Archive for the ‘пътеписи’ Category

h1

Храната в Израел е чудесна, времето също – Част 2

октомври 21, 2008

Продължавам с темата от вчера – храната в Израел.

Преди да започна темата, една приятелка реши да ме свали на земята и ми каза „Ти пиши за израелската кухня, но недей да я идеализираш.“ Вярно е, доста въглехидрати похапват и повечето израелци имат хумусни шкембенца, ама какво от това? Продължаваме смело напред с нещо съвсем декадентско. :)

Арабска сладкарница в Яфо, където чичото беше страшно приветлив и ни се зарадва много. В тези тави имаше сигурно милиарди калории, но не ни пукаше никак.

Закуска за шампиони 2 – кафе с кардамон, кнафе – кадаиф с шафран и козе сирене (!!!), както и задължителна чаша вода. Кнафето е нещо, което не подлежи на подходящо описание. Поне аз не бих могла. Звучи леко странно, но трябва да се опита. Много вкусно. Това до него е вид чудесна баклава с по-дебело тесто – хич не ми се иска да я пренебрегвам, но в случая кнафето обра овациите.

Бутилка от местната гордост – бира Голдстар – снимана на тротоара. Нехарактерно за горещия климат, любимата местна бира е тъмен лагер. Опитахме я по-късно вечерта, не беше никак лоша.

Вече сме в Йерусалим. Пресен сок от нар е идеалното нещо против горещината, която цари там, въпреки че е вече октомври.

Западната част на Йерусалим е обитавана предимно от мюсюлмани и има някак по-земен вид, на фона на цялата наситеност от религия и история. По улиците има сергии, на които се продават всевъзможни неща. Например, туршии с невероятни цветове.

И тук си имат хубави пекарни…

…пред които продават парещи питки, които миришат божествено.

Влязохме вътре, за да си купим нещо за подкрепа след цял ден обикаляне. Подариха ни шепа сладки от грис с пълнеж от фурми. Забравих името. Трябваше да излезнем от квартала, за да ги изядем, тъй като беше Рамадан.

Къде, къдеее има рецепта за тези сладки?

След още час-два разходки из уличките на Йерусалим, успяхме да седнем в едно кафене, на две стъпки от границата с Йордан, и да обърнем внимание на купените от пекарната питки с кайма и подправки. Бяха съвсем семпли, но особено вкусни. Поредното доказателство, че едно ястие не е нужно да е завъртяно, за да ти завърти главата.

И за завършек – шуарма. Автентичният братовчед на добре познатия ни дюнер, който доста се е поизменил докато стигне до нас. В питката има съвсем малко хумус и предимно месо. Туршиите са безплатни и по избор (и много вкусни, аз да си кажа). Тежичка е, но е идеалната храна за сутринта, в която ви очаква 3 часов чек-ин на летището, а предишната вечер сте вилняли из местните барове без много-много да му мислите.

Да си призная, пропуснах да снимам още доста неща – предимно средиземноморската страна на израелската кухня, която все ми се падаше вечер, а тогава снимките са трудни. Оставям я за другия път – дано да е скоро!

Advertisements
h1

Храната в Израел е чудесна, времето също – Част 1

октомври 20, 2008

Едно време, картичките, дето хората пращаха от морето, бяха все в този формат – „Храната е хубава, времето също, (попълнете с ведри, слънчасали брътвежи)“.

Наскоро ми се случи съвсем изненадващо да пътувам до Израел за няколко дни. Преливам от впечатления от целия тридневен престой, но ми се ще да обърна по-конкретно внимание на храната. Имам една приятелка, според която Барселона е „най-вкусния град“. Е, не знам дали Израел е най-вкусната страна, но със сигурност е МНОГО вкусна. И няма начин – разнообразието от националности, заселили се там последните сто години – араби, французи, руснаци, поляци, какви ли още не – допринасят за една супер пъстра и наситена с вкусове кухня. Следват може би твърде много снимки, но не успях да прежаля и да не пусна всяка една от тях.

В Израел хората обичат да закусват. Във всички кафенета се предлага солидна (не можах да се справя, признавам) закуска, и то през целия ден. Можеш да закусваш, когато ти падне. Ще ми се и в София да имаше места, където да се предлага истинска закуска, макар и само сутрин. Турското кафе беше жестоко. Снимката е правена в кафенето до хотела, Дизи. То всъщност е пералня/DVD shop/кафене. Очевидно нямат проблеми със смесването на концепции.

Будките за прясно изцеден сок са навсякъде из Тел Авив. В случая не се вижда, но до този чичо имаше още една сергия и двамата продавачи се надвикваха да ни привлекат на тяхната сергия. С приятелката, която бях, решихме да се разделим всяка на по една от сергиите, за да има мир. Или да спрат да викат, поне. :) На снимката е обикновен портокалов сок, но този, който ме впечатли лично беше от пъпеш с лимон. Нямам снимка, защото бях прекалено заета със сока. :)

Разходка из Шукка Кармел – един от големите пазари в Тел Авив, където ти се замайва главата от гледки и аромати. В случая, сергия с всевъзможни чайове…

И подправки…

Наситени със слънце смокини и отегчени чичовци зад тях.

Маслини, маслини, маслини!

Гевреци със сусам? Май да. Много вкусно ме гледаха от сергията…

Обяд в най-обикновена закусвалня в Яфо, познат като арабския квартал на Тел Авив. До нас обядваха майстори от съседни обекти. Храната бе съвсем простичка, истинска и адски вкусна. Хумус, фалафел, пържени картофи, израелска (нарязана на много ситно) салата, кисели краставички, пита, и нещо особено вкусно, но зверски люто, което си съседстваше с глава лук. Закусвалнята е притежавана от ортодоксални евреи с типичните къдри до бузите – крайно нехарактерно за квартала. Разказваха си с майсторите някакви притчи на съседната маса, досрамя ме да ги снимам. А би станала страхотна снимка.

Фалафелът беше невероятен.

Дотук успяхме, въпреки доброто желание. Хем бяхме две и много гладни.

Втората част от поста очаквайте утре. Иначе ще излезе, че сме изяли всичко това, а и това в следващия пост, за един ден. :)