета и трите стръка пресен лук, добавяме натрошеното филе от риба тон и овкусяваме със сока от един лимон, зехтин и лимоново-пиперена сол. Подобен семпъл дресинг ще позволи да се откроят вкусовете на другите съставки.

picture-017-1

Объркването на слатата е ясно, по-важно е да не объркаме как да я консумираме – моят личен фаворит е ледено студена водка, в крайна сметка не трябва да прекаляваме със здравословния начин на живот. Животът е по-вкусен, когато се готви с шепа грях.

Advertisements
h1

Ципура с лимонова кора и чери домати

юни 6, 2008

Тези дни усетих как лелеяното пътуване до Гърция през септември се изсулва неумолимо пред новоизскочилите служебни планове, Пловдивския панаир и какво ли още не. Кой, за Бога слага краен срок за проект в средата на септември? Но, както се казва, ще преглътна горчивия хап с надеждата някой ден да преместят панаира в друг сезон, или ако може в друг времево-пространствен континуум, ще си сменя резервациите за по-студен месец и ще си помечтая за циганско лято на Бяло море и риба с бяло вино на брега му.

Мечтите разбира се, не са причина да се готви риба често, особено ако освен полезна се окаже и вкусна. Като ципурата например. С години си мечтаех за дорадите на Хемингуей и си мислех как, като отида някой ден на неговите острови по течението ще ям непременно дорада, полята обилно с ром. С голяма изненада преди няколко години научих, че тази риба у нас и в региона се нарича ципура и може да се намери прясно охладена по рибарските щандове, а след редица експерименти стигнах до заключението, че риба с толкова нежно и вкусно месо има нужда от много малко, за да не изгуби изключителния си вкус.

Последния път я приготвихме по рецепта на Donna Hay, а резулатът си заслужава да бъде показан на света. Е, най-добре е да се дегустира, но животът често е несправедлив.

Продукти:

4 риби ципура
1 лимон
10-12 чери доматчета
4 скилидки чесън
зехтин
черен пипер
морска сол

Рибата се почиства добре от люспи и от вътрешности, ако е необходимо. По принцип напоследък я продават изчистена, или пък предлагат тази услуга, например на рибния щанд на Пикадили, но аз предпочитам сама да свърша тази работа. За целта естествено, са нужни остри ножове (това даже няма нужда да се споменава) – а колко точно са остри ножовете у Крис се убедих емпирично точно докато мрънках, че трябва още да ги наточим. Още ходя с лепенка.

След това рибата се измива добре и се намазва отвътре със сол. В тавичка, постлана с намаслена хартия за печене се нареждат четирите ципури. Между тях се слагат намачканите, но необелени скилидки чесън, които по този начин пускат възможно най-финия си аромат. Напръскват се с лимонов сок и зехтин, а след това се наръсват с настърганата лимонова кора, морска сол и черен пипер. Накрая се нареждат целите чери доматчета.

Пече се на умерена фурна, около 200 градуса, а мерило дали рибата е готова са доматчетата – когато са готови и приятно покафенели, е време да я извадим.

Сервира се лека салата, например такава от черен ориз, много подходящ към всякакви морски твари и разбира се, добре охладено вино.

М.

h1

Кус-кус с доматен сос и риба тон

май 21, 2008

Напоследък все повече се улавям, че с няколко дини под мищница, проекти в заключителна фаза, търчане през града все по-трудно се навивам вечер да започна да готвя нещо. Разбира се, хапването навън винаги е опция, но като започне да се случва всеки ден, човек започва да си мечтае за приятна вечеря в домашна обстановка, след която няма да се налага да потеглиш пак. Определено веригата офис – срещи – офис – бистро – бар е добре да бъде прекъсвана от време на време в някоя от брънките, пълната и заменяемост бидейки невъзможна освен ако не избягам извън София. За капак и любимия блог страда, което хич не е добре.

