Archive for the ‘разни’ Category

h1

Вилица в пътя

септември 22, 2010

A fork in the road на английски означава „разклон“. Разклон, място, на което пътя се разделя на две, за да оформи „виличка“, от която да тръгнат две пътеки, но в различни посоки.

Работата е там, че напоследък животите ни се стекоха така, че имаме все по-малко време да готвим заедно и да поддържаме този блог заедно, и въпреки желанието това да се случи, не успяваме достатъчно често. А този блог е също толкова ценен за нас както приятелството ни. Освен това, и двете сме все така пленени от храната, готвенето, снимането и писането за нея и затова решихме да поемем по собствени кулинарно-блогови пътеки.

Истината е, че този пост, макар и последен за Нож и виличка какъвто го познавате, всъщност е весел. От един блог, взеха, че станаха два!

Можете да следите новите ни блогове тук и тук.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Пътешествието продължава!

h1

Печеливши от коледната томбола

декември 25, 2009

Честито Рождество Христово на всички!

Днес е ден за празнуване, почивка и хубави мигове с близките, затова няма да досаждаме много.

Печелившите от първата ни томбола с подаръци са:

Всичко е вкусно на Коледа ,защото сме събрани около масата със семейството-иначе обичам сърми с кисело зеле и кълцано месо и плънката на пълнената пуйка:)))
от Dani декември 18, 2009 at 7:07 pm
Френска преса за кафе Bodum

Слава Богу аз не свързвам Коледа с необуздано преяждане с месо, а само седя отстрани и го наблюдавам. Любимо ми е всичко, които майка ми приготвя, когато й отиваме на гости на 25-ти. това обикновено са постните ястия от Бъдни вечер: пълнени сухи чушки, сарми, баница с праз и т.н – за човек, който не яде месо Коледата не е нещо по-специлално в кулинарно отношение:)
от Poli декември 23, 2009 at 9:23 pm
Cook With Jamie: My Guide to Making You a Better Cook

За печелившите – моля, пишете ни на noj.i.vilichka@gmail.com за да уточним детайлите по изпращането на наградите.

За останалите – помнете, че това е едва първото издание на тази рубрика, ще има и още скоро.

На всички вас отново – весели празници!

h1

Hobz bis-zejt

ноември 28, 2009

В момента изобщо не мога да си представя, че преди по-малко от месец се потопих в Средиземно море (лош ход), пийвах си малтийски Cisk и се радвах на слънце, каквото не съм свикнала да ме пърли в началото на ноември.

За Малта тръгнах по работа с идеята, че няма да успея да видя нищо, че няма да мога да опитам никакви местни, улични храни и че дегустацията на местна бира ще остане само в мечтите ми. За мой късмет се видях с приятели, които ми показаха малко повече от това, което средностатистическия турист/участник в конференция/льольо успява да види от този всъщност доста интересен остров.

Първото ми впечатление при кацането беше, че Малта е ужасно малка, като впоследствие се оказа, че с кола можеш да стигнеш от единия бряг до другия за около 40 минути, като при това минеш поне през 20 града, границите между които най-често са табели, а се случва и въобще да няма такава. Улиците са адски стръмни, като една разходка из Валета например се равнява на около 3 часа бягане през пресечена местност, и единствено мисълта, че наблизо има винарна, в която с виното и сирената сервират прясно изпечен хляб и крекери е в състояние да накара пишман турист като мен да продължи да лази по места, където нормалните хора (например рицарите на Св. Йоан) са минавали на кон.

Архитектурата е една адски обширна тема, която си заслужава отделен пост, пък и не знам дали имам достатъчно компетенции в областта, но със сигурност средиземноморската еклектика от арбаско-византийско-италиански-допълнете сами влияния е адски красива, а стотиците изоставени сгради и историята на острова на моменти я правят доста зловеща, особено нощно време, когато в цял един град не свети нито един прозорец, над брега се извисяват фортове, а по улиците не можеш да срещнеш даже и котка.

Морето е прекрасно, но краткото ми потапяне завърши доста набързо и с лек ужас, тъй като водата е пълна с хиляди ужасно отровни медузи. Естествено, до плажа имаше табела, но кой да ти чете, особено ако единствената мисъл в главата е как по-бързо да скочиш вътре. Впоследствие Епистемик ми разказа, чо допреди 3-4 години морето е било пълно с разни красиви риби и морски звезди, но в резултат на индустриалния риболов рибите, които се хранят с медузи са изчезнали, след което е настъпила сегашната катастрофа. А това определено си е проблем за държава, която се издържа основно от туризъм.

