Archive for the ‘предястия’ Category

h1

Салата от броколи и червена чушка

ноември 17, 2008

salad_and_dressing

За броколито може да се пише доста, въпреки че само по себе си е доста скучен зеленчук. Ужасно е полезно обаче, така че трябва да се намери някакво приложение в практиката, за да може заклет любител на пикантните и високо протеинови храни да го яде не само доброволно, но направо с ищах (визирам себе си).

Това всъщност хич не е трудно, защото готвенето последните десетилетия вече не е това, което беше. Светът стана плосък, границите се размиха, а в кухнята различните традиции, техники и семейни тайни се стопиха, преляха една в друга и образуваха най-разнородни сплави, които са безкрайно вкусни и полезни, защото при преносът между различните култури човек отсява най-доброто, когато опира до храна (за другите неща можем да твърдим обратното). Някои наричат тази кухня fusion, но май звучи твърде претенциозно и неясно, може би поради това, което най-често се крие зад табелите на ресторантите, които предлагат фюжън манджи.

Истинската смесена-омесена кухня се случва всеки път, когато експериментираме с рецептите на баба, с нещо прочетено в интернет, с подправки, купени от Женския пазар, със спомени от някой забутан индонезийски ресторант из уличките на Амстердам и няколкото години, прекарани в Азия.

Такава е и нашата салата с броколи. А за нея ни бяха необходими:

1 глава броколи
1 червена чушка

За соса:
1 лъжица сух или свеж джинджифил
1 скилидка чесън
1 ч.л. петмез, разреден с малко вода
1 с.л. сусамово олио
2 с.л. соев сос
2 с.л. оризов оцет
1/3 чаша сурови бадеми
черен сусам
сол

Броколито се измива и се почиства добре от пожълтели части, след което се разделя на розички. Бланшира се, като във водата се добавя лъжичка сода бикарбонат, за да запазим апетитния му ярко-зелен цвят. След като бъкне, се отцежда добре и се слага в купа. Към него добавяме нарязаната на парченца червена чушка (може и камба).

broccoli_nuts

Междувременно, в тиган без мазнина запичаме нарязаните на продълговати, тънки парчета бадеми, докато леко покафенеят. Това става заедно със сусама, за да може той да пусне по-добре аромата си. След като сме готови и с тази процедура, ги изсипваме при броколито и чушката. Сусамът, който използваме за готвене е черен, но ако няма, и бял върши работа. И тук идва най-тънкия момент от цялата рецепта.

В купичка забъркваме соса за салатата (или дресинг, употребата на която и да е от двете думи е въпрос на личен избор и степен на езиков пуризъм), който включва една супена лъжица сух или свеж джинджифил, като пресен е за предпочитане, но не може да се тича до по-големите магазини всеки път, скилидка намачкан чесън, една чаена лъжичка петмез, разреден с малко вода, той пък придава леко карамелен и сладникав вкус, една супена лъжица сусамово олио, две супени лъжици соев сос, който по-добре да е японски, тъй като е по-фин и без мононатриеви глутамат и бензоат, оризовия оцет (и всякакъв друг върши работа) и сол на вкус.

broccoli_salad

Приготовлението на дресинга, комбинацията и пропорциите на съставките при измисляне на рецепти е като ходене по въже – една грешна стъпка и всичко може да отиде по дяволите. Ние обаче посигнахме изненадващо добър резултат, изключително интересен като вкус, който би задоволил всеки капризник, мърморещ, че полезната храна хич не е вкусна.

h1

Гуакамоле

септември 15, 2008

Цяло лято си мечтая да организирам мексиканска вечеря и да поканя приятели, с които да се насладим заедно на храната и да прекалим дружно с маргаритите. Не че мексиканците ядат ястия от националната си кухня само през лятото, но на мен ми става някак лятно като се замисля за quesadillas (идиотски ми седи написано на български), гуакамоле (тук май е ок), начос, и така нататък.

Разбира се, лятото се изниза без да успея да реализирам грандиозно мексиканско парти у нас, но това не попречи да приготвим едно небрежно гуакамоле с приятели наскоро и да му се порадваме.

Представено просто, гуакамолето е смес от намачкано авокадо, сол, сок от лайм, червен лук, люта чушка или табаско и ако обичате, зелен кориандър. А ако питате мен, гуакамолето е едно от най-вкусните и лесни за приготвяне неща на този свят, като при това е доста полезно. И е идеалната храна за парти.