В крайна сметка, за да намеря баланса между умора в края на работния ден и вкусна, поне малко здравословна храна ми се налага да измислям разни бързи рецепти и тук на помощ се яви кус-куса (кус кус, кускус – как е правилно да се пише у нас?). В интерес на истината нямам чест и дълбок досег с магребската кухня, а кус-кус свързвам с дребните топчета, които майка ми често вареше за закуска, затова когато преди време Крис предложи да направи за вечеря кус-кус с печени зеленчуци, защото “ е бързо и вкусно, в Япония често си правехме“, аз подигнах леко вежда. Моето естествено недоверие в резултат на културни натрупвания от детството набързо се изпари, а аз започнах да се чудя какво да измисля още към тия зрънца.

Любимият ми резултат от експериментите е кус-кус с доматен сос с маслини и каперси и риба тон от консерва (пълноценна и здравословна комбинация, никой не може да ме убеди, че трябва да се живее без въглехидрати), но някой ден мисля да се пробвам с някое тежко оръдие като оригинална тунизийска или мароканска рецепта.

Ето и необходимите продукти:

За соса:
600-700 грама домати, по възможност зрели и презрели
200 грама маслини
половин бурканче каперси от 100 грама
майорана
чесън на прах
магданоз
пипер микс
захар
зехтин
сол

1-2 консерви риба тон в собствен сос

За кус-куса:
250 грама кус-кус за 3-4 човека
1 бучка масло колкото орех
половин бульонче

Доматите се настъргват на ренде (класически метод) или, както аз подхождам напоследък, се обелват и пасират. В тигана или тенджерката, в които ще ги готвим се добавя и малко зехтин. Оставят се на среден огън за около 40-50 минути. Общо-взето, колко ще са уврели е въпрос на вкус, аз лично предпочитам да се сготвят напълно, но пък иначе се запазва вкуса на суровия домат. Преди да ги сваля от огъня, добавям обезкостените маслини и каперсите, щипка захар, майорана, чесън на прах, пипер и сол. Изборът ми в случая чесъна да е на прах, а не пресен или на скилидки се дължи на факта, че вкусът би станал прекалено силен. За готвене винаги използвам маслини с костилки, обикновено „каламата“, защото тези за готвене и вече нарязани са адски безвкусни. След като сваля соса от огъня и той леко дъхне, добавям и накълцания магданоз. Не трябва да се прекалява със солта, защото и каперсите, и каламатата са достатъчно солени.

Кус-кусът се приготвя по същия начин като в рецептата за агнешка плешка, но аз ще напиша пак. Загрява се в дълбок тиган или някакъв разлат съд четвърт литър вода с половин бульонче и една бучка масло. Когато водата заври, съдът се сваля от огъня и в него се сипва кус-куса. След 2-3 минути, като набъбне, тигана се връща на котлона, добавя се още малко масло и се бърка 3-4 минути. Най-хубаво е бульона да е домашен, но няма как. Аз все се каня да си замразя кубчета с хубав пилешки и зеленчуков бульон, но това засега си остава областта на добрите пожелания.

В дълбока чиния или купа се сипват соса, кус-куса и рибата тон, като може да се сервира с малка каничка бульон или резен лимон, за да не става сух. Ястието е относително бързо, около час, като във времето, в което ври соса могат да се свършат куп други неща.

Накрая остава само да се хапне.

М.

h1

Пъстърва с лозови листа и бекон

май 20, 2007

pystyrva1.jpg

Не знам доколко ни е в културата да ядем риба често, но Крис, която известно време живя при едни други хора, с едни други навици, отдавна мърмори, че трябва да си сготвим пъстърва.
Аз, макар и редовно да обяснявам колко много обичам риба, най-често се понасям като стрела към щандовете с телешко и свинско и изобщо забравям всичките си добри намерения при мисълта за няколко пържолки.