Като споменах риба, тя присъства в доста от ястията от малтийската кухня, която като архитектурата и хората е невероятна смес от италиански, арабски и английски кулинарни традиции. Пайове с риба и сушени домати, макарони със заешки дробчета, телешка кайма и зелени маслини, брускети с хобз или пастици с рикота – това са някои от нещата, които човек може да опита заедно с местна бира, вино или сайдър.

Малтийските брускети се приготвят с арабска (т.е. малтийска, но тук едва ли ще се намери) питка, като всъщност ни трябват:

арабска или турска питки
доматена паста
аншоа
каперси
магданоз
зехтин
пипер
сол

Хлебчетата се разарязват по дължина и се запичат леко на фурна, колкото да се зачервят и да станат хрупкави. Филиите се намазват с доматена паста, която в в Малта се нарича кунсерва и се приготвя традиционно за зимата от зрели, сладки домати.

Отгоре се нареждат парченцата аншоа, която може да се изкисне малко предварително, след което се слагат каперси на вкус и се наръсва накълцания магданоз.

Накрая брускетите, или hobz bis-zejt (хляб със зехтин/маслини по спомени от арабски) се напръскват със зехтин, насоляват се и се напиперяват на вкус и готово – имаме чудесна закуска или още по-чудесен придружител към чаша местно червено вино или защо не местен сайдър.

h1

Завръщането на джедаите

ноември 19, 2009

Доста време обсъждахме над по няколко бири всеки път какво точно да напишем в така наречения comeback пост, който ще ни извади от половингодишната липса. Толкова време всъщност, че бирите преминаха от лятната потнa Corona с парче лайм, през червен Murphy´s и стигнаха до тъмен Staropramen, съвсем подходящ за настъпващата зима. Над Velkopopovicky Kozel не сме размишлявали, просто защото се оказа абсолютно дефицитен у нас, но подозирам, че ако бяхме почнали размисъла от него, вероятно нямаше му мислим толкова и щяхме вече да сме се върнали и да ви досаждаме с най-различни рецепти.

Но за да не бъде объркана с алкохолизъм чистата ни като утринна роса любов към бирата, ще започнем да говорим по същество. Което в този блог е храната. По принцип. В случая обаче трябва да дадем някакво извинение защо ни е нямало, не само поради това, че го изисква доброто възпитание. Много от вас оставиха хубави коментари докато ни нямаше с въпроси къде сме се изгубили. Милите коментари и напомняния от приятели и близки понякога прекрачваха добрия тон и преминаваха директно в напомняния, че имаме кулинарен блог, изискване на обяснения за липсата, заплахи за саморазправа и така нататък. Не е нужно да казваме, че при всеки прочетен коментар или чуто напомняне от приятел, съвестта започваше да ни гризе по малко. Не защото сме длъжни с нещо някому или защото кулинарният свят ще опустее без нас, а защото сме занемарили нещо, което очевидно и двете обичаме да правим.

Между коментарите имаше и предположения защо сме изчезнали и не пишем вече, които ни забавляваха много. Държим да отбележим, че: не сме преяли/препили/умрели от глад/забегнали при дивите вълци в Аляска/забравили да готвим/попълнете многоточието. Тук сме си и двете. Някои от предположенията почти се оказаха верни, дори.

Просто животът ни държа заети с други неща известно време. И продължаваме да готвим. А от утре, и да споделяме резултатите и с вас.

П.С. Всъщност, връщаме се само заради теб, Христо. Дочухме, че си заплашил с гладна стачка и се уплашихме сериозно.

П.П.С. Горното не е вярно, макар че много уважаваме и ценим подкрепата на Христо, както и на всички останали приятели на този блог.

h1

Меню пролет 2009

април 4, 2009

picture-015-1

Ето че излезе пролетния брой на списание Меню. В него можете да намерите:

Пролет в кухнята: Кралската аспержа (Крис), Крилце или кълка (Магдалина), Тиквичките – невръстният зеленчук

Подправка за пролетта: Мащерката – Душата на кухнята (Магдалина)

В близък план: Прясно мляко

Порция здраве: Фибрите – здравословни нишки

Вещи в занаята: Ориз за суши

Кулинарни уроци: Теория и практика на маринатата (Крис)

Световно меню: Корея в цвят и вкус

И куп страхотни рецепти, сред които:

Аспержи с прошуто и на грил със сос от шамфъстък, телешко бонфиле с мащерка на тиган, печено пиле в солена кора, пролетно агнешко в кора, суши в омлет, пълнена гергьовска агнешка плешка, маринован телешки стек със зеленчуци на грил, чапче, булгоги, пълнени калмари, пъстърва с тиквички в сметанов сос, суши с нори, студена сума с авокадо и краставици, севиче, бели аспержи с портокалов сос и кашу, кюфтенца от тиквички с ориз и моцарела, ориз с лапад, яйца и сирене, зелена капама, аспержи с тиквички, чушки и кашу, супа от коприва и овесени ядки, спанак със сусам и чесън на тиган, павирани пролетни зеленчуци, картофени кнедли, суши с босилек, суши със спанак и сусам, дзен мохито, жасминово мартини, сладък омлет с лешници и ягодов сос, свежо ягодово парфе, марципанов крем с мариновани вишни, венец с марципан, шоколадови кексчета, карамелени кошнички с млечен крем и още много, много други.

h1

Класации и домати

февруари 26, 2009

imgp0016

„Нож и виличка“ е първи в класацията за български кулинарни блогове на e-vestnik, което няма как да не ни кара да се чустваме горди с него.

Напоследък е малко трудно със смогването, защото за съжаление основните ни занимания са в съвсем друга област, пък и често изскачат и извънкласни занятия, но скоро започваме пак с активното блогване, въпреки че както наближават 2 броя избори, промени в СК и други неща, които изискват намеса на всеки нормално мислещ гражданин, любовта ни към цялата култура около храната ще страда дълбоко, просто от сега го усещам.

А тя е точно това, което кара блогът да живее и да се движи напред. Готвенето е страст, а не досадно задължение, храненето е част от цялостния modus vivendi, колкото и папа Григорий І да е смятал, че търсенето на удоволствия чрез качествена храна, за да се задоволят „низките усещания“ на вкуса е един от най-сериозните грехове.

А понякога не е необходимо да готвиш нещо сложно, или пък изобщо да готвиш, един топъл градински домат в августовски ден може да е ключът към познанието.

NB към авторите на статията – има още много кулинарни български блогове, които могат да бъдат намерени през TBL (например).

h1

Нова играчка

януари 17, 2009

new-baby1

Покрай коледните подаръци за нас, и блогът взе че намаза нещо. Купихме му нов обектив – Canon EF 50mm f/1.8 II. Той е чудесен, лек, нескъп обектив, който работи много добре и при по-слаба светлина – нещо важно за снимането на закрито. Фокусът е рязък и има възможност за доста плитка настройка, което докарва много красиво боке. Да видим…

h1

Хляб без месене

януари 4, 2009

no-knead-bread

Когато прочетох рецептата за този хляб в New York Times преди време, се въодушевих страхотно, че хляб може да се направи и по мързеливия начин. Слагаш продуктите в купа, разбъркваш, оставяш тестото да поспи 12-тина часа, на сутринта го вадиш и печеш. Ееех, само като за мен! И се получава страхотен хляб при това – с чудесна коричка отвън и красиви шупли отвътре, не някаква глетава маса тесто за мързеливци.

Прочетох невярващо рецептата един-два пъти и видях, че трябва да се пече в dutch oven – дебела стоманена тенджера с похлупак. Въодушевлението ми спихна като превтасало тесто – нямах си такава (и все още нямам). И така, оставих рецептата и забравих за нея.

Вчера обаче, незнайно защо, се сетих отново за този хляб и реших пак да разгледам рецептата. Там си пишело – ако нямаш такава тенджера, става и в йенско стъкло или глинен съд. Важното е хлябът да се пече в плътно покрит съд. Реших да пробвам. И взе че стана страхотен хляб – съвсем истински.

no-knead-bread-3

Ето нашата рецепта, с леки изменения от оригинала.

Продукти:

3 ч.ч. бяло брашно и допълнително за поръсване
1/2 ч.л. суха мая
1.5 ч.л. сол
щедра щипка захар
3/4 ч.ч. бира (използвах Туборг, предполагам може и с каквато и да е друга)
1/2 ч.ч. вода (ако тестото стане сухо, добавете още съвсем малко)

Пресяваме брашното в купа, добавяме маята, захарта и солта и разбъркваме. След това прибавяме течностите и разбъркваме отново добре с лъжица. Трябва да се получи гъсто, много лепкаво тесто, което за наша радост не е нужно да се меси. Покриваме купата с фолио или кърпа и оставяме на топло да втаса поне 12 часа. Може и малко повече.

Снимки от тези стъпки нямам, защото го забърках вчера вечерта, а не съм голям почитател на светкавицата.