Авокадо лесно може да се намери в по-големите супермаркети у нас, но се продава доста зелено. Важно е авокадото да е добре узряло, а това лесно се познава. Ако при натиск палецът ви потъва леко (не много), значи авокадото е готово. Ако го купите зелено, може да му помогнете да узрее по-бързо по два начина – или увийте всеки плод във вестник и оставете да предстои ден-два, или сложете авокадото в близост до други плодове, например банани – етиленовия газ, изпускан от плодовете забързва зреенето.

Но да се върнем на рецептата. Ето какво ви трябва, за да приготвите гуакамоле:

2 добре узрели плода авокадо
1 лайм
1 малка глава червен лук или половин голяма
1 домат
1 скилидка чесън
табаско
сол
зелен кориандър (по желание)

Най-лесно е да сложите всичките продукти в блендер и да го завъртите няколко пъти. Аз обаче, харесвам гуакамолето да има малко по-груба текстура. За тази цел издълбавам с лъжица разполовеното авокадо и го смачквам с преса за картофи (с вилица също става). След това добавям сока от изстискания лайм, за да не потъмнее авокадото. Лука и домата нарязвам наситно и ги добавям заедно с намачканата сликидка чесън. Подправям със сол и табаско и готово.

Кориандърът е пропуснат съвсем целенасочено – тази подправка има необичаен вкус и не е за всеки. Според мен, свежият кориандър има вкус на стари монети. Разбира се, ако на вас ви харесва, добавете го – все пак тоъ е доста почитан в Мексико и предполагам дава доста автентичен вкус на гуакамолето.

И така. :) Консумира се с царевичен чипс или с гореспоменатите quesadillas, за които също ще напишем скоро.

P.S. Ако по някаква нелепа случайност не успеете да изядете гуакамолето за 5 минути и ви остане, покрийте го плътно с найлоново фолио, така че да го покрие пряко и да няма въздух – така няма да загуби цвета си.

h1

Гаспачо

август 29, 2008

Лятото е сезона, в който времето е горещо, а супите – студени. Естествено, у нас ядем таратор, при това всеки ден, а в най-топлите дни – само таратор, но като че ли поомръзва. Така че всякакви други студени разновидности на супа, течна салата или нещо подобно са добре дошли.

Вариантите в такъв случай са гаспачо, вишисоаз (vichyssoise) и салморехо (salmorejo), което е подобно на гаспачото, но има някои съществени разлики като гъстотата, което поне за мен го прави повече подобно на сос, отколкото на супа. Но всъщност винаги стои едни въпрос за всичките тези творения, включително и за таратора – това салата ли е, супа или разредител за мастика? Май очарованието им е точно в многофункционалността, особено ако напоследък асоциацията дини – мастика е придобила кофти привкус, пък и не бива да забравяме колко са полезни зеленчуците във всякакъв вид.

Предпочитаното от мен за приготвяне гаспачо е от доматената разновидност, но има и ajo blanco malagueño или бяло гаспачо, което е подобно на нашенския жетварски таратор, само че вместо орехи се използват бадеми, а иначе основните съставки са чесън, хляб, вода, оцет и краставица.

За приготвяне на това конкретно гаспачо са ни необходими следните продукти:

700-800 грама зрели домати
1 краставица
1 чушка
1 малка тиквичка
3 скилидки чесън
1 връзка пресен лук
1 дебела филия хляб
оцет
зехтин
черен пипер
сос табаско или чили
сол

Вариантите да се направи гаспачото са няколко – да се нарежат всички продукти на малки кубчета, да се смелят в блендер или пък компромисен, какъвто аз използвам.

Доматите се обелват и се смилат заедно с чесъна в блендера, а след това се пасира и тиквичката. Изборът на тиквичка може да изглежда малко странен, но всъщност това е един адски вкусен зеленчук, за капак на всичко и полезен, така че използването му под всякаква форма е задължително през цялата година.

Всичко това се изсипва в голяма купа, а към него се добавят нарязаните краставица, чушка и лук. Големината на кубчетата е въпрос на лично предпочитание. Изкиснатият като за кюфтета хляб се натрошава в сместта, разбърква се добре и след това се сипват подправките – винен оцет на вкус, една идея зехтин, сол, черен пипер и няколко капки табаско. Ако е прекалено гъст, може да се добави още доматен сок или малко вода.

Последно разбъркване и купата се слага в хладилника да доизстине много добре. Сервира се с няколко кубчета лед.

h1

Лютика

август 18, 2008

Горещ юлски или августовски предиобед. Балконът вече толкова се е напекъл, че прабаба ми хвърля една кофа вода, преди да започне да пече чушки на котлончето, което дядо ми и е инсталирал върху шкафчето с инструменти и други пособия, останали от бакърджийския занаят на мъжете в семейството. Аз съм на 4-5 години, а прабаба ми почти на 80. 78 от които изживени в къща с лятна кухня до градината с цветята и доматите.