Една рецепта обаче ни беше грабнала отдавна и двете – пъстърва, увита в бекон, а след това в лозови листа, но едва вчера звездите успяха да се съчетаят благоприятно – едновременно да намерим прясна пъстърва и свежи лозови листа.
Бих казала, че резултатът беше умопомрачителен.

За постигането на това съвършенство са ни необходими:

2 пъстърви, по около 300-400 грама всяка
6 лозови листа, средна големина
4 тънки резена бекон, с размери около 10 х 10 сантиметра
1 лимон
магданоз
пипер
сол
зехтин

Рибата се почиства добре, като се оставят главите и перките и се намазва отвътре със сол.
Предварително накисвам лозовите листа във вода с малко оцет, за да пуснат вредните вещества, ако са пръскани (макар и все още да е рано за това, пак е добре да се покиснат).

В една купичка се настъргва кората на един лимон, добавят се сока от половинката (или четвъртинка, ако е много голям) от същия лимон, малко зехтин, млян пипер и нарязан на ситно магданоз, горе-долу половината връзка.
С тази смес се пълнят коремчетата на рибите, след което се увиват в резените бекон, а след това и в лозовите листа, като остават да се виждат само главите и опашките.
Рибите се слагат в намазнена тава и се слагат в предварително загрята фурна, на около 200 – 220 градуса.
След около 15 минути пъстървите са готови.

fish-ready.jpg

Поднасят се с четвъртинка лимон, а аз лично приготвих и една купа зелена салата с много лек и доста кисел винегрет (малко настърган лук, сол, зехтин, лимон и балсамико).

Пъстървите бяха придобили страхотен аромат на пушено и лимонова кора, като лекото им и крехко месо се допълваше приятно от по-мазния бекон и печените лозови листа.

Всичко това беше придружено от бутилка розе „Дамяница“, от широка мелнишка лоза, което с ненатрапчивия си аромат на ягоди, череши и планински подправки според мен е идеално за по-сухи риби и печени зеленчуци, както и за десерта от дребни и сладки български череши.

М.

h1

Сандвичи с охладена сьомга

април 11, 2007

dsc00070.jpg

Сандвичите са си важна част от живота на всеки, няма какво да се лъжем. Дали ще е дюнер, филия с лютеница и сирене (тези са ми в топ 3 на любимите сандвичи) или нещо по-шик, от рода на сандвич с бекон и круши, все едно. Всички ги обичаме. Или поне аз. :)

След сериозното ядене покрай Великден, реших да мина на по-лек режим и за вечеря си направихме с Магдалина именно тези сандвичи – с охладена сьомга. Е, към партито се присъединиха и няколко резена хляб със сирене Бергадер (немско синьо сирене с мек вкус и мирис) – за по-интересно. :)

Понеже съм страхотен фен на въглехидратите (знам, че не бива), бих могла да говоря за хляб докато ви писне, но ще се придържам към темата. На рибата и отива по-стегнат и фин хляб, с подчертан аромат. Най-добре е да е ръжен или пълнозърнест, но истински, не имитация, която прилича на кекс и се троши. В случая използвах български ръжен хляб ( марката е „Нилана“ и се намира в Била), намазан с малко масло. Самата риба би могла да бъде и пушена сьомга, но аз харесвам охладената сурова (тя е чудесна и за суши при полеви условия, но за него друг път); има ненатрапчив, свеж вкус и е съвсем достъпна за консумация без специален повод.

Нали съм нетърпелива, както ме беше погнал глад, бях готова вече да омета сандвичите, но Магдалина реши да ги доизпипа. Тя придаде блясък на сандвичите с няколко много тънки резенчета лимон и каперси – плодовете на каперовия храст, които, осолени и мариновани се използват широко като подправка към риба и различни видове салати. По желание към сандвичите може да се прибави и лук, но нарязан на съвсем тънки кръгчета, така че да не засенчи вкуса на останалите съставки.

К.