Archive for the ‘разни’ Category

h1

Вилица в пътя

септември 22, 2010

A fork in the road на английски означава „разклон“. Разклон, място, на което пътя се разделя на две, за да оформи „виличка“, от която да тръгнат две пътеки, но в различни посоки.

Работата е там, че напоследък животите ни се стекоха така, че имаме все по-малко време да готвим заедно и да поддържаме този блог заедно, и въпреки желанието това да се случи, не успяваме достатъчно често. А този блог е също толкова ценен за нас както приятелството ни. Освен това, и двете сме все така пленени от храната, готвенето, снимането и писането за нея и затова решихме да поемем по собствени кулинарно-блогови пътеки.

Истината е, че този пост, макар и последен за Нож и виличка какъвто го познавате, всъщност е весел. От един блог, взеха, че станаха два!

Можете да следите новите ни блогове тук и тук.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Пътешествието продължава!

h1

Печеливши от коледната томбола

декември 25, 2009

Честито Рождество Христово на всички!

Днес е ден за празнуване, почивка и хубави мигове с близките, затова няма да досаждаме много.

Печелившите от първата ни томбола с подаръци са:

Всичко е вкусно на Коледа ,защото сме събрани около масата със семейството-иначе обичам сърми с кисело зеле и кълцано месо и плънката на пълнената пуйка:)))
от Dani декември 18, 2009 at 7:07 pm
Френска преса за кафе Bodum

Слава Богу аз не свързвам Коледа с необуздано преяждане с месо, а само седя отстрани и го наблюдавам. Любимо ми е всичко, които майка ми приготвя, когато й отиваме на гости на 25-ти. това обикновено са постните ястия от Бъдни вечер: пълнени сухи чушки, сарми, баница с праз и т.н – за човек, който не яде месо Коледата не е нещо по-специлално в кулинарно отношение:)
от Poli декември 23, 2009 at 9:23 pm
Cook With Jamie: My Guide to Making You a Better Cook

За печелившите – моля, пишете ни на noj.i.vilichka@gmail.com за да уточним детайлите по изпращането на наградите.

За останалите – помнете, че това е едва първото издание на тази рубрика, ще има и още скоро.

На всички вас отново – весели празници!

h1

Hobz bis-zejt

ноември 28, 2009

В момента изобщо не мога да си представя, че преди по-малко от месец се потопих в Средиземно море (лош ход), пийвах си малтийски Cisk и се радвах на слънце, каквото не съм свикнала да ме пърли в началото на ноември.

За Малта тръгнах по работа с идеята, че няма да успея да видя нищо, че няма да мога да опитам никакви местни, улични храни и че дегустацията на местна бира ще остане само в мечтите ми. За мой късмет се видях с приятели, които ми показаха малко повече от това, което средностатистическия турист/участник в конференция/льольо успява да види от този всъщност доста интересен остров.

Първото ми впечатление при кацането беше, че Малта е ужасно малка, като впоследствие се оказа, че с кола можеш да стигнеш от единия бряг до другия за около 40 минути, като при това минеш поне през 20 града, границите между които най-често са табели, а се случва и въобще да няма такава. Улиците са адски стръмни, като една разходка из Валета например се равнява на около 3 часа бягане през пресечена местност, и единствено мисълта, че наблизо има винарна, в която с виното и сирената сервират прясно изпечен хляб и крекери е в състояние да накара пишман турист като мен да продължи да лази по места, където нормалните хора (например рицарите на Св. Йоан) са минавали на кон.

Архитектурата е една адски обширна тема, която си заслужава отделен пост, пък и не знам дали имам достатъчно компетенции в областта, но със сигурност средиземноморската еклектика от арбаско-византийско-италиански-допълнете сами влияния е адски красива, а стотиците изоставени сгради и историята на острова на моменти я правят доста зловеща, особено нощно време, когато в цял един град не свети нито един прозорец, над брега се извисяват фортове, а по улиците не можеш да срещнеш даже и котка.

Морето е прекрасно, но краткото ми потапяне завърши доста набързо и с лек ужас, тъй като водата е пълна с хиляди ужасно отровни медузи. Естествено, до плажа имаше табела, но кой да ти чете, особено ако единствената мисъл в главата е как по-бързо да скочиш вътре. Впоследствие Епистемик ми разказа, чо допреди 3-4 години морето е било пълно с разни красиви риби и морски звезди, но в резултат на индустриалния риболов рибите, които се хранят с медузи са изчезнали, след което е настъпила сегашната катастрофа. А това определено си е проблем за държава, която се издържа основно от туризъм.

Като споменах риба, тя присъства в доста от ястията от малтийската кухня, която като архитектурата и хората е невероятна смес от италиански, арабски и английски кулинарни традиции. Пайове с риба и сушени домати, макарони със заешки дробчета, телешка кайма и зелени маслини, брускети с хобз или пастици с рикота – това са някои от нещата, които човек може да опита заедно с местна бира, вино или сайдър.

Малтийските брускети се приготвят с арабска (т.е. малтийска, но тук едва ли ще се намери) питка, като всъщност ни трябват:

арабска или турска питки
доматена паста
аншоа
каперси
магданоз
зехтин
пипер
сол

Хлебчетата се разарязват по дължина и се запичат леко на фурна, колкото да се зачервят и да станат хрупкави. Филиите се намазват с доматена паста, която в в Малта се нарича кунсерва и се приготвя традиционно за зимата от зрели, сладки домати.

Отгоре се нареждат парченцата аншоа, която може да се изкисне малко предварително, след което се слагат каперси на вкус и се наръсва накълцания магданоз.