След като е престояло, тестото трябва да е набъбнало много и да е на мехури. На този етап тестото изглежда леко ужасяващо, но това е в реда на нещата. Вадим го от купата и го поставяме върху набрашнена повърхност. Поръсваме с още малко брашно и месим съвсем кратко, няма и минута, колкото да стане на топка, макар и леко разтекла се такава. Връщаме в купата, покриваме и оставяме да поспи още 1-2 часа на топло.

Около час преди да сложим хляба да се пече, загряваме фурната на около 175 градуса и слагаме съдът от йенско стъкло да се загрее заедно с нея. Когато часът изтече, вадим съда много, много внимателно с ръкохватки, защото ще е адски горещ. Важно е да го поставим върху суха повърхност на стайна температура, за да не се счупи от температурната разлика. Изсипваме тестото вътре, разклащаме съда 2-3 пъти, за да се разпространи и правим един-два разреза върху тестото. Похлупваме и печем на 200 градуса около 30 минути. След това махаме похлупака и ако има нужда, допичаме още десетина минути на открито.

Вадим хляба от съда и го оставяме да се охлади за час преди да го разрежем.

no-knead-bread2

Ето че без усилия се получава невероятен хляб – и на изглед и на вкус. Кой е казал, че хубавите неща не стават лесно?

h1

Бисквити за отшелници

декември 31, 2008

060-hermits

Коледа мина и замина, но ето ме пред компютъра със сутрешното кафе, пишеща отново за коледни сладкиши, защото много искам да споделя още една рецепта за едни ослепителни бисквити, която открих онзи ден, и в която се влюбих фатално и завинаги. Явно не биваше да се захващам с тази поредица за сладките, защото както обичам сладкиши и особено „зимните“ подправки като канела и карамфил, сега вероятно ще си зацикля в тази тема и ще пускам коледни рецепти за сладкиши до август месец. И така, седя си аз, отплесната в мисли за тези невероятни бисквити, докато всъщност би трябвало да съставям списъка за пазар за вечерята довечера, и да започвам да действам с чистене/пазар/готвене, за да не се докарам до инфарктни моменти в ранния следобед, когато тепърва се захващам с всичките 5 неща, които смятам да готвя и вече си представям спасителни варианти като бира + сандвичи за приятелите ми, вместо планираната гала-вечеря.

Затова – ще го карам по-накратко. Видях рецептата за тези пленителни бисквити при Хайди онзи ден и както вече казах, беше любов от пръв поглед – знаех, че трябва да ги приготвя на момента. Това и направих. Два пъти, един след друг. За трети не ми стигна времето, трябваше да отида на работа.

Относно името на бисквитите – не съм сигурна откъде идва, но ако отшелниците ядат такива бисквити, вероятно не бих имала против да се присъединя към тях.

Продукти:

1.5 ч.ч. типово брашно (може и бяло)
2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. ситно счукан карамфил
1 ч.л. ситно счукан бахар
1 ч.л. канела
1/2 ч.ч. масло, размекнато
1 ч.ч. кафява захар (използвах демерара, но може и мусковадо)
1 яйце
няколко капки ванилова есенция
1 ч.ч. сушени червени боровинки (може и друг сушен плод като обикновени боровинки или сушени вишни)
1 ч.ч. натрошени орехи
1/4 ч.ч. мляко

1 ч.ч. пудра захар
5 лъжици течна сметана
няколко капки ванилова есенция

057-hermits

Пресяваме брашното, заедно с подправките, бакпулвера и солта в голяма купа. В отделна купа разбъркваме до пухкавост маслото със захарта и добавяме яйцето и ванилията. След това прибавяме в мократа смес орехите и сухите плодове и разбъркваме добре. Добавяме сухата смес на части и доливаме по съвсем малко мляко, за да не стане сместа прекалено суха.

059-hermits

Когато сместа е готова, покриваме съда с фолио и го слагаме в хладилника (или, ако нямате място в него – на балкона, където в момента е по-студено и от хладилника така или иначе) да престои около час, за да стегне и да не е толкова лепкаво.

053-hermit

Едно от много предимства на тези бисквити е, че не се разточват и режат, а се изсипват с лъжица върху хартията за печене, след което те сами имат грижата да се оформят – стават много красиви без много усилия. Та, след като сме охладили тестото, загребваме по една равна супена лъжица от него и поставяме топчетата върху хартия за печене, като оставяме разстояние около 2 пръста между бъдещите бисквити, защото те бухват във фурната.

048-hermits

Преди да ги сложим да се пекат, ги сплесваме малко с намокрени пръсти, за да се опекат по-добре.