Сега баба Станка трябва да шета и да готви в малкия апартамент, на тясното, горещо балконче, наполовината заето от ляндрото на снахата (баба ми демек) и да внимава да не сътворя някоя грандиозна беля. Лятно време обедът е семпъл и постен, само на Петровден и голяма Богордица пиле. Бурания, пирян, пържени тиквички, това, друго и разбира се лютика.

Разчетът на времето е много важен, защото баба ми и дядо ми излизат от работа в 12, а яденето трябва да е топло. И задължително готово, защото дядо ми е много лош, когато е гладен, и освен това винаги бързат да се върнат в малките канцеларийки, където за награда понякога ме водеха следобед, а аз се омазвах до уши в мастило от печатите и лентата за пишещите машини.

За лютиката всъщност са необходими само домати, чушки и лук. Защо се казва точно така, не знам, сигурно защото е добре да се сложи и една наситно накълцана люта чушка, но у нас не се правеше поради разбираеми причини.

А миризмата на печени чушки е това, което за мен е детството, независимо дали прекарано в Ловеч, в Созопол или София. Заедно със стария Сингер, скрина, в който държеше пияни вишни, пожълтелия портрет и голямата лъжица за бъркане, този аромат винаги ме кара да се сещам за ръцете на прабаба ми, вкусните и манджи и да се връщам много назад.

Продукти:

4-5 едри домата
половин килограм чушки
1 средна глава лук
магданоз
оцет
олио
сол
1 люта чушка по желание

Най-важното за лютиката е, че освен чушките, на котлона се опичат също и доматите. И докато чушкопека може да спаси положението за първите, домати могат да се опукат само на котлона, а това е изискваща специални умения работа. Аз лично винаги са напарвам пръстите, но пък дай Боже, на 78 да не ми прави впечатление.

Докато са още топли, зеленчуците (включително и доматите) се обелват и се нарязват в купа, а върху тях се слагат нарязаните на полумесеци лук и магданоза.

В тиганче се сипват олио, оцет, по-добре да е винен, сол и една щипка захар и се загряват, докато сместта кипне. Докато ври още, с нея се заливат всички продукти в купата и се разбъркват. По този начин те пускат много приятен сок, а самата лютика задължително се яде с топъл хляб или питка.

Месо, както казах няма. Но пък бучка сирене и няколко маслини идват идеално.

h1

Салата със сирене манури

юни 20, 2008

Може би трябва да започна оттам, че манури (μανούρι) е гръцко свежо сирене, най-често от овче мляко, но може и от козе. Обикновено е безсолно, но това което аз купувам е леко осолено и перфектно за зеленчукови салати.

В действителност до скоро аз изобщо не обичах прясно сирене, в резултат от един доста драматичен сблъсък в ранното ми детство с домашно такова. Един ден на гости у баба ми бяха дошли нейна племеничка плюс съпруг и както винаги, бяха донесли куп неща от село – домати, мед, зелен боб, плодове и разбира се, съвсем прясно и безсолно сирене, което баба ми много обича и все още си хапва с пелин. Лелята като ме видя, веднага ме защипа по бузите и започна да обяснява „колко е хубаво сиренцето с доматки, със зарзалки, домашно“ и аз нали съм си лакомия, отхапах едно доста солидно парче. И застинах. С издути бузи, само очите ми се въртяха във всички посоки, а сиренето ни напред, ни назад. Сдъвках го накрая, то едно овче, истинско, а аз – свикнала само на купешкото, ужас. Доста драматична беше тази моя първа среща, за щастие, не и последна.

Постепенно се научих да ценя истинските неща, натуралния вкус, овчето мляко и прясното сирене с ниската му масленост и сол. За съжаление у нас трудно се намира хубаво българско такова, но напоследък на пазара има избор от чужди сирена и манури е съвършеният избор за лятна салата.