Накрая брускетите, или hobz bis-zejt (хляб със зехтин/маслини по спомени от арабски) се напръскват със зехтин, насоляват се и се напиперяват на вкус и готово – имаме чудесна закуска или още по-чудесен придружител към чаша местно червено вино или защо не местен сайдър.

h1

Завръщането на джедаите

ноември 19, 2009

Доста време обсъждахме над по няколко бири всеки път какво точно да напишем в така наречения comeback пост, който ще ни извади от половингодишната липса. Толкова време всъщност, че бирите преминаха от лятната потнa Corona с парче лайм, през червен Murphy´s и стигнаха до тъмен Staropramen, съвсем подходящ за настъпващата зима. Над Velkopopovicky Kozel не сме размишлявали, просто защото се оказа абсолютно дефицитен у нас, но подозирам, че ако бяхме почнали размисъла от него, вероятно нямаше му мислим толкова и щяхме вече да сме се върнали и да ви досаждаме с най-различни рецепти.

Но за да не бъде объркана с алкохолизъм чистата ни като утринна роса любов към бирата, ще започнем да говорим по същество. Което в този блог е храната. По принцип. В случая обаче трябва да дадем някакво извинение защо ни е нямало, не само поради това, че го изисква доброто възпитание. Много от вас оставиха хубави коментари докато ни нямаше с въпроси къде сме се изгубили. Милите коментари и напомняния от приятели и близки понякога прекрачваха добрия тон и преминаваха директно в напомняния, че имаме кулинарен блог, изискване на обяснения за липсата, заплахи за саморазправа и така нататък. Не е нужно да казваме, че при всеки прочетен коментар или чуто напомняне от приятел, съвестта започваше да ни гризе по малко. Не защото сме длъжни с нещо някому или защото кулинарният свят ще опустее без нас, а защото сме занемарили нещо, което очевидно и двете обичаме да правим.

Между коментарите имаше и предположения защо сме изчезнали и не пишем вече, които ни забавляваха много. Държим да отбележим, че: не сме преяли/препили/умрели от глад/забегнали при дивите вълци в Аляска/забравили да готвим/попълнете многоточието. Тук сме си и двете. Някои от предположенията почти се оказаха верни, дори.

Просто животът ни държа заети с други неща известно време. И продължаваме да готвим. А от утре, и да споделяме резултатите и с вас.

П.С. Всъщност, връщаме се само заради теб, Христо. Дочухме, че си заплашил с гладна стачка и се уплашихме сериозно.

П.П.С. Горното не е вярно, макар че много уважаваме и ценим подкрепата на Христо, както и на всички останали приятели на този блог.

h1

Меню пролет 2009

април 4, 2009

picture-015-1

Ето че излезе пролетния брой на списание Меню. В него можете да намерите:

Пролет в кухнята: Кралската аспержа (Крис), Крилце или кълка (Магдалина), Тиквичките – невръстният зеленчук

Подправка за пролетта: Мащерката – Душата на кухнята (Магдалина)

В близък план: Прясно мляко

Порция здраве: Фибрите – здравословни нишки

Вещи в занаята: Ориз за суши

Кулинарни уроци: Теория и практика на маринатата (Крис)

Световно меню: Корея в цвят и вкус

И куп страхотни рецепти, сред които:

Аспержи с прошуто и на грил със сос от шамфъстък, телешко бонфиле с мащерка на тиган, печено пиле в солена кора, пролетно агнешко в кора, суши в омлет, пълнена гергьовска агнешка плешка, маринован телешки стек със зеленчуци на грил, чапче, булгоги, пълнени калмари, пъстърва с тиквички в сметанов сос, суши с нори, студена сума с авокадо и краставици, севиче, бели аспержи с портокалов сос и кашу, кюфтенца от тиквички с ориз и моцарела, ориз с лапад, яйца и сирене, зелена капама, аспержи с тиквички, чушки и кашу, супа от коприва и овесени ядки, спанак със сусам и чесън на тиган, павирани пролетни зеленчуци, картофени кнедли, суши с босилек, суши със спанак и сусам, дзен мохито, жасминово мартини, сладък омлет с лешници и ягодов сос, свежо ягодово парфе, марципанов крем с мариновани вишни, венец с марципан, шоколадови кексчета, карамелени кошнички с млечен крем и още много, много други.

h1

Класации и домати

февруари 26, 2009

imgp0016

„Нож и виличка“ е първи в класацията за български кулинарни блогове на e-vestnik, което няма как да не ни кара да се чустваме горди с него.

Напоследък е малко трудно със смогването, защото за съжаление основните ни занимания са в съвсем друга област, пък и често изскачат и извънкласни занятия, но скоро започваме пак с активното блогване, въпреки че както наближават 2 броя избори, промени в СК и други неща, които изискват намеса на всеки нормално мислещ гражданин, любовта ни към цялата култура около храната ще страда дълбоко, просто от сега го усещам.

А тя е точно това, което кара блогът да живее и да се движи напред. Готвенето е страст, а не досадно задължение, храненето е част от цялостния modus vivendi, колкото и папа Григорий І да е смятал, че търсенето на удоволствия чрез качествена храна, за да се задоволят „низките усещания“ на вкуса е един от най-сериозните грехове.

А понякога не е необходимо да готвиш нещо сложно, или пък изобщо да готвиш, един топъл градински домат в августовски ден може да е ключът към познанието.

NB към авторите на статията – има още много кулинарни български блогове, които могат да бъдат намерени през TBL (например).

h1

Нова играчка

януари 17, 2009

new-baby1

Покрай коледните подаръци за нас, и блогът взе че намаза нещо. Купихме му нов обектив – Canon EF 50mm f/1.8 II. Той е чудесен, лек, нескъп обектив, който работи много добре и при по-слаба светлина – нещо важно за снимането на закрито. Фокусът е рязък и има възможност за доста плитка настройка, което докарва много красиво боке. Да видим…