Печем в умерено загрята фурна за около десетина минути, докато са златисти отдолу. Не бива да са златисти отгоре, тъй като това значи, че са препечени – бисквитите трябва да са меки, когато ги извадим от фурната. Те се стягат достатъчно, след като изстинат.

Не съм сигурна кое точно ме плени така в тези бисквити, но подозирам, че е комбинацията от подправките и глазурата. Тя е съвсем декадентска – приготвяме я като смесваме пресятата пудра захар със сметаната и ванилията. Когато бисквитите са напълно изстинали, нанасяме глазурата с помощта на лъжичка или нож за масло, и оставяме да стегне на студено.

091-hermits

Резултатът е омайно ароматна бисквита, хрупкава отвън, и леко влажна отвътре. Аз лично не бих могла да искам повече от една бисквита, а вие?

П.С. Благодарим на всичките си читатели и пожелаваме на всички успешна и хубава нова 2009 година, пълна с нови кулинарни открития!!!

П.П.С. Сега наистина вече отивам на пазар.

h1

Чимичури

декември 29, 2008

chimichurri-11

В този пост няма да разкажа никакви лични преживелици, защото историята, или по-скоро версиите за произхода на името на чимичурито са много интересни и си заслужават няколко думи.

Чимичури (chimichurri) е сос за месо, адски популярен в цяла Латинска Америка, където печеното на скара телешко е издигнато на пиедестал, а някакви много умни хора са измислили тази (адска) смес, за да го освежат и да му придадат ароматна и пикантна нотка.

Аржентинците са спечелили битката за бащинство над чимичури, а всички легенди за името му препращат към някакъв полумитичен представител на Британската Империя, пръв приготвил подобен сос за месото си, което мен лично малко ме съмнява, по-скоро сместа е резултат от испано-италианските влияния. Все пак, този първооткривател на чимичурито може да бъде срещнат в литературата като Джими МакКъри, професионален военен, Джими Къри, търговец на месо и Джеймс Хърей, шотландец, който пътувал с гаучосите, а най-забавната легенда е за английско семейство, което живеело в Патагония, а местните често чували от тях на вечеря „give me the curry“. Просто си представям изисканите англичани, които насред пампасите са си подавали сребърни съдинки със сосове.

Е, със сигурност не е било така, но не пречи да виждам подобни картини и да чувам „give me the curry“ като „чивмидъчури“, станало впоследствие „чимичури“.

И няколко думи за приготовлението: задължителната съставка е една връзка зеленинка – кориандър или магданоз. Естествено, рецептите варират на брой колкото латиноамерикански семейства има по света. Някои добавят и домати или хляб, но това е по-скоро изключение, отколкото правило, въпреки че Карлос в Бътчърс винаги го прави доматено.

chimichurri-21

В нашето чимичури сложихме следните неща:

1 връзка магданоз, нарязана да пълни около половин чаена чаша
половин глава лук
2 скилидки чесън
настъргана кора от цял лимон
половин чаша зехтин
четвърт чаша винен оцет
четвърт чаша вода
сокът от половин лимон
1 чаена лъжичка петмез
1 чаена лъжичка риган
1 чаена лъжичка едра сол
1 чаена лъжичка смлян пипер
3 люти чушлета

Първо нарязваме на дребно магданоза, лука, чесъна и лютите чушлета, а след това ги накълцваме хубаво с мецалуна, докато всички продукти станат на едрина по наш вкус. Може и с блендер, но удоволствието просто не е същото – както пестото няма същия вкус, ако не е наситнено с мецалуна, така и чимичурито си иска това италианско хладно оръжие, което бабите на камората сигурно използват и за други цели.

Трябва специално да спомена лютите чушлета – ние използвахме средно огнени (пири пири), но не пречи да се сложат няколко отровни злодейки, ако търсим по-пикантен ефект.

Слагаме нарязаното в купичка и добавяме настърганата лимонова кора, черния пипер, ригана и размития в малко топла вода петмез и хубаво размесване. След това добавяме едно по едно лимоновия сок, оцета, зехтина и водата и разбъркваме хубаво.

Добре е чимичурито да престои поне един ден в хладилника, хубаво захлупено, за да могат всички вкусове и аромати добре да се смесят. Страхотно е върху току-що изпечено, димящо месо, но спокойно може да се използва като марината или за сандвичи с останало ни студено месо от празниците, в питка с малко домати и зелена салата.

Изобщо, адска работа, в преносен и пряк съмисъл (особено ако наблегнем повечко на чесъна и лютите чушки).