Продукти:
2-3 зрели домата
1 малка краставица
2 чушки (в служая жълта и оранжева, но може зелени и червени)
половин глава червен лук
100 грама маслини
босилек
зехтин
балсамиков оцет
морска сол

Салатата е бърза и лесна за приготвяне – зеленчуците се нарязват на кубчета в купа, добавят се лукът на лентички, маслините и нарзяното пак на кубчета сирене, а отгоре се наръсва с накъсаните листенца босилек. Овкусява се с морска сол, зехтин и оцет на вкус, според предпочитанията и готово. Имаме перфектно лятно ястие или добавка към всевъзможни ястия.

h1

Задушено цвекло с чесън

февруари 10, 2008

cveklo.jpg

Цвеклото е един чудесен зеленчук, който не само е вкусен, но и адски полезен. В интерес на истината допреди няколко години изобщо не го готвех, защото след няколко опита на майка ми в детството ми тя прецени, че то ужасно цапа покривките, съдовете и каквото се сетите и до ден днешен за нея цвеклото е персона нон грата в кухнята.

А аз щях да си остана абсолютно невежа, ако една приятелка, след като прекарах гаден грип не ме убеди да ям огромни количества цвекло, за да подсиля имунитета си. Факт е, че подейства, както са факт и многобройните полезни свойства на това кореноплодно – пълно е с антиоксиданти, засилва имунитета, помага при анемия и какво ли още не.

Оттогава свикнах през цялата зима да го приготвям по най-различни начини – на супа, сурово на салата, варено на салата и личния ми фаворит – задушено с чесън, без значение пресен или стар.

Продукти:
2-3 големи глави цвекло
1 връзка пресен чесън
зехтин
винен оцет
сол

Рецептата е много семпла и лесна, за сметка на това много вкусна.

Цвеклото се обелва и се нарязва на кубчета, с дължина на страната около 1 сантиметър. В тенджерка се сипват зехтина, малко вода, колкото да покрие цвеклото, даже по-малко и се слага на среден огън. Задължително се захлупва и се вари, докато цвеклото омекне достатъчно, а при нужда се долива вода.

Когато е сварено, се прехвърля в друга съдинка, добавят се солта, оцета и накълцания на дребно чесън (може и счукан, ако е стар) и готово – цвеклото е готово за сервиране.

Освен като предястие и салата, задушеното цвекло е чудесна гарнитура към различни меса, особено червени, а най-хубавото е, че расте у нас и през цялата зима е източник на витамини и минерали. А, и да не забравя – с украинска водка правят страхотен тандем.

М.

h1

Карамелизирани лукчета

януари 7, 2008

dsc00655.jpg

В моето детство софийската ми баба беше много активна и ангажирана с различни „обществени дела“ и поради тази причина дядо ми беше принуден често да си готви сам. Най-любимато му ядене беше лучена манджа от арпаджик с чушки и домати и аз много обичах да си хапвам от нея. Тогава развих особено чувство към дребния лук, готвен под най-различни форми – в гювеч със сърнешко или просто на „лучена манджа“.

На мен обаче винаги ми се е виждало адски сръткаво да изчистя цяло кило арпаджик, но скоро попаднах на страхотна рецепта за карамелизирани дребни лукчета и реших да се прежаля. Определно си заслужаваше, а пък и те станаха чудесно допълнение към едно много вкусно телешко, за което ще пиша в най-скоро време.

За целта са ни необходими:


половин килограм арпаджик или дребни лукчета
4 лъжици захар (аз използвах демерара)
зехтин
червено вино
балсамиков оцет
розмарин
дафинов лист
сол

За да се изчисти лесно лука, се поставя във вряща вода за не повече от минута, след което веднага се вади и се слага в съд с ледена вода. После е необходимо само с нож да се изрежат горния и долния край и люспите сами падат. Е, все пак е доста досадно занимание, но е много по-лесно, отколкото да се бели небланширан.

След като се изчистят всички лукчета, се поставят в тенджерка. Добавят се 2 супени лъжици зехтин, 1 чаена чаша вода, четири лъжици захар, един дафинов лист и розмарин. Най-хубаво е розмаринът да е пресен, но за съжаление у нас този сезон е невъзможно да се намери, въпреки че може би ако се гледа в саксия, ще има целогодишно (за съжаление босилека ни геройски загина).

dsc00642.jpg

Всичко това се оставя на среден огън, докато изври водата, като ако лукът не е достатъчно уврял, се добавя още вода. Когато лукчетата намекнат и покафенеят леко, а всичката вода е извряла и захарта е почнала да се карамелизира се добавят половин чаша червено вино, 4-5 супени лъжици балсамиков оцет и съвсем малко сол. Оставя се да поври още 2-3 минути.

Карамелизираните лукчета могат да се поднасят студени, като стават страхотна гарнитура за всякакво червено месо – телешко, агнешко и свинско. Могат да придружават и пуешко, изобщо те са универсално допълнение към всякакви ястия, а могат да се консумират и като мезе или предястие заедно с червено вино.

М.